Не пипай тази книга!

5. Шумерските клинописи

През 1840 г. Британският музей възлага на англичанина сър Остин Хенри Лейърд да проведе разкопки в земите между Тигър и Ефрат. През годините под огромните могили (наричани на юдейски телс, tells) той открива антични шумерски поселища. Разкопките на древни „библейски“ градове доведоха и до нещо повече — бяха открити най-старите писмени свидетелства от миналото: няколко хиляди глинени плочки и много ролкови цилиндри.

Откритието се превърна в сензация! Естествено днес множество „експерти“ и представители на теологични факултети продължават да ги подценяват — и има защо!

Те съдържат голямо количество информация; изведнъж картината на тогавашното общество се оказа много ясна — с древните договори, закони, царски заповеди, свидетелства за женитби, медицински предписания, философски и теологични текстове и исторически предания. Особено интересни обаче са историята за Сътворението и може би най-старата звездна карта в света!

Подобно на други ранни цивилизации, и в шумерската култура четенето и писането е било привилегия за ограничен кръг хора. Голямата част от населението е неграмотно. Шумерите са правели малки квадратни плочки от глина с няколко сантиметра големина. Текстът се гравирал с остър предмет и накрая плочката се изпичала в пещ. С течение на вековете учените усъвършенствали писмеността и от елементарните пиктограми възниква клинописът. Но възникването на шумерския шрифт може да се разпознае и докаже още в ранното сричково писмо на акадците (42).

Науката датира началото на шумерската култура около 3800 до 4000 г. пр. Хр. През този период в земите между Тигър и Ефрат, днешен Ирак, се заселват шумерите. Много изследователи посрещат с радост изказването, че тази култура се появява на световната сцена като от нищото, без никакви научно доказани, предварителни фази на развитие. Шумерите имат свои напоителни и канализационни системи, модерна архитектура, строителна култура, владеят корабоплаването и търгуват с чужди страни, имат развито аграрно стопанство, както и модерна училищна система, притежават административна система, специализирани фармацевти и лекари.

Техните медицински познания са огромни. От глинените плочки и моделите, изобразявайки органи, разбираме, че шумерските лекари са се обучавали и са били добре запознати с различни видове лечение, терапии и оперативни интервенции. Медицината им има три дяла: бултиту (терапия), ширпир бел имти (хирургия) и урти маш маш ше (раждане и утвърждаване). От находките на скелетите в гробищата става ясно, че те са извършвали и мозъчни операции. Пациентът можел да избира между двама лекари, между един „воден лекар“ (А.ZU) и един „маслен лекар“ (IA.). Диагнозата, лечението и терапията се базирала на широките познания по природна медицина.

Както разбираме от находките, шумерите са знаели много и за математиката и астрономията/астрологията. (42)

Шумерската математика се базира на шестобалната система с основно число 60. Този древен народ разделя Зодиака на 30 градуса в 12 знака, които използваме днес. В допълнение, тяхното изчисление за кръга (360 градуса), часовете (2 х 12 = 24), дните, седмиците, месеците и календарната година (365, 24 денонощия) продължават да са част от съвременните изчисления и летоброене. Гръцката дума Gaia (лат. Gaeo), което означава богиня на реколтата, е производна на шумерското KI или GI (дума, земя). Образният знак е хоризонтален, пресечен от осем вертикални линии овал. Коренът на думата днес виждаме в понятия като гео-метрия, гео-логия, гео-графия.

По всяка вероятност шумерите са имали широки познания за Слънчевата система. Много учени основателно предполагат, че единият от ролковите печати е звездна карта. Ролковите цилиндри са шумерско изобретение, което бихме могли да сравним с печатарската преса. Те са малки цилиндри, изработени обикновено от полускъпоценни камъни. Дължината им е около 2,5–7,5 см и са два пръста широки. По повърхността са гравирани различни мотиви. Когато се завъртят върху меката глина, се появява щампа — нещо като комикс от древността. Тази техника е използвана от всички по-късни култури в земите между Тигър и Ефрат (вавилонци, асирийци, акадци).

Цилиндричните печати изобразяват сцени от ежедневния живот, като например митологични моменти, исторически събития, които — съгласно печатите — са се случили столетия и хилядолетия преди създаването на ролковия цилиндър.

Междувременно познатата на цял свят звездна карта VA/243 от берлинския Pergamonmuseum25 не е единственото писмено доказателство за астрономическите познания на шумерите, но със сигурност е най-интересното. Нашата Слънчева система, както ние днес я познаваме, е изобразена на ролков цилиндър с коректно мащабно отношение.

