Наследството на завоевателите

4.

Трр-мезаз се намръщи на реещия се пред него старейшина и каза:

— Да, вече подочухме нещо за тази дипломатическа мисия при мрачанците. Прости невежеството ми в политиката, братко, но това ми се струва малко прибързано.

Старейшината кимна и изчезна. Трр-мезаз се извърна в креслото си и погледна през прозореца към селището на хората-завоеватели и люлеещата се растителност извън очертанията му. Отначало идеята да организира главен щаб на Доркас в сграда, направена от другопланетна раса, донякъде му харесваше. Но през последните единадесет завъртания чувството му за удобство значително беше намаляло. Като се изключеха спорадичните нападения, хората-завоеватели все така мълчаливо оставаха в планинската си база.

Дори прекалено мълчаливо. Единственото логично обяснение беше, че подготвят сериозна контраатака.

И когато нападнаха, Трр-мезаз имаше чувството, че зхиррзхианците му са изложени на открит огън дори когато се намираха в сградите. Може би трябваше да се опита още веднъж да убеди върховния командир Дклл-кумвит да му позволи да разпръсне частите си в гористите райони около селището? Щеше да е по-неудобно, но и много по-безопасно.

Старейшината се появи отново.

— „Не мисля, че е прибързано — предаде той думите на Трр-гилаг. — Хората са много сериозна заплаха. Трябва да научим колкото се може повече за тях. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Иска ми се да вярвам, че тази мисия е правилният начин да постигнем това.“

— Май не си особено ентусиазиран — отбеляза Трр-мезаз. — Нещо конкретно ли те безпокои?

Старейшината отново кимна и изчезна. Трр-мезаз отиде до бюрото си, включи четеца и извика последните новини от корабите, обсаждащи планетата. Преди около двадесет стоудара в системата бе навлязъл още един малък човешки кораб, но се намирал на прекалено голямо разстояние и се измъкнал много преди зхиррзхианските кораби да успеят да го настигнат. Корабът комуникирал посредством лазерна връзка с планетата, очевидно с базата на хората-завоеватели. Съобщенията били неразгадаеми. Лингвистите и преводачите още се мъчели да ги дешифрират.

Старейшината се появи отново.

— „Наистина, не съм във възторг. Но повече ме тревожи фактът, че говорителят на Дхаа’рр издейства в качеството на специалист-ксенолог да бъде изпратен Глл-боргив. Бих добавил, с мълчаливата подкрепа на Върховния вожд.“

Глл-боргив — Дхаа’рр. Името не му говореше нищо.

— Да не би да е некомпетентен? — попита Трр-мезаз.

Четеше доклада за втори път, когато старейшината се появи с отговора.

— „Не чак толкова, но далеч не е най-добрият, който кланът може да предложи. Клнн-даван-а е хиляди пъти по-добра от него, дори когато е в най-лошата си форма. Просто давам пример.“

Трр-мезаз се подсмихна.

— Май усещам някакви лични предпочитания, а?

— „Няма такова нещо — последва донякъде обиденият отговор. — Виждал съм как работи Клнн-даван-а. Тя е изключително способен изследовател.“

Дори да не бе така, Трр-гилаг щеше да я защитава също толкова разпалено, помисли си Трр-мезаз. Любов, какво да се прави.

— Може би е твърде далеч от Оакканв или е заета с нещо друго — предположи Трр-мезаз. — И това да е причина говорителят на Дхаа’рр да не я предложи.

— „Тя е на Грий и изучава чиг — последва отговорът. — Това е само на половин завъртане път. Онова, което всъщност ме тревожи най-много, е, че провалът ми на Базов свят дванадесет може да е повлиял върху решението на говорителя Квв-панав. Имам чувството, че Дхаа’рр се опитват да поставят колкото се може по-силна преграда между себе си и мен. Дори ако цената е да пратят някой от недотам добрите си специалисти при мрачанците.“

Трр-мезаз леко прекара език по вътрешността на устата си.

— Е, не ставай прекалено параноичен, докато наистина не ти се наложи — посъветва той брат си. — Недей да забравяш основната причина да те назначат в тази мисия — когато пристигна човешкият пленник, ти бе единственият специалист-ксенолог от Кеера’рр, намиращ се близо до Базов свят дванадесет. Решенията се взимат по най-различни причини.

