Наследството на завоевателите

20.

— „Повелителен“ го засече преди около десет стоудара. — Клнн-вавги посочи неясното изображение на монитора. — Нашата апаратура го откри току-що.

Трр-мезаз намръщено гледаше монитора. На фона на планините се очертаваше малък човешки летателен апарат.

— Движи се доста бавно.

— Бавно и високо — каза Клнн-вавги. — Далеч не е най-добрият начин да се промъкнеш незабелязано.

— Сякаш искат да ги забележим.

— И аз бих си помислил така — кимна Клнн-вавги. Въпросът е дали са сериозни, или това е начин да ни отвлекат вниманието.

— Да, точно това е въпросът — съгласи се Трр-мезаз и хвърли бърз поглед към останалите монитори. Няколко изтребителя бяха във въздуха, готови да пресрещнат врага. Всички наземни защитни установки бяха активирани, всички сухопътни части — в пълна бойна готовност.

А от другата страна на летището, в пълно неведение за ставащото около тях, двамата мрачанци спокойно си почиваха…

— Заради мрачанците е — каза Трр-мезаз. — Видели са кацането на кораба им и това е ответното им действие.

— Доста бърза реакция — изсумтя Клнн-вавги. — Може и да си прав. Но това отново ни връща към въпрос номер едно — какво са намислили?

Трр-мезаз гледаше монитора и се опитваше да се постави на мястото на командира на хората-завоеватели. Така. Човекът знаеше за кацането на мрачанския кораб — негов коптер го бе наблюдавал от безопасно разстояние. Имал бе на разположение почти пет тентарка за размисъл и накрая ето го отговора. Какъвто и да бе той.

Тонът на отговора можеше да означава, че човекът е помислил мрачанците за пленници, които трябва да бъдат освободени. Или че са опасни врагове, които трябва да се унищожат.

— Колко изтребителя са във въздуха? — попита Трр-мезаз.

— Четири — отговори воинът пред съответния монитор. — Останалите са в пълна готовност и очакват заповеди.

— Вдигнете ги всичките. Да заемат отбранителна позиция на двадесет хилядоразкрача от селището. Да следят за всякакви вражески действия.

— Слушам. — Воинът се захвана за работа.

— Същото се отнася и за старейшините. — Трр-мезаз погледна нагоре към реещия се куп. — Да следят за приближаващи сухопътни части.

— Слушам — каза един от старейшините и изчезна.

— Сега да видим колко лесно могат да бъдат изплашени — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги.

— Значи мислиш, че е блъф?

— Всъщност не. Не мисля и че ще се изплашат. Предполагам, че този коптер иска да спаси нашите гости. Или да ги убие.

— Така ли? — Клнн-вавги погледна командира си. — Доста разнообразни възможности, ако смея да отбележа. Надявам се, няма да допуснеш да се осъществят.

— Естествено, че ще ги спрем. От друга страна, каквото и да предприемат, действията им ще ни дадат информация за отношенията им с мрачанците.

Клнн-вавги замислено потърка бузата си и промърмори:

— Не зная, Трр-мезаз. Струва ми се доста рисковано. Не знаем почти нищо за обсега на оръжията на хората-завоеватели. А върховното командване няма да е особено очаровано, ако загубиш пленниците.

— Така е. Но от друга страна Върховният съвет така и така ще изпрати експедиция до Мрач. А там ще има достатъчно мрачанци, с които да разговарят. — Трр-мезаз кимна към монитора. — Освен това хората-завоеватели нямат никаква представа къде се намират нашите гости. Първо ще трябва да ги открият.

— Ами ако просто хвърлят няколко мощни бомби и затрият цялото селище?

— Ако имаха такава възможност, вече отдавна да са я използвали — сухо отбеляза Трр-мезаз. — Не. Наистина поемаме известен риск, но той е много по-малък, отколкото изглежда.

— Е, ти си шефът. Между другото, коптерът приближава. Ще пуснем ли всичко това на върховното командване?

— Да. — Трр-мезаз погледна нагоре. — Свързочник?