„Звездната карта VA/243“ сочи вярната последователност: малкият Меркурий, Венера и Земята еднакво големи, Луната (сателит на Земята), Марс и очевидно големите планети Юпитер и Сатурн, планетите-близнаци Уран и Нептун и накрая Плутон. За разлика от сегашната Слънчева система, „древната звездна карта“ показва още една непозната планета между Юпитер и Марс.

От тази „Звездна карта“ става ясно, че астрономите на чревната шумерска култура са познавали строежа на нашата Слънчева система — и то с всички планети. За сегашното ниво на развитие това означава, че предците ни са разполагали със знание, което ние постигнахме едва през последните векове, или по-точно казано, отново ни беше дадено. Днес ние високомерно и знаещо поглеждаме към „древните“ . Упорито ни се повтаря, че хората от Античността, от още по-древните култури на Египет и Месопотамия, сравнени с нас, били „ранноисторически“ и примитивни, че са имали наивни вярвания, най-малкото по отношение на вселената и религията. Факт е обаче, че пра-древните народи са разполагали с изумителни знания и дори днес продължават да пи учудват със загадки, а отчасти дори ни превъзхождат по знание.

Изображение 26: Ролковият печат VA/243. В картинката долу е показан неговият разгърнат образ.

Изображение 27: Т.нар. най-стара звездна карта на света върху акадски ролков печат, около 2300 г. пр.Хр. Снимката показва ролковият печат VA/243 след завъртането му върху глина.

Изображение 28 (вляво): Рисунката върху ролковия печат показва още една допълнителна планета в нашата Слънчева система. Изображение 29 (вдясно): За сравнение: нашата Слънчева система плюс една допълнителна, непозната планета.

Въпреки че някои съвременни учени го оспорват (без да могат да го опровергаят!), фактът, че древните астрономи са познавали строежа на нашата Слънчева система, остава неопровержим! Едва след като физикът Исаак Нютон разработи огледалния телескоп през 1671 г., имахме възможност да открием Уран (Фридрих Вилхелм Хершел, 1881 г.), Нептун (Йохан Готфрид Гале, 1846 г.) и Плутон (Клайд Томбург, 1930 г). Оттогава нашата Слънчева система наброява девет планети, със Слънцето и Луната — общо единайсет небесни тела! Много е странно, че на древната карта могат да се видят Уран, Нептун и Плутон, които ние успяхме да открием едва през последните два века въз основа на съвременната техника.

На стария ролков печат обаче има още една дванайсета планета, разположена между Юпитер и нашия съсед Марс. Днес между Марс и Юпитер има забележително голямо празно пространство — астероиден пояс.

От шумерските клинописи научаваме за нашата Слънчева система, че:

Отначало е имало първична слънчева система от три планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на останалите планети, тя вече е съставена от Слънце плюс още девет планети. От външния космос в нея прониква нова планета (Нибиру или Мардук, както е наречена от вавилонците).

Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие от нахлуването й (Нибиру има обратно движение!) и настъпилите промени в гравитационните сили на останалите планети, се стига до големи експлозии и катастрофи, от които възникват новите луни. Следва сблъсък между Тиамат и една от луните на Нибиру/Мардук. След като нашественикът (Нибиру/Мардук) завършва следващата си обиколка около Слънцето, последвала втората и последна колизия. Една от луните на Нибиру/Мардук откъртва малка част от Тиамат. Тя е изхвърлена в чужда орбита и увлича със себе си един от спътниците (Кингу). Те останали двойка и се превърнали в Земя и Луна.

Най-значимото писмено свидетелство от Месопотамия обаче остава епосът „Атрахазис“, запазен в много добро състояние. Той описва света преди потопа и развитието на човечеството на Земята. Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха от небето па Земята), пристигнали преди около 450 000 земни години от споменатата планета Нибиру (тя обикаля Слънцето за 3600 години), за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им. Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.

Изображение 30: Планетата Нибиру/Мардук обикаля Слънцето веднъж на всеки 3600 години.

Заради условията си — например наличие на животворяща вода в атмосферата, постоянна и зелена вегетация и екосфера (оптимално разстояние до Слънцето) — планетата ни вероятно се е сторила много подходяща на анунаките. И те избрали Земята!

Нека за момент си представим как е била устроена по онова време: говорим за средата на втория голям ледников период (преди 430 000–480 000 години). Една трета от тогавашната суша вероятно е покрита с лед. Валяло е много рядко. Морското равнище по време на ледниковите периоди (първият започва преди около 600 000 години) според преценките е с около 250 метра по-ниско от сегашното. Причината е голямото количество замръзнала вода. Там, където днес се намират морета и брегове, тогава е било суха земя (42).

Изображение 31: Планетата Нибиру/Мардук прониква в Слънчевата система, бива привлечена от Слънцето и така се отклонява от първоначалната си орбита.