Старейшината кимна и изчезна. Трр-мезаз отново се обърна към четеца, извика докладите за четирите последни навлизания на човешки космически кораби и ги подреди един до друг. Четири случая за две завъртания, три от тях само за последното половин завъртане. Добре, целта им е била да разузнаят и да установят връзка с планинската база. Но какво бяха намислили?

Старейшината се появи отново.

„Мисля, че си прав. По-добре да те оставя да си вършиш работата. Ти как си?“

— Не по-зле от всеки друг воин на вражеска територия — отговори пестеливо Трр-мезаз. — Атаките стават все повече. Но ще го преживеем. — Той се поколеба. — Между другото, възнамеряваш ли да видиш майка ни, докато си на Оакканв?

Този път паузата беше по-дълга. Трр-мезаз си представи обърканото лице на брат си.

— „Надявам се да видя и нея, и баща ни. Защо? Случило ли се е нещо?“

— Тя има известни проблеми — уклончиво отговори Трр-мезаз. Искаше му се да не беше споменавал за това. Преди половин цикъл Трр-гилаг участваше в онази археологическа експедиция на Изследователски свят петнадесет, когато всъщност започна всичко. Не беше нещо, което той или баща им Трр’т-рокик биха искали да споделят пред клюкарската мрежа на старейшините. Но брат му заслужаваше да знае, че нещата не стоят така, както бяха преди. — С две думи, преместила се е. Не бях сигурен дали знаеш.

— „Не, не знаех — последва отговорът. — Кога е станало това?“

— Преди около тридесет завъртания — каза Трр-мезаз. — Тя е в една малка къща южно от Тръстиковото село.

Нова пауза.

— „Но аз говорих с нея приблизително по същото време, Трр-мезаз. Точно преди да ме пратят на Базов свят дванадесет. Изобщо не стана дума за някакво местене.“

Трр-мезаз въздъхна.

— Можеш да я разпиташ за подробности, като се видите. Баща ни ще ти каже по-точно къде се намира новият й дом. И ще ти разкаже някои подробности.

Предполагаше, че ще последва нова пауза, но отговорът пристигна след обичайното забавяне. Очевидно Трр-гилаг беше разбрал, че темата не е подходяща за разискване пред старейшините.

— „Добре. Пази се, братко. Надявам се следващата ни среща да не бъде при посещението ми на родовия храм.“

— Ще се пазя — увери го Трр-мезаз. — Ти също, особено при тази експедиция.

— „Добре. Всичко добро, братко.“

— Всичко добро, Трр-гилаг — въздъхна Трр-мезаз. — Свързочник, можете да освободите линията.

— Слушам. — Старейшината изчезна и се върна почти веднага. — Линията е освободена, командир. Желаете ли нещо друго?

— Не точно сега. Върнете се към задълженията си.

На прозрачното лице на старейшината за миг се изписа нещо като неприязън.

— Слушам — каза той и изчезна.

— Но не и с готовност — промърмори Трр-мезаз, докато се обръщаше към четеца. Това се наричаше сдържаност. Все пак изобщо не можеше да вини старейшините, че са му ядосани. Бяха донесени тук, за да служат като връзка на войската на Доркас с родината. Използването им в качеството на защита беше решение на Трр-мезаз, отчасти породено като отговор на ограничения контингент воини, който му бе отпуснат, както и просто защото идеята изглеждаше не чак толкова лоша.

Още тогава никой не мислеше така. А след изчезването на Прр’т-зевисти старейшините бяха на ръба на открит бунт — настояваха да премести пирамидите в рамките на защитаваното пространство и несъмнено повтаряха исканията си пред Върховния съвет и върховното командване.

Трр-мезаз въздъхна. Не, страховете на Трр-гилаг, че говорителят на Дхаа’рр се опитва да постави преграда между клана и рода Трр, не бяха никаква параноя. А след грешката на Трр-гилаг на Базов свят дванадесет и собствената му издънка тук изобщо нямаше да се учуди, ако и самите лидери на клана Кеера’рр не решаха да отлъчат рода.

А последствията от всичко това щяха да засегнат по-младия му брат много по-силно, отколкото той предполагаше. Или поне по-силно, отколкото можеше да допусне.

Трр-мезаз с усилие прогони тази мисъл. Трр-гилаг му беше брат, но в момента дори бъдещето на семейството и рода му трябваше да бъде поставено на заден план пред задачата му тук, на Доркас. Противно на оптимистичните официални твърдения, Трр-мезаз подозираше, че са застанали на прага на една дълга и вероятно унищожителна война.

