Нежна завист

Двадесет и пета глава

Кийша закрачи срещу мен по тревата.

Отначало помислих, че нещо я прихваща, но после осъзнах, че това е естествена реакция при вида на прекрасната ми рокля.

— Супер — усмихна се тя със злорадство.

— Млъкни. Къде са Чарли и Снежанка?

— Репетират тостовете — отвърна Кийша и повдигна вежди.

— Прилично ли се държи нашето момиче?

— Е, не правят страстен секс в библиотеката — каза тя.

— Значи няма повод за безпокойство.

Щом не бяха стигнали до най-голямата наглост, не бе моя работа. Елън бе голямо момиче. Можеше сама да се грижи за себе си.

Всички се събраха в трапезарията за обяд. Седнах до Бронуен и гледах как Том умело разрязва месото с едрите си пръсти. Чарли наля виното и дълго задържа бутилката над чашата на Снежанка. Лицето на Елън издаде паника, когато забеляза как се спогледаха.

Според мен, ако някой реагира така на малък флирт…

От утре Чарли щеше да й принадлежи. Щяха да заминат на сватбено пътешествие. Санта Лучия, по това време на годината било невероятно красиво. В много скъп хотел, на много километри от Оливия Уайт.

Другите гости започнаха да си говорят. За ловуване, за модни ревюта в Париж, за кризата в Кралската опера. Все теми, по които лондонските гостенки не можеха да обелят дума.

На Гейл й бе все едно. Сините й очи съзерцаваха Том Дръмънд, невинни и любопитни като на новородено теле. Изрязаното й деколте разкриваше гладка, млечнобяла кожа, ноктите й бяха лакирани в бледорозово, а косите — лъскави като гривата на някой от косите му.

— Телешкото е екологично чисто, нали, Томи? Тук добитъкът се храни само с трева.

— Точно така.

— Тогава Алекс сигурно няма да го докосне. Тя държи в храната й да има химикали — засмя се Гейл.

— О, каквото и да направя, Алекс все не го харесва — хладно отбеляза Том, гледайки към мен.

— Би се зарадвала на това, когато бяхте бедни студенти — зачовърка Гейл и ме изгледа завистливо.

— Аз не бях беден в «Оксфорд» — отвърна Том, без да откъсне очи от мен. Погледът му ме изпепеляваше. — А тя не би се докоснала до месо. Беше вегетарианка и носеше тениска с надпис: «Месоядните са убийци».

— Колко глупаво! — задъхано отбеляза Гейл.

— Това е заглавие на албум на «Смитс» — промърморих. — Както и да е, тогава бях друг човек.

— Една колежанка може да си позволи нездравословно хранене — превзето заговори Джилиън. — Докато изглежда млада и свежа като Гейл. Но когато цветето прецъфти, всичко започва да личи. Старите жени като нас трябва да внимават, Алекс.

Том сдържа усмивката си, а аз сведох поглед към чинията пред себе си.

— Не съм цвете — каза Гейл, търсейки уместна реплика.

— Напротив — веднага възрази Том.

Кийша направи артистичен жест на отегчение, но Гейл нехайно махна с ръка и тържествувайки, се обърна към мен.

— Честна дума, Алекс, не мога да ти се начудя как изпусна добра партия като Том — сподели тя на висок глас.

Настъпи гробна тишина. Изчервих се от срам.

— Алекс не ме е «изпуснала». Никога не сме били нещо повече от приятели — отвърна Том.

— Не мога да си обясня защо — въздъхна Гейл, преливайки от щастие, сякаш бе спечелила от лотарията.

— Не съм достатъчно романтичен — прошепна Том и погледна право в сините очи на сестра ми. — Но може би съм чакал подходящото момиче.

— О, с Том сме толкова различни — намесих се аз с огромно раздразнение. — Нищо не би излязло.

В този миг кучетата нададоха силен лай, изскочиха изпод масата и хукнаха към вратата. Събориха бялото вино на Снежанка, когато профучаха покрай стола й.

— Господи — промърмори тя, докато се опитваше да го подсуши със салфетката си.

— Нека ти помогна — настойчиво предложи Чарли и скочи от мястото си, сякаш в гащите му бе попаднал фойерверк. Застана до нея и нежно забърса гладката кожа на ръката й. Срещнах умоляващия поглед на Том, но си дадох вид, че не го забелязвам. Можеха сами да се погрижат за проблемите си.

— Някакъв доставчик — извика госпожа Дръмънд. — Какво ли носи? Всичко поръчано за сватбата трябва да пристигне утре.

