Наследството на завоевателите

15.

Трр-пификс-а отвори вратата. Там стояха двама млади мъже, облечени в консервативни костюми, със сърдечни усмивки на лицата, зад които обаче се четеше нещо сериозно. Доколкото можеше да си спомни, никога не ги бе виждала.

— Да?

— Мир вам — поздрави по-високият, който изглеждаше и малко по-възрастен. Гласът му съответстваше на усмивката — приятелски и сериозен. — Търсим една дама, наречена Трр-пификс-а — Кеера’рр.

— Аз съм — каза Трр-пификс-а. Вероятно бяха пътуващи търговци и щяха да се опитат да й продадат нещо, което не й трябваше, на цена, която не можеше да си позволи. Но нямаше значение. Вече бе приключила с работата си в градината за това завъртане. И винаги се наслаждаваше на интелектуалното предизвикателство на добрия спор. — А кои сте вие?

— Наричайте ме Корте — каза той. — А това е Дорнт, мой колега. Може ли да влезем?

Трр-пификс-а ги погледна и се почувства малко несигурна. Само първи имена, без никаква индикация за род или клан. Определено не бяха пътуващи търговци. Не и обикновени посетители.

— Всъщност доста съм заета…

— Всичко е наред — побърза да я успокои Дорнт, по-младият. — Бъдете спокойна. Тук сме, за да ви помогнем да разрешите проблема си.

— За какъв проблем става дума?

— Бихме предпочели да обсъдим това вътре — каза Корте. — Може ли да влезем?

Трр-пификс-а внимателно пое дъх. Можеше да са крадци или други нежелани гости. В такъв случай щеше да е глупаво от нейна страна да ги пусне вътре. Но от друга страна, като се имаше предвид възрастта й и усамотеното място, крадци надали биха искали разрешението й, за да влязат.

— Добре. — Тя им направи път. — Дневната е право напред.

Влязоха и се настаниха на креслата.

— Така — направо започна Трр-пификс-а. — За какво става дума?

— Само един момент, ако обичате. — Дорнт бърникаше някакво малко устройство, което беше извадил от джоба си. — Искаме да сме сигурни, че дневната е осигурена срещу подслушване. Така.

Трр-пификс-а се намръщи. В стаята се появи някакъв нов звук — толкова тих, че едва го чуваше. Някакво високочестотно бръмчене.

— Отлично. — Усмивката на Корте вече се беше стопила и лицето му беше напълно сериозно. — Знаем, че сте заета, Трр-пификс-а, и затова с ваше позволение ще пристъпим направо към същината. Чували ли сте някога за организацията, наречена „Всеобщо право на свободен избор“?

Чак сега разбра — религиозна секта.

— Не, не мисля.

— Всъщност не съм изненадан — призна Корте. — В тази част на Оакканв сме съвсем отскоро. А различните кланови и родови лидери, които знаят за нас, се мъчат с всички сили да не се разчуе за нас. Казано съвсем просто, ВПСИ се състои от хора, които, също като вас, са твърдо убедени, че всеки зхиррзхианец трябва да има правото сам да избере дали да стане старейшина.

Трр-пификс-а се намръщи.

— Извинявайте. Какво казахте?

— Чухте ме съвсем правилно. Ние вярваме, че старейшинството е въпрос на личен избор. А не на избора на някой друг.

Трр-пификс-а пое дълбоко дъх. Беше изненадана и същевременно изпитваше странно чувство на облекчение. Значи не беше единствената. Трр-тулкож бе прав — наистина имаше и други, които мислеха като нея.

— Не знаете какво изпитвам, като чувам това от някой друг — тихо каза тя. — Мислех си, че съм единствената.

— Далеч не — леко се усмихна Корте. — В организацията ни има повече от два милиона зхиррзхианци.

— Два милиона?! — изненада се Трр-пификс-а.

— Два милиона — потвърди той. — При това без да се броят симпатизантите на нашата философия, които по една или друга причина не желаят да се обвързват с нас. Бъдете спокойна, Трр-пификс-а — имате множество съмишленици. Как иначе бихме могли да разберем за вас? Имаме източници на информация на всичките осемнадесет свята.

— И сме готови да ви помогнем да осъществите правото си на избор — тихо добави Дорнт.

— Много мило от ваша страна — каза Трр-пификс-а. — Ще ви бъда благодарна за всяка помощ, която можете да ми предложите. Опитах се да говоря с лидерите от рода ми, но лидерите на клана дори отказаха да ме изслушат…

— Извинявайте, Трр-пификс-а — вежливо я прекъсна Корте. — Но май не сте ни разбрали съвсем точно. Ние не се стремим да постигнем целите си с пледоарии и преговори. Съсредоточаваме се върху, така да се каже, по-преки методи.

— Какво искате да кажете? — намръщи се Трр-пификс-а.

— Говорите открито — каза Корте. — Позволете и ние да говорим също така открито. Предлагаме ви да вземем вашия фссс-орган от родовия ви храм и да ви го доставим тук. След което ще можете да постъпите с него така, както пожелаете.

