Очарователният призрак

ГЛАВА 8

Мейсън беше вече в кантората, когато Дела Стрийт отвори входната врата и тананикайки си някаква мелодия, влезе в стаята. Когато видя Мейсън зад бюрото си, тя се закова на мястото си.

— Здравей, Дела! — поздрави я Мейсън. — Как си?

— Какво правиш тук?

— Пресмятам някои неща — отговори Мейсън. — Разбираш ли… най-общо казано, има ново развитие на събитията.

— Например?

— Вестниците засега мълчат — каза Мейсън. — Но тялото, намерено в парка, е разпознато. Това е Дъглас Хепнер.

— Той е мъртъв?

— Точно така. Застрелян е в тила с изстрел от револвер. В главата му има само един отвор, през който е влязъл куршумът. Втори няма. Което означава, че полицията ще има на разположение куршума, а това ще им позволи да определят системата на оръжието и, разбира се, да го намерят. При теб има ли нещо ново, Дела?

— При мен ли? — повтори въпроса тя. — Прекарах една интересна вечер.

— Опитваха ли се да те ухажват?

— Много пъти.

— Нещо важно?

— Не мисля. Струва ми се, че те всички са бродещи единаци. Разбира се, в един първокласен хотел опитите за запознанство не се правят явно. Всичко е доста предпазливо и тънко, но целта е една и съща — както навсякъде другаде.

— И какво стана?

— Отначало ме попитаха дали не искам да потанцувам. После в бележка, изпратена по келнера, ми съобщиха, че изглеждам много самотна и затова двама джентълмени с удоволствие ще потанцуват с мен, ако пожелая.

— Направиха ли ти предложение? — попита Мейсън.

— Не точно предложение, а нещо като словесно разузнаване за проверка на моята способност за отбрана.

— И ти как се отбранява?

— Отбраната беше равносилна на нападение. Но не много твърда. Не създадох у тях впечатление, че щурмуват линията Мажино. Дадох им да разберат, че територията може да бъде завладяна и окупирана, но… С други думи им завъртях главите, но не позволих да отворят вратата. Ти точно това искаше от мен, нали?

— Да, тогава исках точно това — каза Мейсън, — но сега не съм сигурен в това.

— Защо?

— Защото възникнаха някои обстоятелства, които по всяка вероятност ще усложнят нещата.

— А именно?

— Елеонор Хепнер или Елеонор Корбин, както се казва, вече две седмици не е на сцената. Намерили са я да се разхожда в парка полугола. А тя има гладка и нежна кожа…

— О, да, отново нейната кожа — промърмори Дела. — Вече за кой ли път слушам как ти се възхищаваш от нея.

Мейсън се намръщи.

— Имам сериозни основания за това. Съдейки по всичко, тя доста продължително време е бродила из храстите в парка почти без дрехи. И следователно върху тялото й трябваше да останат някакви следи — червенини, драскотини…

— И, разбира се — обобщи Дела Стрийт, — като опитен детектив ти забеляза тези следи.

— Напротив — каза Мейсън, — нямаше никакви следи. Кожата и изглеждаше леко загоряла, но не…

— Загар от търкаляне в спалня — заядливо отбеляза Дела Стрийт.

Но Мейсън продължи, без да обръща внимание на забележката.

— Това означава, че тя не се е отдалечавала много от мястото, където са я задържали. Както видя, аз блъфирах и принудих Етел Билан да признае, че Елеонор е живяла при нея. Но защо се е настанила точно там, ние не знаем. Възможно е това да не е знаела и Етел Билан. Но сега, мисля, че ще съумея да отговоря на въпроса „защо“.

— И защо?

— Елеонор — продължи Мейсън — се е настанила при Етел Билан, за да може да следи Сюзън. След това Сюзън отива в Лас Вегас заедно е Дъглас Хепнер. И докато я няма, Елеонор влиза в апартамента и извършва вандалска постъпка, която напълно отговаря на характера на жена коварна и ревнива и освен това желаеща да причини неприятности на съперницата си.

— Например?

— Да отреже дъната на тубичките със скъпоструващите бои и да ги размаже из апартамента.

— И това го е направила тя?

— Сюзън мисли, че е тя?

