Не пипай тази книга!

23. Супер свят — всъщност…

Защо ви разказах за хора, които от хилядолетия или дори повече живеят в пещери и подземни градове; за Сен Жермен, който през десетилетията се е смесвал с хората, понеже самият той идвал от пещерите или бил пътник във времето?

Всъщност бих могъл да обясня само някои неща за манифестирането и това да е всичко. Аз обаче не съм такъв. Щеше да е прекалено елементарно. Задачата ми беше и си остава: да ви приближа до една нова гледна точка за света, която вижда нещата малко по-глобално.

Днес почти всичко опира до броени години. Технологичното развитие е толкова ускорено, че ние изобщо не можем да планираме за десетилетия напред. Хората, за които говорих тук, пресмятат във векове и хилядолетия и се инкарнират доброволно. За тях е подробност дали една цивилизация идва, или си отива, дали има война, или някъде току-що е сключен мир; целият живот е включен в огромен, невъобразим цикъл, който с нашето късогледо структуриране изобщо не можем да разберем.

Това е причината да ви разказвам за невероятните хора, които твърдят, че не са толкова различни от нас. Да, НИЕ сме тези, които от тяхна гледна точка сме особените — твърде несъзнателни и невежи!

Ето защо трябва да приемем един много по-глобален начин на мислене — защото днес ние сме изправени пред промяна, от която много хора се страхуват. Имам предвид Новия световен ред, който от ден на ден става все по-видим в живота ни.

Новият световен ред наистина предстои. Дали ще дойде няколко години по-рано или по-късно, не е толкова важно, защото по същия начин ще изчезне: малко по-рано или по-късно… Възможно е нашата цивилизация да изчезне и да дойде следващата. Ще има голям прелом, по-голям от съществувалите досега, защото хората на Земята днес са много повече, отколкото в миналото.

За нашите „самадхини“ обаче, за Сен Жермен и приятели, отново ще изчезне една човешка епоха и ще възникне следващата. Те отново ще излязат от пещерите си, за втори път, за да обогатят хората.

Съветвам ви да не се страхувате от промяната, която предстои. Тя е част от дълъг учебен процес за милиарди души, които доброволно са избрали да придобият опита си тук. Бъдете смели да продължите, да продължите да творите и съзнателно да участвате в живота.

Няма нищо интересно, ако приемем, че в училище можем да научим всичко възможно — история, математика, четене и писане; разбираме факти за религията, физиката и химията, за различни държавни устройства. Но не учим най-важното: какво представлява животът, какви са законите му, как да работим с тях, как да го обясним и да използваме механизмите на природата за себе си и за доброто на другите.

Факт е, че на тази планета — и то най-вече на дуалистично ниво — ние сме изложени на глобални закономерности. Как обаче да следваме закони, които не познаваме?

Причината, поради която няколко семейства и тайни ложи (подобно на тамплиерите) са постигнали толкова силна власт освен другото е, че те са познавали съдържанието на саркофазите, т.е. историята на предците и закономерностите на живота. Те крият тези закони, употребяват ги за лични цели, прикриват ги за останалата част от човечеството, за да не могат да бъдат „използвани“ от други.

Въпросът ми е: искате ли да продължават да ви използват и да се чудите защо някои имат тотална власт, а вие само трябва да работите? Или в края на краищата и вие ще се възползвате от тях?

Няма защо да се ядосвате!

Имате добри шансове! Ясно е, че хората на планетата имат един и същ произход. Съществуват различни понятия, но в крайна сметка всички вярват, че „Творецът“ е този, който е създал планетите, физиката и закономерностите, на които се основава вселената и животът. Това означава, че всички ние сме деца на Създателя и че всички носим в себе си едни и същи възможности.

Символично виждаме това от факта, че всички хора имат една и съща големина на корнеатата.

Супербогатите и супервластните на земята също имат един мозък, две очи, две ръце и ходят до тоалетна като нас. Защо обаче те са постигнали повече в живота, отколкото вие?