Един дълъг миг Трр-пификс-а се взираше в него. Думите му отекваха отново и отново в съзнанието й.

— Не говорите сериозно — най-накрая промълви тя. — Искате да кажете… да откраднете моя фссс-орган?

— Защо не? — сви рамене Дорнт. — Вие се опитахте да направите точно това само преди три завъртания, не беше ли така?

— Да, но бях аз. Сама рискувах за себе си. Не мога да искам от вас да извършите подобно престъпление.

— Не се налага да искате — каза Дорнт. — Ние доброволно предлагаме услугите си.

— Освен това вие сама се осъждате, като използвате думата „кражба“ — добави Корте. — Всъщност вашият фссс-орган е бил откраднат от вас, когато сте била малка. Той не принадлежи на клана Кеера’рр или на рода Трр. Той си е ваш.

Трр-пификс-а усети, как опашката й се размахва нервно. Същите доводи — дори същите думи — бе използвала самата тя, когато се мъчеше да убеди Трр-гилаг в правотата на гледната си точка само преди няколко завъртания. Но да ги чуе от някой абсолютно непознат, който се опитва да убеди нея самата, при това в собствената си дневна… е, това бе повече от объркващо.

— Ами рискът? — попита тя. — Съжалявам, че отново се връщам на това, но вие искате да извършите престъпление. При това без никаква изгода за вас самите.

— Точно обратното — каза Корте. — Ние искаме да постигнем една велика цел — свободата на всички зхиррзхианци. Лидерите знаят много добре какво правят. Защо иначе ще охраняват толкова усилено храмовете? Обикновените хора не знаят или не разбират как се постъпва с тях. Всеки път, когато ВПСИ прави подобно нещо, ние посяваме зрънце познание. И ще продължаваме така… докато не победим.

Трр-пификс-а бавно кимна. Все още й се струваше странно. Всичко й се струваше странно. Но те бяха тук и й предлагаха помощта си.

И беше повече от сигурно, че тя самата никога няма да успее да го направи.

— Как смятате да го направите?

— Няма нужда да се безпокоите за това — успокои я Дорнт. — Ще се справим с всички подробности.

— Не, нямам предвид това. Искам да кажа, няма ли да ви се наложи да нараните някого? Защото не бих могла да приема подобно нещо. Трр-тулкож, главният пазител на нашия храм, е личен приятел на сина ми…

— Не чухте ли какво каза Дорнт? — меко я укори Корте. — Не спомена ли той, че няма нужда да се тревожите за подобни неща?

— Ще се притеснявам за това, за което си поискам, благодаря — сряза го Трр-пификс-а. — И ако не можете да ми гарантирате още сега, че никой от охраната няма да пострада, смятайте нашия разговор за приключен.

— Моля — вдигна ръка Корте. — Моля ви, Трр-пификс-а. Разбираме вашите тревоги, но те са безпочвени. Разбира се, гарантираме ви, че никой няма да пострада. Нали в противен случай цялата ни философия, проповядваща уважение към правата и личното достойнство на всеки зхиррзхианец, би била безсмислена.

— Бъдете убедена поне в това — пламенно добави Дорнт. — Когато ви донесем вашия фссс-орган, това няма да бъде на всяка цена.

— Придържайте се към това — предупреди ги Трр-пификс-а.

— Разбира се — каза Корте. — Значи е решено.

И внезапно Трр-пификс-а осъзна, че наистина е решено. Някак само по себе си, несъзнателно, но е решено.

— Добре — каза тя напук на съмненията си. — Да. Решено е. Кога?

— През идващата вечер — каза Корте, направи знак на Дорнт и се изправи. — Можем да тръгваме.

Дорнт също се изправи.

— Чакайте малко — намръщи се Трр-пификс-а. — През идващата вечер? Тоест едно завъртане, смятано от този момент?

— Не виждам никакво предимство в чакането — каза Корте. — А вие?

— Ами… не. Не, предполагам — колебливо се съгласи Трр-пификс-а. — Просто е много внезапно.

— Бързината е чудесен съюзник — каза Дорнт. — Особено срещу тромавата бюрократична система.

— Но мен съвсем наскоро ме хванаха — възрази Трр-пификс-а. — Не мислите ли, че ще ме очакват отново?

— Може би очакват вас — с лека усмивка отговори Дорнт. — Но със сигурност не и нас.

Трр-пификс-а преглътна.

— И никой няма да пострада?

— Няма никаква нужда от насилие — спокойно каза Дорнт. — Доверете ни се. Разполагаме с много методи и връзки.

— Всичко ще бъде наред, Трр-пификс-а — добави Корте. — Наистина. Моля ви, опитайте се да не се безпокоите. Ще се върнем преди още да сте усетили. — Лицето му внезапно стана сериозно. — И вашето бъдеще ще бъде изцяло и само в собствените ви ръце. Както и трябва да бъде.

Те си тръгнаха… и дълго след като вратата се беше затворила след тях, Трр-пификс-а все още седеше в малката си дневна. И се чудеше дали това решение, взето толкова бързо и при такива странни обстоятелства, е правилно. Чудеше се и на внезапно обхваналата я тревога.