Очарователният призрак

ГЛАВА 16

Дела Стрийт отдавна чакаше Мейсън и вече започна да се притеснява, когато той влезе в съдебната зала. Тя му подаде велурена торбичка, в която бяха сложени скъпоценните камъни, намерени у Елеонор в кутиите за крем.

— Всичко наред ли е? — попита Мейсън.

— Наред е, шефе — също така кратко отговори Дела. — Седи ви очаква в колата. С нея е един от хората на Пол Дрейк. Когато ви потрябва, приближете се до прозореца и махнете с кърпа. Агентът на Пол ще види сигнала и веднага ще доведе Седи.

Съдията Морън зае председателското място и само след миг съдебният пристав призова за тишина в залата. Съдията стана и обяви:

— Изхождайки от създалата се ситуация, съдът дойде до извода, че причини за извършване на ексхумация на трупа няма. Но съдът внася частно определение за това, че в задълженията на съдебния лекар влиза не само установяването на причините за смъртта, но и съпътстващите я обстоятелства. В дадения случай няма никакви особени основания да се предполага, че следите от убождания върху ръката на пострадалия са направени с хиподермична игла. Това е само предположение на паталогоанатома. На това основание съдът взема решение да не се извършва ексхумация на трупа. В случай, че възникнат преки доказателства, подсказващи наличието на морфин в тялото на Хепнер, и на това, че пострадалият пряко своята воля се е оказал в ръцете на лице — или лица, които са го пленили, съдът ще преразгледа този въпрос. Сега даваме възможност на защитата да зададе допълнителни въпроси на свидетелката мис Сюзън Гренджър.

— Моля за вниманието на съда — Хамилтън Бъргър стана от своето място. — Обвинението възразява срещу повторното провеждане на кръстосан разпит на свидетелката. Ние имаме основание…

— Какви са основанията? — понита Морън.

— Въз основа на съдебни документи, които постановяват, че при разглеждане на углавни дела, защитата няма право по няколко пъти да подлага на кръстосан разпит едно и също лице. Ако свидетелят е напуснал свидетелското място, кръстосаният разпит се счита за приключен.

— Напразно се позовавате на разпоредбите — парира думите му веднага съдията Морън. — На съда те са много добре известни. А известно ли ви е, господин областен прокурор, че въз основа на тези същите разпоредби председателят на съда носи пълна отговорност за реда на предявяване на доказателствата, за провеждане на разпита на свидетелите, а също така за прилагането на властта си в интересите на правосъдието?

— Разбира се. Ваша светлост — кимна в знак на съгласие Хамилтън Бъргър, — това е общо право. Но в дадения случай…

— В дадения случай — твърдо заяви съдията Морън — на вас ви беше позволено да извършите повторен разпит на свидетеля Ричи. Вие настоявахте за това и съдът удовлетвори желанието ви. Затова съдът счита, че молбата на защитата за повторен кръстосан разпит на мис Гренджър е аналогична със случая с мистър Ричи и освен това се явява необходима при новите обстоятелства. Повтарям — при новите обстоятелства. На това основание съдът взе решение да покани мис Гренджър на свидетелското място.

Сюзън Гренджър стана и се запъти към свидетелското място.

— Вие чухте ли разпита на мистър Ричи, мис Гренджър? — попита Мейсън.

— Да.

— На 15-и август вие сте се върнала вкъщи и сте открила, че във вашата квартира е извършен погром.

— Да, сър.

— Оплакахте ли се за това на домовата администрация?

— Съобщих за това на мистър Ричи и той даде указания на чистачката да почисти апартамента.

— И така — продължи Мейсън, — вие се върнахте вкъщи вечерта, а после при вас дойде мистър Хепнер?

— Да.

— Преди да дойде мистър Хепнер, взехте ли душ?

— Да, бях в банята.

— Кажете, може ли някой да се скрие във вашия стенен гардероб?

— Това е невъзможно. Аз отварях шкафа, защото ми беше необходим куфар. Там нямаше никого.