А в подобна ситуация действията на един обикновен сухопътен офицер на незначителен вражески свят можеха да се окажат толкова важни, колкото всичко останало, случващо се на огромни разстояния оттук.

Той извади карта на селището и околностите и тъкмо започна да търси подходящо място за нов лагер, когато тишината беше разцепена от воя на сирената.

— Тревога! — ненужно извика той на воините в командно-наблюдателната зала, докато се опитваше да спре звука. Появи се един старейшина. — Всички свързочници да докладват за действията на врага — нареди Трр-мезаз и стана от креслото си.

— Слушам — каза старейшината и изчезна.

Един от воините подаде глава през вратата на кабинета му.

— Имаме сигнал от „Повелителен“, командир — извика той. — Флотилия от седем бойни кораба на хората-завоеватели е навлязла в системата. Ще бъдат в обсега на оръжията на блокиращите сили приблизително след шест стоудара.

Появиха се четирима старейшини.

— Не откриваме никакви признаци на движение от страна на хората-завоеватели, командир — докладва един от тях.

— Ще има — отговори им Трр-мезаз и тръгна към вратата. — Всички да се отдалечат на максимално разстояние от централните си точки и да продължат да обикалят. И недейте да гледате само към планините. Хората-завоеватели са хитри. Моментално докладвайте, ако забележите нещо.

В командно-наблюдателната зала всичко кипеше. Трр-мезаз спря за миг на прага и се загледа във воините си. Особено внимание обръщаше на опашките им. Нямаше признаци на паника. Независимо че нямаха опит, атаката по време на десанта и последвалите набези срещу базата ги бяха калили. Над воините мълчаливо се носеха неколцина старейшини, готови да предадат заповедите на Трр-мезаз до отрядите, защитните установки, четирите пирамиди и до всеки, който беше извън зоната за пряка комуникация, установена в рамките на селото. За щастие, самите старейшини също не показваха признаци на паника. Всички те бяха ветерани, предимно от войните, водени преди три или четири поколения срещу други другопланетни врагове.

Макар и малобройни и неопитни, сухопътните сили на Доркас имаха добър потенциал. Трр-мезаз можеше само да се надява, че това ще е достатъчно, за да издържат онова, което предстоеше.

— Докладвайте — разпореди се той и влезе в залата.

— Всички защитни системи са в пълна готовност, командир — каза един от воините. — Всеки патрул обикаля поверения му участък.

— Имаме пряка лазерна връзка с камерите на кораба — добави друг.

— Добре — каза Трр-мезаз. Несъмнено върховният командир Дклл-кумвит и подчинените му щяха да са прекалено заети, за да разговарят с него, но поне имаше възможност да наблюдава сражението в космоса. — Пожелайте им късмет и запазете тишина, докато не ви повикат.

— Слушам, командир — каза воинът и се обърна към монитора си.

— Май моментът настъпи, а? — разнесе се спокойният глас на втория командир Клнн-вавги.

— Имаш предвид контраатаката? — Трр-мезаз отрицателно махна с език. — Не. Това е само проверка, втори. Няколко кораба, съпроводени с въздушна атака, може би известно количество сухопътни войски. Просто проверяват силата ни или се опитват да ни объркат.

— Може би. — Клнн-вавги огледа стаята и присъстващите. Сигурно също си мислеше за липсата на опит у воините. — Дано си прав.

— На твое място не бих мислил така — хапливо отбеляза Трр-мезаз. — Би трябвало да се надяваш да греша. Така ще бъда разжалван, а ти ще можеш да се насладиш на властта.

— Подобни непристойни думи могат само да променят отношението ми към подобна власт — отвърна му със същия тон Клнн-вавги. — Доколкото мога да преценя, именно ти си правилният избор за тази длъжност. А всички политически сплетни на клановете да вървят по дяволите.

Трр-мезаз се усмихна. Съществуваше лоялност към рода, към клана и към командването. Но имаше и нещо друго. И то стоеше над всичко.

— Благодаря ти, приятелю — каза той. — Дано мислиш по същия начин, когато говорител Квв-панав ти предложи мястото ми.

— Вече го направи — отговори Клнн-вавги. — Казах му точно това, което чу преди малко. Ще вдигнеш ли изтребителите във въздуха?

Няколко мига Трр-мезаз остана вцепенен. Регистрира въпроса едва с крайчето на съзнанието си. Коментарът му за Квв-панав беше просто присмех над опитите на говорителя да наложи политическото влияние на Дхаа’рр навсякъде. Но да се окаже, че Квв-панав вече е правил точно това…

— Командир? — обади се Клнн-вавги.