— Тя обясни ли, защо смята така?

— Не, прекъснаха разговора ни.

— Интересно — каза Дела — къде ли ще ни отведе всичко това.

— Можем да се окажем в прелюбопитна ситуация — отбеляза Мейсън. — Всичко до тук рисува Елеонор в изключително неизгодна светлина. И, разбира се, навежда на някои размишления.

— А по-точно?

— За Сюзън Гренджър. Тя е художничка. Изучава живопис и начина на рисуване на старите майстори. Пише книга за светлинните ефекти в живописта и се надява, че… Но главното се заключава в това — прекъсна сам себе си Мейсън, — че Сюзън Гренджър наистина вярва, че именно Елеонор се е промъкнала в нейния апартамент, докато тя е била в Лас Вегас.

— А ти вярваш ли в това, че го е извършила Елеонор?

— Засега не коментирам нищо — каза Мейсън. — Сюзън работи, пише сериозна книга, изискваща задълбочени изследвания, често пътува в Европа, посещава курсове и носи със себе си голямо количество бои. Възможно е митничарите да са я запомнили и да я смятат за сериозна млада жена, занимаваща се с копиране на произведения на изкуството. Навярно те я посрещат на митницата с думите: „Как сте, мис Гренджър? Вървят ли работите ви? Какво донесохте от чужбина?“, а тя им отговаря: „Както обикновено — бои и няколко парфюма. В куфара са.“ Митничарите отварят куфара, преглеждат акуратно дрехите, проверяват парфюмите и казват: „Благодарим ви, мис Гренджър“, затварят капака на куфара, удрят печата и Сюзън вика носач.

— В същото време — продължи мисълта му Дела Стрийт, — в тубичките с бои са скрити десетки скъпоструващи камъни.

— Сега виждам — каза Мейсън, — че започваш да долавяш мисълта ми. В тази ситуация е важна непоследователността, която не може да не се отчете от един хладен и скептичен ум. От една страна Сюзън Гренджър е много сериозна, привлекателна млада жена, събираща материал за книга по живопис, а от друга страна — нейното пътуване до Лас Вегас с Дъглас Хепнер, за който тя е съвсем неподходяща компания.

— Но той сам я е поканил, нали?

— Да, Дела, поканата е била от негова страна. Но това е само предположение. Той е спрял в Барстоу, за да налее бензин. И изведнъж в него се заражда желание да позвъни на своята скъпа „мамичка“. Той е позвънил и е казал, че с него пътува Сюзън Гренджър и отиват заедно в Лас Вегас, за да прекарат там уикенда.

— Каква мила ситуация — отбеляза Дела Стрийт. — Колко щастлива е трябвало да се почувства Сюзън!

— Точно така — съгласи се Мейсън. — Но сега знаем, че майката на Дъглас Хепнер е привлекателна брюнетка с красива фигура. Знаем също така, че докато Сюзън Гренджър е била на пътешествие, някой е влязъл в нейния апартамент, отрязал е дъната на тубичките с бои и е изстискал тяхното съдържание. Знаем, че в кутиите с кремове на Елеонор имаше скъпоценни камъни. Знаем също така, че Сюзън Гренджър не е съобщила в полицията за случилото се в нейно отсъствие… Всичко това дава сериозна тема за размисъл.

— Да, по дяволите! — възкликна Дела.

— Прилича на някакъв ребус.

— И то доста заплетен.

— Точно така — съгласи се Мейсън. — Представяш ли си как се е чувствала тази млада жена? Тръгва с Дъглас Хепнер. Цялата атмосфера на пътуването е изпълнена с романтика. Те напускат града, остават зад гърба си омръзналата им до смърт обстановка и познатите. Чакат ги приключения, независимо от това, че заминават само за два-три дни. И тогава Дъглас Хепнер спира на бензиностанцията и като че ли съвсем случайно казва: „Трябва да позвъня по телефона. Нека да отидем заедно.“ Естествено, момичето се съгласява. Тя е любопитна да разбере дали нейният приятел няма намерение да поръча стая в хотел и ако поръча — каква ще бъде тя. А в това време сладурът Хепнер звъни на своята „мамичка“ и казва: „Мамо, скъпа, така ми се искаше да си побъбря с теб. Отивам да прекарам уикенда с едно симпатично момиче. Името й е Сюзън Гренджър. Ръстът й е пет фута и четири дюйма, теглото сто и двадесет фунта, обиколката на бюста — тридесет и четири дюйма, талията — двадесет и шест, бедрата — тридесет и шест и така нататък и така нататък. Тя живее в «Белинда апартмънтс» в Лос Анжелис и ти непременно трябва да се запознаеш с нея. Предавам ти слушалката, мамо“.