Трр-мезаз очакваше, че коптерът ще направи поне една обиколка над селището. И донякъде се изненада, когато той приближи направо към западната част на летището и кацна на еднакво голямо разстояние от мрачанския кораб и хангара на зхиррзхианските изтребители. Очевидно хората-завоеватели в него не смятаха за необходимо да правят разузнавания от въздуха.

Всъщност човекът-завоевател. Защото беше само един. Излезе от малкия коптер и застана пред чакащите го зхиррзхиански воини, протегнал ръце напред, за да покаже, че няма оръжие.

— Само един? — промърмори Клнн-вавги. Двамата с Трр-мезаз стояха под дългата следобедна сянка на щаба, на петдесет разкрача от югоизточно от коптера. — Дори мрачанците ни изпратиха двама.

— Може останалите да са още вътре — каза Трр-мезаз. — Ще пратя някого да хвърли едно око.

Човекът-завоевател заговори. След малко слушалката в ушните процепи на Трр-мезаз оживя.

— Аз съм Сржант-яновец от Мироопазващите сили на Общността. Дойдох да обсъдим, условията за (нещо) с командира на зхиррзхианците.

Един от воините пристъпи напред и му подаде гащеризон.

— Облечи това — инструктира той другопланетянина.

Отляво на Трр-мезаз, скрит зад ъгъла на сградата, се появи един старейшина.

— Претърсихме вражеския воин, командире — докладва той. — Не носи нищо, което да прилича на оръжие.

— Разбрано — каза Трр-мезаз. Но това не го успокои. Както беше отбелязал Клнн-вавги, знанията им за човешките оръжия все още бяха силно ограничени. — Някакви други устройства?

— Няколко. Едно от тях е особено смущаващо — малко плоско устройство, имплантирано в тялото му.

Трр-мезаз се намръщи и погледна човека-завоевател, който се напъхваше в новата си дреха.

— Къде в тялото?

— Тук. — Старейшината показа с език лявата страна на лицето на Трр-мезаз. — Поставено е под кожата, между областта на устата и слуховите израстъци.

— Странно разположение — обади се Клнн-вавги. — Проучихте ли го?

— Да — кимна старейшината. — Нищо, което да разкрие предназначението му. Но мнозина от нас подозират, че може би е оръжие.

— Да не правим заключения още отсега — предупреди Трр-мезаз. — Може да е всичко. Медицински уред например.

— Не се оставяйте да ви заблудят, командире — изсумтя старейшината. — Другопланетяните могат да бъдат много умни. Само да ви изброя някои от нещата, които са били използвани като оръжия при третото нападение срещу главния свят на исинторксите…

— Ще внимаваме — прекъсна го Трр-мезаз. Изобщо не му беше до лекции по история. — Хайде, втори, да идем да видим какво има да ни разкаже нашият нов пленник.

Когато двамата стигнаха до групата воини, която го пазеше, човекът-завоевател тъкмо закопчаваше гащеризона си.

— Аз съм командир Трр-мезаз — Кеера’рр — представи се Трр-мезаз. — Защо сте тук?

Оптронният говорител на рамото му предаде превода. Човекът-завоевател отново заговори.

— Аз съм Сржант-яновец. Дойдох да обсъдим условията за (нещо).

— Не разбираме всичките ви думи — каза Трр-мезаз. — Моля, изразете се по друг начин.

След превода човекът-завоевател сякаш се позамисли. След това заговори отново.

— Тук съм, за да попитам какво трябва да направим, за да спрем да се сражаваме за известно време.

Трр-мезаз погледна Клнн-вавги.

— За условията за капитулация ли питате?

Лицето на Сржант-яновец се промени, когато чу превода.

— Не, не за капитулация — каза преводачът. — Просто да спрем да се сражаваме за известно време.

Трр-мезаз отрицателно махна с език. При жеста Сржант-яновец се дръпна назад.

— И за какво е необходима тази частична капитулация?

Човекът-завоевател отново обмисли отговора си.