Трр-мезаз направи усилие да се съсредоточи върху непосредствените си задачи. Както бе споменал Клнн-вавги, сплетните на клановете да вървят по дяволите.

— Не. Ще оставим всичките си въздушни сили по местата им.

Зениците за нощно виждане на Клнн-вавги се присвиха.

— Командир, но…

— Оставяме ги по местата им, втори — повтори Трр-мезаз и погледна мълчаливата група старейшини над себе си. Естествено, бяха чули целия разговор. Което означаваше, че най-късно след две завъртания старейшините от всички осемнадесет свята ще знаят, че говорителят на Дхаа’рр е правил опити да го измести от поста му. Чудесни клюки, които ще се разнищват с интерес и наслада. — Говоря сериозно, Клнн-вавги — продължи той, — това е най-доброто, което можем да направим. Наземната ни защита би трябвало да се справи с всичко, ако не броим двата изтребителя копърхед. Искам да запазим изтребителите до момента, в който намерим начин да се справим с тях.

— Извинете ме, командир — обади се един от старейшините, отдели се от реещата се група и застана пред него. — Трябва да заявя, че споделям мнението на втори командир Клнн-вавги относно изтребителите. Ситуацията силно наподобява клопката, която ни устроиха чиг в битката при Ко Роаддо. Бях там, в сухопътните сили, състоящи се от…

— Битката при Ко Роаддо няма нищо общо с това — прекъсна го Трр-мезаз, като си наложи просто да не му изкрещи да си затваря устата. Ако му даваха по един тентарк всеки път, когато някой старейшина се мъчеше да го поучава, изхождайки от личния си опит, отдавна щеше да се е пенсионирал с почести. — Първо, враговете ни не са чиг. И второ, воините копърхед явно са прекалено ценни за хората-завоеватели, за да ги жертват с лека ръка.

— Не знаете обаче дали техният командир мисли по същия начин — възрази старейшината. — Не е необходимо задължително да ги жертва. Ако копърхед могат да му донесат победа, би трябвало да е глупак да не ги използва.

— А ако ги използва — обади се друг старейшина, — те ще пристигнат преди дори да успеем да вдигнем изтребителите във въздуха.

— Победата тук не означава нищо, ако блокадата над главите им остане непокътната — отговори Трр-мезаз. — Това вече със сигурност го осъзнава.

— Въпреки това поддържам мнението на втори командир Клнн-вавги — настоя първият старейшина.

— Това е добре — обади се Клнн-вавги. — Защото втори командир Клнн-вавги поддържа мнението на началника си. Решението е взето. Заповедите са дадени. Сега се върнете към задълженията си.

Двамата старейшини се присъединиха към групата на свързочниците. Израженията им бяха сърдити.

— Благодаря ти — прошепна Трр-мезаз.

— Имаха основание — прошепна му в отговор Клнн-вавги. — Но въпреки това си прав. Командирът им със сигурност е достатъчно разумен да не рискува най-елитните си воини. Не и когато не може да си осигури техни заместници, като се има предвид блокадата.

— Именно блокадата е най-важният елемент — каза Трр-мезаз. — Ако нашите кораби изгубят своята част от битката, нищо чудно да се появят и копърхед. Трябва да следим внимателно какво става.

— Съгласен съм — намръщено отговори Клнн-вавги. — Значи сега всичко зависи от върховния командир Дклл-кумвит.

Трр-мезаз погледна към мониторите.

— За всички ни ще има предостатъчно работа.

— Командире? — извика един от воините. — Корабите на хората-завоеватели навлязоха в обсега ни. Всички наши кораби предприемат атака.

— Разбрано. — Трр-мезаз се премести, за да вижда по-добре мониторите. Корабите на хората-завоеватели бяха изстреляли ракетите си, следвани от изтребители. Зхиррзхианските кораби отговаряха с лазерни лъчи, като се целеха на първо място в ракетите, а след това и в изтребителите. — Използват ли оръжия срещу старейшини?

— Няма следи от тях, командире — отговори воинът.

— Странно — промърмори Клнн-вавги. — Би трябвало да ги използват още в самото начало, за да се опитат да прекъснат комуникациите. Точно така са постъпили при атаката срещу изследователските кораби.

— Урок номер едно — каза Трр-мезаз. — Врагът винаги ще се опитва да те изненада. Бъдете готови — всеки момент може да започне атака по земя.

Едва успя да изрече последните думи, когато се появи един старейшина.