Дела Стрийт направи гримаса.

— А после, когато се връща, Сюзън намира своята квартира… Шефе, но той е постъпил по същия начин с Елеонор!

Мейсън кимна.

— А какво според теб би намерила Елеонор, връщайки се обратно?

— Но тя не се е върнала — отговори Мейсън.

— Много, много интересно — каза Дела. — А в това време някой пуска куршум в тила на Хепнер. Човек лесно може да си представи, че ако всички любовни приключения на Дъглас Хепнер са се развивали по този план, подобен край е неизбежен.

— Е добре, Дела, да оставим това — прекъсна я Мейсън. — Твоите разсъждения са великолепни, но не трябва да вълнуват една самотна непристъпница, живееща в първокласен хотел. Нека по-добре да сменим официалните дрехи с работно облекло и…

В това време на вратата се почука няколко пъти на неравни интервали. Така известяваше за своето идване Пол Дрейк.

— Дела, моля те, пусни го да влезе — помоли Мейсън. Тя отвори вратата на кабинета.

Дрейк намръщено погледна Дела и каза:

— Двамата агенти ми представиха рапортите си за твоето поведение през изминалата нощ, мис. Както предполагам, повеселила си се нелошо.

— Но аз се веселих не заради веселието — възрази Дела.

— Какво си намислил — попита Пол Дрейк, обръщайки се към адвоката. — Дошъл съм специално, за да ми разясниш ситуацията.

— Моята идея е превъзходна — отговори Мейсън. — Ти по-добре кажи какво научи за убития. Трупът разпознат ли е?

— Да. Това е Хепнер. Убит е с изстрел от револвер. Но, Пери, нося и лоши вести. Тази Билан от триста и шестдесети апартамент се е разбъбрила.

— Така и предполагах, че няма да й достигнат силите, за да си държи устата затворена — каза Мейсън. — Какво е казала.

— Успокой се — каза Дрейк, — може би скоро, с помощта на моя човек, ще се доберем до секретните данни на полицията. Но днес там се усмихват и облизват като сити котараци, които са успели да докопат паницата със сметана.

— Има ли шанс да поговоря с Етел Билан? — попита Мейсън.

— Точно толкова, колкото човек от Земята с човек от Луната. Полицията я охранява толкова силно, че не можеш да преминеш дори на миля около хотела, в който тя се намира в този момент. Впрочем те я преместиха в хотел, дадоха й апартамент с няколко стаи и прикрепиха към нея жена-полицай. Стаите са разположени в самия край на коридора, а срещу нея са се настанили двама от помощниците на прокурора и я разпитват един след друг. Тази част от коридора е блокирана от полицията. Цивилни детективи щъкат наоколо като плъхове в асансьор. Съобщавам ти тези подробности само, защото ти ги пренебрегваш.

— Какво означава „пренебрегваш“?

— Ами това, че ти настани Дела в същия хотел само няколко часа преди там да нахлуе полицията. Дори стаята на Дела се намира на същия етаж, където е и тази на Етел Билан.

Дрейк и Дела мълчаливо се спогледаха.

— И така — продължи Дрейк, — Етел Билан е съобщила нещо много важно, защото полицията веднага се втурна из града.

— А какво по-точно?

— Нямам ни най-малка представа. И дори нещо повече: не ми разрешиха да я получа. Областният прокурор има намерение да предяви обвинение пред „голямото жури“2 и настоява за незабавно провеждане на съдебен процес.

— Не се ли е обърнал до този момент към съда?

— Не. Няма нито оплакване, нито информация, нито пък предварително изслушване, тоест нито един шанс за теб, за да имаш възможност да подложиш свидетелката на кръстосан разпит преди процеса — отговори Дрейк. — А през това време те ще имат всичко, Пери.

