Очарователният призрак

ГЛАВА 14

Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк обядваха в близкия до съдебната зала ресторант и полугласно обсъждаха събитията.

— Какво смяташ да правиш, Пери? — попита Дрейк.

— Да бъда проклет, ако знам какво да правя — раздразнено отвърна Мейсън. — Съдейки по всички известни ми факти, ние нямаме никакви шансове.

Келнерът дойде и сложи сметката на масата.

— Може би все пак си струва да се рискува и да се даде възможност на Елеонор да разкаже своята история, колкото и невероятна да изглежда тя — предложи Дрейк, когато келнерът се отдалечи.

Мейсън поклати глава.

— Тогава да съчиним някаква история, която да звучи правдоподобно? Или пък да представим Сюзън Гренджър в неблагоприятна светлина? Да я обвиним, че участва в контрабанда със скъпоценни камъни и ги крие в тубите с боя? Да предположим, че камъните са попаднали у Елеонор, а тя ги е дала на Дъглас Хепнер. След всичко това, Сюзън Гренджър предприема мерки, за да си ги върне обратно. Тогава ще се появи и мотив и възможност. Дявол да го вземе, Пери, защо не й скроиш един хубав кръстосан разпит? Надсмей се над нея, над нейната страст към изкуството, опитай се да я заподозреш в контрабанда на скъпоценности, вбеси я. Може би да изплюе нещо. И я попитай защо не е съобщила на полицията за погрома, извършен в апартамента й. Тикни я в месомелачката, Пери.

Мейсън отново поклати глава.

— Повече от всичко. Пол, се страхувам от несправедливостта — каза той. — Моята клиентка ми разказа история, в която е почти невъзможно да повярваш. Ако аз, нейният адвокат, повярвам, то ще бъда ли спокоен за своята репутация и съвест? Мога да предположа, че това е новата й лъжа, но дали това е така? Ако съчиня някаква история, тогава пък ще знам, че тя е фалшива. А аз се боя от фалша. Адвокатът трябва да намери истината.

— Но версията на клиентката, доколкото разбрах от теб, не е истинска — каза Дрейк.

— Може би. Но не е изключено тя да се е оказала в плен на обстоятелствата, в плен на цяла поредица от събития, които могат да я погубят, ако съдът узнае за тях. Ако е убила Хепнер, то тя загива. Ако не го е убила, само истината може да я спаси. Страхът й от това може да доведе до там, че съдиите просто да не й повярват. А моят дълг е да открия истината и да убедя в нея и съда.

— О, разбира се, — забеляза саркастично Дрейк. — Тогава ще изкараш Етел Билан лъжкиня, Сюзън Гренджър контрабандистка на скъпоценности, а Елеонор непорочна и невинна. Да видим къде ще те отведе всичко това.

Пол погледна часовника си.

— Доколкото разбирам, Пери, — продължи той, — ние директно изпращаме нашата клиентка на стола за екзекуция.

Настъпи тягостно мълчание, което беше нарушено от Дела Стрийт.

— И все пак какво смятате да предприемеш, шефе? — попита тя.

— Не знам — призна си Мейсън. — Елеонор е моя клиентка и аз трябва да направя всичко необходимо, за да я спася. В този момент Бъргър говори с Ричи. Ако Гренджър не е казала истината, естествено Ричи няма да потвърди думите й и тогава Бъргър ще отложи делото веднага щом влезе в съдебната зала. Ако Ричи има да съобщи нещо важно, което да потвърди тезата ми, то тогава Бъргър ще го призове моментално да даде показания. Нашата надежда е в това, Бъргър да отложи делото без да призовава Ричи. Ако това стане, то тогава в разказа на Сюзън не всичко е наред. Ако призове Ричи, това ще означава, че сме загубени. Ричи ще бъде барометърът.

Те излязоха от ресторанта, пресякоха улицата, влязоха в зданието на съда, качиха се на асансьора, а после се отправиха към заседателната зала.

Хамилтън Бъргър се появи като победител. Той беше съпровождан от своите помощници, а на лицето му играеше усмивка.

Не след дълго в залата влезе съдията Морън, зае своето място и обяви продължение на заседанието.

— Обвинението готово ли е? — попита той.

— Ето в този момент всичко ще стане ясно — прошепна Мейсън на Дела.

Хамилтън Бъргър се надигна от стола си.

— Ваша светлост — каза той, — ние имаме още един свидетел. Не знаех, че той може да потвърди думите на мис Гренджър дотогава, докато самата тя не ни съобщи този факт. Да си призная, това силно ме учуди. Предвид на това, че не очаквах подобен поврат на събитията, аз въобще не се поинтересувах дали съществува свидетел на разговора между мис Гренджър и обвиняемата. Казвам всичко това единствено с цел да изразя пред съда и защитата своята добра воля. Мистър Ричи, моля да заемете свидетелското място.