— Идват, командире — каза той. — Три коптера от югозапад. Височина — малко над дърветата. Разстояние — около петнадесет хилядоразкрача.

— Някой да ги държи под наблюдение — нареди Трр-мезаз. — Готови ли са воините?

Старейшината изчезна и малко след това изникна отново и доложи:

— Всички отреди са в пълна готовност.

— Кажи им да останат по местата си и да не откриват огън без заповед, освен ако не са изложени на непосредствена атака. Двама старейшини да поддържат непрекъсната връзка с тях. Останалите да продължат да наблюдават.

— Слушам — каза старейшината и отново изчезна.

— Предупреди защитните установки — нареди Трр-мезаз на воина пред съответния монитор. — Да бъдат готови да отблъснат вражеските коптери.

— Слушам.

— Очакваш ли и атака по суша? — попита Клнн-вавги.

— Нищо чудно — отговори Трр-мезаз. — Точно затова заповядах воините да не стрелят. Няма смисъл само да издават местоположението си.

— Още повече, че надали ще уцелят — съгласи се Клнн-вавги. — Чудя се как са успели да прехвърлят коптерите си толкова далеч от планините, без да ги забележим от космоса.

— Бавно и внимателно, няма съмнение — каза Трр-мезаз. — Вече знаем, че могат да го постигнат, и трябва да сме готови за подобни случаи в бъдеще.

— Командире, лазерните скенери ги засякоха — обади се един от воините. — Вече са в обсега на защитните установки.

— Променят посоката си — обади се друг. — Заобикалят… Насочват се право към южната пирамида.

— Всички защитни установки да открият огън — заповяда Трр-мезаз. — Свързочник: вероятна въздушна атака срещу южната пирамида. Охраната там да открие огън при първа възможност.

— Слушам. — Един от старейшините изчезна.

— Всички да са нащрек — предупреди Трр-мезаз. — Сигурно ни готвят още нещо, обзалагам се.

Появи се един старейшина.

— Охраната на южната пирамида откри огън срещу врага. Няма видими поражения.

— А пирамидата?

— Коптерът не откри огън. — Старейшината изчезна и се появи след няколко мига. — Врагът прелетя над пирамидата и се отдалечи. Все така без да стреля.

— Продължавайте наблюдението — каза Клнн-вавги. — Може да се върне.

— Слушам, втори командир.

Старейшината изчезна. На мястото му тутакси изникна друг.

— Засечени са петима сухопътни воини, командире — каза той. Гласът му почти трепереше. — Два хилядоразкрача североизточно от северната пирамида.

— Покажи — заповяда Трр-мезаз и застана пред монитора, предаващ въздушен изглед на селището и района около него.

— Тук. — Прозрачният език на старейшината посочи нисък хребет, който се простираше приблизително в посока изток-запад на няколко хилядоразкрача северно от селището. — Следват билото.

— Към пирамидата? — предположи Клнн-вавги.

— Или се опитват да доближат селището под прикритието на хребета — намръщи се Трр-мезаз, като замислено махаше с език. — Или…

— Сигнал от върховния командир Дклл-кумвит — докладва един от воините. — Хората-завоеватели са изстреляли група изтребители към повърхността на планетата.

— Разстояние?

— Приблизително осем хиляди хилядоразкрача. — Воинът посочи монитора. Образът беше нестабилен, вероятно се предаваше направо от някой от оптичните сензори на „Повелителен“. — Отдалечават се от нас и от планинската база.

— Ще стигнат повърхността и после ще се придвижат дотук на ниска височина — измърмори Клнн-вавги.

— И ако се доберат до атмосферата, лазерите на корабите ни ще ги изгубят — съгласи се Трр-мезаз. — Върховният командир Дклл-кумвит изпратил ли е прехващач?

— В съобщението не се казва нищо — отговори воинът. — Но в момента може и да не са в състояние да го направят.

Докато наблюдаваше мониторите, Трр-мезаз усети как опашката му започва леко да потрепва. Воинът беше прав. Блокадните кораби поемаха сериозни удари. Прекалено много от ракетите на хората-завоеватели преодоляваха защитата от лазерни лъчи. Ударните вълни от детонациите минаваха през почти неразрушимите керамични корпуси във вътрешността на корабите. При достатъчно подобни взривове корабите щяха да се превърнат в здрави кутии, пълни с желе.

