Нещо ужасно се оказа на воля

10

Взие все повече се отчайваше. През целия ден пълзя из сградата. Ако се съдеше по намаляването на притока на слънчева радиация през прозорците, настъпваше нощ. И макар на всеки етаж да се намираше по някой отворен мозък на пришълеца не вървеше с установяването на контактите. Наистина, повече нямаше фатални изходи, но се повтаряше същата история като на кораба. Всеки път, когато докосваше нечий мозък, реакцията беше отрицателна, което правеше невъзможна всякаква връзка. И все пак той се опитваше отново и отново, като преминаваше от мозък на мозък и се отказваше да повярва, че на цялата тази планета няма нито един човек, на когото да разкаже историята си. Надяваше се, че не причинява голяма вреда на тези мозъци, до които се докосва. В края на краищата решаваше се съдбата му.