Ричи влезе в залата изпълнен с достойнство. След като зае мястото си, той погледна покровителствено към Пери Мейсън, после устреми погледа си към Хамилтън Бъргър и веждите му се устремиха нагоре бавно, придавайки на лицето въпросително изражение. Цялото му поведение съвсем красноречиво говореше за готовност и той с грациозен жест подкани прокурора да му зададе въпросите.

— Кажете, мистър Ричи, чухте ли разговора, състоял се между обвиняемата и Сюзън Гренджър на петнадесети август?

— Да, сър.

— Къде се водеше този разговор?

— Пред вратата на апартамент 360.

— Разкажете ни за какво ставаше въпрос в него — помоли Бъргър.

— Момент — намеси се Мейсън. — Бих искал да задам един предварителен въпрос.

— Предполагам, че нямате право на това — веднага възрази Бъргър. — Разрешава ви се само да изразите протест.

— Много добре — съгласи се Мейсън. — Протестирам на основание на това, че въпросът подсказва отговора на свидетеля, че в разговора са участвали само двама души. Това означава, че самия свидетел не е присъствал на него.

— Но той каза, че само е чул разговора — намеси се съдията Морън.

— Той направи това изявление на основание на това, че е познал събеседниците по гласовете — възрази Мейсън. — Но подобно свидетелство не е доказателство.

— О, разбрах ви — каза Хамилтън Бъргър. — Мистър Ричи, вие познавате ли обвиняемата?

— Да, сър.

— Познат ли ви е нейния глас?

— М-м… да.

— Беше ли тя една от участничките в разговора?

— Да, сър.

— А кой беше другият събеседник?

— Мис Гренджър.

— Вие познавате ли нейния глас?

— Много добре.

— Продължете. Кажете, какво сте чул?

— В общи линии мис Гренджър каза, че няма намерение да търпи да я шпионират, че това не й харесва, че тя е независима жена, че сама си изкарва хляба и ще живее както си иска.

— А какво отговори на това обвиняемата?

— Тя заяви, че искат да й откраднат приятеля и че тя няма намерение да гледа на това спокойно. И че ако Сюзън Гренджър не й върне Хепнер, то тогава тя ще го убие.

— В този момент ли показа тя оръжието си?

— Разбира се — каза Ричи. — Наистина, аз не видях това, но от контекста разбрах, че Корбин е показала на мис Гренджър револвер. Тя добави още: „Ще видиш, че ще удържа на думата си“.

— Можете да задавате въпроси — обърна се прокурорът към Мейсън, който в това време трескаво мислеше как да отклони разглеждането на делото за утре.

— Следователно — започна Мейсън, — вие потвърждавате, че този разговор се е състоял.

— Разговарях по този въпрос с мис Гренджър.

— И вие направихте това по задължение?

— Разбира се.

— Спомнете си какво й казахте по този повод.

— Казах й, че в „Белинда апартмънтс“ не е прието да стават подобни скандали.

— А какво казахте на обвиняемата?

— Не съм разговарял с нея. Веднага след свадата тя излезе.

— А защо не поговорихте с нея по-късно?

— Ами… официално аз не я считах за наемател в този дом. Наистина, тя имаше парична договореност с мис Билан, но аз сметнах това за тяхна лична работа.

— Разбирам. А кой ви каза за тази парична договореност?

— Мис Билан.

— Не обвиняемата, така ли?

— Точно така.

— Това означава, че вие никога не сте разговарял с обвиняемата.

— Понякога я виждах.

— Но никога не сте разговаряли с нея.

— В прекия смисъл — не.

— Тогава откъде познавате гласа й?

Свидетелят се поколеба.

— Аз… съм го чувал по телефона.

— Вие какво… включвате се към телефонния комутатор ли?

— Да… аз понякога проверявам кой разговаря.

— Тоест подслушвате разговорите?

Свидетелят се смути.

— Не съм твърдял подобно нещо, мистър Мейсън. Просто понякога ми се налага да вземам решения във връзка с телефонни разговори.

— По-точно?

— Ако, например, някой е поръчал междуградски телефонен разговор и в този момент разговаря с местен абонат, длъжен съм да дам разпореждане на телефонистката да прекъсне градския разговор.

— Разбирам. Значи комутаторът е направен така, че вие да можете да се включвате към всеки разговор?