Все пак положението далеч не беше безнадеждно. Въпреки че биваха подлагани на жестоки удари, зхиррзхианските лазери методично пробиваха меките метални корпуси на вражеските кораби и прорязваха широки ивици сред облаците изтребители.

— Връзка с върховния командир Дклл-кумвит — разпореди се Трр-мезаз. — Спешно искане да отдели един от корабите да атакува хората-завоеватели преди да са достигнали атмосферата. Втори, нареди излитане на изтребителите.

— Слушам — отговори Клнн-вавги и се наведе над един от мониторите.

Трр-мезаз се обърна отново към монитора, който предаваше картина от „Повелителен“. В същия момент половин дузина лазерни лъча преминаха през изтребителите, опитващи се да се доберат до повърхността.

— Съобщението явно е стигнало, командире — каза воинът. — „Необходим“ е на курс за прехващане.

Последва още един залп лазерни лъчи. Намръщен, Трр-мезаз се наведе към монитора. Искаше му се да има по-добра видимост.

— Свързочник, един старейшина да се издигне до края на обсега си — нареди той. — Искам да разбера дали ще може да види нещо.

— Слушам.

— Изтребителите са във въздуха — докладва Клнн-вавги и отново застана до Трр-мезаз. — Какво стана?

— „Необходим“ ги атакува. Пратих един старейшина нагоре да се опита да види какво става.

Клнн-вавги леко изсумтя.

— Ако се приближат толкова близо, здравата сме загазили.

— Така е. Но все пак пет хилядоразкрача по-високо ще му осигурят значително по-добра видимост. Поне ще може да види лазерите на „Необходим“. Смени ме за малко тук, втори. Ако изтребителите успеят да се доберат до повърхността, наистина сме загазили.

— Ясно.

Трр-мезаз отиде до основния монитор.

— Свързочник, докладвай за сухопътните воини.

Появи се един старейшина.

— Явно сменят посоката си — докладва той и посочи монитора. — В момента се намират зад това възвишение и се движат на запад-северозапад.

— Сигурен ли си? — намръщи се Трр-мезаз.

— Да, командире.

— Дай ми потвърждение.

Старейшината изчезна и скоро се появи отново.

— Потвърдено — каза той и езикът му отново се натика към монитора. — Те са тук и се движат в тази посока.

— Благодаря — промърмори Трр-мезаз, като движеше език напред-назад в устата си. Потвърдено… само това имаше значение.

— Командире, „Необходим“ докладва, че приближаващите изтребители са елиминирани — обади се Клнн-вавги. — Унищожени чрез пряко попадение или свалени. Изпратих два изтребителя към мястото на катастрофата, за да потвърдят.

— Разбрано, втори. — Трр-мезаз усети как част от напрежението в опашката му се уталожва. — Приготви още два изтребителя в случай, че натам се насочат вражески сили. Предупреди ги да са нащрек. Ако хората-завоеватели решат да провеждат спасителни операции, може и да видим онези копърхед.

— Ясно. — Клнн-вавги предаде заповедта на воина пред монитора и отиде до Трр-мезаз. — Изглежда, че основните сили на хората-завоеватели се приготвят да отстъпят. Поне каквото е останало от тях. — Той махна към основния монитор. — Какво става със сухопътните воини?

— Правят нещо напълно лишено от смисъл — изръмжа Трр-мезаз. — При последния доклад се намираха тук и се движеха в тази посока по протежение на хребета.

— Накъде са тръгнали? — намръщи се Клнн-вавги.

— Добър въпрос. Не се приближават нито до северната пирамида, нито до селището.

— Може би това е единствения маршрут с подходящо прикритие? — колебливо предположи Клнн-вавги.

— Не — отговори Трр-мезаз. — Точно там е работата. Този хребет тук — виждаш ли го? Води почти на югозапад, право към онази група хълмове. Пътят предлага поне същата защита и би ги извел право срещу нас. А биха могли да следват другия хребет и да излязат при пирамидата.

— Може пък просто да са се заблудили — изсумтя Клнн-вавги. — Да пратя ли два изтребителя да ги прогонят?

Трр-мезаз гледаше монитора и се мъчеше да се постави на мястото на врага. Добре. Ако целта им бе селището или северната пирамида, тогава бяха объркали посоката. Ами ако бяха просто примамка, подобно на коптера над южната пирамида? Още нещо, което да отвлече вниманието на зхиррзхианските сухопътни сили от онези изтребители?

А може би се опитваха да го накарат да си помисли точно това? Възможно ли бе коптерът — а защо не и изтребителите? — да са целели отклоняване на вниманието от сухопътните им части? Може би се опитваха да се доберат до нещо друго, извън самото селище?

