Не пипай тази книга!

31. Това ме илюминира!

Нека за последен път се върнем към най-богатите семейства в света: независимо дали те имат „небесни“ (ориентирани към сърцето), или „диаболични“ (ориентирани по ума) цели, не може да им се отрече, че съзнателно са използвали интелекта си. Не мислите ли?

Нещата са елементарни — разликата между тези субекти и повечето граждани на света е, че първите имат ясно формулирана цел. Едва ли вярата, по-скоро сигурността е това, което ги различава. Илюминатът не само вярва, че може; той го знае и го прави (подобно на „мъдреците“ от всички времена).

И точно това е разликата с много от съвременните езотерици и т.нар. „бели магьосници“: те нямат ясна цел. Макар че познават космическите закони, на Земята проблемите им не свършват. Често просветлението се визира като някаква свръхцел, но когато попитам какво все пак означава то, настъпва мълчание. Всъщност никой не знае какво е просветление или как може да се постигне. Тези, които някога са били в състояние на просветление, мълчат или не могат да го опишат, точно както илюминатът не може да опише чувството на опиянението от властта, или майката на дъщеря си чувството да си влюбен.

Твърде е неясно.

Следователно, ако изобщо не сме в състояние да решим какво желаем в живота си и кое е приоритетно, мога да предложа следното като най-елементарен метод:

Да седнем и да напишем, че сме готови да поемем задачата на живота си, а отдолу: „Отварям се към всичко, което ми принадлежи и ме докосва; ще правя това, което мога най-добре и което ми доставя най-много радост. Винаги имам достатъчно пари, а до мен е човекът, с когото съм щастлив и с когото си пасваме най-добре.“

Поставете дата, подпишете го и го закачете някъде на стената (където няма да го вижда всеки) и благодарете, че постепенно малко по малко всичко това ще стане. След това търпеливо вижте какво ще се случи.

Когато това стане, ще бъдете щастливи. Когато сте щастливи, вероятността един ден да сте центрирани, спокойни, хармонични, цялостни и, може би, да постигнете просветлението, чувствително ще нарасне. Аз всъщност не съм чувал някой тъжен или агресивен човек да е постигнал просветление. Нека не започваме от просветлението, а от малките неща, които са пред нас — имам предвид наистина сега — и са променими.

За съжаление обаче винаги ми се налага да установявам — например скоро при престоя ми в Индия, че все повече западняци следват някой индийски гуру или ежедневно медитират с надежда за просветление. Те отхвърлят физическата работа, наричат себе си автентични, но са по-скоро неточни, неорганизирани, отчасти фанатизирани или нелюбезни и невнимателни.

Не сме се родили на Запад, за да ходим после в Индия и да избегнем предизвикателствата на нашия свят — нека спокойно го наречем луциферов. Ако изследваме тази (фина) нишка, нерядко се оказва, че същите тези души преди са се прераждали в Азия и са живели аскетично. След това са решили, тъй като времето за това е настъпило, да се инкарнирани на Запад, за да видят доколко наистина са дисциплинирани и дали могат да устоят на съблазните.

Естествено, че душата ще ги тегли към познатото място Но къде са техните истински задачи?

Как смятате? Бъркам ли?

Формулировката винаги да имам достатъчно пари въведох съвсем съзнателно. Знаете ли защо? Защото когато винаги имаме пари, ще имаме повече време, ще ни се налага да работим по-малко, ще имаме по-малко грижи, повече време да пътуваме, да четем и да откриваме нови неща. Така ще развием по-бързо индивидуалността си, ще открием собствената си стойност, самосъзнание и божествен аспект.

„Парите управляват света“ гласи една стара поговорка. Всичко в света по някакъв начин има връзка с парите, само позицията ни към тях е различна. Всеки ги разбира по свой начин: за едни са необходимо зло, други всячески ги преследват, трети е прахосник, четвърти носи шотландска поличка. За някои те са от дявола, други ги разхищават, както им падне. Има хора, на които парите им се лепят, и такива, които изобщо не се оправят с тях — „С това се занимава жена ми…“ Да се запитаме: обсебени ли сме, поклонници ли сме на парите, или ги презираме?