— Видяхме, че сте взели нови пленници. Тъй като не сте запознати с нашите видове, молим за разрешение да излекуваме нараняванията, които може би имат.

Трр-мезаз мрачно се усмихна. Това било. Казано открито и ясно. Хората-завоеватели искаха да разберат къде са мрачанците.

— Нашите нови гости не са хора-завоеватели — каза той. — Нито пък пленници.

Лицето на Сржант-яновец отново се промени.

— Ние се наричаме хора — пристигна преводът. — Какво означава другата дума?

— Нарекох ви хора-завоеватели. Това означава…

И в същия миг от североизточния край на летището избухна светлина.

— Прикрийте се! — изкрещя Трр-мезаз в момента, в който взривната вълна се стовари върху тях, и се метна под оскъдното прикритие, което можеше да му предложи коптерът на хората-завоеватели. Надзърна иззад носа му и точно тогава блясъкът от втората експлозия заслепи зениците му за дневно виждане. Той тръсна глава и изруга. Но все пак беше успял да определи целта на нападателите.

Складът, в който държаха мрачанците.

— Свързочници! Пълна бойна готовност! — изкрещя той. В същото време сиянието от третата експлозия се отрази в околните сгради. Грохотът го оглуши. — Кажете на охраната да изкара мрачанците оттам и да ги скрие!

Успя да чуе потвърждение на заповедта и хвърли бърз поглед наоколо. Двама зхиррзхиански воини държаха човека с лице към земята. Останалите бяха коленичили около кораба и неуверено се въртяха във всички посоки — търсеха нещо, срещу което да използват лазерните си пушки. Трр-мезаз отново погледна към склада. Как, в името на всички осемнадесет свята, хората-завоеватели бяха успели да прехвърлят такава огнева мощ, без да бъдат забелязани от изтребителите и старейшините? Една от наземните защитни установки от другата страна на пистата откри преграден огън в няколко посоки едновременно и небето се изпълни с лазерни лъчи. Някъде в далечината можеха да се чуят слабите изстрели на лазерните пушки, които се включваха в хора…

— Командире! — Право пред него се появи един старейшина. — Охраната при мрачанския склад е извън строя!

Трр-мезаз изруга.

— Втори, остани тук и дръж пленника под око — нареди той на Клнн-вавги. — Един воин да остане с теб. Останалите, идвате с мен. Старейшини, открийте откъде идва тази проклета атака.

Тъкмо се промъкваше зад коптера, когато четвърта експлозия разлюля всичко наоколо. Започна да се придвижва на прибежки към сградата на мрачанците. Глупава тактика — да тича право към очевидната цел на атаката. Но нямаше време за умуване. Затворени в своя склад, мрачанците бяха безпомощни като спящи норнини пред атаката на хората-завоеватели. Нямаха никакъв шанс, ако някой не ги изведеше веднага оттам.

Не последваха други експлозии. Като се опитваше да гледа небето едновременно във всички посоки, Трр-мезаз зави покрай ъгъла към онази страна на сградата, където се намираше входът.

Или по-точно, където се беше намирал входът. Едната от двойните плоскости беше килната, откачена от горните панти. Другата лежеше на земята, раздробена на стотици метални отломъци.

Сред тях лежаха телата на двамата постови.

Вече старейшини.

Трр-мезаз направи гримаса. Още двама новодошли в родовите храмове. Още един повод да привлече върху себе си обвиненията на говорителя Квв-панав и Дхаа’рр.

— Хайде — каза той на воините и си запробива път сред отломките, подготвен за възможно най-лошото.

Положението наистина беше лошо, но далеч не толкова, колкото очакваше. В северната стая имаше три дупки с доста внушителни размери. Помещението бе изпълнено с пушек и прах. Но другите поражения не изглеждаха толкова големи. И най-важно, откри двамата мрачанци, свити под масата. Очевидно здравата пораздрусани, но цели-целенички.

Двамата забелязаха зхиррзхианците и извикаха нещо. Гласовете им странно трепереха. Трр-мезаз тръгна към тях, очаквайки превода…

— Релето си е отишло — каза един от воините и посочи към стената, където бяха поставили тъмнолъчевия ретранслатор.