— Когато пристигнахме, имаше две действащи оръжия срещу старейшини. — Трр-мезаз докосна по рамото воина пред монитора. — Покажи ми къде се намираха.

— Слушам, командире. — Езикът на воина пробяга по клавиатурата. Миг по-късно се появиха два мигащи знака — на северния край на селището и на един хълм на няколко хилядоразкрача в западна посока. — Въздушните ни сили ги унищожиха в началото на десанта — добави воинът.

— Зная — каза Трр-мезаз. Но хората-завоеватели вече бяха показали, че разполагат с преносими оръжия срещу старейшини. А ако някъде там имаше и още някое от мощните…

— Да пратя ли изтребителите? — попита Клнн-вавги. Трр-мезаз извади езика си. Беше настъпило време за командирско решение… и риск.

— Не. Нека се придвижат още малко в същата посока. Може да разберем накъде са се запътили.

Опашката на втория командир трепна.

— Не съм сигурен, че идеята е добра — каза Клнн-вавги. — Вече знаем, че някои от оръжията им действат извън границите на пряка видимост. Ако се приближат прекалено, може да се окаже доста опасно.

— Зная — каза Трр-мезаз. — Но смятам, че рискът си заслужава.

— Командире, ако мога да…

— Командире, вражеската флотилия се оттегля — обади се един от воините.

Трр-мезаз погледна към монитора, предаващ картина от „Повелителен“ — точно когато последният кораб на хората-завоеватели избяга. Всичко бе свършило, поне засега.

— Опитай да разбереш какви са пораженията на нашите — нареди той.

— Да, командире. Но ще отнеме известно време — там горе сигурно са доста заети. Момент… Командире, според „Повелителен“ е имало лазерна връзка с повърхността точно преди врагът да се оттегли.

Последни съобщения. Или заповеди.

— Разбрано. Дръжте очите си отворени. Може да последва втора вълна.

— Не мисля — каза Клнн-вавги. — Сухопътният отряд май също се оттегля.

Трр-мезаз се обърна към старейшината, който се рееше недалеч от Клнн-вавги.

— Сигурен ли си?

— Върнаха се тук, командире. — Старейшината показа мястото на картата. После изчезна и се върна почти моментално. — Сега са тук. Вървят натам, откъдето дойдоха.

При това доста бързо, ако се вярваше на преценките на старейшината.

— Провери дали не носят със себе си нещо, което го е нямало преди. Или дали не са оставили нещо.

— Слушам. — Старейшината отново изчезна и се появи малко по-късно. — Не и на двата въпроса. Поне нищо, което да не може да се носи в ръка. Да направя ли по-подробен оглед?

— Не е необходимо. — Старейшините и без това не разполагаха с подробен списък на вещите на хората-завоеватели. — Явно са се отказали от замисъла си. Какъвто и да е бил той.

— Все още разполагаме с достатъчно време да ги ударим преди да стигнат планините — отбеляза Клнн-вавги. — Изтребителите и двата сухопътни отряда могат да заобиколят фланговете им. Да се разпоредя ли?

Трр-мезаз бавно местеше езика в устата си и размишляваше. Разбира се, от тактическа гледна точка, трябваше да постъпи точно така, както предлагаше вторият командир. Всеки убит вражески воин бе воин по-малко срещу тях. Да не говорим за моралните щети, които се нанасяха върху хората-завоеватели.

Ако атакуваха сега, частите му щяха да се ползват с тактическо превъзходство благодарение на старейшините в северната пирамида. Това щеше да е шанс да преодолее недоверието у върховния командир Дклл-кумвит и останалите от върховното командване относно използването на старейшините с тактически цели. И — не на последно място — да сложи край на обвиненията, които се сипеха върху него от инцидента с Прр’т-зевисти.

Да, можеше да ги унищожи без особени усилия. Но това можеше да ги накара да се откажат от втори опит — каквато и да бе целта им…

— Не.

Внезапно настъпи пълна тишина.

— Извинете? — внимателно каза Клнн-вавги.

— Ще ги оставим да вървят накъдето са тръгнали — повтори Трр-мезаз и извърна глава от монитора. — Естествено старейшините ще продължат да ги наблюдават. Двата изтребителя също остават в готовност. Но няма да атакуваме, щом се отдалечават от селището и пирамидите.

Клнн-вавги прочисти гърлото си.

