ГЛАВА 17

В кабинета на съдията Хамилтън Бъргър, треперейки от ярост, опря пръст в гърдите на Пери Мейсън.

— Всички тези емоции на вашия новоизпечен свидетел и то пред очите на съдебните заседатели са евтин трик и нищо друго! Това е преднамерен опит на защитата да повлияе на членовете на съда и е недопустимо от гледна точка на закона. Вие нарочно прикрихте скъпоценните камъни с хартия, за да можете ефектно да ги покажете на свидетелката и въобще тази ловко изиграна сцена напомня на карнавално шоу!

— Не съм съгласен — каза спокойно Мейсън. — Тук всичко е абсолютно точно. Дъглас Хепнер е открил камъните в деня преди смъртта си. Инжектирали са му наркотик и са го задържали. В действителност всичко е било много просто — Дъглас е намерил скъпоценните камъни и се е опитал незабелязано да се измъкне. Но откривайки тайника, той не е забелязал как се е задействала сигнализацията. Разбрал е, че надежда за спасение няма. На тоалетната масичка е видял чантичката с козметични принадлежности на Елеонор. Чантичката е била отворена. Тогава Дъглас Хепнер е взел няколкото кутии с крем, изсипал е камъните в тях и бързо е напуснал зданието, надявайки се да се укрие.

— Вие не сте на трибуната и пред публика — заяви Хамилтън Бъргър. — Нужни са ми доказателства.

— Вие ще ги получите — каза Мейсън, погледна часовника си и добави: — само след няколко минути. За щастие работниците от митницата не обичат да си губят времето напразно. Те имат заповед за обиск и в момента претърсват квартирата на Етел Билан. И ако вие, мистър Бъргър, не желаете да се червите пред публиката, съветвам ви да арестувате Етел Билан и Уебли Ричи преди фактите да са станали достояние на широката публика и преди да са успели да се измъкнат. Имам намерение да направя открито изявление, за да им дам да разберат, че е настъпило време за отговор, а заедно с това да провокирам и опит за бягство.

— Нямам намерение да слушам вашите съвети — разгневи се отново Хамилтън Бъргър. — И не смятам…

В този момент телефонът на масата на съдията Морън иззвъня.

— Една минута, господа — каза съдията и вдигна слушалката.

Той мълчаливо изслуша това, което му казваха от другата страна на линията, а после кратко каза:

— Ще ви позвъня.

Съдията Морън погледна към двамата и поклати глава.

— И така — каза той, — мистър Мейсън е помолил представителите на митницата да се свържат с мен веднага, след като открият нещо важно. Съобщиха ми, че са намерили скривалище в дъното на стенния шкаф в квартирата на Етел Билан. Скъпоценности там не е имало, затова пък е намерен наркотик на стойност четвърт милион долара. Мисля, господин областен прокурор, че би било разумно да преоцените своето отношение към делото, преди да сте се върнал в залата.

Върху лицето на Хамилтън Бъргър се появи такова изражение, сякаш всичко наоколо след миг щеше да се провали вдън земята.

Съдията Морън се обърна към Мейсън:

— Е какво, трябва да ви поздравя, мистър Мейсън, с блестящото завършване на делото, въпреки че не одобрявам толкова драматичен маниер на излагане на фактите и доказателствата.

— Бях принуден да постъпя така, Ваша светлост — поясни Мейсън. — В противен случай Етел Билан и Уебли Ричи биха направили опит за бягство. Но не си струва да ме поздравявате. Направих куп грешки. Трябваше веднага да се досетя за това колко е важно обстоятелството, че шкафовете са с различна дълбочина. Впрочем, трябва да съм благодарен и на това, че имаше само два апартамента, където е могъл да се скрие Ричи и оттам да подслуша разговора. Той се е оказал в безизходица и е бил принуден да убеждава Сюзън Гренджър да не разказва за това на областния прокурор.

И така — щом не е могъл да подслуша разговора от апартамента на Сюзън Гренджър, то единственото място, откъдето е могъл да направи това е била квартирата на Етел Билан. Но там е била тайната на Ричи и Билан и затова толкова много се въртяхме все около Сюзън Гренджър, но не ни се позволяваше да надникнем и в другия апартамент. Всички показания бяха насочени натам. Защо ли? Защото стенният шкаф е имал съвсем друго предназначение. Освен това Елеонор се е върнала почти веднага след като той се е скрил и затова не го е забелязала. Моята клиентка е била много изплашена, а малко след това е изпаднала в паника. Затова и след предявените към нея обвинения не успях както трябва да анализирам представените в съда улики.

Съдията погледна към Пери Мейсън. В очите му се четеше откровено възхищение.

— Много логично съждение, господин адвокат — забеляза той, но все пак не одобрявам толкова драматично излагане на фактите.

След това съдията се обърна към Хамилтън Бъргър:

— Мисля, господин прокурор, че сега е ваш ред. Съдът ви дава десет минути.

Прокурорът понечи да каже нещо, но после промени своето намерение, стана от креслото, на което седеше, и без да каже дума напусна кабинета на съдията, като затръшна вратата след себе си.

Морън отново погледна към Пери Мейсън. Лека усмивка смекчи строгите черти на лицето му.

— Не одобрявам вашето поведение — отново повтори той, — но, гръм да ме удари, аз съм във възторг от вас и от вашето майсторство!

Загрузка...