Нежна завист

Десета глава

Бях на върха на щастието. Струваше си чакането. Когато се върна от Севиля следващия следобед — с подарък за мен, флакон «Шанел» № 19 — Шеймъс се държа като кавалер-мечта. Изпращаше Джени по задачи из сградата, за да може да постои до бюрото ми и да си поговори с мен. Когато хоризонтът бе чист, ми се усмихваше с онази хилядаватова усмивка. И ми пишеше по електронната поща: «Не мога да си обясня защо не се сетих за това по-рано».

Господи, толкова бе странно да получавам малки любовни послания с примигващ неонов знак за тайна поща в ъгъла на екрана. Никой друг не можеше да види какво ми пише. Като в шпионски филм.

«Да се срещнем в апартамента ми довечера. Ще поръчаме вечеря. Послепис: Донеси си дрехи».

Не прекрачваше границата. Никакви похотливи погледи в присъствието на други хора. Но всеки път, когато минеше покрай бюрото ми, поглеждаше розата, натопена в пластмасова чашка, и ми намигваше така, че ме караше да настръхна.

Едва успявах да се съсредоточа върху работата. Бях толкова развълнувана.

— От кого е розата? — попита пощальончето Кевин, явно съкрушен. Видях Джени да се суети наоколо в очакване да чуе отговора ми. Често надничаше в офиса на Шеймъс, който се бе усамотил в своето светилище.

— От Том Дръмънд — светкавично излъгах. Джени наостри слух.

— Том Дръмънд? От «Карфор Тръст»? Много харесван млад мъж. Късметлийка си, Александра, всички момичета в града ще ти завиждат.

— О, с Том сме само приятели — възразих, за огромна радост на Кевин, но долових неодобрението на Джени. Многозначително погледна розата ми, сякаш искаше да каже: «Приятелите не изпращат такива неща». Но нима ме бе грижа какво си мисли? Тази вечер щях да се видя с Шеймъс.

Когато пристигнах в апартамента му, той ме чакаше. От кухнята се носеха апетитни ухания: яребици с гарнитура от спанак с масло, а за десерт френски ванилов сладолед с боровинки и малини.

— Под «храна за вкъщи» обикновено разбирам нещо от близката пицария — задъхано отбелязах.

— Не и когато ще вечерям с красавица — весело каза Шеймъс и ми поднесе лъжичка боровинки. Едва успях да хапна. Тръпнех от вълнение като тийнейджърка на концерт на «Бойзоун». През тялото ми преминаваха страстни вълни. Опитах се да укротя огъня с много скъпо бренди. — Откакто те видях за първи път, мечтая… да сложа нещо в устата ти.

— Хм — промълвих. Зърната на гърдите ми бяха настръхнали като след студен душ.

— Имаш толкова съблазнителни устни — каза Шеймъс. Наведе се и проследи очертанията им с върха на пръста си.

Станах дръзка. Притиснах устни към ръката му, а после плъзнах език по нея.

Шеймъс затаи дъх и пъхна пръст в устата ми. Всмуках го — смутено, защото това винаги ми се е струвало някак глупаво.

Той полудя. Сякаш някой бе натиснал бутон за задействане. Скочи от масата, сграбчи ръката ми и ме задърпа към леглото. Стана толкова бързо, че нямах време да го спра. Да кажа: «Хей, успокой топката, приятел». Или: «Искам много бавно да обсипеш шията ми с целувки». Не исках да разваля мига.

Бе завладян от страстни пориви. Ако една жена го прекъсне, мъжът я захвърля. Като бившия ми годеник Джъстин Робъртс, обзалагам се, че жена му Хана никога не му е казвала да бъде малко по-търпелив.

Този път поне не се тревожех заради бикините си. На път за дома бях вложила скромна сума в нова копринена прашка и тубичка гел «Кей Уай» от «Буутс». Бях доволна, но малко смутена, когато го купувах. Сякаш се похвалих: «да, ще правя секс», но същевременно признах, че се нуждая от смазване.

Какво от това, по дяволите. Споделих с вас теорията си за оргазмите. Поне бях възбудена. «Може би с него ще го изживея», замечтано си казах, докато Шеймъс сваляше дрехите си. Макар и обзет от неудържима страст, отдели време внимателно да ги сгъне и да ги окачи на облегалката на стола. Може би той бе мъжът, способен да ми достави наслада…

Но нямаше да се случи тази нощ. Не трая дълго, но щом сексът не е толкова велико изживяване, въпреки че всички го превъзнасят, може би това нямаше значение.

После ме накара да се обърна по корем, обви ръце около шията ми и романтично се вгледа в очите ми. Струваше ми се, че ще умра от щастие.

— Чаках те цяла вечност — каза Шеймъс. — Никога, никога не ме изоставяй.

Цялата седмица бе съвършена. Шеймъс ми даде ключове за апартамента си.