— Сигурно е паднало от вибрациите — каза Трр-мезаз. — Иди и го потърси. Останалите, махнете мрачанците оттук.

Воините се заеха със задачите си. Трр-мезаз хвърли още един поглед около себе си и излезе навън.

— Свързочник?

Появи се един старейшина.

— Докладвай.

— Не открихме никакви следи от хората-завоеватели — с напрегнат глас каза старейшината. — Но…

— Как така никакви следи? — настоя Трр-мезаз. — Абсолютно нищо?

— Абсолютно нищо — каза старейшината. — Никакви хора-завоеватели, никакви площадки за артилерия, никакви транспортни средства.

Трр-мезаз се огледа.

— Тогава по какво стреляха воините?

— Не зная — заядливо каза старейшината. — Може би по собствените си сенки. Все пак, където и да са се намирали хората-завоеватели, вече не са там.

Трр-мезаз го слушаше намръщено. Старейшината бе прав — след четвъртата експлозия не бяха последвали други.

— Сигурно сме ги изплашили.

— Или просто не са искали да ни дадат достатъчно време да ги засечем — мрачно каза старейшината — Което им дава възможност да използват позициите си отново.

Трр-мезаз го погледна. Старейшината беше ядосан. Ядосан до дъното на душата си — и освен това нетърпелив и отчаян. Един от онези зхиррзхиански ветерани, които избирателно си спомняха само добрите страни и перфектните изпълнения от времето на собствената си служба и очакваха воините от следващите поколения да бъдат като тях.

— Може би — каза Трр-мезаз. — От друга страна, може да се окаже нещо много по-просто. Нареди на изтребителите и сухопътните части да останат по местата си и да продължат да наблюдават.

— Слушам — изръмжа старейшината.

Трр-мезаз хвърли поглед към летището.

— И кажи на техниците да приведат интерпретатора отново в действие.

Старейшината изчезна. Малко по-късно от склада се появиха воините и мрачанците, които продължаваха да бърборят нещо с треперещите си гласове.

— Взехме и багажа им, командире — докладва един от воините. — Къде да ги отведем?

— Има една малка пристройка на северозападния ъгъл на хангара. Заведете ги там и ги поставете под стража. Имам предвид засилена стража.

— Слушам.

С крайчеца на окото си видя как тъмният лъч просветна през летището — интерпретаторът отново работеше.

— Чакайте малко — каза той на воините и се обърна към главния мрачанец. — Лахетилас, воините ви преместват в друга сграда. Там ще бъдете в безопасност.

Мрачанецът дори не дочака превода, а хвана ръката на Трр-мезаз и забръщолеви:

— Видяхте ли какво направиха хората? Опитаха се да ни унищожат.

— Да, видях — съгласи се Трр-мезаз. — Но тях вече ги няма и ние…

— Тук не сме в безопасност, командире — прекъсна го Лахетилас. — Нито тук, нито никъде другаде на тази планета. Хората сигурно знаят за нашата мисия при зхиррзхианците. Те отново ще се опитат да ни убият. Освен ако не сме далеч от обсега им. Настоявам да бъда отведен незабавно на зхиррзхиански свят.

— Разбирам тревогите ви, Лахетилас — опита се да го успокои Трр-мезаз. — Но точно в момента това е невъзможно. Ще говоря с Върховния вожд и ще видя какво може да се направи.

— Това не е добре — продължи мрачанецът. — Настоявам да изпратите съобщение до вашия главен свят.

Трр-мезаз изгледа мекото лице на другопланетянина и студено каза:

— Нека се разберем веднъж завинаги, Лахетилас. Не се намирате в положение, което да ви позволява да настоявате.

Лицето се промени. Още по-странно — промени се и гласът. Внезапно треперещият тон се смени с тих и спокоен.

— Съжалявам, командире — последва преводът. — Разбираме, че сме под пълната ви (нещо). Аз съм (нещо), защото се страхувам, че ще умрем.

