Очарователният призрак

ГЛАВА 6

Беше почти десет часа, когато Пери Мейсън влезе в кантората на Пол Дрейк.

Детективът седеше зад бюрото си по риза. Беше захвърлил настрани сакото си и си приготвяше кафе. Той кимна на влизащия Мейсън, постави чашката върху чинийката и попита:

— Какво сте намислили с Дела?

— Тя навлезе в светското общество — отговори Мейсън. — Превърна се в богата безделница и ще се позавърти из този кръг.

— Поставяш примки ли? — поинтересува се Дрейк.

— Нещо от този род. Как е Дъглас Хепнер?

— Пуснахме слух, че Хепнер се е забъркал в една афера, което ни даде основание да покажем неговата снимка тук-там. Разбираш ли, Пери, това беше единствения ни шанс от хиляди, даже от милиони. Но ние се възползвахме от него и един професионален играч на покер позна мъжа на снимката.

— Дъглас Хепнер?

— Точно така.

— Казвай — настоя Мейсън.

— Представяш ли си, Дъглас Хепнер е комарджия. При това професионалист. Специализирал се е в покера. Преди това е работил на ролетка. Подмамвал е богати и неопитни партньори и им е вземал парите. Създавал впечатление на човек, на когото можеш да се довериш — остроумен, общителен, с приятна външност, приятен глас, с една дума — интересна личност.

— Кога е било това?

— Преди четири години.

— С какво се занимава сега?

— Ако искаш вярвай, ако искаш — не, но сега преживява от премии.

— Премии ли?

— Точно така!

— И кой му ги дава тези премии?

— Правителството на Съединените щати.

— Защо?

— Знаеш ли какво правят американците, отишли на екскурзия в Европа? — попита Дрейк.

— Разбира се. Изпращат вкъщи красиви картички, купуват сувенири…

— И всяка трета жена, например, пренася контрабанда. Много често тя е съвсем дребна, но понякога възлиза на солидна сума.

— Е и какво? — загуби търпение Мейсън.

— Ето какво. Митниците в САЩ изплащат премии за информация, отнасяща се до внасянето в страната на контрабандна стока. Да допуснем, че някоя си мисис Риарбемпер носи брилянт за десет хиляди долара. Тя ще се чувства в пълна безопасност, докато случайно не се изпусне някъде. Щом митницата получи сигнал, тя проверява много внимателно багажа на споменатата мисис.

Митничарите намират брилянта, конфискуват го и налагат съответната глоба. След това, ако тази мисис иска да получи брилянта си обратно, то тя може да го откупи. Държавата получава от това добри пари и съвсем естествено е заинтересована да получава подобна информация и да пази в тайна източника и. Затова тя добре заплаща.

— Ясно — сухо отбеляза Мейсън.

— Сега съм сигурен, че ти е ясно защо в началото поисках да ти опиша обстановката, в която отлично се вписва личността на Дъглас Хепнер. Преди около две години той тръгнал за Европа, предполагайки, че ще може да изкарва добри пари от игра на комар на кораба. Но се оказало, че това не е толкова просто. Големите параходни компании никак не обичат професионалните играчи, които измъкват пари от пътниците. Затова Хепнер със своите приятни маниери, с познаването на живота и с умението си да се сближава много бързо с хората, както се казва, пуснал в действие своите уши и очи. Започнал да завързва познанства сред пътниците, поддържал тези познанства и в Европа. По този начин се сдобивал с пълна и точна информация за ценности, изнасяни — незаконно от Стария свят. Пътуванията на Хепнер се изплащали много добре и затова той започнал все по-често да предприема подобни пътешествия.

— А преди три месеца на кораба, пътуващ от Европа за Америка, той се запознава с Елеонор Корбин — направи извод Пери Мейсън.

— Точно така — отговори Дрейк.

— И ти предполагаш, че Елеонор е една от тези, които пренасят контрабандно скъпоценни камъни?

— Съвсем спокойно е можела да го направи, защото вече е участвала в подобни афери.

— Интересува ме следното — информирал ли е някой митницата за нея и дали тя действително е пренасяла контрабанда?

— Не са я хващали да пренася контрабанда — каза Дрейк.

— Става любопитно — отбеляза Мейсън.

— Тя е била доста близка с Дъглас Хепнер. Какво предполагаш — Дъглас просто я е ухажвал или е знаел за пренасяните скъпоценни камъни? По една или друга причина той е мълчал…

— Ти ми подсказа интересна мисъл — замислено каза Мейсън. — Разбираш ли, Пол, ако се погледне този случай от гледна точка на контрабандата, то той придобива съвсем друг смисъл.

