Напразни усилия на любовта

ПЪРВА СЦЕНА

В парка.

Влизат Принцесата, Розалина, Мария, Катерина, Бойе, Придворни, Слуги и Горски пазач.

ПРИНЦЕСАТА

Дали бе кралят, който там препусна

така без страх нагоре, по наклона?

БОЙЕ

Не зная, ала май не беше той.

ПРИНЦЕСАТА

Във всеки случай бе с високи цели!…

Е, драги господа, с делата днеска

приключваме и в събота ще бъдем

на път за Франция. Пазачо горски,

води ни към прикътаното място,

където ще играем на убийци!

ПАЗАЧЪТ

Застанете ли зад шубрака, там,

уверен съм, ловът ви ще е хубав.

ПРИНЦЕСАТА

Защото аз съм хубава, затуй ли

ти казваш, че ще имам хубав лов?

ПАЗАЧЪТ

О, не, мадам! Вий зле сте ме разбрали!

ПРИНЦЕСАТА

А, значи тъй — отпърво ме похвали,

а после ме оставяш без надежди?

ПАЗАЧЪТ

Вий хубава сте!

ПРИНЦЕСАТА

Не изписвай вежди!

Когато няма хубост нечий лик,

не се разхубавява със език.

Дръж тоз подарък хубав, огледало,

задето образ грозен си ми дало!

Дава му пари.

ПАЗАЧЪТ

По-хубава от вас не зная друга!

ПРИНЦЕСАТА

Спасихме хубостта си чрез заслуга,

тъй както искат да спасят душици

във днешно време разни еретици10;

красива е ръката, щом раздава,

макар да е за криене в ръкава!…

Лъкът ми! Да се цели и убива

самото милосърдие отива —

и то ще ми помогне, аз си знам,

при всеки изход да не нося срам:

пропусна ли — от жалост е било,

улуча ли — не съм желала зло,

а сторила съм го заради слава;

нали със нас това нерядко става:

отхвърлили съвета на сърцето,

да сторим престъпление проклето

под натиска на празна суета,

тъй както аз след мъничко кръвта

на бедната кошута ще пролея,

макар да нямам нищо против нея!

БОЙЕ

Така си е. Не е ли суетата

пак тласкащата сила у жената,

която ту се глези, ту се въси

със цел да води за носа мъжа си!

ПРИНЦЕСАТА

И на която се полага слава,

когато този нос и се поддава!

Влиза Кратун.

БОЙЕ

Ха, ето един член на братството!

КРАТУН

Здрасти на всички! Кажете, молим, коя тук е главната от вас?

ПРИНЦЕСАТА

Че то се познава, приятелю. Щом дириш главната, другите трябва да са без глави.

КРАТУН

Искам да кажа най-голямата, най-горната.

ПРИНЦЕСАТА

Значи ти трябва най-пълната и най-високата?

КРАТУН

Най-пълната, тъй точно: най-пълната, мадам;

а честен кръст ви правя и клетва ще ви дам:

да бяхте в кръста, както във мозъка съм аз,

най-тясното коланче би халтало на вас!

Вий главна сте, защото изглеждате ми най…

ПРИНЦЕСАТА

Какво желаеш, драги? Ще кажеш ли накрай?

КРАТУН

Месье Бирон ме прати натука да намина

с писмо за една дама на име Розалина.

ПРИНЦЕСАТА

Дай, дай го! Ние с него сме най-добри познати.

Бойе, четете вие!… Стой малко настрана ти!

БОЙЕ

Мадам, това писмо е за някаква Жакнета.

ПРИНЦЕСАТА

Какво от туй — да вкусим на виното букета!

Отпушвайте, Бойе!

БОЙЕ (чете)

„Кълна се в небето: несъмнено е, че си прекрасна; безспорно е, че си хубава, истинно е, че си мила! О, по-прекрасна от самата красота, по-хубава от самата хубост, по-истинна от самата истина, имай милост към своя хероичен васал, комуто остава само да ти припомни старата легенда за цар Кофетуа. Този великодушен и тезоименен владетел, като обърнал взори към злочестата и несъмнена просекиня Зенелофон, е имал пълно право да каже: «Veni, vidi, vici», което, принизено до простонародния говор — о, грубоулична словореч! — би означавало: «Дойдох, видях, победих», сиреч първо дошъл, после видял и след това победил. Но кой — това? Кофетуа. Защо е дошъл? За да види. Защо да види? За да победи. При кого е дошъл? При просекинята. Какво е видял? Пак просекинята. Кого е победил? Отново просекинята. И какво се е получило? Победа. За кого? За царя. И какво още? Забогатяване. За кого? За просекинята. Получило се е сблъскване, сиреч брак. За кого? За двамата едновременно или същевременно за двамата. А сега ще поясня: аз съм царят, а ти — просекинята. Това произтича от паралелите, в които аз се облякох, и от парцалите, в които ти си облечена. Да изтръгна ли любовта ти? Бих могъл. Да изнудя ли любовта ти? Мога и това. Да изпрося ли любовта ти? Това ще сторя: и ти ще получиш срещу дрипи — титли, срещу парцали — мадригали, и срещу себе си — мен. В очакване на отговора ти осквернявам устните си с твоето краче, взора си — с твоя лик, сърцето си — с всичките ти частици поотделно и вкупом, и оставам твой, пламтящ от искрометно желание да ти служи, Дон Адриано де Армадо.