— Разбирам ви — каза Трр-мезаз. По някакъв начин този нов тон го дразнеше още повече. Напомняше му на снизходителния тон на учител, чийто ученик не си е научил добре уроците. — Ще направим всичко възможно да гарантираме сигурността ви.

Лахетилас се наведе.

— Разбирам, командире. Ще ви се доверим.

— По-късно ще говорят с вас. — Трр-мезаз направи знак на един от воините и посочи хангара. Воинът кимна, даде знак на останалите и те поведоха мрачанците през летището. Без да изпуска от внимание небето, Трр-мезаз се отправи към коптера.

Сржант-яновец седеше на земята и наблюдаваше мрачанците.

— Атаката приключи ли? — попита Клнн-вавги.

— Така изглежда — каза Трр-мезаз, като вдигна ръка, за да блокира лъча на преводача. — Поне засега. Пленникът създаде ли ти проблеми?

— Никакви. През цялото време остана там, където му бе наредено. Дори не направи опит да седне, преди да го накарам.

Сржант-яновец сега гледаше нагоре към него.

— А да е правил нещо друго, което да не се квалифицира като заплаха? — попита Трр-мезаз. — Някакви движения с ръце или крака, или нещо подобно?

— Доколкото забелязах, нищо.

— Хм. — Трр-мезаз освободи връзката с преводача. — Както виждате, вашите воини не успяха да поразят целта си. — Той посочи мрачанците.

Лицето на човека-завоевател се промени, като чу превода.

— Не зная нищо за тази атака. Дойдох тук, за да обсъдим условията за (нещо).

— Така твърдите вие. Събитията обаче твърдят обратното. Защо искате да убиете мрачанците?

— Няма такова нещо — протестира Сржант-яновец. — Мрачанците не са наши врагове.

Трр-мезаз отново прекъсна връзката и се обърна към Клнн-вавги:

— Какво мислиш?

— Какво има за мислене? — възкликна Клнн-вавги, блокирал своята връзка. — Това със сигурност не бяха наши бойни глави.

Трр-мезаз хвърли поглед към склада.

— Да, но как са го направили? Нито старейшините, нито някой друг не е открил нито следа от позицията им. Никой не е видял нищо, което да пресича границите на селището.

Клнн-вавги сви рамене.

— Може да си се оказал прав и хората-завоеватели да имат мрежа тунели под земята и старейшините още да не са я открили. — Той погледна многозначително към коптера. — Или вече са имали всичко, което им е трябвало, в периметъра на селището.

— Да, точно за това си мислех преди малко — Трр-мезаз също погледна коптера. — Проблемът е, че оттук се вижда югозападната част на сградата, а експлозиите са засегнали източната и северната стена. Как са успели да накарат бойните глави да заобиколят сградата? Особено ако са толкова малки, че да не можем да ги засечем?

— Не знам. — Клнн-вавги погледна човека-завоевател, който все така си седеше на земята. — Знам обаче, че не трябва да обсъждаме това пред пленника. Може вече да са научили езика ни по-добре, отколкото предполагаме.

— Правилно. — Трр-мезаз направи знак на двамата воини до тях. — Някакви предложения къде да го сложим?

— В склада — хапливо каза Клнн-вавги. — Да видим как ще му хареса, ако приятелчетата му решат отново да пострелят.

— Изкусително, но непрактично. Местенцето е останало без врати. Да не споменавам трите съвсем новички изхода.

— Тогава какво ще кажеш за стаята с оптроника? — предложи Клнн-вавги. — Естествено, след като я опразним.

Трр-мезаз се замисли. Беше малко рисковано — стаята се намираше в същата сграда, в която бе интерпретаторът и друго чувствително оборудване. Но пленникът щеше да е на сигурно място, поне докато не подготвеха нещо по-подходящо.

— Чудесно. Заеми се с въпроса. И прати няколко воини да подготвят една-две квартири за гости. Защитени прозорци, резервни изходи — знаеш какво имам предвид.

— Няма проблем — кимна Клнн-вавги. — Ако ще имаме нови посетители, поне да можем да ги настаним, нали така?