— Нима това не е доказателство за сериозни намерения? — похвалих се една вечер, докато хапвахме шоколад.

— Глупости — заяви Бронуен с пълна уста. — Просто иска да има играчка за секс подръка.

— Напълно съм съгласна — хладно потвърди Кийш.

— Просто завиждате — сопнах се аз. Шеймъс ми подари мобилен телефон, за да може да ми се обажда без риск да вдигне Кийша. Тя ще започне да го разпитва за Долорес и децата само за да го ядоса. Обича да дразни хората. Не искам никой да помрачава страхотната романтика.

— Не мога да повярвам, че предпочита теб пред Долорес — злобно подхвърли Гейл. Обзе ме чувство за триумф при мисълта, че тя ми завижда. Каква промяна!

— Напълно са се отчуждили. Не се развеждат заради децата — разпалено обясних.

Кийша изсумтя.

— О, стига, скъпа. Този тип е мръсник от класа. Купи си нови очила, явно розовите, които носиш, са твърде замъглени.

Не й обърнах внимание. Шеймъс тайно ми изпращаше стихове от Иейтс на компютъра. Прекарвахме повечето нощи заедно, а понякога и обедната почивка. Беше толкова драматично, сякаш душата ми бе пламнала.

Най-хубавото бе, че вече не се чувствах отхвърлена. Бях Пепеляшка и ходех на бал! Когато си самотна, ти се струва, че целият свят върви по двойки. Гъмжат из Лондон като гълъби или големи сини мухи. Стоят прегърнати пред входовете на кръчмите и с часове се целуват. Опипват се в киносалоните, когато се опитваш да гледаш филм. Развалят дори приятните ти неделни разходки в парка, седнали на тревата с бутилка евтино бяло вино и представляващи най-романтичната гледка след Ромео и Жулиета.

И казват «ние». Винаги говорят в множествено число. «Какво ще правите през уикенда?», «О, ще заведем децата на море». «Ще отидем на село». «Ще правим секс до умопомрачение ден и нощ, прекъсвайки само за да се уверяваме взаимно във вечна любов, докато ти се самосъжаляваш». Е, последното аз го съчиних, но не можех да не си го помисля.

Изречено след «ние», «аз» звучи жалко. Това е далеч от идеите за независимост, но така го чувствам.

Вече бях част от «ние», можех да мисля за «нас». Този път другата част не бе престъпник, хомосексуалист, лъжлив годеник или невярно американско копеле. Промяната ми харесваше. Шеймъс ми носеше подаръци — парфюми, които му харесваха, еротично бельо. Вечеряхме насаме в уютни затънтени ресторанти или в апартамента.

Сякаш бях попаднала в рая.

— Какво ще облечете за приема, скъпи мои? — попита Снежанка в събота сутринта. — Бе дошла с бутилка «Перие-Жуе». — За настроение.

«По-скоро за да се перчиш», мрачно си помислих аз, но другите бяха въодушевени.

— С лилава рокля от «Грани Тейкс а Трип» и ботуши «Бовар» — скромно отвърна Бронуен.

— С костюм «Никол Фари» — заяви Гейл.

— Със сако «Алекзандър Маккуин», рокля «Галиано» — надменно каза Кийша и закопа всички. За «Версаче» бе готова да извади най-ценното от арсенала си. Освен това там вероятно щеше да бъде Ленъкс Колинс, поредното гадже-звезда, защото обичаше подобни бляскави прояви. Всички боксьори можеха да присъстват безплатно. Следобед Кийша щеше да прекара три часа във фризьорския салон само за да блести до някой от тъмночервените костюми, които приятелят й винаги носеше, за да подчертават огнените му коси и сините му очи.

— Моят тоалет ще бъде скучен. Малка копринена рокля «Гучи» — каза Снежанка със самодоволен тон, който издаде, че е платила за нея повече от годишния ми доход. — А ти, Алекс? С какво ще бъдеш?

— С новия си костюм «Джоузеф» — гордо отвърнах. Шеймъс ми бе купил това екстравагантно облекло от лъскава тъмнокафява кожа, с прилепнал панталон. Откакто бях започнала да излизам с него, бях свалила три килограма само защото не можех да ям от вълнение.

— Ще имаш стимул да се въздържаш — беше се усмихнал той и ме бе накарал да се изчервя. Не можех да отрека, че в миналото съм била лакомо прасе, но това щеше да се промени. Дори когато съквартирантките ми хапваха шоколад, аз избирах нещо нискокалорично. Бях твърдо решена да стана слаба като Долорес, въпреки че Шеймъс не спеше с нея.

— Добре печелиш с печатането — ехидно подхвърли Гейл.

— Скоро ще получа повишение — излъгах.

— Хей, мислиш ли, че лилавото… този хипарски цвят подходящ ли е? — обърна се Снежанка към Бронуен.

