Не пипай тази книга!

25. Извинете — това е моят живот

Вътрешно много хора усещат, че животът, който водят, не изразява истинския смисъл на битието им. Въпреки че са заети по цял ден, те все пак чувстват, че нещо им липсва. При всички виртуални впечатления, които ни се втълпяват

— от телевизия, видео, компютърни игри, Интернет и т.н.

— малко хора забелязват, че животът им е станал доста безсмислен. Човек трябва да живее. А все по-малко (и най-вече млади) хора, мислят за живота и се питат: Какво всъщност правя тук?

Чисто материалните привидни ценности, които Западният свят ни предлага — благополучие, слава, кариера, собственост — не карат хората днес да мислят критично, да изследват по-висшия смисъл на живота, БИТИЕТО (питайки се Как и Защо). Ако хората замлъкнат за секунда и поразсъждават по-задълбочено, при повечето от тях се появява вътрешен страх — страхът, че тук има нещо непознато; всъщност ние би трябвало да знаем много повече за живота — да не говорим, че може би трябва да правим и други неща. Но тогава на вратата се позвънява и — слава Богу! — не се налага да отговаряме на такива сложни въпроси…

Религиите също не предлагат особена помощ. Виждаме съвсем ясно в какво са се превърнали „вярващите“ в Израел, Ирак или Ирландия… Междувременно християнската църква толкова „отживя“, че е идеал за все по-малко хора. Какво ще стане, ако продължим твърдо да се придържаме към посланията на Стария завет — смесица от изтребване на народи и отмъстителни акции — вместо да си спомним Христовото учение и посланието на любовта? Това, че църквите ще се опразват все повече, не ме учудва. Днешният човек постепенно започва да усеща, че нещо не е наред — и новото поколение на децата го знае.

Преди всичко, изказването на папа Йоан Павел II: „Не искайте опрощения за греховете си от Бога, а от мен!“ ме кара сериозно да се замисля… (35)

Налице е една комунистическо-социална тенденция, че всяка религиозна мисъл трябва тотално да се ампутира от живота — естествено това е другата крайност, означаваща безбожие и бездуховност.

„Тя вече няма място в нашия свят“, казват за религията. Типове като Исус са минало… Ние живеем в хищническо общество, без прошка и внимание. Хората се стремят към удобно житейско пространство, което не ги кара да мислят.

Изкушеният консуматор се подиграва, когато му кажем, че се занимаваме с отвъдното. И той не е сам. Подкрепят го както атеистите, така и общности, наричащи се „християнски“, за които умъртвяването на неродения живот не е убийство; в същото време живеем с бундесканцлер, който вече не намира за необходимо да завършва клетвата си с думите: „Нека Бог е с нас“. Останалото е работа на масмедиите. Те са оръжия на истинските властимащи на тази планета.

Освен че най-големите информационни агенции са в ръцете на същите ложи, всички те имат и чудесни съветници — например Едуард Л. Бърнайс, „майсторът на изопачаването“. В продължение на не по-малко от четири десетилетия той доминира в американската PR-индустрия (от 30-те години насам); усилията му бяха насочени към манипулация върху мисленето на масите. Той винаги е бил наеман от най-големите концерни и дори от самото американско правителство, за да налага продукти, които са дефинитивно вредни. Най-големият му успех беше, когато със слогана си „Нека демокрацията направи света по-сигурен“ продаде на американската общественост Втората световна война.

Цел на живота му (при това с хонорар по избор) беше чрез новините да набива в подсъзнанието на хората скицирани от него идеи, да вменява изкуствени представи, да създава нужната почва или да представя дадена идея в необходимата светлина. Негови са впрочем и слоганите: медикаментите лекуват; имунизациите укрепват имунната система; никое дете не ходи неимунизирано на училище; на прага сме на лечението на рака; месото е здравословно; HIV е причината за СПИН-а; млякото е добър източник на калций…

Самият Бърнайс смята обществото за „стадо, което трябва да бъде водено“. Стадното мислене правело хората „податливи на управление“ и той никога не се е отклонявал от основния си принцип „да контролираме масите без тяхно знание“.

В своите хроники под заглавие „Пропаганда“ той пише:

Тези хора искат още дълго да управляват света, те имат интерес масите да останат непросветени и да се занимават с всичко възможно, само не и с важните въпроси на собствения си живот. Междувременно всеки е подиграван или дори има славата на шарлатанин или член/създател на секта, ако се опитва да намери отговори на откритите въпроси извън установените „велики секти“ (религиите). Всичко, което не съвпада с манипулирания дух на времето, се осмива.