Овчице крехка, чуваш ли, това е

на грозния немейски лъв11 рева.

Кротувай, той със тебе да поиграе,

съгласно своите царствени права;

че сториш ли за бягство опит пръв,

храна ще си за неговата стръв!“

ПРИНЦЕСАТА

Чие перо на пуяк или паун надут

написало е този невероятен труд?

БОЙЕ

Аз автора му помня. Тез фрази тук не мамят.

ПРИНЦЕСАТА

За глупости такива не трябва много памет.

БОЙЕ

Да, туй е Дон Армадо, испански фантазьор,

държат го за забава във тукашния двор.

ПРИНЦЕСАТА

Та, казваш, от кого е това писмо, човече?

КРАТУН

От моя господар е, нали ви казах вече.

ПРИНЦЕСАТА

А на кого го носиш?

КРАТУН

На неговата дама.

ПРИНЦЕСАТА

А можеш ли повтори кои са тези двама?

КРАТУН

Защо пък да не мога — Бирон е господина,

а дамата му, тя пък се казва Розалина.

ПРИНЦЕСАТА

Ти нещо си объркал… Но тръгвайте след мен!

Към Розалина.

Вземи това! И твойто ще дойде някой ден.

Излиза със Свитата си.

БОЙЕ

А кой е бил улучен в сърцето от стрелата?

РОЗАЛИНА

Един рогач.

БОЙЕ

Къде е?

РОЗАЛИНА

Пипнете си главата!

Е, как сме!

БОЙЕ

Зле, защото, щом някой мъж ви вземе,

дваж по-рогат от мене ще бъде в скоро време!

Е, как сме?

РОЗАЛИНА

Зле, защото, за да не ви надвие,

със втори чифт веднага ще се снабдите вие!

Е, как сме?

МАРИЯ

Май в сърцето улучен сте, Бойе?

БОЙЕ

А тя по-долу малко и нека й е зле!

РОЗАЛИНА

На тема улучване мога да ви кажа един текст, който е бил дядо, когато крал Пипин Французки12 е бил още момченце.

БОЙЕ

А пък аз ще ви отвърна с една прибавка, която е била баба, когато кралица Геновева Британска13 е била още момиченце.

РОЗАЛИНА (пее)

„Приятелю драги, не можеш, не можеш,

не можеш ме точно улучи!“

БОЙЕ (пее)

„Приятелко драга, не мога, не мога,

но може би друг ще сполучи!“

Розалина и Катерина излизат.

КРАТУН

Ама добри стрелци са! И двамата ги бива!

МАРИЯ

Да, всеки своя изстрел в мишената забива!

БОЙЕ

И вие сте мишена за моя опнат лък.

Дали сте означена със ясен черен кръг?

МАРИЯ

Навярно, но боя се, че стреляте вий ниско.

КРАТУН

Така е. По е лесно, когато е отблизко.

БОЙЕ

Тогаз ми поправете самичка вий стрелбата.

КРАТУН

Уж майстор, а пък иска подкрепа от жената!

МАРИЯ

Играта става мръсна. По-хубаво да спре.

КРАТУН

Я с нея поиграйте на топки по-добре!

БОЙЕ

Цял час игра, додето се нещо разбере!

Довиждане, любезна!

Бойе и Мария излизат.

КРАТУН

Ей, този, честна дума, е истински простак!

Как лесно с двете дами поставихме му крак.

Това е то вулгарност! На туй му викат стил!

Тъй фин и порнографен, че мяза на кадрил!

Но Дон Армадо също тез финти ги владее.

Къде е тоз французин — испанецът къде е!

Как дамите ухажва, как вее им с ветрило!

А малкото му пажче? И то се изхитрило,

назад да не остане! Ей, дяволско момче —

с каквото да се хване, акълът му сече!

Най-умните от село и тях ще ги натръшка —

не мож му каза нищо — интелегентна въшка!

Лай и звук на рог.

Тру-ту-ту!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

В парка.

Влизат Олоферн, отец Натанаел и Пън.