— Да, този комутатор…

— Отговорете на въпроса точно — каза Мейсън. — Можете ли да се включвате към всеки разговор?

— Да.

— И така — обобщи Мейсън, — съгласно версията, която ни разказахте за подслушания от вас разговор, мис Гренджър се е държала спокойно и не е отправила никакви заплахи?

— Точно така, сър.

— Тогава защо вие счетохте за необходимо да й направите забележка за недостойно поведение?

— Аз… ами защото в известен смисъл тя беше инициатор за свадата. Защото именно тя отвори вратата и изрази своето възмущение от поведението на обвиняемата.

— Вие казахте, че в това време сте се намирал в съседното помещение?

— Да, сър.

— Тогава защо не излязохте в коридора и не прекратихте този разговор?

Свидетелят не знаеше какво да отговори.

— Слушам ви — нетърпеливо каза Мейсън. — Защо не направихте това? Какво ви задържаше в този апартамент?

— Вижте… дългите години работа в подобни луксозни домове неволно те заставят да станеш дипломат. Когато се намесваш в спор между две разгневени жени…

— На две разгневени жени?

— Ами разбира се.

— Според вашите думи само една от жените е била разгневена, а другата се е държала с достойнство. Значи и двете бяха разгневени?

— Не. Мис Гренджър се ядоса след това, в хода на разговора.

— Но нали тя първа е отворила вратата и се е нахвърлила срещу обвиняемата?

— Какво да ви кажа… аз не знам кой точно е отворил вратата. Не можах да видя. Само чух.

— В края на краищата това толкова ли е важно? — попита прокурорът с ехиден глас.

— Да, това е важно, защото показва отношението на свидетеля — поясни спокойно Мейсън.

— Абсолютно безпристрастен и непредубеден свидетел — произнесе с чувство Бъргър.

— Нима? — изказа съмнение Мейсън. — И така, мистър Ричи, вие казахте, че в този момент сте се намирал в съседния апартамент?

— Да, сър.

— И вратата е била отворена?

— Да, сър.

— В кой апартамент се намирахте? — попита Мейсън, като повиши глас.

— Ами аз… бях в съседния апартамент.

— Съседен на кой апартамент?

— Съседен с… намирах се в съседния апартамент.

— Вие вече десет пъти казахте, че сте се намирал в съседния апартамент, но да отговорите на поставения въпрос не желаете. Само една от вратите на съседните апартаменти е била отворена. Тази на Сюзън Гренджър! Тя е излязла, а може би по-правилно е да се каже, че е изтичала навън в момента, в който е разбрала, че обвиняемата е видяла как Дъглас Хепнер слиза с асансьора. Затова и вие сте чул разговора. В този момент вие сте се намирал в апартамента на Сюзън Гренджър, нали така?

— Аз… не помня.

— Вие си спомнихте подробности от разговора, а — не си спомняте къде точно сте бил?

— Аз… аз… да. Спомням си, сега си спомням всичко. Наистина бях там.

— И вие продължавахте да сте там до момента, в който Сюзън Гренджър е изтичала навън, оставяйки вратата отворена?

— Да, сър.

— Кажете сега — попита Мейсън, като сочеше с пръст Ричи — защо се опитахте да скриете вашето присъствие в апартамента на Сюзън Гренджър?

— Ами защото изведнъж съобразих, че при дадените обстоятелства това би могло… да я компрометира.

— Кого?

— Мис Гренджър.

— Значи вие увъртахте отговора си само защото искахте да пощадите чувствата на мис Гренджър?

— Стараех се да бъда джентълмен.

— Нямаше ли друга причина визитата ви при мис Гренджър?

— Никаква освен служебния ми дълг.

— И вие отидохте в апартамента й само по задължение?

— Да, сър.

— Какво правихте там?

— Аз… обсъждах с нея един проблем.

— Какъв проблем сте обсъждани?

— Почитаем съд, — намеси се Хамилтън Бъргър — протестирам. Въпросът е несъществен, не се отнася към делото и е неправомерен. Кръстосаният разпит се води погрешно.

— Напротив, — възрази Мейсън — въпросът е насочен към изясняване на мотивите, поради които свидетелят се отклонява от отговорите. Това е много важна подробност.

Съдията Морън се намръщи и размисли как да постъпи.

— При нормални условия — каза накрая той — бих си помислил, че този въпрос е твърде далече от делото, но в дадената ситуация… отклонявам протеста.

— И така, какво обсъждахте? — повтори своя въпрос Мейсън.

— Не помня.

— А помните за какво са разговаряли мис Гренджър и обвиняемата?

— Да, сър.

— И помните разговора почти дословно?

