Очарователният призрак

ГЛАВА 11

Умореният сътрудник от отдела на съдебния следовател каза:

— Ще трябва да извикам или областния прокурор, или някой от полицията.

— Днес в съда беше обявено, че ни е разрешено да огледаме вещите на Дъглас Хепнер — отговори Мейсън.

— О, тогава всичко е наред — съгласи се служителят. — Нямам причини да ви отказвам. Моля, следвайте ме.

Те преминаха през дълъг коридор и влязоха в стая с множество шкафове с номерирани чекмеджета, наредени покрай стените.

— Моля. Ето ги дрехите.

— В джобовете на покойния са намерени някакви дреболии — каза Мейсън — химикалка, бележник и други подобни…

— Всичко е тук — служителят отключи друго чекмедже, извади намерените предмети и ги сложи върху масата. — Ето такава ми е работата. Трябва да знам наизуст кое къде е сложено.

— Какво да се прави — изрази съчувствие Мейсън и направи на Дела изразителен знак.

— Боже мой, каква работа! — възкликна Дела, отивайки към противоположната страна, където имаше също такива заключени и номерирани шкафове. — Като секретарка напълно ви разбирам и споделям вашите трудности — засмя се тя.

Погледът на служителя омекна, той се приближи към Дела и започна да й разказва за това, с какво му се налага да се занимава. Дела прояви жив интерес към разказа. Сякаш машинално тя се отправи към съседната стая увличайки със себе си и пазача, който хвърли един поглед към Мейсън и послушно тръгна след нея, като отговаряше на въпросите й.

Мейсън започна да оглежда дрехите.

— Костюмът е шит от добър шивач, Пол — отбеляза той.

— Но знакът му е изрязан внимателно. Може би това е работа на полицията?

— Съмнявам се — отговори Дрейк. — Но е изрязан наистина акуратно.

— Погледни бельото, ето там под сакото — каза Мейсън.

— И дай тук ултравиолетовата лампа.

Дрейк повдигна сакото, включи лампата и насочи лъча към бельото. Почти веднага върху него се появиха цифри.

— Ето ги! — зарадва се Мейсън. — Записвай, Пол. — Той внимателно разгърна бельото. Сега номерът ясно се виждаше: Н-4464. — Бързо! — прошепна той. — Прибери лампата, Пол. Не искам пазачът да съобщи на полицията с какво сме се занимавали тук. И главното, нямам намерение да им подарявам идеите си.

— А костюма? — попита Дрейк.

— Няма да го пипаме — каза Мейсън. — По-добре да вземем отпечатъци от ключовете. Аз ще повдигна сакото и ще те закрия.

Пазачът погледна към тях и изведнъж се обърна и тръгна обратно. Дела побърза да го задържи с нов въпрос. През това време Мейсън повдигна сакото и си даде вид, че оглежда шевовете. Дела посочи към едно чекмедже и попита:

— А това какво е?

Но полицейският служител заподозря нещо нечисто и бързо се приближи към Мейсън. Той продължаваше да държи сакото и заобръща пред погледа на пазача ту едната, ту другата страна, като се стараеше да закрива Дрейк.

— Момчета, с какво се занимавате? — попита служителят.

— Бих искал да открия поне един етикет — каза Мейсън, сякаш нищо не беше станало, — но те всичките са изрязани.

— Кой ги е изрязал? — рязко попита служителят.

— Откъде да знам? — със същия тон му отвърна Мейсън. — Това е ваша територия.

— Етикетите бяха на мястото си, когато дрехите постъпиха тук.

— Бяха на мястото си!? — в гласа на Мейсън прозвуча удивление. — Тогава къде са отишли?

— Трябва да зададете този въпрос на полицията — достатъчно грубо отговори служителят, — Разрешено ви е само да огледате вещите. Областният прокурор разпореди да ви ги покажа и това е всичко. Така че гледайте. А какво прави този младеж?

Дрейк се изправи с връзката ключове в ръце.

— Оглеждам ги — каза той. — Искам да намеря някакви номера по тях.

Пазачът се засмя.

— Полицията също се опита да ги намери, но…

— Тогава всичко е наред — каза Дрейк и сложи връзката ключове на масата. — Няма какво повече да ги оглеждам. А ти, Пери, видя ли онова, което искаше да видиш?

— Мисля, че да — недоволно промърмори Мейсън. — Можем да си вървим.

Когато излязоха на чист въздух и се отдалечиха достатъчно от помещенията, които миришеха на трупове, формалин и смърт, Дрейк попита:

— А сега какво?

— Залавяй се за работа, Пол — отговори Мейсън. — Трябва да намериш пералнята и то възможно най-бързо.

— Имай милост към мен, Пери, гладен съм като вълк — примоли се Дрейк. — Все едно, няма да открием нищо докато…

— Започни с полицейския участък — невъзмутимо продължи Мейсън. — Използвай своите връзки. После се обади в секретариата на асоциацията на пералните.