— Дик го харесва — отвърна тя.

Дик бе голямата любов в живота на Бронуен. Ходеше с него от две години и копнееше да й предложи да се нанесе в апартамента му. Според нас той бе скапаняк и използвач. Дик бе управител на банка, с хубаво жилище в Бейсуотър и лъскаво синьо волво. Брон често му гостуваше, готвеше му, чистеше и гладеше ризите му като домашна помощница, но в задълженията й влизаше и да спи с шефа. Искаше от нея все по-щури неща, които никак не й харесваха, но все пак изпълняваше желанията му. Настояваше да облича къса пола без бикини отдолу, когато излизат, или смъкваше сутиена й, докато се возят в такси. Бе принудена да гледа порнофилми с него и да му се обажда от служебния си телефон, за да му говори мръсни приказки.

— Кара ме да се чувствам паднала толкова ниско — споделяше тя понякога с насълзени очи. — Толкова евтина.

— Разкарай го — гневно отсичаше Кийша. Тя не бе най-подходящият човек, с когото Бронуен би могла да разговаря за Дик, защото или предлагаше да повика свои познати гангстери да го пребият, или се ядосваше на Бронуен заради хленченето й.

— Обичам го — призна Бронуен веднъж през сълзи. — Жестоко се скарахме. Каза ми, че се запознал с някакво момиче и искал да я покани за тройка с нас. Отговорих му: «за нищо на света», а той ми изкрещя, че не мога да бъда сигурна, че няма да ми хареса, щом не съм опитвала.

— Извратеняк. Кажи ми, че си отговорила «не» — промълвих с умоляващ тон.

— Разбира се, не мога да си го представя.

Кийша се оттегли с гневна походка, вместо да каже нещо много обидно.

— Толкова се старая да му угодя — изхлипа Бронуен — но не мога да го направя, мислиш ли, че съм себична кучка?

— Така ли те нарече?

— Каза, че това е най-вълнуващата му фантазия и ако го обичам, ще се съглася заради него.

— О, Брон — казах аз и я прегърнах. — Заслужаваш нещо много по-добро. Можеш да имаш когото поискаш. Толкова момчета идват тук да те търсят.

— Но не искам тях, искам Дик — отново зарида тя.

«Дик-мръсник», помислих си, но не го изрекох. Какво да й кажа? Дик й влияеше толкова добре, колкото сифилис, но нима можех да й давам съвети? Едно от бившите ми гаджета бе в затвора, а друго живееше с мъж… Докато се срещаш с някого, само разумът ти подсказва, че е негодник, но нима една жена се вслушва в гласа на разума, когато сърцето й говори?

Дик-мръсник щеше да бъде на приема. Надявах се да се държи почтено с Бронуен, вместо да я използва като противоотрова срещу собствената си задръстеност.

— Ще ви чакам там. С Тони ще пийнем коктейли и ще дойдем с неговата кола… доволно каза Гейл. — Само да успея да го накарам да премине на шампанско без изкуствени примеси.

Възлагаше големи надежди на Тони. Явно нивото на приходите му бе задоволително. Привличаха я БМР-то, жилището и плановете му да купи къща в провинцията следващата година. Радвах се за нея. Колкото и да ме тормозеше, тя ми бе сестра. Що се отнася до самата мен, без онези сладостни тръпки и вълнения всичко ми се струваше безсмислено.

— Мои близки приятели ще изпратят лимузина да ни вземе — каза Снежанка със звънливия си глас. Гейл изглеждаше леко раздразнена, защото щеше да бъде лишена от удоволствието да се перчи с БМВ-то на Тони.

Пристигнахме в хотела порядъчно замаяни. Снежанка и Бронуен си бяха поделили едно екстази, от което очите им изглеждаха изцъклени, и се хилеха истерично. Трябваше да бъдат надрусани, за да изтърпят проклетите араби, които ни гледаха похотливо от задната седалка. Лимузината бе бяла и голяма колкото цял град и на меките кожени тапицерии се бяха изтегнали четирима приятели на Снежанка. Единият от тях непрекъснато се смееше и повтаряше:

— Красааавици, красааавици.

Друг бе сложил мазната си ръка върху коляното й и въпреки че на скъпите й чорапогащи вече се виждаше петно от пот, тя не направи опит да я отмести. Трети протягаше лапи към Бронуен. Брон ги отблъсваше като досадни мухи, но бе дрогирана и не му изкрещя: «Да пукнеш дано», както би постъпила, ако бе с бистър ум.

Ние с Кийша трябваше да се справим с последния дребничък чаровник, кюфте с няколко тъмни кичура, пригладени над лъсналото му плешиво теме. Бърбореше нещо на арабски и се смееше така пронизително, че бихме предположили, че е с отрязани топки, ако не бяха непрестанните му опити да целуне някоя от нас. След моя писък на отвращение задяваше главно Кийша. Отначало тя се намръщи и каза:

— Стига, дебелако.