НАТАНАЕЛ

Наистина, забава богоугодна и осветена от чиста съвест!

ОЛОФЕРН

А еленът беше, както е вам известно, от sanguis14, сиреч чистокръвен. Преди миг зрял като румена ябълка, която виси рубиноподобно на ухото на coelo тоест на небето, той изведнъж падна гнилокиселицо подобно върху лицето на terra, сиреч пръстта, почвата, земята.

НАТАНАЕЛ

Наистина, уважаеми Олоферне, вие разнообразявате епитетите си с изкуство, на което всеки учен би завидял; но аз ви уверявам, че това не беше съвсем зрял елен, а още младок.

ОЛОФЕРН

Haud credo15, отче Натанаеле! Аз се славя за един от най-добрите познавачи на дивеч между местните латинисти и елинисти.

ПЪН

Може да сте еленист, ама това не беше хаукредо, ами сръндаче.

ОЛОФЕРН

О, варварско възнамерение in via16 да се ostentare — сиреч изкаже — неграмотното, необразовано и неизкълчено… lapsus linguae — неизтънчено убеждение, че haud credo е вид елен.

ПЪН

Ами елен! Сръндаче си беше!

ОЛОФЕРН

О, дважди варена глупост така да се каже, bis cocta! Какви безумства само изрича таз уста!

НАТАНАЕЛ

Защото мед не смуче от книжните листа!

Той, уважаеми, така да се каже, ни е ял хартия, ни е пил мастило и интелектът му е, така да се каже, празен. Той е едно животно, надарено само с най-груби сетивности.

И тез глави безплодни, бог праща ги сред нас,

та горди да сме ние, че раждаме през час;

тъй както аз не мога да кажа празна мисъл,

тъй този пън напразно би книгите мирисал.

Но omne bene17 — всеки си има място свое:

месо когато няма, и рибата месо е!

ПЪН

Вие сте начетени хора. Ха познайте тогава:

Кое си все остава на четири недели,

макар че до потопа на месец го видели?

ОЛОФЕРН

Пределно ясно, драги Пън, това е нашата Селена.

ПЪН

В нашата вселена е, ама кое точно?

НАТАНАЕЛ

Не „вселена“, а „Селена“. Това е едно от имената на Диана, Феба, Диктина, Месечината, Луната.

ОЛОФЕРН

Тя четири недели е имала при Авела,

но петата неделя до днес не е направила.

Тоест тя открай време има месечен цикъл. Е, добре ли е? Познахме ли?

ПЪН

Познахте, ама не е добре, защото тогава никаква работа не може да се върши с тая Диана. Освен това туй, дето принцесата го уби, си беше сръндаче!

ОЛОФЕРН

Отче, Натанаеле, бихте ли склонил да дарите своя слух на една импровизирана епитафия за убития елен? Повтарям, елен, а не, както този невежа твърди, сръндак!

НАТАНАЕЛ

Perge, уважаеми Олоферне! Започвайте! Но, ако може, без плътски намеци.

ОЛОФЕРН

Само няколко игрословици, за изящество:

„Една принцеса непозната,

прицелила се крадешката,

безстрастно просна на тревата

елен красив с глава клоната.

Защо елен? Той озадачи

придворните й придружвачи —

те ясно чувстваха това, че

«елен», таз дума нещо значи:

Тогаз по ловната наука,

разсякоха й двата звука

така че от «ЕЛ-ЕН»-а тука

получи се «Любов Наслука.»“

НАТАНАЕЛ

О, колко даровито!

ПЪН

Ама толкоз вито, че нищо не му се разбира!

ОЛОФЕРН

О, в моята дарба няма нищо, нищо необикновено. Това е просто една вродена оригиналност на духа, която ме прави да гъмжа от образи, форми, видения, понятия, представи, чувства, емоции и контраемоции. Всичко това се зачева в мехчето на мозъка ми и издува менингеалните му ципи, за да се роди на бял свят, при първото узряване на случая. Такава дарба, разбира се, е ценна само когато е наистина ярко изразена, но аз съм щастлив, че я имам все пак.

НАТАНАЕЛ

Уважаеми, славя бога, че ви е създал! И моите енориаши също трябва да са благодарни на твореца, защото синовете им се развиват добре под вашите учителски грижи, а дъщерите им напредват бързо благодарение на вас. Вие сте примерен член на нашата община!

ОЛОФЕРН

Mehercule18! Ако синовете им са умни, знанията ми ще бъдат на тяхна услуга; стига дъщерите им да са способни, ще ги науча на много неща! Но мъдрият говори малко. Vir sapit qui pauca loquitur… Една душа в женско обличие ни приветствува.

Влизат Жакнета и Кратун.