— Да, сър.

— Но сте забравил за какво сте говорил с мис Гренджър точно преди свадата и то по делови въпроси?

— Наистина не помня, сър.

— Добре. Вие никога ли не сте бил в апартамента на Сюзън Гренджър по друг повод освен по служба?

Свидетелят не знаеше как да отговори и погледна умолително към прокурора.

— О, Ваша светлост — веднага откликна на молбата му Хамилтън Бъргър, — струва ми се, че се отклонихме твърде настрани. Разглеждам действията на защитата като опит да се дискредитира един свидетел, да се подрони репутацията на друг и…

— Свидетелят се отклонява от отговора — прекъсна го Мейсън. — А освен това не виждам по какъв начин свидетел, посетил наемател по служба, може да дискредитира последния и да му накърни репутацията.

— Виждам — замислено каза съдията Морън, — че кръстосаният разпит взема специфична посока, което е предизвикано от изменението, възникнало в логиката на изказванията на свидетеля. Предполагам, че при създалата се ситуация е необходимо да се предостави на защитата пълна свобода на действие. Протестът на обвинението се отклонява.

— И така, ходил ли сте у мис Гренджър по въпроси, които не са свързани с вашите служебни задължения? — повтори въпроса си Мейсън.

— Понякога я навестявах, за да побъбрим.

— Кажете, колко време прекарахте в апартамента този ден, когато се е състоял разговорът? — попита Мейсън.

— В продължение… извинете, но отново… не помня.

— След идването на Хепнер ли влязохте там?

— Не, сър.

— Тогава вие би трябвало да сте бил там още преди идването на Хепнер.

— Да, сър.

— Видяхте ли, когато влезе Хепнер?

— Аз… само чух.

— Така си и мислех — каза Мейсън. — А сега ми отговорете, но честно…

Мейсън се приближи до адвокатското място, взе някакви документи, бързо прелисти страниците, като че търсеше нещо, върна се обратно, спря се пред свидетеля и попита:

— Вие специално се бяхте скрил в апартамента, за да подслушвате какво казва Хепнер, нали така?

Свидетелят трепна и неловко поклати глава. Мейсън погледна отново в книжата, като че четеше там нещо и каза:

— Помнете, давал сте клетва. А сега кажете направо — бяхте се скрил в апартамента да подслушвате — „да“ или „не“?

— Да, сър, прав сте.

— Така е по-добре — въздъхна с облекчение Мейсън, затвори папката и я хвърли обратно на масата, като съпроводи това свое движение с доста изразителен жест. — Защо ви беше необходимо да подслушвате?

— Виждате ли, исках да знам какво точно става. Исках да знам…

Сюзън Гренджър изведнъж скочи от своето място. Лицето й беше гневно.

— Този човек лъже — изкрещя тя. — Не е бил в моята квартира. Той…

— Момент, момент — сърдито възкликна прокурорът, обръщайки се към Сюзън Гренджър.

— Седнете, мис — прекъсвайки прокурора, каза съдията Морън сърдито. — Не можем да допуснем безпорядък в съда. Извършва се разпит на свидетел.

— Но той лъже, Ваша светлост — запротестира Сюзън. Този път гласът на Морън стана още по-суров.

— Нямате право да критикувате показанията на свидетеля, а ако имате да кажете нещо по този въпрос, обърнете се към господин областния прокурор или към представителя на защитата, но да прекъсвате по подобен начин съдебно заседание нямате право. А ако не можете да се владеете, ще бъда принуден да ви помоля да напуснете залата. Разбрахте ли?

Сюзън Гренджър седна отново на скамейката.

— Моля ви да съблюдавате реда — каза съдията. — Ако искате да говорите с представителя на защитата, можете да направите това по време на почивката. Няма да позволя повече да се прекъсва заседанието.

Съдията Морън се обърна отново към Мейсън:

— Продължете кръстосания разпит, мистър Мейсън.

— Обяснете ми как попаднахте в апартамента?

— Имам служебен ключ.

— Когато влязохте, мис Гренджър беше ли в апартамента? — попита отново Мейсън.

— Не, сър.

— И все пак отговорете — защо влязохте там?

— Влязох, за да… огледам.

— Какво по-точно?

— Мис Гренджър ми каза, че някой е влизал в апартамента и е тършувал.

— Ще ви помоля за по-голяма точност.

— Протестирам! Въпросът не е по същество и затова е неправомерен — провикна се от своето място прокурорът.