Да, попитайте се съвсем честно! Смятате, че Бог е несправедлив? Забравете това. Подобни изказвания са породени само от самосъжаление, защото нямаме достатъчно дисциплина и воля, за да реализираме себе си.

Всичко, от което се нуждаем, за да направим нещо в живота си, имам предвид ПРАВИЛНО, е закотвено в нас. То си седи недокоснато и иска да бъде използвано. Имаме възможност да помислим — и ще мислим успешно и осъзнато. Така постъпват и илюминатите. Те също имат само 24 часа на разположение за размисъл, но мислят по друг начин, и това е единствената разлика!

Душата и тялото ни са част от едно знание, но ние затваряме пътя към душите си и към намиращите се в тях способности чрез гледната точка, която сме възприели от традиции и остарели модели на мислене; затова сме блокирани.

Изказването: „Аз не мога!“ е неуместно. По-честно е да кажем: „Не се доверявам“ или „Много съм мързелив!“.

„Можем“ да постигнем всичко; не забравяйте, че имаме непрекъснат достъп до земната и универсалната база данни на вселената, както и до нашата божественост в сърцето и клетъчните спомени на тялото ни. Проблемът е, че повечето хора не знаят как да се „включат“, т.е. да получат достъп до тях.

Как аз успявам да се „включа“ в хрониките на Акаша или в сърдечния център, за да получа информация?

Различните видове медитация помагат, но е по-лесно да се помолим мислено. Аз лично го правя много отдавна: задавам въпрос и в рамките на няколко секунди получавам отговор; или правя това малко преди заспиване, като моля за определена информация; след това пред затворените ми очи се разиграват образи и определени сцени.

Убеден съм, че всеки го може, но повечето не се доверяват на мисълта и образите, които получават.

Естествено винаги е имало хора като Рудолф Щайнер, Якоб Лорбер, Елена Блаватска, Едгар Кейси и стотици други — т.е. медиуми, които реализират дарбата си в толкова силна степен, че книгите им преливат от космическа информация и детайли за Сътворението, възникването на живота, появата на различните цивилизации на тази планета, историята на Слънчевата система и т.н.

Тези, които имат достъп до хрониките на Акаша, научават за великите опори в човешкото развитие. Всъщност, съществуват определени указания за житейската игра, които през хилядолетията и милионите години са се превърнали в нещо като маркировки и крайъгълни камъни.

Нека сравним казаното с нещо популярно, например с играта „Не се сърди човече“.

Правилата и целта са известни. Какво ще е отношението на участниците, дали ще се сърдят или ще запазят самообладание, зависи от тях. Защото накрая играта приключва за всички.

Или да вземем училищното образование. От самото начало е ясно, че преди матурата предстоят 12 класа. От година на година материалът става все по-труден, предметите са известни и трябва да се справим с класните и новите знания. Преди матурата всичко се развива, индивидуално: човек хитрува, повтаря многократно, завършва с 6 или с 3,50, има нужда от помощ или се справя перфектно.

За играта тук, на Земята, това означава, че през хилядолетията има определени етапи за преодоляване, генералните изпити са фиксирани. Това е причината, поради която различни пророци и ясновидци са можели да предсказват големите събития. С годините наистина рядко има попадения, но в крайна сметка нещата се сбъдват.

Нека например вземем ясновидците, които предсказват Първата и Втората световна война. Те — включително нашият Сен Жермен, или френският цивилен, когото авторът на „Полевото писмо“ Андреас Рил среща — не предсказват датите, но събитията и процесите, довели до тях, са описани вярно.

Спомнете си, че и пророк Йоан в своето „Откровение“ е успял да опише неща от бъдещето, които ще се появят две хиляди години по-късно — говорещи книги, лентовия код и подкожния чип… Спомняте си.

Аз обаче не искам да ви връщам към страховити теми, а да ви измъкна от тях; нека не губим време с външни описания, които биха ни отклонили от същественото — от нас и от собствената ни съдба в този живот!