ЖАКНЕТА

Добро утро, духовни отче!

ОЛОФЕРН

„Дух-овни“, тоест quasi19 „дух овнешки“. И кого визирате с това прозвище?

КРАТУН

Него, господин учителю. Защото ние сме овчиците от паството, а той — овенът, който ни блее кое добре е и кое зле е.

ОЛОФЕРН

„Блее — зле е“! Блестящо хрумване за една буца пръст, чудесна искра за един кремък и рядък бисер за една свиня! Мило, прелестно!

ЖАКНЕТА

Ще те моля, отче, да ми прочетеш това писмо! Оня Дон Мармаладо ми го праща по Кратун. Прочети ми го, моля ти се!

ОЛОФЕРН

„Fauste, precor gelida quando pecus omne sub umbra ruminat!“20 и тъй нататък. О, добри стари мантуанецо! За теб бих казал тъй, както пътешественикът казва за Венеция:

„Vinegia, Vinegia,

chi non ti vede, ei non ti pregia!“21

Да, стари ми мантуанецо, не те цени само който не те разбира! До-ре-сол-ла-ми-фа! Извинете, отче, но какво е съдържанието или както казва Хораций в своята… Ха, какво виждам! Стихове?

НАТАНАЕЛ

И то отлично съчинени, уважаеми!

ОЛОФЕРН

Прочетете ми една строфа, един куплет, един стих! Lege, domine!

НАТАНАЕЛ (чете)

„Кълнейки се във тебе, потъпквам друг обет,

но знай, на чара женски докрай сме верни ние —

духът ми, който беше по-твърд от дъб напред,

по-гъвкав от бръшляна, сега пред теб се вие!

Ученият захвърля дебелия си том

пред чаровете твои, познанието сбрали,

и мъдър се усеща и сладкодумен, щом

умът му те постига, езикът му те хвали!

Невежата единствен те гледа без захлас

и аз съм горд, задето пред тебе коленича,

че гневният ти поглед и властният ти глас,

когато се усмихваш, са лъч и песен птича.

Прости, любов, задето пред твоя чист олтар

възпях с тъй земни думи неземния ти чар!“

ОЛОФЕРН

Вие пропускате силабичните прескоци и с това нарушавате ритмиката. Разрешете да наградя с един поглед тази канцонета!… Да, тя спазва размера, но откъм изящество, лекота и златна поетическа грациозност caret, сиреч чувства недостиг. Овидий Назон, ето кой е майстор на тези неща! Не затова ли името му е Назон, тоест „със нос“, с обоняние за благоухаещите цветчета на фантазията, за освежителните изблици на остроумието? Всеки знае да imitari — кучето подражава на стопанина си, маймуната — на пазача, а дресираният кон — на своя господар… Значи, тъй, девствена damoselia, това писмо е отправено към вас?

ЖАКНЕТА

Да, господин учителю.

ОЛОФЕРН

Ще спра за миг вниманието си върху адреса. „До белоснежната ръчица на прекрасната госпожица Розалина“. Нека сега се запознаем и с подписа, за да идентифицираме лицето, което е отправител на настоящото послание. „Покорен раб на ваша милост, Бирон“. Отче Натанаеле, този Бирон е един от съотшелниците на краля ни, а ето го, че е съчинил до една от придворните дами на принцесата това стихотворение, което случайно или по воля на фатума се е отклонило от своето назначение!… Припкай, душичке моя, и предай тази epistula22 в собственоличните ръце на краля! Може би е важно. Не губи време за учтивости, освобождавам те от тях. Adieu!

ЖАКНЕТА

Хайде, Кратуне! Сполай ти, господин учителю!

КРАТУН

Ето ме, моме!

Излиза с Жакнета.

НАТАНАЕЛ

Господин учителю, вие постъпихте богобоязливо, като добър верующ и както казва един отец…

ОЛОФЕРН

Оставете отците! Подозирам нещо. Но да се върнем към стиховете, отче! Харесаха ли ви те?

НАТАНАЕЛ

Според мен стилът им е чудесен.

ОЛОФЕРН

Днес съм на обяд у бащата на един от моите ученици. Ако ни дарите със своя съглас да благословите трапезата, аз — облягайки се на влиянието, което упражнявам върху родителите на гореспоменатия отрок — ви обещавам, че ще бъдете там ben venuto23. И тогава ще имам възможност да ви докажа какво тези стихчета са крайно неграмотни и лишени както от истинска поезия, тъй и от настояща фантазия. Не ще ми откажете, вярвам, своето общество.

НАТАНАЕЛ

Разбира се, не! Тъй като казано е в писанието „Обществото краси живота“.