Дрейк простена.

— Чувствам какво ми предстои.

— Побързай. Това трябва да се направи колкото е възможно по-бързо. Номерът има много важно значение за нас. Хамилтън Бъргър празнува победа. Действай, старче. Всъщност, успя ли да направиш отпечатъци от ключовете?

— Разбира се, че успях. Направих го в последния момент. Точно когато пристигаше нашият приятел. Вече си мислех, че ще ме хване.

— Нямаше нищо страшно, Пол. — успокои го Мейсън. — Щом са ни дали разрешение, ние имаме право дори да ги фотографираме.

— Аз ще се заема с изготвянето на ключовете, Пери — намеси се в разговора Дела. — Близо до дома ми има работилница, където ще ги направят доста бързо. А ако ключарят го няма, знам къде да го намеря. Ти, шефе, можеш спокойно да се прибереш в кантората. В момента, в който са готови, ще взема кола и ще ги донеса веднага.

— Е, тогава всичко е наред — каза Мейсън. — На работа, приятели!

Мейсън пристигна в кантората си и започна да обмисля ситуацията, като бавно се разхождаше из стаята. Изминаха петнадесет, двадесет минути, час… Внезапно прозвуча сигналът на специалния телефон. Мейсън вдигна слушалката. Беше Дрейк.

— Струва ми се, че надуших нещо, Пери. Успях да намеря секретаря на тази асоциация и той ми обясни, че номерът на бельото е код. Съобщи ми името на управителя на пералнята, която ни интересува, и в този момент моите хора се опитват да ме свържат с него. Надявам се, че в най-скоро време ще имаме новости. Кога ще вечеряме, Пери?

— Когато решим този проблем, Пол.

— Слушай, Пери. Стига ми само един хамбургер с кафе. Не е много, но ще свърши работа.

— Ще хапнем, когато се върне Дела — отговори Мейсън. — Ако видя, че не можем да отделим време за почивка, ще ти изпратя нещо долу.

— Добре, шефе, — каза Дрейк. — Смятам, че съвсем скоро ще ти съобщя нещо ново за мръсното и за чистото бельо. Интересно защо името на собственика е записано с буквата „Н“? Излиза, че Хепнер е използвал измислено име, за да даде дрехите си на пералня.

— Напълно е възможно — съгласи се Мейсън. — Въобще личността на този Хепнер е доста загадъчна.

— Е, добре — завърши Дрейк, — скоро ще ти се обадя. След десет минути на вратата се появи Дела, радостно подхвърляйки в ръка връзка ключове.

— Всичко наред ли е?

— Всичко, шефе. За всеки случай ми направиха по два дубликата от всеки отпечатък. Ключарят ме посъветва да изпилим малко ръбовете на ключовете, ако не отключват много добре. Освен това ме помоли да ти предам, че е готов да направи за теб каквато и да е услуга по всяко време на денонощието.

— Може да се наложи отново да прибегнем до услугите му — каза Мейсън, след което се намръщи и отбеляза: — Струва ми се, че вие с ключаря сте стигнали до извода, че щом има ключ, трябва да има и ключалка.

— Но какъв смисъл има да носиш ключ в джоба си и да не го използваш? — възрази Дела.

— Това е под въпрос, Дела — каза Мейсън. — По-добре е да слезем при Дрейк и да видим как вървят нещата при него. Той се закани да открие нещо важно и предложи да отбележим това събитие с хамбургер и кафе.

Двамата изключиха осветлението и тръгнаха по коридора към кантората на Дрейк. Когато ги забеляза, телефонистката от нощната смяна ги покани да влязат с кимване на глава.

Мейсън отвори дървената решетка, пусна пред себе си Дела и я последва по дългия коридор. От двете страни имаше десетки врати, зад които агентите на Дрейк разговаряха със свидетели, пишеха рапорти и правеха експертизи.

Когато Мейсън и Дела влязоха в кабинета на Дрейк, той разговаряше по телефона. Дрейк им махна с ръка да сядат и продължи разговора:

— …една минута само, нека да запиша. Така, Франк Ор-мсби Нюберг, „Титерингтън апартмънс“, така… Можете ли да ми кажете откога живее той там? Разбирам… Номерът е на тази пералня? Да? Добре, благодаря ви… Не, не, това е обичайна проверка при изгубен куфар. Простете, че ви обезпокоих толкова късно. Да, от частната детективска агенция на Дрейк. Разбира се, заповядайте. Всичко добро и на вас.

Дрейк затвори телефона и каза:

— И така, намерихме го. Това е Франк Ормсби Нюберг. Ето и адреса, Пери — „Титерингтън апартмънс“ на Ел-мууд-плейс.