Но ако някой е на смъртно легло или е тежко болен, нещата мигновено стават различни. На помощ са викани онези, които иначе се осмиват и оплюват — свещеници, духовни учители, духовни лечители и хора, преживели клинична смърт. Едва тогава всички внезапно започват да се интересуват от въпроса какво наистина се случва след физическата смърт. Тогава всеки иска да разбере — по най-бързия начин — с какво са се занимавали останалите в живота си. Обикновено само в такива ситуации предимно едностранчиви и материално ориентирани субекти прозират, че само знанието е недостатъчно.

В крайна сметка то не само трябва да бъде разбрано и погълнато (което мнозина днес наричат мъдрост), а да бъде практикувано и използвано в живота.

Затова аз казвам: в книгите или в каменните постройки ние можем да открием истината само в ограничен вид; истината е в сърцата ни и с нея се отваря пътят към духовния свят и към това, което наричаме „божествено“.

Истинският търсач, или по-добре, този, който намира истината, иска лично да знае и търси директна връзка с „шефа“ — не мъртвата буквоядна вяра на древните книги. Знанието може да бъде пренесено, но не и мъдростта, която трябва да постигнем сами.

Затова е толкова важно да разберем законите на живота, които изложих! Сами по себе си са достатъчни наистина две важни неща: „Не прави на другите това, което не искаш да ти направят!“ (т.нар. „златно правило“) и „Каквото посееш, това ще пожънеш!“ (каузалният принцип), респективно „Дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб!“

Ако тези две изречения се врежат в паметта ни и си ги спомняме при всяко наше действие, нещата ще спрат да вървят накриво.

В момента се сещам за таксиметровите шофьори в Кайро. Добре знам, че почти всеки от тях лъже, и ако не внимавам, ще платя повече. Но това не се ли отнася до тях? Нали те също не искат да бъдат лъгани и да не плащат повече от необходимото?

Да не би, защото шофьорите в Кайро изповядват друга религия, която вероятно им разрешава лихварство спрямо „неверника“, могат да измамят естествените закони?

Забравете! Всичко сто процента се връща.

Днес имаме нужда от разбираемо обяснение за живота на, Земята, за това как функционира той. Вече изложих част от космическите закони, които всеки на този свят разбира и които дадоха някакъв отговор. Всичко започва с нас и никой безсмъртен няма да ни спаси или да ни прости дълговете. Сами сме отговорни и затова само сами можем да простим.

Един директен въпрос:

Можете ли утре сутринта да застанете пред огледалото и да се погледнете в очите с чувството, че сте начисто с живота си?

Гордеете ли се от себе си? Или след като сте отишли при работодателя си, сте продали душата си — вашето Аз — и сте подвили опашка? Доставя ли ви удоволствие да лицемерничите и да вършите неща, които отдавна ви лазят по нервите?

При подобни само-предизвикани ситуации никой спасител не може да ни помогне. Само ние самите ще се отървем от тази мъка, ако вземем решение да приключим договорните си отношения и започнем работа някъде другаде, или заявим мнението си и станем самостоятелни. Вероятно ще сме щастливи, ако изникне спасител — някой като Нео („Матрицата“), който да реши проблемите ни…? Нека не се заблуждаваме. Няма кой да ни освободи от злото. Създателят ни е „обзавел“ с всички специфични способности, от които имаме нужда, за да се измъкнем от притеснението, да се спасим сами!

Никой не ни е принуждавал да работим там, където днес работим. Никой не ни е изнудвал и никой друг освен нас не е подписвал трудовия ни договор. Не Бог, Христос или Аллах е този, който вече не харесва работното ни място, а ние самите. Ние самите сме свободни да променим ситуацията. Не е ли така?

Как стоят нещата с партньорството, с брака? Не очакваме ли съвместният живот да е по-добър и по-хармоничен от самотния? Днес само се караме? От години? Коитус… Какво беше това? Отдавна липсва, а дори да го има, не носи никакво удовлетворение. Каква връзка е това?

Кой ни принуждава да останем с партньора си, с когото само се караме? Навикът? Страхът на съществуването?

Трябва да помислим и за това; да се замислим дали случайно проблемът не е в нас. Защо вече не изслушваме или сме твърдоглави? Дали не управлява само главата? Тогава раздялата не би подобрила нещата, защото със следващия партньор ще имаме същите проблеми. Трябва ясно да осъзнаем, ясно да изследваме кои са причините за проблемите. И когато намерим решенията, да заживеем истински.