— Да. — Трр-мезаз отново погледна към коптера. — И кажи на техниците да се заемат с тази машина. Искам да знам за всяко нещо, което е там. Особено за евентуални оръжия.

Слънцето се скриваше зад хоризонта и върху земята се стелеха дълги сенки. Трр-мезаз внимателно прекрачи през разбитата врата на склада. Двама зхиррзхиански воини бяха станали старейшини точно тук. Двама воини под негово командване…

Влезе в склада и разшири зениците си за нощно виждане, за да компенсира тъмнината. Неколцина воини разчистваха отпадъците. Онзи, който му трябваше, се намираше до една от дупките в северната стена. Встии-суув, един от катерачите, който беше с него по време на несполучливия опит да проникнат в територията на хората-завоеватели преди две завъртания.

— Страхотна бъркотия, а — отбеляза Трр-мезаз, щом го доближи.

Встии-суув се изправи.

— Определено.

Трр-мезаз махна към помещението.

— Какви са предположенията? Имате ли някакви идеи как са успели да го направят?

— Не — отрицателно махна с език Встии-суув. — Предполагам, че е възможно да са използвали ракети или снаряди с толкова малки размери, че да не сме ги засекли. Но тази теория определено не ми харесва.

— Знам какво имаш предвид — съгласи се Трр-мезаз, като гледаше пораженията около дупката. — Ако имат толкова мощни експлозиви, защо досега не са ги използвали?

— Именно — кимна Встии-суув. — Освен това оръжието не е ядрено. Иначе щеше да остави радиация.

— И все пак фактът, че не са го използвали досега, не означава, че не са разполагали с него — Трр-мезаз припряно опипваше неравните краища на дупката. Наистина, доста тънко дърво, но все пак пораженията бяха впечатляващи. — Ще трябва да проверим дали някоя от другите бази не е била подложена на подобна атака. Трябва ли да има толкова много трески отвън при такъв удар?

— Нямам представа — каза Встии-суув, като пристъпи към дупката и погледна земята навън. — Но можете да видите, че и отвътре никак не са малко.

— Да — съгласи се Трр-мезаз и отстъпи малко назад. — Един от малкото наполовина позитивни странични ефекти на военното дело — всеки научава нови неща в движение. Ще научим много за експлозиите и експлозивите, докато всичко това свърши.

— Защо не говорим с охраната, която е била тук по време на атаката? — предложи Встии-суув. — Може да са в състояние да ни разкажат какво се е случило.

— Вече се опитах да установя връзка с тях. За съжаление, все още са в шок. И не се знае кога ще излязат — доста сме далеч от осемнадесетте свята. — Той заговори по-тихо. — Дойдох преди всичко да ти кажа, че скоро може да се наложи отново да се покатерим. Вероятно през следващите четири-пет завъртания.

— Имате ли какво да вземете със себе си? — Зениците за нощно виждане на Встии-суув се присвиха.

— Скоро ще имаме — каза Трр-мезаз, като не забравяше нито за миг останалите воини и старейшините, който се рееха наоколо. Както и да го беше направил Трр-гилаг, явно досега никой не беше открил нищо. Искаше му се това да продължи колкото се може по-дълго. — Във всеки случай, предупреди и Клаа-нуур.

— Слушам. — Гласът на Встии-суув беше решителен. — Ще бъдем готови.

— Добре.

Трр-мезаз се отдалечи от стената, като продължаваше да мачка трески под краката си. Огледа от другата страна. Нещо не беше наред. Чувстваше го.

— Свързочник?

— Да, командире? — изникна моментално един старейшина.

— Кой наблюдаваше мрачанците по време на атаката?

— По едно съвпадение, аз.

— Кой беше с теб?

— Всъщност бях сам. Другите двама бяха изпратени да наблюдават охраняемия периметър.

— Разбирам — Трр-мезаз си отбеляза по-късно да обсъди въпроса за старшинството с техния говорител. — Можеш ли да ми кажеш какво точно правеха мрачанците в момента на първата експлозия?