Отвори вратата и взе от него малка кутия.

— За бога, Александра, за теб е — съобщи тя. — От Глостър.

— Сватбеният ни подарък ли е? — наивно попита Елън. Чарли я изгледа със съжаление и престана да подсушава деколтето на Снежанка.

— Не точно. Нова шаферска рокля — бях принудена да призная. — Честно казано, стои ми доста по-добре от вашата «Лора Аш».

— О — плахо промълви Елън.

Том ме изгледа с откровена ненавист.

Бързо се качих на горния етаж. Елън за втори път се бореше с корсета си за репетицията, докато аз нагло облякох тъмносинята рокля. На дневна светлина изглеждаше още по-добре. С възхищение се огледах в старото огледало над тоалетката си. Приличах на разцъфнал ирис на фона на грижливо окосената зелена трева навън, висока и красива, без къдрички, които да ме загрозяват. Шията ми изглеждаше почти лебедова, а хитрите червеникави кичури — ярки и раздвижени.

Не можех да се меря с Гейл, но все пак бях хубава.

Въртях се ту надясно, ту наляво, когато в стаята влезе Том. Застина, щом видя с какво съм облечена. Затаи дъх за миг, а после очите му засвяткаха срещу мен.

— Никога ли не чукаш, преди да влезеш? Не си и помисляй да ме хокаш — сопнах се аз. — Тази рокля е красива. Не желая да изглеждам като транжирана пуйка, това е.

— Няма да те хокам — студено заяви Том. — Явно упорито държиш на своето.

Седнах на леглото, като се постарах полата да се развее в цялото си великолепие.

— Тогава какво искаш?

Том закрачи из спалнята ми като войник на пост. Беше изнервящо. Искаше ми се да му изкрещя да престане.

— Оливия Уайт флиртува с брат ми цял следобед.

— Да, Гейл ми каза, че си разговарял с нея — злобно промърморих. — Защо не поговориш с Чарлз или не изнесеш една от великите си лекции на Оливия? Може би с нея ще се разбереш по-добре, отколкото с мен.

— Кога ще пораснеш? — гневно извика той. — Не става въпрос за теб и мен. Въпросът е, че тази жена се опитва да докопа брат ми. Не познаваш Чарлз. Понякога постъпва глупаво и импулсивно.

— За последен път ти казвам, това не е мой проблем — просъсках аз.

— Не те съветвам да дружиш с хора като нея. Не можеш ли просто да ми се довериш, Алекс? Заради някогашното ни приятелство.

«Някогашното». Значи за него всичко бе минало. Вече не се интересуваше от мен.

— Никой няма право да ми казва с кого да дружа.

Том се спря и посочи към мен.

— Много добре. Не ми оставяш избор. Ще изхвърля тази жена от къщата си още днес. Можеш да й помогнеш да опакова куфарите си. Тя ще си замине, Алекс, със или без твоето съгласие. Надявах се да избегнем тази драма.

— Свърши ли — отегчено попитах. — Трябва да оправя грима си.

Обърнах се с гръб към него и усетих изгарящия ми поглед. Не ми хрумна по-вбесяващ жест. След няколко мига той се оттегли с тежки стъпки. Не си направи труда да затвори вратата.

— Ела, Алекс — извика Гейл. — Трябва да дойдеш в двора от южната страна.

«Южната страна?» Господи, нима познаваше толкова добре разположението на «Карфор»? Навярно бе обиколила цялата къща, за да подмени ролата във всички тоалетни с грапавата рециклирана хартия, която отказвахме да ползваме в апартамента.

— Добре.

Втурнах се навън, обута с тънки боти. Приличах на Мел Би с тях под официалната рокля, но не исках да изцапам елегантните си копринени обувки, въпреки че земята бе съвсем суха.

— Ау — каза Гейл с раздразнение. — Тази рокля те прави с десет кила по-слаба. Том видя ли те с нея?

— Никак не му харесва.

— Така ли? — засия Гейл. — Жалко. Впрочем той ще накара Снежанка да си тръгне.

— Вече ми каза. — Поклатих глава, когато отворих вратата за градината. Над храст будлея танцуваха рояк пеперуди, а на фона на зеления жив плет грееха ярки цветове на шибой. — Ще я предупредя.

— Алекс! Не можеш! — възрази Гейл. — Том ще…

— Не ми пука какво ще направи Том — яростно изкрещях. — Ще я предупредя, той не може да се отнася така с една от нас.

— Но ти не понасяш Снежанка.