Втория път изля студеното си шампанско в скута му и докато стигнахме, той седеше като подмокрен, кикотеше се и само ни зяпаше.

— Искаш ли да хванем такси на връщане? — попита ме тя.

Решително кимнах.

— О, приятелки, толкова сте скучни — провлачено каза Снежанка и смръкна тънка ивица кокаин от косматата ръка на своя чаровен принц.

Бях доволна, когато най-сетне слязохме от колата. Снежанка тръгна с валсова стъпка пред свитата си от обожатели, ослепително се усмихна на портиера и той веднага повдигна въженцето пред нея. Провери поканата ми и вероятно разочарован, че се оказа валидна, ни даде знак да я последваме.

Партито вече бе в разгара си. Познах няколко лица от светските хроники: двама жители на Ийст Енд, Дани Миноуг и Тара Палмър-Томпкинсън. Определено елитно общество. Но какво от това, по дяволите? Вълнуващо бе да видя толкова много тоалети на прочути дизайнери и малки, прилепнали черни рокли на едно място. Единствената, която се открояваше, бе Бронуен. Кийша тръгна да търси Ленъкс, а ние с Брон зачакахме да ни поднесат питиета.

Странно как човек не забелязва колко пие на такива приеми. Мълчаливите сервитьори минават между гостите като призраци и доливат чашите им, когато видят, че съдържанието им е намаляло до сантиметър под ръба. Затова отпиваш глътка след глътка, а ти се струва, че е само едно питие. Е, поне това е моето извинение.

За двадесет минути и двете с Брон погълнахме доста.

— Виж тази — засмях се аз и посочих облечена в синьо дама на средна възраст в ъгъла, цялата в пера.

— Двадесет гарги не са умрели напразно.

— А онази? — Брон избухна в смях при вида на младата жена, чиито рамене бе обгърнал Питър Стрингфелоу. Бе облечена със съвсем прозрачна рокля на голо, с мотиви на пеперуди на гърдите и между краката.

— Сигурно някой я е излъгал, че това е карнавал и трябва да се маскира като презерватив.

— Хммм — изсумтя неприятен глас някъде над ухото ми. — За какво си говорите, дами?

Обърнах се към Дик с ледена усмивка. Бронуен стоеше като вцепенена и го гледаше така влюбено, че ми се доповръща.

— Вие, момичетата, вечно се кикотите в ъгъла и си шепнете женски тайни — каза той с пренебрежение. — Обзалагам се, че става дума за мъже и бебета.

— Нещо подобно. Говорехме си за месечния си цикъл и за преждевременната еякулация — изръмжах.

Дик пребледня, а Брон ми хвърли умоляващ поглед.

— Хайде, Брон — промърмори той, — Алекс отново започва да се заяжда. Нищо чудно, че си нямаш гадже.

— Тук грешиш. Освен това мъж, който се плаши от заяжданията на една жена, не е никакъв мъж! — извиках след тях, но Дик и Брон вече бяха навлезли сред тълпата.

— Пак ли си сама? — Репликата бе на Гейл, която пристъпваше, хванала под ръка грубоватия Тони. Лицето му ми се струваше все по-румено. — Трябва да бъдеш по-общителна.

Ядосана, че ме бе видяла сама, си проправих път между хората, за да търся Кийша. Открих я след десет секунди с цигара в ръка под гирлянд от златисти камбанки.

Изглеждаше разстроена. Е, човек, който не я познава, би казал, че просто е леко раздразнена, но за мен бе очевидно, че има сериозен проблем.

— Какво ги прихваща тези мъже?

— Защо не попиташ нещо по-просто, например каква е рецептата за световен мир? — отбелязах.

— Онзи тъпак Ленъкс. Настоява да се пренеса при него.

— Голям отворко.

— Не, Алекс, ето как стоят нещата. Казва, че не може да търпи това, че спя с други. Иска да се виждаме по-често.

— Просто му обясни, че не си готова за обвързване.

— Точно това направих. Отговори, че щом не ми е достатъчен, най-добре е да се разкарам.

— Колко поетично. Слушай, Кийша…

— Не искам да говоря за това. Искам само да разбера защо не могат просто да се носят по течението. Мъжете целят да те хванат в капан, всичко или нищо.

Поклати красивата си глава и гневно се отправи към изхода. Въздъхнах, но не я последвах. Мразеше край нея да има хора, когато е в такова настроение.

Снежанка застана до мен.

— Скъпа! Видя ли кой е тук? Шеймъс Мейън!

— Така ли?

Засиях като коледните светлини на «Оксфорд Стрийт».

— Да — замърка тя, — ето го там. Целува жена си. Нали са най-сладката двойка?