Нещо ужасно се оказа на воля

14

Сатина Ренс се размърда обтегна и затихна. Погледна нагоре и видя изумителното сияние на пръстените на Сатурн, което проникваше през купола на огромната зала. В живота си не бе виждала нищо по-прекрасно. От това растояние, само стотина хиляди километри, ясно различаваше зоните на пръстените, всеки със своята скорост и чернотата на космоса надзъртаща в пролуките между тях. А самият Сатурн господстваше в небето огромен и ярък…

Но какъв е този тътнещ звук? Гръмотевица? Това не може да бъде тук, на Титан. Отново грохот. Почвата се тресе. Пукнатини в купола! Не, не, не! Усеща въздуха да излиза навън. Гледайте, отвън влиза зеленикава мъгла… наоколо падат хора… какво става, какво става? Нима Сатурн пада на главите ни? И този отвратителен вкус в устата… а… а…

Сатина завика. И продължи да вика, без да спира, като падаше в мрак и безсъзнателно се увиваше в мекото одеяло, трепереше и благодареше на съдбата си, че има къде да се скрие.