Всеки човек има свободата сам да избира дали да постигне зрелостта, дали да е нечий слуга или да се превърне в творец.

Сигурен съм, някои от вас мислят, че в този живот са подчинени на конкретна социална и семейна йерархия, чиято посока не биха могли да променят. Това е много погрешно!

Ние сме тези, които преди да се инкарнираме, решаваме къде, кога и в какво семейство да бъдем родени. Защо? Защото душата, т.е. ние самите, знаем какво искаме, какво ни липсва за целостта — например кураж да рискуваме, смелост, умение да завършваме нещата или дисциплинираност. И така, от цялото игрално поле, което вече сме разгледали „отгоре“, избираме подходящото място, от което да стартираме новия си земен живот.

Например:

В отвъдното решаваме какво искаме да научим и след като сме напуснали предишното тяло, избираме следващата си инкарнация. Може би искаме да разберем повече за политическата власт и в следващите осем живота избираме политическата кариера, и то в различни държави, за да видим всичките й аспекти.

Възможно е да поискаме да изживеем майчинството и отново да променим пола си. Не е изключено отпечатъкът от предишните инкарнации (от мъжкото тяло) да повлияе на сегашната жена. В този случай често се стига до усложнения (например хомосексуализъм).

Много бих искал да разкажа за две деца, които все още ясно си спомнят живота преди да се затворят в майчиното тяло.

Първият е аржентинецът Флавио М. Кабобанко, който вече многократно цитирах. Тригодишното момченце променя светогледа на родителите си не само с думите си за Бога, живота, съдбата и др., но и с рисунките си. На единайсет години той пише книгата „Аз идвам от Слънцето“47, която родителите му публикуват. В нея откриваме рисунки за строежа на вселената, за взаимодействието на материята и антиматерията, за времето и пространството, за съществуването на душата и проявленията й, за енергията на планетите от нашата Слънчева система, за различните нива на отвъдното и още много подобна информация.

На въпроса на баща му как е възможно да си спомня всичко това, Флавио обяснява, че преди да се родят, душите знаели всичко и си спомняли божествените истини, но в момента на раждането били целувани от Ангела на забравата и били запечатвани. (При древните елини човек преплува реката Лета.)

Флавио казал на баща си, че когато Ангелът на забравата дошъл при него, той обърнал главата си настрана и той едва го докоснал. Затова можел да си спомня почти всичко от отвъдното. (По-големият с 3 години брат на Флавио също притежава особени дарби.)

За времето преди раждането си деветгодишното момче казва следното:

Вторият случай, който искам да спомена, е за шестнайсетгодишната Антоанета от Саарбрюкен, която лично посетих и изследвах. Антоанета е ясно-чуваща — т.е. тя не вижда аури, но чува глас, който й говори и твърди, че той е на духовния й водач. Името му е Абронзиус. За влизането в майчиното тяло той й казал, че:

Тези думи подкрепят идеята, че ние сме тези, които избираме живота си. Дори детството ни да е било извънредно скромно.

Днес обаче сме възрастни, от днес нещата са други. Нали по онова време не знаехме нищо за Закона на резонанса, но вече знаем.

Ура! Тук и сега е дошло времето за промяна. Конфликтите малко по малко ще изчезнат; най-накрая започваме да правим това, което винаги сме искали…

Да, знам, че звучи по-лесно, отколкото е — и при мен беше така. Преди много години аз също имах друга професия, но осъзнах, че постоянно се конфронтирам с колегите и шефа си. Работата в екип беше убийствена. Така стигнах до извода, че в моя случай трябва да се стремя към независимост. Размислих как би могла да изглежда тя и какво точно умея. Тъй като не намерих отговор, си пожелах самостоятелна работа, която да ми доставя удоволствие, да е свързана с чести пътувания, да ме среща с интересни хора и винаги да имам достатъчно средства, за да финансирам екскурзиите си.