— Съгласен съм — каза Дрейк. — Но не трябва да забравяме, че човек, наел се да дава информация, получава двадесет процента. Заради тези двадесет процента той е готов на много неща. Нека да размислим — Хепнер обработва възрастна дама, която го приема в началото само като чудесен партньор за танци… Те стават приятели. В един момент тя споделя своята малка тайна — за сестра си възрастната дама носи подарък. Той не е много скъп, но ако мине без мито през митницата, ще излезе съвсем евтин. Дамата иска от Хепнер съвет. Той я успокоява, а в това време записва в бележника си нейното име и приблизителната сума на възнаграждението. Има и нещо друго — двадесетпроцентовата премия открива и друга прекрасна възможност.

— Шантаж ли? — понита Мейсън.

— Защо не — съгласи се Дрейк. — На подобна почтена дама дори самата мисъл, че могат да я причислят към престъпниците, занимаващи се с контрабанда, е просто непоносима. Тя веднага ще бъде лишена от възможността да се движи сред елита, към който се стреми, или пък към който принадлежи.

— Тук се крие и друга блестяща възможност — прекъсна го Мейсън. — Да допуснем, че някой си Джон К. е разработил хитра система за нелегален внос на големи партиди скъпоценни камъни. Митницата не може да го хване, но съвсем случайно Дъглас Хепнер е успял да разкрие плана му. Той е готов да предупреди властите, за да получи своите двадесет процента, но… да допуснем, че той се е изпуснал за това свое намерение. На подобна заплаха хората реагират по различен начин. Някои искат да се откупят, други ще искат да избягат някъде, където трудно ще ги открият, и да останат там. Но трети ще се опитат да му затворят устата. А ако той не се съгласи да мълчи и играта е много сериозна, да кажем, че партидата е изключително голяма или информацията, с която разполага Хепнер, е фатална за контрабандиста, тогава…

В това време телефонът на бюрото на Дрейк иззвъня. Той вдигна слушалката, около двадесет секунди слуша мълчаливо събеседника си от другата страна на линията и каза:

— Това е много важно. Дръж ме в течение. До скоро.

Дрейк постави слушалката обратно върху апарата и се обърна към Мейсън. От възбуда страните му се бяха зачервили.

— Полицията е открила труп на мъж в парка. Тялото е намерено недалеч от мястото, където се е разхождала Елеонор.

— Чий е трупът? — прекъсна го Мейсън.

— Боя се, че това е всичко, което мога да ти кажа по този въпрос. Между другото и полицията не е стигнала по-далеч. На тила му е открита дупка от куршум. Очевидно тя го е застреляла в главата.

— Кога се е случило това?

— Преди около час — отговори Дрейк.

— Това Хепнер ли е? — попита Мейсън.

— Разпознаването все още не се е състояло. Засега това е просто тяло с дупка от куршум в тила.

Мейсън вдигна слушалката и набра нужния му номер.

— На телефона е Пери Мейсън. Трябва да говоря с доктор Ариел. Свържете ме с него възможно най-бързо. Случаят е много спешен.

След тридесет секунди доктор Ариел беше на телефона. Мейсън каза:

— Докторе, много се безпокоя за нашата болна.

— Състоянието й забележимо се подобрява.

— Доколкото разбирам при лечението на такива заболявания е важно да се избягват външни дразнители. Всяко емоционално въздействие може да има разрушителни последици, които могат да бъдат дори трагични.

— Напълно си прав — с недоумение каза доктор Ариел. — Но извинявай, озадачаваш ме. Какво има, Пери?

— Може ли да се избегне шок? — без да отговори попита Мейсън.

— Този, който лекарите наричат „индикаторен“, е невъзможно.

— Имам чувството, че скоро ще искат да я видят много хора.

— Но никой не знае къде е тя. Пери.

— Засега не знаят, но ще успеят да се доберат до нея.

— Имаш предвид репортерите ли?

— Възможно е. И други също.

— Може би намекваш за полицията? Но тя няма никакви улики срещу Елеонор Хепнер.

— Мисля, че нашата пациентка трябва да се премести някъде другаде, където никой не ще може да я намери и обезпокои — отново избягвайки отговора каза Мейсън.

Доктор Ариел за секунда се замисли.

— Добре — накрая се съгласи той. — Ще направя всичко, каквото мога.

— Само не се бави — помоли Мейсън, затвори телефона и се обърна към Дрейк: — Пол, ти каза, че имаш човек в полицейското управление…

— Имам, защо?

— Използвай всички свои връзки — настоя Мейсън. — Не се притеснявай за разходите. Опитай се да научиш всичко, каквото им е известно, за намерения труп. Уточни дали не е самоубийство. Какво е оръжието, намерено ли е. Кога е настъпила смъртта. Разпознат ли е трупа. Потърси къде е живял Хепнер. Намери колата му…

— Добре — уморено отговори Дрейк. — Но сега ще си отида в къщи. Къде да те намеря, Пери?

— Никой и никъде не ще може да ме намери, докато не преместят Елеонор на ново място и не бъде разпознат трупът. Това означава, че до утре изчезвам.