ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В парка.

Влизат Френската принцеса, Розалина, Мария, Катерина, Бойе, Придворни и Слуги.


БОЙЕ

Сега, мадам, сберете ум и чар,

спомнете си кого баща ви праща,

къде го праща и с каква задача:

вам падна се заслужената чест

да преговаряте с такъв носител

на всичките човешки съвършенства,

какъвто е великият Наварец.

И спорът е за туй, чия да бъде

властта над Аквитания — земя,

добра да бъде зестра за кралица;

очарованието си разлейте

тъй щедра, както нявга пестелива

природата била е към света,

когато всичките си красоти

на вас е дала, взимайки от други.


ПРИНЦЕСАТА

Добри Бойе, макар да е оскъдна,

не иска хубостта ми да се кичи

с цветистата ви реч — във тази област

е важен погледът на купувача,

а не викът на шумния търговец.

За дарбите си също не желая

хвалби да чувам, тъй като усещам,

че умно като хвалите ума ми,

сам искате да блеснете със ум…

Но делово с човека на делата:

добри Бойе, вий чули сте безспорно

хилядогласната мълва да казва,

че кралят на Навара бил се свързал

със строг обет да учи три години

и че, додето бил обетът в сила,

жена не бивало и да се мерне

във близост на смълчания му двор;

затуй уместно смятам да запитам,

преди да вляза в парка, как той гледа

на визитата ми, и вас изпращам,

понеже качествата ви познавам,

във качество на мой парламентьор.

Кажете му, че френската принцеса

би искала да има среща с него

по нетърпящ отлагане въпрос.

Побързайте, а ние тук смирено

ще чакаме високата му воля!


БОЙЕ

Таз чест ме прави горд. Ще се старая

да се завърна със приятни вести!


Излиза.


ПРИНЦЕСАТА

Старателни сме всички ние, зная,

в стремежа си към почести по-чести!

Известно ли е, господа, кой още

е дал монашески обет със краля?


ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Лонгвил.


ПРИНЦЕСАТА

Какво сте чували за него?


МАРИЯ

Аз срещнах го в Нормандия, мадам,

когато граф Жак Фокънбридж венча

със празненства големи дъщеря си

за граф дьо Перигор, и според мен

въпросният Лонгвил е благородник,

умел в изкуствата и с бойна слава,

комуто просто всичко се удава.

Петни му чара само туй едно —

ако изобщо има чар с петно,

че неговата мисъл духовита

в нападките си тъй е упорита,

че щом над нещо прави си забава,

то нищо от туй нещо не остава!


ПРИНЦЕСАТА

Изглежда, че е присмехулник, а?


МАРИЯ

Които знаят го, твърдят така.


ПРИНЦЕСАТА

На този хумор шумната река

пресъхва бърже. Другите кои са?


КАТЕРИНА

Един от тях е младият Дюмен.

За добродетелите си обичан

от любещите добродетелта,

повярвайте, мадам, опасен той е,

защото е, без сам да го съзнава,

тъй умен, че би минал и без хубост,

тъй хубав, че би минал и без ум!…

У нас, в двореца Д’Алансон, видях го…

но чувствам как са думите ми слаби

за туй, което искат да опишат!


РОЗАЛИНА

И друг един от тези нови влъхви

бе също там. Ако добре си спомням,

той казва се Бирон. По-весел мъж

до днес не съм видяла ни веднъж:

от всичко смях той може да направи —

във границите на добрите нрави,

защото, уверявам ви, каквото

на острия му ум даде окото,

умът за миг превръща го в шега,

която като ревностен слуга,

езикът му облича в смешен слог,

така че даже и старикът строг

ухо му дава със усмивка скрита,

а младежта го слуша във възхита!


ПРИНЦЕСАТА

Да пази бог придворните ми дами!

Изглежда, че сте влюбени и трите,

щом всяка по един си възхвалява.


МАРИЯ

Бойе се връща!


Влиза отново Бойе.


ПРИНЦЕСАТА

Е, какво узнахте?


БОЙЕ

Наварецът, мадам, бе чул, че идем

и вече готвеше се да ви срещне

със своите събратя по обет,

когато аз явих се. Но, уви,

той предпочита да се настаните

в полето тука — както при обсада,

наместо клетвата си да престъпи,

приемайки ви вътре във двореца.

Но ето го, той иде!


Влизат Кралят, Лонгвил, Дюмен и Бирон, следвани от Свита.


КРАЛЯТ

Привет, очарователна принцесо,

бъдете гостенка на моя дом!


ПРИНЦЕСАТА

Можете да си вземете обратно това „очарователна“, а домът, в който ме каните, е с твърде висок покрив, за да бъдете вие негов владелец, и с твърде нисък под, за да бъда аз негова гостенка!