— Още нещо? — попита Мейсън.

— Струва ми се, че Елеонор Корбин има разрешително и притежава револвер 38-ми калибър. Револверът не е открит. Но е бил в нея няколко дни преди да замине. Предполага се, че тя го е взела със себе си. Къде е сега — полицията не знае.

Мейсън се замисли.

— Знам, че ти добре си я скрил — каза Дрейк, — но когато „голямото жури“ предяви обвинението и полицията уведоми теб и лекуващия лекар, че Елеонор Корбин е обвинена в убийство от първа степен3, тогава ще я смятат за укриваща се от правосъдието, а тези, които я укриват ще бъдат подведени под съдебна отговорност.

Размисляйки Мейсън притвори очи.

— Продължавай, Пол — каза той.

— Полицията е открила колата на Хепнер или по-точно това, което е останало от нея. Очевидно ударът е бил челен. Засега полицията не е изяснила къде е станала катастрофата, накъде е пътувала колата и всички останали подробности.

— Къде са намерили колата?

— В един сервиз. Била е докарана там през нощта. Това се е случило миналата неделя. Оставили са я в гаража, за да я ремонтират. На работниците са казали, че Хепнер ще дойде след няколко часа и че е помолил да се ремонтира двигателя и да се изправи бронята.

— А колата, която е докарала катастрофиралата на Хепнер? Полицията откри ли я?

— Докарали са я не със специален влекач, а с обикновен автомобил, серийно производство. Той е взел на буксир колата на Хепнер, а после си е заминал.

— Сервизът тук в града ли е?

— Да, в града е. Принадлежи на компания, извършваща денонощен експресен ремонт.

— Полицията разговаряла ли е с механиците?

— И полицията, и моите хора — отговори Дрейк. — Но те нещо увъртат. Лично аз мисля, че нещо знаят, но не искат да изплюят камъчето.

— Предполагам, че полицията е огледала колата?

— Дали са огледали колата! — възкликна Дрейк. — Та те буквално я облизаха отдолу и отгоре! Прегледаха всеки милиметър под микроскоп. Работеха на три смени, за да открият някакви факти и да ги представят на „голямото жури“ в два часа следобед. Откриха например, че автомобилът, е който се е сблъскал Хепнер е бил черен на цвят. Химическият анализ на боята дава основание да се предположи, че това е бил камион. И сега полицията търси камион — претърсва всички гаражи и работилници в града.

— Нещо друго? — попита Мейсън.

— Много съжалявам. Пери, но нищо повече не мога да ти съобщя освен това, че голяма част от хората, които бях изпратил в Юма и Лас Вегас, нищо не откриха. Ти искаше да разбереш дали са издавани брачни свидетелства на интересуващата ни двойка, дали са настанявани в хотел и не са ли се регистрирали като мъж и жена. Нищо подобно не можахме да открием. А за да прегледаме всички регистри трябва да се наемат още хора и да им се плати.

— Разбирам — каза Мейсън.

— Цяла нощ не съм спал — отбеляза Дрейк и добави: — Но ако трябва, ще се задържа на крака още дванадесет-петнадесет часа, а след това се прибирам в бърлогата си и ще спя независимо от всичко. Каквото и да предприемеш по-нататък, Пери, ти ще бъдеш в капан. А сега, доколкото разбирам, ти седиш и чакаш твоят приятел — областният прокурор, да ти съобщи, че към твоята клиентка Елеонор Корбин или Хепнер, вече и аз не знам как точно да я наричам, е предявено обвинение и че трябва да я задържи. И тъй като ти я представляваш, да бъдеш така добър да съобщиш нейното местопребиваване. А ако го укриеш, това ще означава, че заставаш против интересите на правосъдието, което от гледна точка на закона се счита за престъпление и така нататък.

— А ако областният прокурор не успее да ме открие? — попита Мейсън.

— В такъв случай вечерта вестниците ще разтръбят за това, че е издадена заповед за арестуването на престъпницата, а тя се опитва да избяга от правосъдието. Ще хванат доктора за ухото, а това няма да се хареса нито на него, нито на тебе, Пери?