Оказва се, че малцина осъзнават как позицията им спрямо парите има връзка с богатството им. След като разгледахме космическите закони, установихме, че ние сме причина за всичко в живота си — включително богатство или бедност. Те се коренят в душите и в мислите ни, подобно на болестите. Проблемите с тях възникват в умовете ни и могат да бъдат разрешени само там.

Перманентната бедност обикновено не е никаква нещастна „случайност“, а резултат от грешна програма и неправилна позиция — най-често заложена още от детството чрез отношението на родителите. Който е израснал в бедни условия и е трябвало много да работи, сигурно има друго разбиране от този, който е от богато семейство. Начинът, по който привличаме парите автоматично превзема подсъзнанието ни. Тук също можем да направим нова преценка и да изберем друго отношение към тях, защото те оформят бъдещето ни.

Езотериците често страдат от базпаричие. Защо? От една страна, уж сме разбрали космическите закони, междувременно сме оздравели и сме станали по-уравновесени, но с финансите нещо не се получава.

„В парите има нещо лошо, нещо мръсно“, казват някои, „Те са коренът на всяко зло“. Ако сме честни, единственото зло е тяхната липса. Или може би не е? Не можем да отречем, че определени структури и властови кръгове издевателстват с тях, но какво общо имам аз с това? В Руанда хиляди хора се колят с ножове. Трябва ли повече да не използвам кухненския нож, с който режа хляба?

Безкрайно много хора имат решение за всичко (най-вече на маса): за глада в Третия свят, за войната в Близкия изток, за ядрените опити на американците… Естествено се знае кои са виновни, за да не трябва ние самите да се променяме. В най-добрия случай остава идеята, че богатите трябвало да дадат на бедните от богатството си и тогава всичко щяло да е наред. Как мислите, какво ще направи бездомникът или наркоманът с парите, които му подхвърлим? Паричното дарение наистина ли ще помогне? Ще променят ли поведението и модела му на живот? Възможно ли е не друго, а точно светогледът и ограничените представи да са го вкарали в ситуацията, в която се намира? Парите ни ще решат ли най-накрая истинския проблем, или само ще го отложат?

Много хора искат да решават все чужди проблеми, дори тези на целия свят, но не се захващат със своите.

Хората казват „Парите развалят характера“, „Парите не ме интересуват“, „За мен парите не са важни.“ Е, много ясно, че няма да ги имат…

Бедността означава лоша позиция към парите. Терапевтът Артур Пасен обяснява: „Никога не се отнасяй с парите така, сякаш са ти безразлични, защото те имат своя изключителна клетва и се задържат само при този, който ги уважава и обича. Който е небрежен или се отнася зле към тях, не трябва да се учудва, че те го заобикалят отдалече.“ (45, S. 5)

В друго обобщение той ни съветва: „уважавай парите, дари им чувство на безкрайна симпатия и те истински ще се радват да напълнят джобовете и банковата ти сметка.“ (45, S. 5)

Да се отнасяме към парите си така, както се отнасяме към партньора си. И когато ги харчим, когато си купуваме нещо, като крачка към новото ни съзнание за тях (на игра) да си казваме: „Чао, скъпи банкноти. До скоро, и доведете братята и сестрите си“ (45, S. 35)