КРАЛЯТ

Но вий сте в моя двор добре дошла!


ПРИНЦЕСАТА

Благодаря. Водете ме в двореца!


КРАЛЯТ

Въпросът е, че съм положил клетва…


ПРИНЦЕСАТА

И я престъпвате заради мен?


КРАЛЯТ

Но аз, мадам, не мога да го сторя!


ПРИНЦЕСАТА

Защо? Нали от вас това зависи?


КРАЛЯТ

Но вие не я знаете каква е!


ПРИНЦЕСАТА

Да бяхте като мен и вий незнаещ,

сега, кралю, дълга си бихте знаел!

Самичък клетва дали сте, противна

на християнското гостоприемство,

и да я спазите сега, е грях,

а грях е също да я нарушите…

Но извинявам се, задето дръзнах

да поучавам учен като вас —

с това писмо се запознайте, моля,

и отговор ми дайте незабавно!


Връчва му свитък.


КРАЛЯТ

Не знам, дали ще мога тъй, на крак…


ПРИНЦЕСАТА

Налага се да можете все пак,

защото, ако тук ме задържите,

обета си велик ще нарушите.


БИРОН

Не съм ли с вас танцувал във Брабант?


РОЗАЛИНА

Не съм ли с вас танцувала в Брабант?


БИРОН

Танцувахте, разбира се!


РОЗАЛИНА

Тогава защо питате?


БИРОН

Изглежда, че сте в отговора бърза!


РОЗАЛИНА

Въпросът ви галопа му отвърза.


БИРОН

Ще капнете, недейте толкоз скача!


РОЗАЛИНА

Ще капне по-напред от мен ездача!


БИРОН

А колко е часът, да знаете?


РОЗАЛИНА

О, краен час да се отчаете!


БИРОН

Ах, вий сте твърде рязка!


РОЗАЛИНА

Не, вашта ласка драска!


БИРОН

Оставям ви тогаз!


РОЗАЛИНА

Ще минем и без вас!


БИРОН

Добре, на добър час!


КРАЛЯТ

Мадам, баща ви тук твърди, че вече

ни бил платил сто хиляди корони,

съставящи едната половина

от туй, което бе му дал баща ни

за неговите разходи военни;

дори и да приемем туй за вярно —

а ние го отричаме изцяло, —

все пак остават още неплатени

сто хиляди, срещу които в залог —

макар неравностоен — ний държим

земя от аквитанската ви област.

Ако желае кралят — ваш баща,

да изплати таз втора половина,

от залога му ний ще се откажем

и с него ще живеем в мир и дружба.

Но той, напротив, иска да му „върнем“

сто хиляди и, явно, и не мисли,

като плати дълга си към баща ни,

заложената област да си вземе,

а тя, каквато във окастрен вид е,

за нас е по-не нужна от парите!

Но знайте: ако искът на баща ви

не беше тъй от разума далечен,

път щеше чарът ваш да му направи

на мойта гръд в неразума сърдечен

и бихме ви изпратили обратно

във Франция с известие приятно!


ПРИНЦЕСАТА

Баща ми вий обиждате, кралю,

и хвърляте петно на свойто име,

като отричате да сте получил,

което бе ви точно заплатено!


КРАЛЯТ

Кълна се, че не знам такова нещо!

Ако излезе, че сте ги платили,

ще ви възвърна тях или правата

над Аквитания!


ПРИНЦЕСАТА

Добре тогава.

Бойе, на Краля разписките дайте,

с които бащиният му ковчежник

получената сума потвърждава!


КРАЛЯТ

Бих искал да ги видя.


БОЙЕ

Ваша милост,

пакета с тях забави се по пътя,

но утре сутрин ще ви ги представя.


КРАЛЯТ

И, вярвайте, щом бъда убеден,

ще срещнете разбиране във мен.

А дотогава приемете, моля,

единствения прием, който може

пред мойта клетва чист да ме остави

и чест да отдаде на хубостта ви:

в дома си нямам как да ви поканя,

но в парка си ще ви приема тъй,

че вий ще се усетите, принцесо,

във пристана на моята душа.

Ще извините отказа ми, вярвам,

и казвам ви довиждане, до утре!


ПРИНЦЕСАТА

Довиждане. И радост дотогаз!


КРАЛЯТ

Хилядократно повече на вас!


Излиза със Свитата си.


БИРОН

Госпожице, сърцето ми желае

да ви изкаже скритите си чувства.


РОЗАЛИНА

Свободна съм. Да се яви пред мене!


БИРОН

Не му се смейте, чуйте го как стене!


РОЗАЛИНА

А болестта каква е?


БИРОН

Сърдечна, то се знае.


РОЗАЛИНА

Че да му пуснем кръв!