— Вече докладвах това на говорителя… — Старейшината млъкна, като видя изражението на Трр-мезаз. — Нищо особено, командире. Просто седяха на масата.

— Същата маса, под която се бяха скрили?

— Да. Просто си седяха и си говореха, когато вратата експлодира.

Трр-мезаз погледна към масата. Беше доста близо до мястото, където бяха поставили тъмнолъчевия ретранслатор.

— Иди в стаята с интерпретатора и виж какво са си говорели.

— Мога да ви кажа още сега, командире — не знаем. Случайно бяха покрили ретранслатора няколко стоудара преди това.

— Как така случайно са го покрили?

— Мрачанците окачиха някакви декоративни парчета плат на различни места по стените — обясни старейшината. — Едно от тях се оказа върху ретранслатора.

Което означаваше, че техниците не бяха могли да запишат разговора им. Колко удобно за някого.

— И не сметна ли за необходимо да кажеш за това на някой от воините?

Старейшината явно започна да чувства известно неудобство.

— Имаше обявена пълна бойна готовност, командире. Вниманието на всички беше насочено към отбранителния периметър или към коптера на хората-завоеватели. Не мислех, че е жизненоважно този инцидент да се изглади моментално. Освен това ги наблюдавах. Не биха могли да направят нищо.

— С изключение…

Белите дробове на Трр-мезаз изведнъж се свиха. За миг главата му забуча и той усети някакво странно замайване…

Старейшината пред него пищеше. Лицето му беше изкривено от болка и страх.

Трр-мезаз изведнъж разбра какво се е случило.

— Командире! — извика един от воините. — Какво…

— Оръжие срещу старейшини! — извика Трр-мезаз, като се мъчеше да надвие обзелата го дезориентация. — Обща тревога!

Появи се втори старейшина.

— Командире, втори командир Клнн-вавги настоява да се явите в командно-наблюдателната зала — докладва той. — Иска разрешение да вдигне изтребителите във въздуха.

Трр-мезаз погледна още веднъж към дупките в стените.

— Дай му разрешение. И му кажи да вземе няколко воини и да дойде в стаята за оптроника.

Когато пристигнаха, човекът-завоевател стоеше изправен с гръб към стената на временната си килия. Все още напрегнат, все още напълно облечен. Сякаш ги очакваше.

— Кажи ми къде е — без никакви предисловия каза Трр-мезаз. — Веднага.

Лицето на човека-завоевател се промени, когато чу превода. Ивиците къси косъмчета над очите му се приближиха една към друга.

— Кое?

Трр-мезаз презрително махна с език. Надяваше се, че човекът-завоевател ще прояви поне малко разум сега, след като измамата беше разкрита.

— Оръжието срещу старейшини — рязко каза той. — Онова, което ти или воините ви използваха току-що срещу нас. На борда на коптера ли се намира, или наблизо има и други?

Лицето на пленника остана непроменено.

— Чух виковете, но каквото и да се е случило, то не е наше дело. Не зная нищо за това — как го нарекохте? Оръжие срещу старейшини ли?

— Не се прави на глупак — озъби се Клнн-вавги. — Много добре знаеш за какво говори командирът.

— И знаем, че знаеш — добави Трр-мезаз. — Нещо повече, приготвили сме всичко необходимо за…

В този миг се появи отново — внезапно замайване, но този път по-силно, почти болезнено. Той протегна ръка към вратата, за да се опре на нея. Замъгленото му съзнание все пак не забравяше, че човекът-завоевател все още стои изправен до стената. До него Клнн-вавги изкрещя нещо и лазерните пушки се насочиха към пленника.

— Чакайте! — извика Трр-мезаз. — Не стреляйте.

Пушките неуверено трепнаха.

— Командире? — настоя Клнн-вавги.

— Казах да не стреляте. — Последните следи от главозамайването се стопиха и Трр-мезаз отново се изправи срещу пленника.

Той все още стоеше там, без да предприеме никакъв опит да се възползва от неочакваното предимство, което имаше. Може би наблюдаваше реакцията им?