Изображение 32: Когато Нибиру/Мардук прониква в нашата Слънчева система, променя орбитата на планетата Тиамат (първоначалната Земя). Една от луните на Нибиру се сблъсква с Тиамат и нарушава целостта й. Откъснатата от нея част се отклонява от първичната си орбита, повлича една от двете луни на Нибиру и така възникват днешните Земя и Луна.

Изображение 33: Другата разрушена част на Тиамат е астероидният пояс, който днес се намира между Марс и Юпитер.

Реките, например долината на Нил, Ефрат или на Тигър, се оказали подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.

Първата група се състояла от петдесет души. Те се приземили в Арабско море и се отправили в посока Месопотамия, където на границата на блатата било издигнато първото им земно селище (Ериду — далечният дом).

Името Ериду се открива в близка форма и в няколко други езици, като например на древногерманския книжовен немски думата Erda, на немски Erde, на английски earth, средно-английски erthe, а ако се върнем във времето и географски назад: на арамейски Artha, Ereds, Erd или Ertz, а на юдейски Eretz — всички означават Земя.

Щумерските списъци с царе описват заселването и времето на царуване на първите десет владетели-анунаки преди големия потоп. Времето се измервало в шар (shar, 1 shar = 3600 години = една обиколка на Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване до потопа са минали 120 „шар“. В този период Нибиру обиколил Слънцето 120 пъти — което отговаря на 432 000 земни години. Списъкът с шумерските царе е хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия „Бог“, планирал първия „божествен“ кралски дворец в „Ериду“ и останалите четири града, не се чете. Другите текстове са единодушни, че става дума за предводителя Енки (господар на земята), на акадски ЕА (господар на водните дълбини). Той освен това носи прозвището Нудимуд (този, който прави нещата) и бил мъдрец, един от вестителите на културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син на Ану (Ан), владетелят на Нибиру, и на богинята Нуму.

Той избрал за лагер края на блатата и казал: „Тук ще се заселим.“ Оттогава земята на Енки се превръща в дом на владетеля и важно култово място. След като анунаките дълги години и при тежки условия добивали злато в „Абцу“ (дълбоките находища), недоволството им нараснало. Бунтът избухнал при посещението на брата на Енки Енлил в мините. Работниците вече не искали да работят… Впрочем и защото по време на работата си били изложени на земните гравитационни сили и процесите на стареене.

Съветът на „боговете“ се събрал и на него от Нибиру дошъл владетелят Ану. Той подкрепил анунаките. Тогава Енки намира решението: трябва да бъде създаден Лулу — примитивен работник! Анунаките приели.

От обозначенията и описанията на шумерите става ясно, че първият човек е създаден изкуствено и то с една цел: да работи за „боговете“. Оттогава той трябвало да понася робството, затова при шумерите е наречен и Лулу амелу (примитивен работник).

Шумерските плочки с клинописи ни казват, че около 144 000 години (тоест 40 шар) след приземяването има бунт на Анунаките, т.е. вероятно преди около 450 000 години. Следователно трябва да допуснем, че Homo sapiens, нашият предшественик, е бил създаден преди около 300 000 години.

Какво е представлявала Земята по онова време? Намираме се в предисторическите времена. Била ли е вече потънала Лемурия? Възможно е, не може да се каже със сигурност. Древните тибетски предания разказват, че по време на ледниковия период развитите цивилизации са се спуснали под земята (тунелни системи и т.н.), а останалите, които са оцелели след катастрофата в Лемурия, явно са дегенерирали. Дали тези дегенерати не са това, което наричаме неандерталци?

Когато анунаките идват на Земята по време на ледниковия период, очевидно заварили този тип хора. Днес твърде краткият преход от приматите към човека, тоест към Ното sapiens, създава главоболия на учените. Преходът, който в професионалните кръгове е наречен missing link26, днес остава необяснен.

За дарвинистите, опитващи се да докажат теорията за еволюцията, концептуално съществуват твърде много несъгласувани неща. Според учението на Дарвин за селекцията, видовете възникват в естествения подбор — в борбата за оцеляване се налагат силните. Но дори и missing link не е никакъв проблем за дарвинистите. Издължените черепи просто се игнорират (Изображение 22 и 23). Те продължават да бъдат обяснявани с деформации, предизвикани от подноси върху главите. Не се коментира как това „предизвиква“ тройно увеличение на черепния обем. Великаните, чиито открити скелети и мумии са по четири метра височина, също не се вписват в концепцията. Къде точно трябва да ги поставим в учението на Дарвин? Очевидно е, че несъгласуваните неща не са малко.