— Това — решително заявих — няма нищо общо.

— А тази рокля! — изпищя Гейл, подскачайки зад мен. — Не мислиш ли, че трябва да облечеш избраната от тях? Редно е да уважиш волята на Елън.

Закрих ушите си с ръце.

— Не, писна ми от всички. Отсега нататък ще правя каквото аз желая, само гледайте.

Когато дотичах до игрището за крикет, всички врати бяха отнесени някъде и Елън стоеше до Том с булчинската си рокля. Снежанка ги гледаше, седнала на плетен стол, пиеше джин с тоник, а всички други гостенки се бяха събрали около тях и бърбореха.

Когато видяха новата ми рокля, на лицата им се изписа удивление и завист. Бях доволна. Чух съпрузите им да си шепнат нещо, както докато гледаха Снежанка, и това ми хареса.

Погледнах Том Дръмънд тържествувайки.

— Къде е Чарли? — попитах.

Когато се приближих, Елън се обърна с лице към мен. Забеляза пищните дълги дипли на полата ми, тънката талия и съвършения цвят. Вече не приличах на палячо. Старинният кринолин стоеше добре на Елън, но зад нея вече нямаше грозно чучело, в сравнение с което да изглежда деликатна.

Този път тя не бе по-хубавата от двете ни. Бях извоювала обратно мястото си.

Нарочно минах покрай стола на Снежанка.

— Можеш ли да ми помогнеш с ципа, скъпа? — попитах на висок глас, за да накарам Том да пухти и пъхти колкото иска.

Снежанка стана да ме закопчае и изпъна дългите си стройни крака.

— Чудесна рокля. Гейл ли я избра?

«Не, нагла кучко», помислих си, но казах:

— Снежанке, трябва да внимаваш. Том Дръмънд се кани да те изхвърли от къщата. Сериозно го е решил, мисля, че може да повика полиция или нещо подобно.

— Господи! Каза ли защо? — тихо промълви Снежанка. Не изглеждаше никак изненадана.

— Отказва да ми обясни, но нали се досещаш — засмях се аз, — сигурно взема флиртуването ти с Чарли насериозно. Представи си! Както и да е, на твое място аз бих грабнала нещата си и бих се настанила в хотел. Може да те изгони оттук, защото къщата е негова, но не може да ти забрани да присъстваш на сватбата като приятелка на младоженеца. Помоли Чарли да ти даде покана — услужливо й предложих.

— Ммм — прошепна Снежанка, — може би ще го помоля.

— Благодаря, така е по-добре — казах аз и отидох при Елън.

— Чарли го няма — унило промълви тя. — Не може да репетира с мен, защото не бива да вижда роклята, носело лош късмет. А и аз мисля, че да минем заедно по пътеката веднъж, е чудо, но два пъти вече би било прекалено.

Но не се усмихна. Гледаше роклята ми с тъга.

— Коя е тази красива дама? — попита една от хлапачките с цветя в ръцете до мен.

— Братовчедка ти Елън, скъпа — гордо отвърна майка й.

— Не, не дебелата Елън — каза хлапачката на всеослушание, — онази, хубавата, със синята рокля.

Всички заговориха много бързо, а Елън се изчерви като рак. Би трябвало победоносно да стисна юмруци, но честно да ви кажа, не се зарадвах.

Може би защото изражението на Елън бе като на пребито куче. Или по-лошо — заради дълбокото презрение, с което ме изгледа Том Дръмънд.

— Тази рокля е… много по-красива — безпомощно запелтечи Елън. — Господи, до теб изглеждам като слон. Като бял слон, ха-ха.

Забелязах одобрителните погледи на мъжете от компанията и жестокото артистично намигване на Снежанка. Тя стана от стола си и тръгна към къщата, но едва след като с насмешка изгледа Елън от главата до петите. Усмихваше ми се, сякаш знаеше, че и аз си мисля същото.

Усетих неприятно свиване под лъжичката. Чувство за вина. И неудобство. Изражението на Снежанка никак не ми хареса.

— Всъщност, Елън, знаеш ли какво — понечих да кажа. — Не съм сигурна дали тази рокля е подходяща. Просто я пробвах.

— Но те прави толкова красива, Алекс — смело каза Елън. — Разбира се, че трябва да бъдеш с нея.

— Не, наистина. Не е за сватба. А и няма да подхожда на цветята ти.

— Все още не си ги видяла.

