Наследството на завоевателите

24.

Въздухът на Шаманв беше ободряващ и звънлив, изпълнен с уханието на екзотични растения и с далеч по-познатите миризми на свръхпроводящите материали, производството на които правеше планетата тъй известна. Клнн-даван-а вдишваше дълбоко, докато вървеше към транспортния възел на Дхаа’рр, наслаждавайки се едновременно на ароматите и на оптимизма, който я изпълваше. Наистина, на Дхаранв тя бе изразила големите си надежди пред Трр-гилаг и Прр’т-касст-а. Но дълбоко в себе си не беше напълно убедена, че планът ще проработи.

Но, за нейно най-голямо учудване, дотук не бе срещнала никакви проблеми. Събирането на достатъчно количество лични съобщения и предмети на Дхаранв, с които да оправдае пътуването си до Доркас, се оказа изненадващо лесно — всъщност наложи се дори да направи няколко отказа. На Шаманв служителите също така се стараеха да я улеснят по всякакъв начин — упътваха я, помагаха й да оформи необходимите документи и така нататък. Такъв беше кланът Дхаа’рр. Всички работеха заедно.

Намръщи се. Или просто вестта коя е и какво й се е случило вече се беше разнесла и служителите просто я съжаляваха. В края на краищата, беше получила съобщението преди близо два тентарка. Повече от достатъчно за един приказлив старейшина да го разгласи из целия транспортен възел. Самото съобщение беше кратко и ясно — предбрачното й споразумение с Трр-гилаг е отменено.

Тя вдигна очи към облачното небе и погледна в посоката, където приблизително се намираше Дхаранв. Съобщението наистина беше кратко и ясно. И същевременно объркващо лишено от информация. Например нямаше никакво обяснение как се е стигнало до това решение. Нито подробности за самото гласуване, а такива трябваше да има. Нищо освен самото решение.

Клнн-даван-а нямаше да приеме това. Не можеше да го приеме. Нито пък Трр-гилаг, в това бе сигурна. Все някак щяха да намерят начин да извоюват своето.

Но това трябваше да изчака. Сега най-важното бе да достави пробата от фссс-органа на Прр’т-зевисти на Доркас. След това щеше да се върне на Дхаранв и да открие начин да възстанови споразумението…

Тя спря и отново погледна към небето. Не видя ли току-що?…

Да. На хоризонта се виждаха три тъмни точки. Приближаваха се, ако не грешеше.

Затича се. Служителите я бяха уверили, че в следващия тентарк няма да има полет до Доркас. Ако разписанието им не бе вярно, щеше да се наложи доста да се изпоти, докато мине през всички формалности. А може би усмивките им не бяха толкова любезни и състрадателни, както си беше помислила. Тя ускори още повече темпото, хвърли отново поглед към небето…

И внезапно спря. Вдигна ръка, за да предпази очите си от слънцето, и се загледа в приближаващите машини. Сега те бяха много по-близко, все така насочени към транспортния възел. Движеха се много бързо. Тя ги гледаше как приближават и опашката й започваше да се движи все по-бързо и по-бързо…

Изведнъж те се оказаха над нея. Ревът и горещата вълна почти я събориха на земята. Три малки кораба, боядисани в черно и бяло, внезапно превърнали се отново в точки далеч на хоризонта.

Клнн-даван-а никога не беше виждала подобно нещо.

Късно — твърде късно се разнесе воят на сирените около нея. Недалеч дочу рева на изтребителите и останалите военни машини, които се втурнаха да ги догонват. Но само вдигнаха допълнително шум към онзи, който вече изпълваше комплекса. Клнн-даван-а гледаше отдалечаващите се точки, внезапно почувствала се гола, безпомощна и ужасена под откритото небе. Чувството за сигурност бе изчезнало и нямаше да се върне никога.

Хората-завоеватели ги бяха открили.