Изображение 34: Ацтекско изображение на Бог Кетцълкоатъл, който според легендата дошъл на Земята с „перната змия“ и създал ацтекската и толтекската култура.

Изображение 35: Праколумбийска статуетка от Еквадор (ок. 500 г. пр.Хр.), която показва човек в нещо като анцуг, който подозрително напомня екипа на днешните космонавти.

Изображение 36: На 7000-годишна скална рисунка от Фергана, Узбекистан, се виждат две същества в космически екипи и ръкавици с пръсти. На заден план — една летяща чиния.

Изображение 37: Фреска от манастирска църква в Косово от 14 век.

Тъй като шумерските текстове дават информация само за района на Месопотамия, от тях ние не научаваме нищо за Южна Америка, Хималаите или Китай. Но преданията на Азия са значително по-стари от тези на шумерите и те ни съобщават за залеза на още по-стари цивилизации, чиито оцелели жители дегенерирали заради външните условия (ледников период). Ето защо за тибетците генофондът в пещерите-самадхи е толкова важен.

Да се върнем на анунаките в Шумер. Те имали проблеми помежду си, търсили решение и го намерили — примитивния съвременник, който заварили в района. В какво се е превърнал той, разбираме от подробните сведения на шумерските плочки; клинописите ни съобщават кое е свързващото звено между Homo erectus и Homo sapiens.

Според тях първият човек-работник (Адам) е създаден изкуствено от боговете-анунаки. Извършена е манипулация, която предизвиква огромно ускорение в развитието на човешката раса.

Енки (Еа) е този, който (според древните текстове) дава идеята, след което е взето решението да бъде създаден един „Адамо“. Примитивният човек, когото намерили в околността, изглеждал подходящ за намерението на анунаките да създадат модерен роб.

То обаче не се осъществило от първия опит, а постепенно, след експерименти. Ако разгледаме древните предания, ще видим, че анунаките са имали нужда от дълъг период, за да открият верния „образ“, т.е. правилната генетична комбинация. От първоначалните им опити до първия „Адам“ минава много време.

Имайки предвид, че за да постигнат „перфектен“ резултат, учените във „високоразвитата“ ни цивилизация се нуждаят от много, много опити в областта на генното инженерство и клонирането — то древните предания звучат съвсем смислено. Днешната ситуация вероятно е била сходна с тогавашната. Анунаките също са имали нужда от продължителен експериментален период, за да постигнат „перфектен“ резултат (42).

Нека си спомним часовете по биология: за доказване на законите за чиста наследственост (Грегор Мендел) се кръстосваха видове птици. Научното доказателство за чиста наследственост се нуждае от много кръстоски. Същото трябва да е ставало и с анунаките преди стотици хиляди години, но с разликата, че в курсовете по биология ние вече имахме налице резултатите на Мендел и на практика предварително ги знаехме.

В противен случай няма как да обясним факта, че не само преданията от Месопотамия съобщават за опити, кръстоски и хибридни същества. Много други култури и легенди подкрепят казаното от вавилонците (респективно шумерите). Налага се да допуснем, че преди „боговете“ да открият правилната „кръстоска“ и верния код за първия „Адам“, е имало редица експерименти.

Дали морската нимфа, намерена в Япония, не е доказателство за тях? Или е самостоятелен вид? (Изображение 25).

Въпреки яснотата в описанията на шумерите и на други култури по света, не знаем как точно са протекли опитите, защото липсват съответните артефакти.

Изображение 38: Раждането на „първия“ човек — според асирийски цилиндричен печат.

Вероятно Енки е бил синът на краля на тези извънземни. Името „EN.KI“ означава „Господар или княз на света“. Титлата му от шумерските клинописи обаче не се оказва особено сполучлива, защото след безкрайни съперничества и интриги — от които тази цивилизация, както изглежда, винаги се е възползвала — той губи властта си над големи части от планетата от полубрат си ЕНЛИЛ.

На Енки се приписва не само „създаването на хората“, но и много други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персийския залив и ги превърнал в плодородни земи, строил е вълноломи и кораби и, както изглежда, е бил добър учен.

Но това, което ни интересува най-вече, е неговото благоразположение към творението си. Според месопотамските текстове А на съвета на извънземните Енки се застъпва за новия земен вид. Той повдига въпроса за жестокостите, които останалите извънземни, включително и полубрат му Енлил, налагат на хората. От плочките става ясно, че не е искал човекът да бъде роб — въпрос, по който останалите са на различно мнение. Хората, които за господарите си не били нищо повече от товарни животни, били третирани ужасно. Плочките разказват за бедствия, глад, болести и други неща, които днес бихме нарекли биологична война. Когато този геноцид не довежда до желаното редуциране на човешкото население, е решено то да бъде заличено с голям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не били „особено сполучливи“ — хибриди, мутанти и човекоподобни животни.