— С ваше позволение…

— Те искаха да се доберат до нещо, втори — каза Трр-мезаз. — До нещо важно. Искам да съм сигурен, че ще се почувстват в достатъчна безопасност, за да опитат отново.

— Ясно — каза Клнн-вавги, но по тона му личеше, че изобщо не е така. — Какво зяпате? — обърна се той към воините. — Имаме маса работа. И все още не е сигурно дали хората-завоеватели няма да решат да се доберат до мястото на катастрофата. Действайте.

Воините се обърнаха към мониторите си. Клнн-вавги продължи да ги гледа още известно време, след което се доближи до командира.

— Рисковано е, Трр-мезаз — тихо каза той. — Нямам предвид само от тактическа гледна точка. Надявам се, че знаеш какво правиш.

— И аз се надявам — призна Трр-мезаз. — Историята ще ни съди.

— Това няма да попречи на хиляда говорители да напишат свои версии на историята.

— Така и така ще го направят. Родът Трр има политически проблеми и мнозина зхиррзхианци ще се опитат да натрупат капитал от това. Такова е естеството на политиката.

— Така е — неохотно призна Клнн-вавги. — Въпреки че подобни неща не би трябвало да се допускат при военно положение. Дано само върховното командване прояви достатъчно разум да не се води по прищевките на Върховния съвет.

— Мисля, че ще го направи — каза Трр-мезаз, като замислено прекара език по небцето си. — Нещо се е случило през последните две завъртания. Във върховното командване са станали по-сериозни от всякога.

— Знаеш ли, мислех си за същото — бавно каза Клнн-вавги. — През първите няколко завъртания след атаката срещу изследователските кораби всяко съобщение от върховното командване беше напудрено и оптимистично. Дори радостно, сякаш с нетърпение са очаквали подобно предизвикателство. После всичко се промени. Внезапно.

Трр-мезаз кимна. Съобщенията и заповедите ставаха все по-сбити и строги, а върховното командване започна трескаво да подготвя нови и нови части, които да хвърли срещу врага.

И ето ги тук, без необходимата им екипировка, открити под ударите на врага, опитващи се с всички сили да се задържат на един определено второстепенен свят. Същото беше положението с частите на другите светове на хората-завоеватели.

Защо?

— Те знаят нещо, Клнн-вавги — тихо каза Трр-мезаз. — Научили са нещо за хората-завоеватели и то ги е изплашило. Нещо, което не могат или не желаят да ни съобщят.

— Би могло и така да е. А може някой от гениите им да си е дал сметка, че нашите осемнадесет свята са изправени срещу техните двадесет и четири.

— Може би — каза Трр-мезаз. — Ако данните от онова записващо устройство са верни. Лично аз далеч не съм убеден, че то не е добре обмислена измама. Записващо устройство, пълно с невярна информация, пасва много добре на образа на завоевателите. В края на краищата, може да се окаже, че експедицията при мрачанците изобщо не е прибързана.

— Мрачанците ли?… А, да. Онази, новата раса. Значи експедицията ще тръгне, така ли?

— Така чувам — каза Трр-мезаз. — Искам да следите отблизо изтребителите, които отиват към мястото на катастрофата. Все още има вероятност сухопътният отряд да е просто опит за отвличане на вниманието.

— Може би. — Клнн-вавги погледна към монитора. — Какво целяха според теб?

— Не зная — каза Трр-мезаз. — Но в общи линии бяха в същия район, когато взеха резенчето на Прр’т-зевисти.

— Звучи интересно — бавно каза Клнн-вавги. — Аз си мислех, че тогава искаха да разгледат по-ясно пирамидата. Мислиш ли, че там има нещо скрито, което им трябва?

— Или се опитват да монтират някакво оръжие, което действа извън границите на пряка видимост. Или се опитват да достигнат до някакво подземно хранилище или система от тунели. — Трр-мезаз махна с език. — И не искам да им дам време да съберат толкова сили, че да не сме в състояние да ги спрем.

— При сегашната ситуация надали има такава възможност — изсумтя Клнн-вавги.

— За съжаление, ситуациите рядко остават непроменени — сухо забеляза Трр-мезаз.

— Прав си — отстъпи Клнн-вавги. — Добре, ще наблюдавам изтребителите. А ти?

Трр-мезаз отново погледна монитора.

— Първо искам да се убедя, че онзи отряд наистина се оттегля. След това… ще накарам старейшините старателно да претърсят района. Ще се опитаме да ги изпреварим.