— Протестът се отклонява — ядосано отбеляза съдията Морън. — Имам намерение да предоставя на защитата пълна свобода на действие, за да се изясни истинското положение на нещата. Появи се пряк очевидец и предполагам, че защитата ще съумее да изясни ситуацията чрез кръстосан разпит. Свидетелят да отговори на зададения въпрос!

— Мис Гренджър ми съобщи, че докато е била извън града по време на уикенда, някой е проникнал в апартамента й и… с една дума е изрязал дъната на тубите с боя и е изстискал от тях всичко върху…

— Моля съдът да ме извини — намеси се Хамилтън Бъргър, — но това са само слухове. Вече казах на съда, че съобщението какво е станало в апартамента на мис Гренджър е само слух. Това противоречи на правилника за кръстосания разпит.

Съдията Морън размисли няколко секунди, а после произнесе:

— Струва ми се, че трябва да изясним за какво е ставало въпрос по време на разговора, а не дали той се е състоял. Затова искам да задам на свидетеля няколко въпроса.

Морън се обърна към свидетеля:

— Погледнете насам, мистър Ричи.

Ричи неохотно вдигна глава и срещна погледа на съдията Морън.

— Вие сте се качили горе, за да се убедите лично в истинността на извършената в апартамента вандалщина?

— Да, сър.

Със собствените си очи ли видяхте размазаната из стаята боя?

— Да, сър. Боята беше размазана по стените на ваната и умивалника… Изглеждаше ужасно.

— Колко тубички боя бяха разрязани? — попита съдията Морън.

— Момент, Ваша светлост — намеси се отново Хамилтън Бъргър. — Бих искал да прекъсна вашите въпроси точно на това място, за да не позволим малките и странични детайли да ни тласнат встрани и да пропуснем нишката на разследването. В края на краищата, това няма никакво отношение към делото. Не искам да затруднявам съда с протести, затова считам за необходимо да обърна внимание на това, че съществува предел за уместност на зададените въпроси.

— Напълно съм съгласен с вас — доста неохотно се съгласи съдията Морън. — Ние наистина се отклонихме малко, но е невъзможно да се провери… всъщност няма да коментирам показанията.

— Но от друга страна. Ваша светлост — намеси се Мейсън — мога да се надявам, че на защитата ще бъде позволено да доведе проучването на този въпрос докрай. Уверен съм, че съществува непосредствена връзка между това, което се е случило в квартирата на мис Гренджър, и случилото се в квартирата на Етел Билан. Предполагам, че и защитата има аналогично право да проучи необикновените и странни обстоятелства, които, както преди няколко минути се изясни, са се случили в апартамента на мис Гренджър.

При тези думи Сюзън Гренджър се опита отново да се намеси.

— Мис Гренджър — извика съдията Морън, — моля ви да седнете. Забранявам ви да се обръщате към съда. Или ще седите мълчаливо, или ще наредя да ви изведат от залата. Разбрахте ли ме?

Сюзън седна на скамейката, като хапеше устни от негодувание.

— Ето така е добре — каза Морън. — А сега нека да изясним обстоятелствата. Предполагам, че в конкретния случай съдът ще взема своите решения за всеки детайл поотделно.

Хамилтън Бъргър, без да скрива своето вълнение, погледна часовника си, след това смутения свидетел и разбра, че щателно подготвения план за атака се руши пред очите му.

Мейсън се обърна към свидетеля.

— И така, да не се отклоняваме. Вие сте влязъл в квартирата на Сюзън Гренджър, като сте използвал служебния ключ. Имахте ли официално право за това?

— Предполагам, че да. Да.

— Значи споменатият тук акт на вандализъм е станал преди вашето влизане в апартамента?

— Да.

— В колко часа вие разбрахте това?

— Около един часа следобед. За това ми съобщи мис Гренджър.

— Сега ми отговорете на следния въпрос — каза Мейсън. — Опишете в какво състояние се намираше апартаментът.

— Там цареше пълен хаос.

— А какво разбирате под „пълен хаос“?

— Апартаментът беше щателно обискиран. Вещите бяха изхвърлени от чекмеджетата и…

— Протестирам — заяви Хамилтън Бъргър. — Свидетелят няма право да казва, че е имало обиск. Този извод ще се направи от съда.

— Закъсняхте с протеста — възрази съдията Морън, който явно беше заинтригуван от разказа. — Свидетелят вече отговори на въпроса. По-добре да продължим нашата работа и да изясним ситуацията.

— Значи Сюзън Гренджър ви е поканила при себе си в качеството на официален представител на жилищната администрация? — попита Мейсън.

— Да, сър.

— Тя каза ли ви за това, че не е информирала полицията за случилото се?