Изображения 39 и 40: Черен обелиск на асирийския цар Саламасар. Човекоподобните животни били водени на верижка.

Днес много археолози са единодушни, че преди хилядолетия в Близкия Изток е имало потоп. За него се споменава и в митовете на североамериканските индианци.

Според шумерските текстове, Енки разказал на един месопотамец на име Утнапищим плана на извънземните и го посъветвал да построи кораб и да отплава със семейството си, като вземе малко добитък, злато, няколко занаятчии и диви животни.

Историята за Ной, както много други истории от Стария завет, са преписи от древните месопотамски текстове. Юдеите променят само имената, а еврейската религия превръща многото „богове“ в един „Бог“.

От животните, почитани в миналото, няма по-уважавана от змията, и то защото била емблема на един кръг посветени, оказал силно влияние върху ранните култури от двете полукълба. Става дума за образовано общество, отдадено на разпространението и постигането на духовни знания и свобода: „Братството на змията“. То се борело срещу поробването на духовни същества и се опитвало да освободи хората от гнета на извънземните. (Старата библейска дума за змия е nahash, произлиза от корена NHSH и означава разчитам, намирам). Основател на „Братството на змията“ бил бунтовният, но конструктивен княз Енки. В текстовете се казва, че Енки и баща му Ану били етически и духовно високо образовани и именно това е било знанието, което е символизирано по-късно в библейската история за Адам и Ева. Енки е представен като виновник, който дал на човека познание за миналото, за Създателя (извънземните) и му съдействал да постигне духовната свобода. В градината Е.DIN, овощната градина на анунаките, където работели няколко Homo-sapiens-роби, било забранено да се яде от едно определено дърво — дървото на познанието.

Защо е било забранено? Защо една ябълка е толкова опасна?

Нека видим какво се е случило. В „Битие“ пише: „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред на градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“27

Всеки, който вярва в Стария завет, трябва да си отвори ушите добре, дори и само за този пасаж: защото „Бог“ лъже! Адам и Ева не умират…

„Бог“ всъщност не е никакъв Бог, т.е. Създателят на всичко, а това е Ану, бащата на Енки и Енлил, който познавал свойствата на ябълката — нар!

Кое е толкова особеното?

Ще разберем от Морфей, който в бестселъра си Matrix Code обяснява програмата на творението, в която живеем, от научна гледна точка: „Семките на нара и кората на корена на дървото съдържат едно особено вещество — DMT. Ако човек го погълне, изпада в подобно на просветление състояние. Както бебетата, които се раждат с пропит от DMT мозък и имат директна връзка с хипер-пространството. DMT е вещество, съдържащо се в семките на нара. Явно по времето на Адам и Ева това е трябвало да бъде избегнато. И тогава настъпва повратният момент от човешката история: изгонването от рая!“ (19, S. 80)

Нееднократното ядене на този плод и последвалото „познание“ се оказали съществени, защото така за хората се появила възможността за експанзия — те се осъзнават. До този момент те са безплодни хибриди, кръстоска между две различни раси. По думите на експерта по Месопотамия Зекария Сичин, шумерският текст ни смята като микстура между анунаки и Homo erectus, предшественика на Homo sapiens.

Естествено анунаките не са особено въодушевени от желанието ни за експанзия, защото по никакъв начин не. искали да загубят контрола над творението си. Знанието, което по онова време хората получили чрез яденето на плода, не било толкова от научно естество, а по-скоро знание за ставането, размножението — възможност от стерилен хибрид да се превърнат в размножаваща се раса. Това силно разгневило анунаките и хората са изгонени от градината Е.DIN. Енки, който позволил на робите да се превърнат в нова раса, като ги убедил да ядат от плодовете, не е застанал, както твърди Библията, срещу Бога, а срещу ужасните дела на извънземните „богове“, съответно своя баща, царя на извънземните.

Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки и „Братството на змията“ не успяват да освободят хората. В месопотамските плочки се казва, че „змията“ (Братството на змията) скоро била превзета от други заговорнически извънземни групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от противниците си, за да е сигурно, че никога повече няма да намери поддръжници измежду хората. Титлата на Енки от „Княз на света“ става „Княз на тъмнината“ — той е падналата Зорница (Исая 14:12 — „Но как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите…“28, Носителят на светлината, защото е най-красивото и най-силното същество на своето време. Той е Носителят на светлината за древните германци, при гърците е известен като Хелиос или Фосфорус, при римляните — като Луцифер. Той е превърнат в дявол!

