Нещо ужасно се оказа на воля

15

Мукерджи със свита от трима офицери и двойка студенти обиколи цялото здание. Влезе в отделения, за които дори не подозираше, че съществуват. Изследва мазетата, после мазетата под мазетата и мазетата под мазетата под мазетата; мина през лабораториите и компютерните зали, палатите и приемните. През цялото време бе в пълна телепатична възприемчивост, но не забеляза нищо, нито един проблясък на ментопоток. Кой знае защо, това не го учуди. Зората настъпваше и той искаше само едно: да спи. Поне шестнадесет часа и да не го будят. И плюе на кошмарите. Просто беше безкрайно уморен.

А ужасното същество продължаваше да бъде на свобода и да всява кошмари. През нощта станаха три инцидента с интервали по деветдесет минути: двама пациенти на петия етаж и един на шестия се събудиха обхванати от ужас. Бързо успяха да ги успокоят, но сега странникът бе близо до палатата на Мукерджи и го обезпокои мисълта, че неговите душевно неуравновесени пациенти могат да бъдат подложени на подобно въздействие.

През това време компютърният център бе препрограмирал така мониторните системи по леглата на болните, че да разпознават първите признаци на кошмарите — хормонални изменения, биене в електроенцефалограмите, честота на дишане и т.н. — с надеждата да се събуди жертвата преди да настъпи максимума. Все пак Мукерджи предпочиташе да види тази твар хваната и махната от болницата преди да се захване с неговите болни.

Но как да го направи?

Изкачваше се на шестия етаж и едва не падаше от умора, но въпреки това премисляше всичко, което се бе казало на среднощното съвещание: броди из болницата, опитва се да се свърже с хората, така каза Мартинсън. Неговите повиквания в човешкия мозък се превръщат на вледеняващи кръвта сигнали. Изглежда будният мозък не възприема повикванията. Дори и мозъкът на телепат. Мукерджи си помисли, дали не следва специално да заспи с надеждата пришълецът да се промъкне в него, а после той ще се опита да го обърка, да го примами в някакъв капан — но не, не бива. Като спящ, по нищо не се отличава от другите хора. Заспи ли и пришълецът влезе в контакт, той просто ще види същите тези дяволски кошмари и ще се събуди. До нищо няма да стигне. Това не е изход от положението. Ако можеше да установи контакт чрез мозък на някоя жертва на кошмарите… човек, който да използува като телепатичен високоговорител… човек, който няма да скача от леглото…

Сатина!

Възможно, възможно. Разбира се, трябва да е сигурен, че момичето ще бъде защитено и няма да й се причини никаква вреда. И без това в главата й е пълно с всякакви ужаси. Но ако й даде от силата си, отблъсне отровата на кошмарите, приеме върху себе си удара и като се възползува от телепатичната връзка, се окаже способен да устои и при това да разговаря с чуждия мозък — това може да свърши работа. Може…

Той влезе в стаята й. Стисна ръката й в своята.

— Сатина!

— Утрото ли е вече?

— Прекалено е рано, Сатина. Но днес всичко не е по нормите. Нужна ни е твоята помощ. Ти не си задължена да се съгласяваш, ако не искаш, но мисля, че можеш да ни укажеш неоценима услуга. А може и на себе си. Изслушай ме внимателно и обмисли всичко, преди да отговориш с „да“ или „не“.

„Боже, помогни ми, ако нещо не е наред“ — помисли Мукерджи, но вече на ниво, което се намираше много по-ниско от нивото на телепатичния контакт.