— Да, сър. Аз я попитах дали е съобщила, а мис Гренджър ми отговори, че знае чие дело е това и няма намерение да казва на никого.

— После вие сте повикал чистачката и сте й наредил да преведе в ред апартамента?

— Да, сър. Помолих я да измие ваната. Жената направи всичко както трябва.

— И после вие си тръгнахте?

— Не, тръгнах си по-рано.

— Значи ли това, че когато чистачката си е тръгнала, а мис Гренджър все още е била извън апартамента, вие сте се върнал обратно?

— Да, върнах се обратно.

— А защо беше необходимо да се връщате?

— За да се убедя, че всичко е почистено.

— И след това се върна мис Гренджър?

— Да, сър.

— Вие показахте ли с нещо, че се намирате в апартамента?

— Не, сър. Когато чух, че се връща, се скрих в стенния гардероб.

— И през цялото време останахте там?

— Да, сър.

— Как се държеше мис Гренджър?

— Струва ми се, че бързаше: тя се съблече и взе душ. После седна пред тоалетката си.

— Вие сигурно сте видял всичко?

— Аз отворих вратата на шкафа и оставих малка пролука.

— Защо направихте това?

— Оказах се в капан и изчаквах удобен случай, за да изчезна.

— А защо не си тръгнахте, когато тя е била в банята?

— Аз… бях объркан.

— Да, сигурно е било така — сухо отбеляза Мейсън и добави: — Нямам повече въпроси.

Хамилтън Бъргър въздъхна с явно облекчение.

— Това е всичко, мистър Ричи. Свободен сте. И така, Ваша светлост, обвинението счита делото за приключено.

— Моля за малко внимание — каза Мейсън. — Защитата иска да зададе няколко въпроса на някои от свидетелите.

— Протестирам — възкликна прокурорът. — Защитата имаше достатъчно време да зададе своите въпроси.

— Но все пак — отбеляза Мейсън — на господин прокурорът му беше предоставена подобна възможност при повторния разпит на свидетеля Ричи.

— Причината беше, че обвинението остана изненадано от неизвестния му до този момент факт, Ваша светлост — възрази Бъргър.

— Същото се случи и със защитата — каза Мейсън. — Уверен съм, че при новите обстоятелства имам право да задам няколко допълнителни въпроса на мис Гренджър, а също така и на доктор Оберон.

Бъргър, който се опитваше отчаяно да удържи в свои ръце контрола над ситуацията, каза:

— Обвинението не възразява срещу повторен разпит на доктор Оберон, но протестира категорично срещу кръстосан разпит на мис Гренджър.

— Добре — каза накрая съдията Морън. — Ако нямате нищо против разпита на доктор Оберон, нека да го помолим да дойде в залата, а относно мис Гренджър, съдът ще запази правото си да реши въпроса по-късно.

— Ще са необходими няколко минути, докато доктор Оберон се яви в съда — обясни Бъргър.

— Съдът обявява десетминутно прекъсване — каза съдията. Морън още не беше станал от мястото си, когато Сюзън Гренджър стана и съвсем демонстративно тръгна към изхода на залата. Бъргър се хвърли след нея.

— Минутка, мис Гренджър — каза той. — Моля ви да бъдете благоразумна.

— Може би искате да поговорите с мен, мис? — прозвуча гласа на Мейсън.

Тя се спря нерешително и поглеждаше ту Бъргър, ту Мейсън.

— Не, не — запротестира прокурорът. — Вие сте свидетел на обвинението. Ще ви предоставим възможност честно и открито да изложите фактите. Моля ви да се успокоите.

Мейсън стана от мястото си и се отправи към Сюзън Гренджър.

— Ако Хамилтън Бъргър — каза той — има намерение да не ви призовава като свидетел и да не можете да разкажете цялата истина, то бъдете сигурна, че аз няма да позволя това. Но ако смятате да защитите своята репутация, то аз ще приветствам…

В този момент полицаят се приближи до свидетелката и я отстрани от него.

Хамилтън Бъргър използва момента, отведе Сюзън Гренджър по-далече от Мейсън и тръгна с нея към свидетелската стая.

Адвокатът се примири, хвърли поглед към Пол Дрейк и весело му намигна. Той се обърна и спокойно се приближи до своето място, зад което седеше неговата клиентка.

Мейсън се наведе над нея и й прошепна:

— Какво означава това? Защо Ричи е бил в квартирата на Гренджър?

— Нямам представа — отговори тя също шепнешком. — Може да се е влюбил в нея.

Мейсън се намръщи.

— Предполагате, че той е ревнувал от Дъглас Хепнер?