Ако смятате, че е прекалено, може би имате право. Факт е обаче, че много хора имат вдървено отношение към парите. Спомням си една история, която ми разказа мой чичо, бизнес-консултант. Става дума за мъж, който през целия си живот бил крайно пестелив. Ходел рядко на ресторант, въпреки че пътувал много (да не говорим, че никога не канил приятелите си на обяд). Печелел добре, но живеел в малко жилище, купувал най-евтините храни и напитки — накратко: пестял от всичко. В работата си бил много прилежен и като инженер често го търсили по различни проекти. Посветен на пестеливостта си, той мислел, че така ще спести нещо за бъдещето. Един ден (вече бил навършил 50 години) се запознал със строителен инвеститор, на когото дал всичките си спестявания — своите, на съпругата си и майка й. Неговите познати решили, че явно му е излязъл късметът, защото очакваната печалба била много по-голяма от обикновено (няколко милиона DM). Предприемачът обаче се оказал мошеник и добрият човек загубил всичко, което имал. Допълнение: сега той можел да продължи досегашното си съществуване на бедняк, защото нито оценил, нито използвал парите си за хармоничен живот.

Условията на живот са огледало на отношението ни към живота. Ако аз съм вътрешно чист, такива ще са жилището, колата и къщата ми! Всяко богатство и всеки успех се базират на добри идеи, родили се в нас, които от своя страна, се нуждаят от решителност и смелост, за да бъдат приведени в действие. Всички велики личности от историята са постигнали успех с лична инициатива. Затова нека видим как можем да променим собственото си отношение, за да живеем в хармония с парите. Да ги величаем, е също толкова крайно, колкото и да ги отричаме. Тук, както във всички области на живота, отново е важно да намерим здравословната среда и да я оценим.

Впрочем, да о-ценим. Ако аз не се чувствам ценен, за да печеля повече, защото имам ниска само-оценка, житейските ситуации около мен ще демонстрират същото. Ако имаме цел — мечта или желание, не трябва да се чудим: „Колко ще струва?“ или да твърдим: „Нямам парите, за да реализирам проекта си.“ Ако сме визирали някаква цел или имаме страхотна идея, при всички случаи трябва да се стремим към нея. От опит се знае, че по пътя към целта обикновено внезапно се намират пари, необходими за осъществяването й.

Ако се случи да загубите пари, дори много пари, мрачното настроение едва ли ще помогне. Бъдете оптимист и си кажете: „Много благодаря за урока. Ще опитам по друг начин и ще се уверя още веднъж.“

Тук става дума за личния опит! Нека се запитаме защо не забелязахме и не реагирахме на знаците, изпратени ни от живота? Какви бяха реалните причини за финансовата ни загуба? Възможно ли е проблемът да е, че не можем да казваме „Не“? Или беше заради доверчивост?

Когато осмисляме темата за парите и новото програмиране на подсъзнанието ни, имаме на разположение рибената кост. От едната й страна пишем контрапродуктивните страни на досегашната ни позиция, ограничени твърдения като „Парите не ме правят щастлив“ или „От богатите човек се учи да пести“. А на „про“-страницата — как в бъдеще да се отнасяме към парите и как да мислим за тях.

На хората с реални парични проблеми, бих препоръчал книгата на Артур Пасен „Парите носят щастие“ или книгите на консултанта Петер Кумер, в които по съвсем нагледен начин, като на игра, предлага ново отношение към тях.

Като правилно отношение към живота Артур Ласен съветва следното: „Аз живея тук и сега, днес. Моят живот се определя от позитивните ми мисли и действия. Оформям живота си според моите представи и планове. Радвам се, когато имам успех. Успехите ми се дължат на постоянството и упоритостта ми да мисля позитивно, да планирам конструктивно и да действам регаително. Аз имам креативна представа за парите. Притежавам фантастично усещане за тях и възможностите за добра печалба. Поемам отговорност за всичко в чудния си живот — за мислите, думите и действията си. Постоянно усъвършенствам професионалната си квалификация и ми доставя удоволствие да съм добре подготвен. Искрен съм пред хората срещу мен, независимо какъв пост заемат. Аз знам, че всичко в живота ми зависи от моята позиция. Гледам напред и съм решен да направя най-доброто. Често се смея, ведър съм към хората и не забравям, че всичко, което излъчвам, се връща. В момента съм в най-добрата си форма.“ (45, S 167)