Мейсън кимна с глава.

— И така — продължи Дрейк. — Какво трябва да правя?

— Продължавай да се занимаваш с това, с което си се занимавал до този момент, Пол. В момента, в който предявят обвинението, можеш да си отспиш. Дръж ме в течение. Нека твоите агенти в Лас Вегас започнат да проверяват мотелите. Поинтересувай се под собствените си имена ли са се регистрирали Сюзън Гренджър и Дъглас Хепнер на тринадесети през нощта, което струва ми се, че е петък.

— Е, нека бъде петък, тринадесети — уморено въздъхна Дрейк.

— Кога ще ми представиш информацията? — попита Мейсън.

— Може би към два часа — отговори Дрейк. — Ако си прав, може и по-рано. Аз вече ти казах, че когато търсиш…

— Разбрах те — прекъсна го Мейсън. — Действай.

— Добре, Пери — каза Дрейк и излезе.

— И какво сега? — попита Дела, гледайки въпросително Мейсън.

— Разкриха ни — отговори той. — Твоят хотел гъмжи от полиция. Само да се появиш там и веднага ще те спипат. Ще направят двойна проверка, ще открият в сейфа скъпоценностите и, разбира се, ще поискат да ги видят. Ако им поискат заповед за обиск, от съда лесно ще я получат.

— Излиза, че трябва да се бяга оттам и да захвърлим всичко.

— Имаш ли там дрехи?

— Всичките ми най-хубави рокли.

Мейсън се замисли и каза:

— Този проблем ще решим малко по-късно. Дела. А сега имаме на разположение броени минути. Опитай се да се свържеш с доктор Ариел.

Изминаха няколко минути преди Дела да открие доктора по телефона.

— Здравей, докторе — поздрави го Мейсън. — Извини ме, че те безпокоя. Аз…

— В момента се готвя за операция — прекъсна го доктор Ариел. — Какво се е случило?

— Касае се за моята клиентка — поясни Мейсън. — Ти я премести на надеждно място, нали?

— Точно така.

— Сега е нужно да се изведе оттам.

— Защо?

— Вероятно срещу нея ще бъде предявено обвинение за извършване на убийство от първа степен. От този момент нататък тя автоматично се превръща в лице, укриващо се от правосъдието. В случай, че видиш във вестниците, че е обявено издирването й…

— Рядко чета вечерните вестници — прекъсна го доктор Ариел. — Това ли те безпокои?

— Не, не само това — отговори Мейсън. — Не желая да се окажеш замесен в тази история.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, Пери.

— Не ме разбра правилно. Смятам, че мисис Хепнер трябва да бъде предадена на полицията и с това ще се заемеш ти. Веднага след като вестниците излязат и ти прочетеш за нея, си длъжен да позвъниш в полицията и да съобщиш, че мисис Хепнер се намира под твое наблюдение и че считаш за свой дълг да уведомиш за това властите, но че тя се нуждае от спокойствие, че се намира под наблюдение на психиатър и така нататък. Всъщност, къде е тя сега?

— В крайградската клиника „Оук ънд Пайнс“.

— Добре — каза Мейсън. — До скоро.

Той затвори слушалката и погледна часовника си. Дела взе папката със срочната поща и я сложи на бюрото на Мейсън.

— Много те моля да отделиш малко време и на писмата — каза тя.

— Струва ми се, че сега няма да успея, Дела.

— Така си и мислех.

Мейсън се намръщи.

— И ти трябва да направиш някои неща — каза той.

— Какво по-точно?

— Трябва да позвъниш в хотела и да кажеш на администратора, че се готвиш да заминаваш за Мексико. Помоли да запазят стаята ти по време на пътуването и обещай, че за да се избегнат недоразуменията, ще изпратиш по пощата двеста и петдесет долара.

— А откъде ще вземем тези двеста и петдесет долара? — попита Дела.

— Ще ги получиш от сумата за делови разходи — каза Мейсън. — Пиши ги на сметката на Корбин. Не ни провървя с избора на хотел. Така че не само не трябва да се връщаш там, но не трябва дори да се показваш.

— Жалко — с огорчение отбеляза Дела. — Ето че завърши моят бурен нощен живот.