— Не — каза тя. — Дъг не беше в интимни отношения със Сюзън. Той просто се опитваше чрез нея да получи някаква информация. Той и определяше срещи, канеше я на вечери, но това беше всичко.

Мейсън отново погледна към Пол Дрейк.

— Пол — помоли го той, — опитай се да се приближиш до стаята на свидетелите. Искам да знам дали разговорът преминава в нормална обстановка. За мен е важно да се види изражението на Сюзън Гренджър, когато тя излиза оттам.

— Сега ще видя какво може да се направи — отвърна Дрейк, — но предупреждавам, че няма да успея да се приближа много. Там са се изправили цяла команда от горили, които са в помощ на разгневения си водач.

След няколко минути в залата с папка под мишница влезе доктор Оберон. Съдът и съдебните заседатели заеха местата си.

— Къде е прокурорът? — попита Морън.

Един от помощниците на прокурора погледна към вратата на стаята за свидетели. В погледа и в движенията му се усещаше явно безпокойство и дори тревога.

— Господин областният прокурор ще дойде всеки момент — каза той. — Но доколкото си спомням защитата имаше намерение да зададе няколко въпроса на доктор Оберон. В отсъствието на прокурора аз и моят колега ще представляваме обвинението.

— Добре — съгласи се съдията Морън. — Предполагам, че никой няма възражения срещу разпита на доктор Оберон.

Мейсън погледна към свидетеля.

— Доколкото си спомням, докторе, вие ни съобщихте, че причината за смъртта е куршум, изстрелян от револвер, калибър 38-и, заседнал в областта на мозъка?

— Вие сте съвършено прав.

— Проведохте ли изследвания с цел да определите причината за смъртта?

— Не разбирам какво имате предвид.

— Искам да обърна вниманието ви върху една снимка, направена по време на аутопсията; На нея е заснета дясната ръка на жертвата, върху ръката се виждат две малки петна. С каква цел е направена снимката?

— Именно заради тези петна.

— Вие ли разпоредихте да направят тази снимка?

— Да, сър.

— А защо?

— Ами вижте… петната бяха…предполагах, че тази снимка ще е нужна. Смятам, че при аутопсия следва да се фиксира всяка аномалия, а особено в случаите на убийство.

— Кажете, какво необичайно намирате в тези петна?

— Те говорят за пробождания на кожата.

— А защо не съобщихте за това, докторе?

— Никой не ме попита.

— Кажете, докторе, ако човек е нормално развит т.е. не е левичар и използва спринцовка, най-вероятно би си направил инжекция на лявата ръка, нали?

— Разбира се.

— Вие предполагате, че тези убождания са направени с хиподермична игла?

— Напълно вероятно е.

В това време Бъргър влезе на пръсти в залата и седна между двамата свои помощници. Лицето му гореше. Беше ядосан.

— Кажете, изследвал ли сте трупа с оглед да откриете наличие на морфин в него? — попита Мейсън, когато областният прокурор се настани на стола си.

— Не.

— А за наличието на други наркотични вещества?

— Не, само определих причината за смъртта.

— Кажете, докторе, ако сега се проведе ексхумация на тялото, може ли да се открият в него следи от морфин?

— Момент. Кога беше извършено убийството… Да, струва ми се, че може.

Мейсън се обърна към съда.

— Ваша светлост, моля за вашето съгласие за извършване на ексхумация на тялото. Подозирам, че в момента на смъртта си Дъглас Хепнер се е намирал под въздействието на морфин, инжектиран от тези, в чиито ръце се е намирал.

— Имате ли основания за подобно твърдение? — попита съдията Морън.

— Основанията са много — отговори Мейсън. — Какво беше намерено в джобовете на жертвата? Колко пари в банкноти? Листовете от бележника му, върху които е имало записки, са били унищожени, а вместо тях са поставени нови. У пострадалия бяха намерени цигари, сребърна табакера, но не и кибрит или запалка. С една дума нищо, с което може да се запали тази цигара. Нямаше и джобно ножче. Предполагам, че преди смъртта си Дъглас Хепнер се е оказал нечий пленник.

— Една минута, една минута — злостно извика Бъргър, ставайки си от мястото си. — Това са само заявления, но не са подкрепени от факти. Това са измислици на защитата, които не могат да бъдат доказани.

— Те действително няма да бъдат доказани, ако погребем доказателствата — възрази на нападката Мейсън.

— Напълно съм съгласен с обвинението — отбеляза съдията Морън. — Дори в случай, че се окаже, че пострадалият действително е получил доза морфин, да се докажат останалите твърдения ми се струва невъзможно.

— Не, но това може да се направи с помощта на фактите, които имам намерение да представя като доказателства — твърдо каза Мейсън.