— Но ти ми каза какъв цвят са и зная, че няма да се съчетавам добре с тях. Предпочитам да облека другата рокля, честна дума — припряно заговорих, но за свой ужас видях сълзи в ъгълчетата на големите й очи. Не преставаше да поглежда към малката си шаферка. Бедата бе, че децата винаги казват каквото мислят. Изведнъж осъзнах колко унизително бе това преживяване за нея.

Вече не бе игра. Аз съсипвах сватбата й.

— Каквото и да облечеш, няма да изглеждам слаба — възрази Елън. Опитваше се да говори с ирония, но по пълната й буза се търкулна още една сълза.

— Не ставай глупава. Предсватбена треска — започна да я утешава Том, извади бяла ленена кърпичка и изтри лицето й. Усмихваше се с топлота, но скования му гръб и това, че избягваше погледа ми, издаде ненавистта му към мен.

Отчаяно се наведох напред, настъпих подгъва на полата с ботушите си и я дърпах, докато усетих как платът се разцепва. Протегнах ръка към Том, но той се отдръпна, сякаш, ако се допре до мен, щеше да се опари.

— По дяволите! — извиках. — Скъсах проклетата рокля, отивам да се преоблека.

— Ще дойда с теб — каза Елън. — Очите ми сълзят от семената, които хвърчат из въздуха.

Не погледнах Том, докато вървях с нея към къщата.

— Какво ще кажеш и двете да се преоблечем и да потърсиш Чарли? — отчаяно предложих. — Направете репетицията с други дрехи. Няма нужда да съсипваш тази хубава рокля.

Но когато влязохме вътре, изтънялата броня на Елън се разкъса както моята рокля. Избухна в неудържим плач и ме накара да обезумея от тревога, както веднъж, когато бях бавачка и детето започна да пищи до посиняване.

— Защо да търся Чарли? Сигурно флиртува с твоята приятелка — зарида Елън. — Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде истина. Кой би пожелал дебелана като мен?

— Не си дебела, а просто закръглена — излъгах. Доразкъсах роклята си и с треперещи ръце посегнах към искрящото цикламено чудо. Господи, бих му добавила дори светлоотразителни райета, ако това можеше да накара Елън да се почувства по-добре. — Той те обича, Елън. Никой не го е накарал насила да ти предложи брак.

— Тогава защо са толкова неразделни с Оливия? — попита Елън и лицето й се изкриви от плач. — Само да беше те послушала. Том ми каза, че ще я помолиш да си тръгне.

Отпуснах се на леглото с риск да измачкам воланите и се заклех на следващата сутрин да не измия косата си, да не сложа грим и дори фон дьо тен.

— Аз… да… — Заекнах, изпаднала в паника. Не знаех какво да й кажа. Почувствах се като най-жалкия червей на света.

— Винаги си ми била толкова добра приятелка — изхлипа Елън. — Застъпваше се за мен, когато никой друг не желаеше.

— Том ще разреши проблема, не се тревожи — уверих я аз. Хванах се за тази мисъл като удавник за сламка. Вярвах, че Том ще се справи с положението. Тази вечер щях да поговоря със Снежанка и лично да я отведа оттук.

«Глупава гъска — каза тихо гласче в главата ми, — виж до какво доведе твоето самосъжаление».

Опитах се да прегърна Елън, доколкото можех да обвия ръце около тялото й. Видях себе си така, както ме виждаше Том, и се намразих.

Тежките му стъпки отекнаха в коридора.

— Бързо, облечи нещо — казах аз и й хвърлих халата си. — Том ще се отърве от нея. Том! Том! Ела тук!

Вратата се отвори с трясък. Но не бе Том, а Чарли. Бе въведен в стаята ми от Снежанка, която го бе хванала под ръка, ухилена до уши.

— О, Алекс, толкова съм ти благодарна, че ме предупреди! Успях да убедя Чарли навреме… о… — Замълча и леко се изчерви при вида на едрото тяло на Елън, загърнато в стар хавлиен халат.

Елън зяпна от изумление. Отначало Чарли не смееше да я погледне, но после вдигна глава и смутено стисна устни.

— Налага се да й кажеш, скъпи — нежно го подкани Снежанка.

Елън хвърли поглед към мен. Очите й отправиха такова обвинение в предателство, че не можах да го понеса.

— Помагала си й — каза тя.

— Хайде, скъпи, да свършваме по-бързо — настоя Снежанка.

Чарли прочисти гърлото си, едновременно ядосан и засрамен, но знаеше, че не може да избегне този момент.

— Съжалявам, Елън — промърмори той. — Сватбата… а… трябва да я отменим.