Представят го за смъртен враг на върховното същество (в случая на баща му, командира на космическия кораб), но е създател на хората (което наистина не е лъжа). Хората бяха учени, че всичко лошо на света идва от него и че той искал духовно да ги пороби.

Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и също лице. Дали е вярно? Наистина ли Луцифер е толкова свободолюбив и самоотречен? По-нататък ще научим още за него.

Хипотезата, че нашата планета е била посетена от различни форми на живот, дошли от дълбините на космоса, които създават нова раса, след което напускат Земята, едва ли е „изсмукана от пръстите“. Гръцката митология ни разказва за богове, живели на Олимп, за Хермес, пратеникът на боговете, който летял с божествената си кола в небето. Хавайската песен „Хула-Хула“ разказва как един космически кораб се приземил на вулкана „Маунакеа“ в Биг Айланд, най-смелият между воините се изкачил до този космически кораб, оженил се за жената, излязла от него, и така се появила днешната хавайска раса. Маите и хопите ни информират, че идват от Плеядите. Те поясняват, че първоначално били живели на континент, който се намирал в Атлантическия океан, но по-късно потънал и те успели да оцелеят в подземни селища, преди да се разселят към северно- и южноамериканския континент. Австралийските аборигени разказват, че и при тях някога са се приземили космически кораби, екипажите дали бумеранга и ги учили на спиритуални знания.

Според обясненията на (контролирания) научен свят ние вярваме, че човешката история започва през 3800 г. пр. Хр. в Шумер. Преди това сме били космати диваци и варвари. Тук има няколко уловки. Например сфинксът е датиран на 2500 г. пр. Хр. и се приема, че негов създател е фараонът Хефрен. Но математикът и ориенталист Р. А. Швалер, както и египтологът Джон Антъни Уест категорично доказаха, че ерозията по сфинкса би могла да е възникнала само от действието на водата. Изследванията им показаха, че ерозията не е следствие от пясъчните ветрове, а от 70 сантиметрова течаща вода. Уест успя да пресметне, че сфинксът трябва да е бил изложен минимум 1000 години на постоянни поройни дъждове, за да се появи подобна ерозия. В това отношение геологията е в абсолютно противоречие с археологията. Сахара е на възраст не по-малко от 7000 до 9000 години, което означава, че сфинксът е минимум на около 8000 до 10 000 години. Според „научния свят“ обаче по това време не е имало високоразвити култури, които биха могли да издигнат грандиозен монумент като сфинкса, който би ни затруднил дори и при съвременните строителни технологии.

Дали чуждоземните посетители са ни напуснали завинаги, или отново ще се върнат? А може би има такива, които изобщо не са заминавали? Възможно ли е да са сключили договор с тези, които управляват Земята, а те — тихомълком — да добиват както и преди различни изкопаеми?

За това говори следния факт: през февруари 1998 г. на летището във Франкфурт имах среща с агент на южноафриканските тайни служби. Той беше бур, т.е. с бяла кожа, и ние всъщност се видяхме, за да обменим политическа информация. Аз му показах моята (за него още непозната) книга „Проектът Алдебаран“ и снимките на немските „оръжия-чудо“ — летящи дискове (виж Изображения 41–44). Между въздушните кораби, прототипите на които са произведени в заводите на Месершмид в Аугсбург, в Ной-Бранденбург, в Бреслау, както и във Винер Нойщад, имаше и един във формата на пура. Когато видя снимката, този добре обучен и хладнокръвно изглеждащ господин стана нервен. След това каза, че искал да ми разкаже нещо, което не би доверил на никой друг.

Като син на заможно семейство израснал в голяма ферма и един ден заедно с дойката си — дебела черна африканка — тръгнали на път, когато внезапно видели летящ обект, който се приближавал. Той съвсем скъсил разстоянието, след това се задържал на няколко метра от земята, една врата се отворила, спуснала се автоматична стълба и някакъв мъж пристъпил напред. Междувременно дойката побягнала, но той останал като закован на мястото си. Агентът заяви, че онзи бил облечен с комбинезон, имал дълга свободно пусната руса коса и „най-сините очи, които някога бил виждал“. Мъжът от кораба се държал така, сякаш го познавал, помахал му с ръка и го подканил да се приближи. В този момент той побягнал.

Изображение 40: Така нареченото съоръжение Андромеда, голям немски космически кораб с форма на пура, разработен между 1944 и 1945 г. Кога и дали той отново ще бъде използван, засега е неизвестно. Свидетелството на южноамериканския агент показва, че някои техници са успели да укрият определени технологии от Съюзниците.

Мъжът насреща ме гледаше опулено и каза, че по-късно, в кариерата си на южноафрикански агент, постоянно срещал подобни хора, които очевидно работели за правителството — но естествено били с вратовръзки и подстригани коси. Той не можа да каже дали администрацията знае кои са те.