ОЛОФЕРН

А което е казано в писанието, е безпогрешно. Приятелю, каня и вас. Няма да ми откажете. Pauca verba24! Господата нека се дивят на дивото, а ние ще опитаме питомното!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В парка.

Влиза Бирон с хартия в ръка.

БИРОН

Кралят преследва елена. А пък аз преследвам себе си. Той залага примки за дивеч. А пък аз съм се впримчил сам и не мога да се измъкна. Няма що: „Седни до мен, о, скръб!“ — както бил казал лудият; и както и аз казвам, защото от мен по-луд няма. Ей, добре го измислих! Бога ми, любовта е безумна като Аякса — и тя като него избива овце25, защото по-голяма овца от мен къде! Ей, и това се получи добре! Не, не ща да бъда влюбен! Да ме обесят, ако се влюбя! Да, но онова нейно сияйно око! Кълна се в слънцето, не бих я обичал, ако не беше то!… По-точно, ако не бяха двете! Само лъжа себе си! Затънал съм в лъжи до шия! Дявол взел го, влюбен съм и тази любов ме научи на стихотворство и меланхолия! И ето образец от едното и другото. Впрочем до нея е стигнал вече един от моите сонети. Написа го луд, занесе го шут, получи го дама. Милата тя и милите двама! Ей богу, не бих дал пет пари за нищо, ако можеха да хлътнат и другите! Ха, ето един пристига, и то с ръкопис! Господи, дано е почнал да въздиша и той!

Покатерва се на едно дърво.

Влиза Кралят с хартия в ръка.

КРАЛЯТ

Ах, горко ми!

БИРОН

Честен кръст, прострелян е! Продължавай, сладки Купидоне! Улучил си го точно вляво, между петото и шестото ребро. Сега ще узнаем някоя и друга тайна!

КРАЛЯТ (чете)

„Денят не милва с топлинка такава

нанизаните с капки дървеса,

с каквато твоят поглед изсушава

страните ми от нощната роса;

луната не сияе тъй сребриста,

когато в чиста глъб се отрази,

ти както светиш в бистрите мъниста

на мойте непресекващи сълзи;

и всякоя сълзица е двуколка,

в която ти минаваш с царствен смях.

Да, вгледай се във тези капки болка

и ще съзреш триумфа си във тях.

Ала недей се влюбва в свойта слава,

че знам: ще ме измъчваш ти тогава,

за да се гледаш от зора до здрач

във огледалото на моя плач!“

Но как да й го пратя? Горска шума,

предай й ти безумната ми дума!

Я, кой пристига?

Скрива се.

Влиза Лонгвил с хартия в ръка.

Гледай ти! Лонгвил!

БИРОН

Луд номер две от същия кадрил!

ЛОНГВИЛ

Клетвопрестъпник — аз? О, страшен срам!

БИРОН

При туй си носи уликата сам!

КРАЛЯТ

Дано и той гори в любовен жар!

БИРОН

Пияният пей дава за другар!

ЛОНГВИЛ

Аз пръв да стъпча строгия обет?

БИРОН

Бъди спокоен — трети си поред!

Триумвират сме ний, и то чудесен,

и всеки триумвир виси обесен

на тройното бесило, до което

ни води простотата на сърцето.

ЛОНГВИЛ (чете)

„О, прелестна вълшебнице Мария!…“

Тоз стих не е добър. Ще го изтрия!

БИРОН

Недей! Стихът е, и когато дращи,

колан за Купидоновите гащи.

Не го задрасквай!

ЛОНГВИЛ

Нека да остане!

Чете.

„О, дивен лик, риторико прекрасна,

срещу която няма аргументи,

към моя грях безгрешен ти ме тласна,

сега бъди защитница за мен ти!

Каквото и да ще светът да смята,

клетвопрестъпник робът ти не стана,

защото за жените от земята

отнасяше се нашата забрана,

а ти за мене си богиня, вяра,

която претопява ме, могъща.

Словата дъх са. А дъхът е пара,

която сутрин слънцето поглъща.

И кой не ще прекрачи свойта клетва,

щом там зад нея раят му просветва?“

БИРОН

Едно гъсоче жълто да се боготвори!

Езичник той е станал и в ада ще гори!

Какво страстта не прави с ума ни, боже мой!

ЛОНГВИЛ

Но как да й го пратя?… Я! Някой иде! Стой!

Скрива се.

Влиза Дюмен с хартия в ръка.

БИРОН

Охо! И тоз! Като деца на жмичка!

Добре, да чуем тази трета птичка!

Безумните им тайни, като бог,

аз слушам от престола си висок.

Сега Дюмен и той като довтаса,

на шиша сме и четирте бекаса!

ДЮМЕН

О, дивна Кет!

БИРОН

О, див петел!

ДЮМЕН

О, красота безплътна и небесна!