— Благодаря ви — каза Мейсън. — Това е всичко.

Хамилтън Бъргър след като се посъветва със своите помощници също обяви, че няма въпроси.

— Чудесно, можете да се върнете на своето място, мис Гренджър — разпореди се съдията Морън и с целия си вид показа, че е озадачен.

— Обвинението счита делото за приключено — обяви Хамилтън Бъргър от своето място.

В това време Пери Мейсън стана.

— А сега, Ваша светлост — каза той, пропущайки покрай ушите си изявлението на прокурора, — защитата има намерение да направи пред съда открито изявление за това, какви доказателства има намерение да представи.

— Моля — покани го съдията Морън.

Тишината в залата, която днес беше пълна до краен предел, се наруши за момент от понеслия се по редовете силен шепот. Пери Мейсън излезе напред и застана близо до свидетелското място.

— Дами и господа съдебни заседатели — произнесе той силно и отчетливо, — ще ви представя свидетелства, от които ще разберете, че Дъглас Хепнер се е занимавал с малко необичайна работа. Той е живеел от средствата, получени за работата си като детектив-любител. Дъглас Хепнер е знаел, че правителствените органи на САЩ изплащат възнаграждение за информация относно незаконен внос на територията на страната на скъпоценности при условие, че тази информация води до разкриването на контрабанда и изземането й в полза на хазната. Именно с издирването на такава информация се е занимавал Дъглас Хепнер. Той добре се е познавал с моята клиентка и те нееднократно са обсъждали въпроса за предстоящата им сватба. Но Елеонор Корбин е поставила условие той да изостави своето занимание и да се заеме със собствен бизнес. Когато го е застигнала смъртта, Дъглас Хепнер е разработвал крупна операция, в осъществяването на която му е била необходима помощта на моята клиентка. Ние се надяваме да докажем, че Дъглас Хепнер е успял да попадне по следите на голяма банда, която се е занимавала с внос на големи партиди скъпоценни камъни.

Ние също така имаме намерение да докажем, че ако е успеел да проникне в гангстерските среди и разкрие бандата, той е щял да получи голяма парична премия, която е щяла да му позволи да започне свой бизнес и това е причината той да се обърне с молба към моята клиентка. Какво по-точно се е случило. Дъглас Хепнер е помолил Елеонор Корбин да изиграе ролята на ревнива и истерична съпруга. За това е било нужно тя да се настани в квартира 360 и оттам да следи Сюзън Гренджър, която по мнението на Хепнер е била член на тази банда. Защо е мислил по този начин? Сюзън Гренджър е извършила частни пътувания в Европа. Тя рисува и затова винаги носи със себе си туби бои, които биха могли да служат за идеални контейнери при транспортирането на скъпоценни камъни, ако тя е пренасяла такива — каза Мейсън.

При тези думи на Мейсън Гренджър рязко стана от своето място с намерение да каже нещо, но съдебният пристав, когото съдията Морън беше поставил специално до нея, бързо я успокои.

— Имам намерение да докажа — продължи Мейсън, — че Дъглас Хепнер е извършил само една грешка… В началото той не е успял да установи истинската личност, при която са се съхранявали скъпоценните камъни или по-точно — взел е една жена за друга и поради тази причина дълго време не му се е отдавало да открие местонахождението на тайника. Затова ние ще ви покажем къде са се пазели тези контрабандно внесени камъни и колко изкусно са били скрити.

Имаме намерение да докажем, че буквално в последния момент Дъглас Хепнер е разкрил тайника на бандата. Той е имал една помощничка в своята работа — жена, която е работела за него в същия този период от време. Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер все пак е открил неголяма партида от скъпоценни камъни и е съобщил на тази жена за своето откритие и за това, че го грози опасност.

Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер тайно е напуснал „Белинда апартмънтс“, използвайки товарния асансьор, и се е отправил към своето скривалище — квартирата, в която е живял под чуждо име. Хепнер е бил проследен, тъй като са смятали, че камъните са в него. Имаме намерение да докажем, че той е бил заловен в собственото си жилище, инжектирали са му голяма доза морфин и по този начин той се е оказал техен пленник. Шефовете на бандата са обискирали Хепнер и целия апартамент. Те са търсели скъпоценните камъни. Ние ще докажем, че през целия ден той е бил техен пленник и че малко преди смъртта му му е била инжектирана втора доза морфин. Ще докажем, че когато шефовете на бандата не са успели да открият скъпоценните камъни, Дъглас Хепнер е бил убит, като всичко е било подготвено така, че подозрението в убийство да падне върху моята клиентка — каза Мейсън.

Хамилтън Бъргър се усмихна презрително и зашепна нещо на един от своите помощници. След това се отпусна назад в креслото си и беззвучно се изсмя.

— И накрая — каза Пери Мейсън — ние искаме да представим доказателство за това, че Дъглас Хепнер е намерил скъпоценните камъни, които в настоящия момент се намират в разпореждане на защитата, и че на защитата са известни имената на членовете на бандата.

Мейсън извади парче велурен плат, разстла го на масата, взе торбичката, подадена му от Дела Стрийт, и изсипа от нея купчина преливащи се във всички цветове на дъгата скъпоценни камъни.

Прокурорът скочи на крака. Съдебните заседатели протягаха глави, за да разгледат по-добре бляскавите скъпоценности.

— Ние имаме намерение — продължи Мейсън след неголяма пауза — да представим тези камъни като веществено доказателство и да докажем, че Дъглас Хепнер е допуснал една елементарна грешка. Той е знаел, че Уебли Ричи е член на бандата и съвсем естествено е предположил, че Сюзън Гренджър, която често е пътувала до Европа, също е член на бандата. Хитро измислената система за конспирация не му е позволила на първо време да се ориентира в ситуацията. Когато е разбрал грешката си, той веднага е намерил камъните. Но това, съвсем естествено, е изплашило членовете на бандата, и те са му подготвили веднага капан. Хепнер е разбрал, че смъртта виси над главата му, ако се опита да се измъкне със скъпоценните камъни от апартамента. Затова той затворил вратата на апартамента, позвънил по телефона на своята помощничка, съобщил й е за намерените скъпоценности и ги е скрил на място, в чиято надеждност не е бил сигурен. След това е излязъл в коридора напълно уверен, че веднага ще бъде хванат и обискиран и затова е бил готов да се бие за живота си.

За негово най-голямо учудване в коридора нямало никого. Той се хвърлил към товарния асансьор. Сторило му се, че е изминала цяла вечност докато шумния асансьор се изравни с етажа и спре. Като че ли пътят бил свободен. Той излязъл през задната врата и се добрал до своята тайна квартира. Не мисля, че на Дъглас Хепнер не му е хрумвало, че го следят неотстъпно и че веднъж влязъл в апартамента не трябва да отговаря на позвънявания на вратата. Ясно е едно. Той е очаквал някого и затова е отворил вратата и едва след това е разбрал, че е загубил играта. Нечии ръце са го хванали здраво, без да му позволят дори да мръдне, и иглата се е забила в ръката му.

— О, Ваша светлост — прекъсна разказа на Мейсън Хамилтън Бъргър, — всичко, което се каза тук е абсолютна измислица. Защитата има право само да набележи в най-общи линии доказателствата, които ще представи пред съда. Но мистър Мейсън ни нарисува картина, която ни прилича по-скоро на киносценарий. Той не може да докаже своите думи. Мистър Мейсън говори за мислите и чувствата на мъртъв човек. Той ни разказва слухове.

— Мисля, че протестът е добре обоснован — прекъсна прокурора съдията Морън. — Адвокат Мейсън несъмнено обладава отлични ораторски качества. Но ни излага история, която не е подкрепена с доказателства.

— Но, Ваша светлост, аз имам намерение да ви представя и доказателствата — запротестира Пери Мейсън. Тук долу чака свидетел, които може да докаже правотата на моите думи.