След като се поотпусна, бурът ми разказа още един епизод от живота си, който е по-подходящ за темата анунаки.

Той познавал някакъв фермер, който притежавал толкова много земя, че трябвало да обикаля дни наред с кон, за да следи дали всичко е наред. В земите му имало малко езеро, което имало странно свойство да се оттича нанякъде. После обаче отново се пълнело. Самият собственик на фермата предполагал, че то вероятно е свързано с някаква подземна река или друг източник и по тази причина водата постоянно променяла нивото си.

Веднъж, когато бил на обиколка, до изпразненото езеро заварил приземена летяща чиния. Въпреки че бил въоръжен, той решил само да наблюдава какво ще стане. Не се появил никой, дори и след часове. Собственикът на фермата не знаел как точно да постъпи. Да се върне до фермата, означавало много път, по онова време нямало мобилни телефони, а на един ден път с кон не живеели никакви съседи, на които би могъл да съобщи. Затова решил да прекара нощта на мястото. Чак на следващия ден се появили хуманоиди с рептилни черти. Не са неприятни или страховити, решил той, докато лежал в убежището си. Според думите му те носели контейнери с някакъв материал, суровина, която добили на място и внесли в летящата чиния. След като натоварили много подобни контейнери, отворът се затворил зад тях и те отлетели.

Какъв ли е бил материалът? Дали тези същества не идват на Земята само за да го набавят? Анунаките, както изглежда, са дошли заради златото, което са добивали с течение на хилядолетия. Те не са искали да завладеят Земята, защото винаги са се връщали на собствената си планета. Тоест, за нас хората не представляват опасност. Освен това тук са били изложени на процеси на стареене, което е и една от причините за бунта на работниците — анунаки.

Но междувременно Земята се насели. Да приемем, че вие и аз сме анунаки. След дългото си отсъствие установяваме, че някои неща са се променили. През последните векове човекът се е развил технологично и вече лети в космоса. Той притежава атомни бомби, радари и друга техника, която ни затруднява просто да се приземим и да добием така нужния ни материал. Какво да направим? Да превземем планетата? Прекалено е. Какво ще постигнем? Тук остаряваме твърде бързо. Следователно остава само едно — да сключим договор с някого, който ще ни помогне за това, от което имаме нужда, и после отново да изчезнем. Може би ще трябва да дадем нещо в замяна — бартер, така да се каже. Някаква технология?

В допълнение искам да ви разкажа една много ненормална история, която може и да ни предложи отговор.

В едно от пътуванията си в САЩ през 1990 г. се запознах с приятелката на преуспял американски адвокат, с която се сприятелихме. Един ден тя ми разказа следната случка: приятелят й — нека го наречем Марк — още на трийсет години бил добре заплатен юрист, впрочем той е работил и за семейство. Когато по тяхна покана един ден пристигнал в околностите на Хюстън, камериерката го помолила да изчака, защото домакините в момента били заети. Тъй като се познавали отдавна, тя му предложила да отидат в кухнята и да изпият по чаша кафе. Той приел.

Побъбрили си и в един момент вниманието му било привлечено от няколко стола със странна форма, поставени малко настрани. Когато заговорил за тях, камериерката първоначално станала неспокойна, но след като се поуспокоила, казала приглушено:

Младата жена, която ми разказа това, сподели, че приятелят й бил толкова шокиран, че известно време след това закрил адвокатската си кантора (бил е на 35 години) и заедно заминали за Карибите. Бездруго вече бил спечелил достатъчно, за да не му се налага да работи. Преживяването наистина го довършило.

Какво ще кажете? Измишльотини? Глупости, фантастика?

Може би. Аз самият не знам какво да мисля. Не съм присъствал лично, историята ми беше разказана. За мен обаче нещата не са по-неправдоподобни, отколкото ако някой каже, че преди хиляди години бил разделил морето на две, за да премине със свитата си.

Изображения 42 и 43: По време на Втората световна война в изследователските центрове на германския Райх се разработват различни въздушни кораби с кръгла форма. Между тях с турбини, както и с антигравитационни двигатели. Общият брой на прототипите би трябвало да е 62. Тук виждаме летящите дискове, наричани Хаунебу II, по време на тестов полет.

Изображение 44: ВРИЛ 1 също е конструиран на антигравитационен принцип, но е по-лек от Хаунебу.