БИРОН

О, според мен порядъчно телесна!

ДЮМЕН

О, руси къдри, от янтар изляни!

БИРОН

О, явно, срещат се янтарни врани!

ДЮМЕН

О, стан на кедър!

БИРОН

Вярно, доста едър,

но в рамената малко изкривен!

ДЮМЕН

О, светъл тен като априлски ден!

БИРОН

Когато е добре заоблачен!

ДЮМЕН

Дано се сбъдне блянът ми!

ЛОНГВИЛ

И моя!

КРАЛЯТ

И моя също!

БИРОН

Сякаш са във строя,

та всеки казва своя блян подред.

Да бъде тъй, но моят най-напред!

ДЮМЕН

О, аз я бих забравил още днеска,

но тя кипи в кръвта ми като треска!

БИРОН

Тогава да ти резнем една вена

и твойта Кет ще изтече в легена!

ДЮМЕН

Да прочета все пак, какво съм писал!

БИРОН

Каквото и да е, ще е без мисъл!

ДЮМЕН (чете)

„В месец май — а то се знай,

щом си влюбен, все е май —

зърнах аз ветреца млад

да целува розов цвят.

Тъжно стана ми тогаз

и така му казах аз:

— Ах, блазе ти, ветре лек,

че си лъх, а не човек!

Млад и аз съм, но съм клет —

строг монашески обет

пречи ми като бодил

цвят да си откъсна мил!

Тъй му казах, но след туй

на цветеца рекох: — Чуй,

бог създал ме е с душа!

Няма как! Ще съгреша!

Твърде хубава си ти —

Юпитер ще ми прости,

че да беше те видял,

сам Юнона би презрял

и би станал смъртен той

за единствен поглед твой!“

Ще пратя туй и с него още нещо,

да изясни как любя я горещо.

Да можеха Бирон, Лонгвил и Кралят

и те от този плам да се разпалят!

Достатъчно е всички да сгрешим,

и моят грях ще стане по-простим.

ЛОНГВИЛ (излиза напред)

Дюмен, от мъка станал си свиреп,

щом искаш, други да се мъчат с теб.

Да бях на твое място заловен,

бих бил и под косата си червен!

КРАЛЯТ (излиза напред)

Тогава червенейте! Вий корите

греха, във чийто пламък сам горите!

Или сте вие към Мария лед

и не във нейна чест е тоз сонет,

и друг, не вий, кръстосваше ръце,

да укроти бумтящото сърце?

Аз двама ви следях зад този храст

и руменях, когато свойта страст,

свободно изявявахте пред мене:

тоз господа зове, а оня стене;

тоз рони сълзи, оня в стих говори:

„Ах, златни къдри!“, „Ах, кристални взори!“

Един заради рая клетва каля,

семейството на Зевса друг разваля!

Какво ще каже нашият Бирон,

когато види устав и закон,

погазени от същите, които

ги бранеха уж толкоз упорито!

Каква наслада за подигравана,

как той ще тържествува, как ще скача,

какви стрели отровни ще ви мята!

Не бих му дал за нищо на земята

в такъв позор и срам да ме натика!

БИРОН (слиза от дървото)

Притворство, чакай! Слизам със камшика!

Простете ми, владетелю мой драг,

но слушах ви и не разбирам как

упреквате тез хлътнали души,

когато сам сте хлътнал до уши!

Не, тез очи триумфи не оглеждат!

Сълзи-двуколки те не произвеждат!

Обети ваша чест не нарушава!

Сонети ваша чест не съчинява!…

Един на друг вий сочите си сламки,

а аз у трима ви гредите знам ги!

И на какви неща слушател бях:

стенания, въздишки, ох и ах!

Да гледаш как е влюбен твоят крал,

това е все едно да си видял

самия Соломон да тропа жига,

да припка Нестор26 с дребни дечурлига,

Тимон27 да се кикоти сред глупаци

и Херкулес да шиба фърфалаци!

Дюмен, боли ви нещо, но къде?

Лонгвил, какво? Гръдта ли ви боде?

Кралю, не щете ли един балсам?

За трима ви отлично средство знам!

КРАЛЯТ

Премного сте язвителен. Дотам

за смях не сме!

БИРОН

Кой, вие? Не, аз сам

изпаднах в положение пресмешно,

задето ви повярвах, че е грешно

човек обета си да наруши,

и на мъже с несигурни души

с такава сигурност се доверих!

Кога Бирон е драскал нежен стих,

търчал по фусти и блестял с костюми,

въздишал и шептял възхвални думи

за нечии коси, кръст, поглед, лик,

стан, гръд, нозе…

КРАЛЯТ

Поспрете се за миг!

Какво ви гони?

БИРОН

Вашата беда.