БИРОН

Не вярвам в лек такъв!


РОЗАЛИНА

Ще го пооблекчи!


БИРОН

Боднете, но с очи!


РОЗАЛИНА

Защо пък, нека с нож!


БИРОН

Не, вий сте лекар лош!


РОЗАЛИНА

Тогава лека нощ!


Бирон се отдръпва.


ДЮМЕН

Простете, таз коя е във розова коприна?


БОЙЕ

Графиня д’Алансон, на име Катерина.


ДЮМЕН

Наистина прекрасна. Благодаря ви! Сбогом!


Излиза.


ЛОНГВИЛ

Прощавайте, каква е таз дама там във бяло?


БОЙЕ

Еднакво съвършена и във лице, и в тяло.


ЛОНГВИЛ

Че тъй е, сам го зная,

но името желая!


БОЙЕ

Ах, тя едно си има,

недейте й го взима!


ЛОНГВИЛ

Коя е, ще ми съобщите ли?


БОЙЕ

Дете на своите родители.


ЛОНГВИЛ

Тогаз по дявола вървете,

да се разправям с вас не ща!


БОЙЕ

Добре, добре, не се гневете —

граф Фокънбридж й е баща.


ЛОНГВИЛ

Великолепна дама!


БОЙЕ

Еднакво мислим двама!


Лонгвил излиза.


БИРОН

Коя е тази, дето мина?


БОЙЕ

Прилича ми на Розалина.


БИРОН

А има ли си годеник?


БОЙЕ

Ще има май че подир миг.


БИРОН

О, бързате! На добър час!


БОЙЕ

Дано добър да е за вас!


Бирон излиза.


МАРИЯ

Тоз бе Бирон. Той все шеги подхваща.


БОЙЕ

Тоз път пирон съдра му малко плаща.


ПРИНЦЕСАТА

Да, вашата отбрана бе блестяща.


БОЙЕ

Каквото искаш, туй ти се заплаща.


МАРИЯ

Това бе схватка необикновена…


БОЙЕ

На бик със бик!


МАРИЯ

О, не, на два овена!


БОЙЕ

Овен, но ще паса на ваште устни!


МАРИЯ

За жалост никой няма да ви пусне!


БОЙЕ

Ще се промъкна сам, тревичко млада!


МАРИЯ

Но аз не съм обществена ливада,

а частен двор, и то с добра ограда!


БОЙЕ

А на кого тоз частен двор се пада?


МАРИЯ

На никого!…


ПРИНЦЕСАТА

Изящната ви свада

за вас и мен е истинска наслада,

но по-добре е тази канонада

да я спестим за бъдната обсада

на краля и на неговите ближни,

залостили се в кулите си книжни!


БОЙЕ

Ако отгатва вярно зоркостта ми —

а знайте: много рядко тя ме мами,

Наварецът е, бога ми, готов!


ПРИНЦЕСАТА

Бойе, какъв е този израз нов?


БОЙЕ

За нас, ловците на сърдечен лов,

мадам, той значи „пламнал от любов“.


ПРИНЦЕСАТА

Кой? Кралят ли?


БОЙЕ

О, боже, тъй ясно бе това,

че всичките му мисли и всички сетива

надзъртаха подобно на сплашени войници

през бойниците тъмни на двете му зеници.

Какво не се тълпеше във неговите взори? —

Езикът му, треперещ, че иска да говори,

а сляп е за предмета на нежния си глад;

сърцето му, което, превърнато в ахат,

бе гордо, че ликът ви във него е изрязан;

да, цял безброй от чувства, излъчващи съблазън,

в очите му сияйни се трупаха безспир,

същинска скъпа стока на тънък ювелир,

която ни примамва от своята витрина

сред блясък на кристали и гънки от коприна;

а рамка за тоз поглед бе целият му лик

и казваше той ясно на своя ням език:

„Една целувка дай ми, пък после си вземи

и спорни и безспорни, и всякакви земи!“


ПРИНЦЕСАТА

Да влезем в своите шатри. Бойе, започва вече…


БОЙЕ

…да казва туй, което личи си отдалече!

Речта си аз прочетох във погледа на краля,

а че добър четец съм, не искам да се хваля.


РОЗАЛИНА

Добър четец и също любовник не от вчера!


МАРИЯ

Той дядо на Амур е и татко на Венера!


РОЗАЛИНА

Венера да е рожба на туй лице, туй тяло?

Тя сигурно прилича на майка си изцяло!


БОЙЕ

Ей, слушайте!…


МАРИЯ

Готови!


БОЙЕ

Не, чувайте!…


РОЗАЛИНА

Съгласни!


БОЙЕ

По дявола, тез дами са станали опасни!


Излизат.

Загрузка...