Към Изображение 41 и 43: За Хаунебу II един немски пилот ми разказа, че през 1943 г. в Нойбранденбург е видял два от тези диска и разговарял няколко часа с пилотите. Обяснили му, че Хаунебу работел с антигравитационен двигател, който функционирал на принципа на противоположната ротация на сплескана лемниската на Берноли. С помощта на противоположно въртящи се шайби във вътрешността на кораба се създавал увличащ динамо-ефект. Той образувал нулево поле около космическия кораб, вследствие на което бил засмукван към него. В каквато и посока да бъдело насочено това поле, корабът го следвал. Този тип двигател предизвиквал внезапни зигзагообразни движения, които се забелязвали отвън, но не и в самия кораб. Вътре в него пилотът не бил изложен на никакви центробежни сили, тъй като корабите притежавали собствено магнитно поле. На следващия ден щял да се проведе разузнавателен полет около Земята.

Човекът, когото интервюирах, описа това, което лично той видял: „Естествено при изгрев Слънце целият екип стоеше пред вратите, за да преживее фантастичното събитие и да види тези страховити летателни машини със собствените си очи.“ Той каза, че се чуло само тихо бръмчене и двете Хаунебу много тромаво се отдалечили от самолетната площадка на около шест-седемстотин метра височина, а после внезапно ускорили и изчезнали като светкавица.

След това каза: „В разговора ни пилотът спомена, че при тези кораби нямало пробив в звуковата бариера.“

Предлагам ви да оставим това поне засега и да обърнем поглед към свидетелствата на шумерските клинописи. Те ни разказват за анунаките — както в Битие се говори за божии синове, които давали мило и драго за земните жени.

Струва ми се, че тези древни текстове разказват събития, случили се буквално по този начин или поне приблизително. Налице са достатъчно артефакти, доказващи инвазията на чужда цивилизация (виж различните снимки в книгата).

Нека споменем и изследванията на румънката Изабела Йорга. Тя описва как през 1961 г. Никола Власа намира т.нар. плочки от Тартария, за които първоначално се предполагаше, че са донесени от Шумер. След като са изследвани и датирани в Москва, се оказа, че документите с шумерска писменост са две хиляди години по-стари, отколкото другите от района на Тигър и Ефрат. Руският историк Н. Жиров прави извода, че шумерският народ първоначално идва от Карпатите и едва хилядолетия по-късно се разселва в териториите на днешен Ирак. Независимо от този факт обаче въпросните плочки съдържат същите информации за анунаките и Изабела Йорга смята, че Нибиру не е тяхна родна планета, а междинна станция. Тя предполага, че анунаките са дошли от Алдебаран.

Ако повярваме на тези текстове — така, както други вярват в написаното в Библията, Корана, Ведите (или където и да било другаде) — излиза, че преди много години планетата ни е била обитавана от извънземни вестители на културата. Едни от тях идват от Сириус, други — от планетата Нибиру, трети — за тях говоря в книгата си „Проектът Алдебаран“ — от нашата Слънчева система. И както вероятно можете да си представите, териториалните междуособици са ескалирали във войни. Говорим за войните между елохим и нефилим29 от Стария завет. За проблемите между „боговете“ научаваме от сведенията на древните германци, гърци, индийци и на много други народи.

Вероятно никой не знае кои от тези пришълци са били благоразположени към хората. Носят се слухове, че американското правителство съхранява катастрофирал извънземен кораб в Зона 51, да, дори, че вече са създадени и нови такива и че космическото пространство се проучва. Подобни неща се разказват и за германския Райх, в случая дори има отличен снимков материал, доказващ създаването на летящите дискове. Но технокрацията не ни изпълва с повече любов, а напротив. Технологиите и научните постижения често изкушават да бъдат използвани за властови цели, било то генетични манипулации, клониране на хора и др.

Предполагам си мислите, че всичко това е твърде прекалено, но е дошло времето да погледнем истината в очите и да научим онова, което скритите владетели на нашата планета от векове пазят в тайна и го споделят само в елитните си ложи. Това, което развеселява незнаещия, за тях е сериозно и се проучва. В това е разликата. Ако разследванията им покажат, че зад подобна история не се крие нищо реално, те най-малкото вече го знаят със сигурност и оставят нещата ad acta30 . Но ако нещо бъде намерено, материалът се конфискува, обработва и се използва.

Повечето хора от нашето културно пространство — смятащи себе си за „просветени“ граждани — всъщност не изпитват нужда да правят свои проучвания, а само се присмиват (и е толкова по-удобно!): „Абе, нали иначе щяха да го кажат по телевизията.“ Така, както го казаха за войната в Ирак, а?

Вероятно искате да разберете защо говоря подобни неща. Все още няма да кажа защо. Ще трябва да продължите…

Нека сега направим — подобно на граф Сен Жермен — един скок във времето и да се върнем назад към дванайсети век, за да хвърлим поглед към…