— Разрешение за ексхумация се дава само в крайни, дори бих казал в извънредни случаи — поясни съдията Морън и се обърна към доктор Оберон:

— Докторе, вие лично ли видяхте следите по ръката?

— Да, сър.

— Какво ви дава основание да предполагате, че те са от игла?

— Характерът на убожданията и състоянието на кожното покритие. Те биха могли да бъдат само от такава игла и то… малко преди смъртта.

— Тогава защо не се опитахте да определите какво е било инжектирано?

— Аз… казаха ми да не правя това.

— Кой ви каза?

— Позвъних на областния прокурор и му съобщих за своето откритие. Той ме попита за причините, предизвикали смъртта и аз му отговорих, че смъртта е настъпила от куршум, калибър 38-и, проникнал в главния мозък през тила. Той каза: „Добре, причината за смъртта е ясна. Какво искате още?“ и затвори слушалката.

В залата се възцари гробна тишина.

— Ще се опитам да разясня това недоразумение — каза Бъргър, като се надигна от своето място. — В противен случай знам много добре как педантичния представител на защитата може и ще изтълкува превратно съвършено очевидни доказателства и ще ги превърне…

— В случая — прекъсна го съдията Морън — това няма значение. Патологът е бил длъжен да извърши своите задължения докрай. Разрешете ми, докторе, да ви задам няколко въпроса. Имаше ли по тялото на жертвата следи, показващи, че Хепнер редовно е приемал наркотици? С други думи — имало ли е по тялото стари следи от убождания?

— Не, сър. Стари следи нямаше. Много щателно огледах тялото. Често ми се налага да имам работа с наркомани, затова съм уверен, че той не е бил такъв.

Съдията Морън замислено потърка брадичката си.

— На зашитата се предоставя право… Съдът отлага разглеждането на делото за по-щателно осмисляне на новопоявилите се факти. Наистина, не ми се искаше да отлагам толкова рано, но ще продължим нашата работа утре от 10 часа.

След като съдията Морън напусна своето място, сред малобройната публика, присъстваща в залата, възникна забележимо оживление. Сега в погледите на съдебните заседатели, отправени към обвиняемата, можеше да се открие много по-голям интерес и дори съчувствие.

— Хамилтън Бъргър ядосан събираше разхвърляните по масата книжа и нервно разменяше реплики със своите помощници. После тримата напуснаха залата.

Дела Стрийт силно стисна ръката на Мейсън.

— Каква задачка им поставихте, шефе — каза тя. Мейсън кимна.

Жената от полицията сложи ръката си върху рамото на Елеонор, направи й знак да я последва и двете напуснаха залата. Пол се приближи към Мейсън.

— Какво стана? — попита го той.

Дрейк неуверено повдигна рамене и каза:

— Не можах да се приближа много, но видях Сюзън, когато излизаше от стаята. Тя, без да спира, отиде до асансьора и напусна сградата. Беше бледа като платно и много разярена. Трябваше да видиш какъв ефект имаше това върху Бъргър. Според мен той беше на края на силите си. Как мислиш, Пери, какво се е случило там?

— Би могло да се случи само едно — отговори Мейсън. — Показанията на Сюзън Гренджър противоречат в нещо на показанията на Ричи. Ти каза, че Сюзън се е отправила към асансьора?

— Точно така.

Мейсън се намръщи.

— Това означава, че Бъргър я е посъветвал да си иде вкъщи, а не да остане в съда. Тогава ние ще направим следното — ще я призовем като свидетелка на защитата. Той не очаква това. След прекъсването ще му поднесем чудесна изненада.

— Как разбра за тези следи от игла върху ръката? — попита Дрейк.

— Много просто. Когато разглеждах снимките, направени при аутопсията, видях една силно увеличена снимка на част от дясната ръка. Разбираш ли, тази снимка не беше сложена в комплекта, представен в съда, и не отговаряше на версията на обвинението. Сякаш нямаше видими причини да се направи подобна снимка. В началото не можах да разбера какво точно крие тя. Наистина, видях точките, но те биха могли да бъдат чисто технически дефекти в резултат на увеличението. Но след това стигнах до извода, че докторът не я е направил напразно. Това е била неговата презастраховка. От това се и възползвах. Това беше моят последен, отчаян шанс. И веднага след като го използвах, загадката се разреши. Трябваше да намеря слабите места на обвинението и аз ги намерих.

— И с какви шансове разполагаме сега? — попита Дела.

— Само с един и той е отчайващо малък — призна Мейсън. — И все пак аз ще се възползвам от него.