— Според всички правила би трябвало да те убия. Да ги оставя да те застрелят. Предполагам, разбираш това.

— Каквото и да се е случило, вината не е моя — спокойно каза пленникът. Гласът му звучеше почти искрено. Почти убедително.

Почти.

— Чудесно. Щом това е начинът, по който искаш да играем. Втори, вземи няколко техници да прегледат отново коптера. И повикай лечителите. Искам онова устройство, което е скрито под кожата на лицето му, да бъде махнато. — После се обърна отново към човека-завоевател. — Можеш да ни сътрудничиш, ако искаш. Изборът си е твой.

Известно време другопланетянинът не откъсваше очи от него. След това лицето му някак се сви.

— Добре. Но няма нужда от лечители.

Той вдигна двете си ръце към главата си, към мястото, където старейшините бяха открили скритото устройство. Лазерните пушки заплашително се вдигнаха. Бавно и внимателно пленникът започна да маха част от кожата си.

Клнн-вавги слисано изруга, когато парчето махната кожа стана още по-голямо. Трр-мезаз кимна — Трр-гилаг никога не му беше споменавал за подобно нещо.

Краят на устройството вече се виждаше — малко и плоско, на цвят почти като кожата, но лесно различимо в инфрачервения спектър. Човекът-завоевател хвърли отделеното парче кожа на леглото. След това внимателно отдели устройството.

— Остави го на леглото — нареди Трр-мезаз. — И се отдалечи.

Пленникът се подчини. Трр-мезаз направи знак и един от воините със страхопочитание взе устройството и кожата и му ги подаде.

— Ух — изръмжа Клнн-вавги. — Видя ли това, командире? Той просто го изтръгна направо от…

— Това не е кожа.

— Какво?

— Не е кожа — повтори Трр-мезаз и обърна парчето. — Поне не неговата собствена. Виждаш ли? Няма никаква кръв.

— Проклет да съм! — Клнн-вавги се вгледа още по-отблизо. — Невероятно добра имитация.

— Точно това е била целта.

Трр-мезаз погледна към пленника.

— Явно е нещо много важно, щом техниците ви са хвърлили толкова труд да го скрият — отбеляза той, като подхвърляше устройството в дланта си. — Какво е това?

Човекът-завоевател завъртя глава.

— Това не е оръжие.

— Тогава какво е?

Мълчание.

— Чудесно — каза Трр-мезаз. — Ще открием сами.

Даде знак и всички излязоха от стаята, след което я заключиха.

— Охраната да остане същата — нареди той на воините, когато излязоха навън в студената нощ. — Е, втори? Някакви коментари?

— Десет към едно, че това е оръжието срещу старейшини — кисело каза Клнн-вавги.

— Да — промърмори Трр-мезаз, като се взираше в устройството. — Може би.

— Не изглеждаш много убеден.

Трр-мезаз сви рамене.

— Просто цялата тази история ми се вижда доста фалшива. Да, накараха ни да се поразмърдаме малко, но само толкова. Не ни нападнаха, нямаше повече атаки срещу мрачанците, а пленникът дори не направи опит да се измъкне. Какво печелят от всичко това?

— Може би информация — предположи Клнн-вавги. — Сега знаят какви степени на мощност на това оръжие могат да ни засегнат.

— Те знаят това още от първата битка — възрази Трр-мезаз. — Не, тук има нещо, което не схващаме. Иска ми се да имам поне някаква идея какво ли е то.

Известно време помълчаха. След това Трр-мезаз въздъхна и връчи на Клнн-вавги устройството и фалшивата кожа.

— Както и да е. Виж какво могат да изкопчат техниците от тези неща.

— Ясно. Още ли искаш да прегледат коптера?

— О, да — мрачно потвърди Трр-мезаз. — Искам да го разглобят целия. До най-малката част, ако е необходимо.

— Ами пленникът?

— Същото се отнася и за него — Трр-мезаз погледна към воините, които бяха останали на пост. — Нещо става, Клнн-вавги. Време е да открием какво точно.