На добър час, безволни господа!

Влизат Жакнета и Кратун.

ЖАКНЕТА

Сполайте, ваша милост!

КРАЛЯТ

Какво ви носи, хора?

КРАТУН

Измяна, ваша милост?

КРАЛЯТ

Измяна тука, в двора?

Какво ще прави в него?

КРАТУН

Не прави, но нали…

КРАЛЯТ

Какво тогаз разваля?

КРАТУН

Какво да развали?…

КРАЛЯТ

Е, щом не прави нищо и нищо не разваля,

вървете си със нея и не бавете краля!

ЖАКНЕТА

Едно писмо ви носим. Измяната е в него.

Отецът каза: нека и кралят прочете го!

Дава му писмото.

КРАЛЯТ

Бирон, четете, моля!… А ти, девойче младо, отде го взе?

ЖАКНЕТА

От него!

КРАЛЯТ

А ти?

КРАТУН

От дон Гърмадо!

Бирон скъсва писмото.

КРАЛЯТ

Е, хубаво. Да чуем!… Бирон, какво ви става?

БИРОН

Не си губете време с безсмислица такава!

ЛОНГВИЛ

Я дайте, дайте тука! Тоз изблик ме съмнява.

ДЮМЕН (събира късчетата)

Бироновият почерк! И неговото име!

БИРОН

Ах ти, дръвник нещастен! Ах, как опозори ме!…

Виновен съм, виновен! Признавам и се кая!

КРАЛЯТ

Защо?

БИРОН

Защото в плен съм на същата омая,

която вас увлече! И ето ме сред вас!

Той, той и вие също, и редом с вас и аз

сме шайка от най-низки джебчии в любовта

и всеки е достоен за примка на врата!…

Но по-добре ще бъде слушатели да няма…

ДЮМЕН

И значи сме четирма?

БИРОН

В една и съща яма!…

Но не пред тях!

КРАЛЯТ

Вий, хайде! Недейте се потрива!

КРАТУН

Джебчиите остават, а честните — не бива!

Излиза заедно с Жакнета.

БИРОН

О, влюбени, природата ни сбира —

да се прегърнем със другарски жар!

Тъй както приливът не се възпира,

младежка кръв не слуша устав стар.

Как можехме да спрем онази сила,

която нас самите е родила!

КРАЛЯТ

А, значи любовта не ви отмина

и тез хартийки тук са неин знак?

БИРОН

А кой, случайно зърнал Розалина,

подобно на индийския дивак-

слънцепоклонник, няма да се просне,

от изгрева й розов заслепен,

за да целуне стръкчетата росни,

огрени от сияйния й ден?

Кой без опасността да ослепее,

ще впери поглед в нейното лице?…

КРАЛЯТ

Та вий сте луд! Къде е тя — къде е

любимата на моето сърце!

В сравнение със свойта господарка,

звезда е тя пред светлата луна!

БИРОН

О, ако беше тя не толкоз ярка,

денят ви би потънал в тъмнина,

че както с най-доброто панаирът

окото ни привлича и зове,

така страните й девичи сбират

цвета на всички нежни цветове!

Да бях оратор!… Пфу, нищожни речи

на продавач от шумния пазар!

Най-пищната риторика пелтечи

пред чудото на редкия й чар,

а с дума недостатъчно голяма

ний в недостатък хубостта виним

и нека таз уста остане няма,

щом няма речник за лика любим!

О, този лик! Столетник да го зърне,

от гръб ще хвърли в миг петдесетте,

че хубостта умее да превърне

и посоха във конче на дете!

О, Розалина! Ангел несравняем!

Светило във блестящ апотеоз!…

КРАЛЯТ

Какво светило! Та нали я знаем,

че има кожа като абат

БИРОН

Да беше тъй прекрасен абаноса,

жена от него би била мечта!

Най-хубавата, щом е русокоса,

не притежава капка красота!

По дявола, далеч от мене всяка,

неосветена с тъмен тен и взор!

КРАЛЯТ

Софизми! Тъмното е герб на мрака,

на пъкъла, на черния затвор!

БИРОН

Затуй и дяволът лик светъл взима,

когато ни заплита във лъжи!

И в тъмен цвят е моята любима,

защото за глупаците тъжи,

които пред белилата лукави

остават със отворени уста;

но тя от мургавото ще направи

върховен образец на хубостта

и скоро всички светлокоси кукли,

които днеска тъй цени светът,

ще чернят бузи и ще вапцат букли,

до нея само да се доближат!

ДЮМЕН

За въглищаря дойде време значи!

ЛОНГВИЛ

И всеки етиопец ще е бог!

КРАЛЯТ

А ний ще станем коминочистачи!

ДЮМЕН

И ще се казва: „Светло като в рог!“

БИРОН

Белилките на дамите си вие

пазете: не излизайте при дъжд!

КРАЛЯТ

А вашата, дори и да се мие,

цветът й пак ще си остане същ!

БИРОН

О, аз отишъл бих за нея в ада!

КРАЛЯТ

Уж беше ангел, а сега пък — „ад“!

ДЮМЕН

Бе ангел, но от тъмничките пада!

ЛОНГВИЛ

Почти като ботуша ми на цвят!

БИРОН

Слепци! Бих искал, дето тя минава,

да е застлано с вашите очи!

ДЮМЕН

И току-виж, настилката тогава

под фустата й нещо различи!

КРАЛЯТ

Защо да спорим? Влюбихме се значи.

БИРОН

Един клетвопрестъпнишки квартет!

КРАЛЯТ

Тогава защитете ни така, че

да се окажем с клетвата във ред!

ДЮМЕН

Да, да, Бирон, изнамери ни нещо!

ЛОНГВИЛ

Лукавия да надлукави то!

ДЮМЕН

Със прецеденти, завъртени вещо

по адвокатски…

БИРОН

Не един, а сто!

Бойци на любовта, след мен напред!

Спомнете си какъв обет сме дали:

да постим, да се учим, да не любим.

Какво предателство към младостта!

Стомасите ни здрави са и постът

заплашва ги с киселини и язви;

а като учим денонощно — аз ви

запитвам — всеки главната си книга

нима не изоставя? Кой не знае,

че скучното зубрачество втвърдява

артериите гъвкави, тъй както

чрезмерно уморителният път

сковава мишците на пешеходеца?

Бодейки си над книгите очите,

отслабваме ний зрението свое,

създадено за същата наука,

която е на клетвата ни цел.

Нима в оловна размисъл вий двама,

а с тях и вие също, господарю,

открили бихте стиховете жарки,

които ви подсказаха очите

на трите ви наставнички по страст?

Ученията сухи се вкостяват

във мозъка и с туй, което дават,

не си изплащат вложения труд;

едничка любовта, посята в нас

от женските очи, не се натрупва

като баласт във нашата глава,

а плъпнала по всички сетива,

светкавично им дава нова сила,

неподозирана до този миг:

на влюбения погледът от нея

тъй остър става, че дори орелът

пред него е нещастен късоглед;

слухът на влюбения хваща звуци,

недоловими за ухото плахо

на шарещите в чужди дом крадци;

усещат пръстите му всеки допир

като рогца на охлюв; и небце

той има с толкова изтънчен вкус,

че Бакхус би могъл да му завиди!

А ябълки от нови Хеспериди28

безстрашен като Херкулес, нима

и той не дръзва нощем да краде?

От Сфинкса29 любовта къде-къде

по-умна е и по е сладкозвучна

от лирата на Феб; а щом продума,

то боговете гласове преплитат,

за да приспят небето в сладък унес!

И кой поет нахвърля първа рима,

преди в мастилницата си да има

разтворена любов? И как стихът му,

пропит от нея, варварина смайва

и у потисника посажда милост!

От женските очи се уча аз,

защото в тях е истинският пламък

на Прометея! Целият ни свят

така събран е в тези, пълни с тайни,

библиотеки живи и омайни,

че бе безумство да страним от тях

и продължим ли, ставаме за смях!

За страстните ни пориви към мъдрост,

за мъдростта във порива ни страстен,

зарад мъжете и зарад жените,

създадени, откакто свят светува,

едни от други и едни за други,

предлагам клетвата да нарушим

и верни на природата да бъдем,

защото, щом обета удържим,

душите си на гибел ще осъдим:

на обич се държи законът божи —

това го знае всеки богослов,

а питам ви тогава: мигар може

да се откъсва обич от любов?

КРАЛЯТ

Свети Амур да бъде с нас! Напред!

БИРОН

Развейте знамената! И внимавай,

да бъде слънцето срещу врага!

ЛОНГВИЛ

Без гръмки думи! Да си кажем ясно:

какво ще правим с тез французки дами —

ще ги ухажваме ли?

КРАЛЯТ

То се знае!

И аз предлагам в техните палатки

да уредим забава още днес!

БИРОН

Тогаз към тях! И без да губим време,

любимата си всеки да поеме

и поведе учтиво под ръка;

а след обяд ще сторим ний така,

че да постелем с танци, сценки, маски

пътечката към нежности и ласки.

КРАЛЯТ

Какво тогава чакаме? На път!

Минутите не искат да търпят!

БИРОН

Allons! Allons30! Но ако житна жетва

не получава, който сее трици,

току-поглеж, престъпилите клетва,

получили съмнителни светици!

Излизат.