— Ваша светлост — отново се намеси раздразнено Хамилтън Бъргър, — длъжен съм да изкажа протест във връзка с това изявление. Доколкото зная, няма такъв закон, конто да предоставя на защитата право да драматизира събитията. Защитата е длъжна да се придържа само към истината.

Мейсън, без да отговори на нападките на прокурора, мълчаливо се приближи към прозореца, махна с носната си кърпа, след което каза:

— Нека съдът ми прости тази волност: аз дадох знак, след който трябва да въведат в залата моя свидетел.

— Ваша светлост — отново се обърна към съда Хамилтън Бъргър, — отново съм принуден да изразя протест срещу представянето в съда на каквито и да е било доказателства за това, какво е говорил Дъглас Хепнер на различни лица за намерените от него камъни и грозящата го опасност. Тези посмъртни изявления следва да се считат за слухове, затова те не трябва да окажат влияние върху хода на съдебното дирене.

Мейсън се обърна към съда:

— Ваша светлост, това са наистина предсмъртни думи и по тази причина фактът от наличие на наркотик в кръвта придобива особена важност. Дъглас Хепнер в разговор със свидетеля специално е подчертал, че се страхува за своя живот.

Хамилтън Бъргър едва не се задъха от злоба.

— Освен това — каза Мейсън — свидетелката се намираше в този дом, където биха могли да я убият още преди тя да е дала показания. Имам намерение да докажа, че Уебли Ричи и Етел Билан са партньори и членове на престъпна организация с огромна по мащабите си дейност и…

— Какво? Етел Билан!? — изкрещя Бъргър.

— Точно така — спокойно отговори Мейсън. — Как мислите? Защо един от стенните шкафове в нейния апартамент е с три фута и половина по-тесен от всички останали стенни шкафове в сградата?

— Отново едно и също! — повиши тон Хамилтън Бъргър. — Защитата прави открито изявление, което звучи като булеварден роман, и освен това се опитва да очерни свидетелите на обвинението. Ваша светлост, моля ви да заставите защитата да прекрати ненужния си разказ и да представи на съда доказателства, ако разполага, разбира се, с такива.

— Именно това ще направя — заяви спокойно Мейсън. — Всъщност моят свидетел е вече в залата. Мис Пейсън, моля ви да излезете напред и да произнесете клетва пред съда.

Седи Пейсън застана в свидетелската ложа, вдигна ръка и произнесе клетвата. След размяната на задължителните предварителни въпроси и отговори, Мейсън попита:

— Познавахте ли Дъглас Хепнер?

— Да, сър.

— В какви отношения бяхте с него?

— Бяхме партньори.

— В какво се състоеше вашата работа?

— Разобличавахме тези, които внасяха незаконно скъпоценни камъни.

— Малко преди смъртта му вие сте разговаряли с Дъглас Хепнер, така ли е?

— Да.

— Каза ли ви той, че го грози смъртна опасност?

— Моля за извинение — каза Хамилтън Бъргър. — Протестирам. Зададеният въпрос подсказва отговора на свидетеля. Това твърдение е основано само на слухове.

— Това е част от предсмъртното изявление — възрази Мейсън.

— Предполагам — каза съдията Морън, — че вие би следвало по-аргументирано да обосновете това изявление. На този етап от показанията съм склонен да поддържам протеста, но предоставям на защитата право да представи на съда по-солидни основания, за да се вземе окончателно решение по този въпрос.

Мейсън погледна към свидетелката, после се приближи към адвокатската маса и вдигна листа хартия, с който бяха покрити скъпоценните камъни.

— О, вие сте ги намерил! — извика Седи Пейсън. — Вие сте ги намерил! Това са същите скъпоценни камъни, за които ми каза по телефона Дъг.

След нейните думи залата като че ли се разлюля.

— Тишина, тишина! — намеси се мигновено съдебният пристав.

— Моля свидетелката да запази спокойствие — прогърмя гласът на съдията Морън.

Когато в залата най-накрая беше въдворен порядък, съдията Морън стана и обяви:

— Прекъсвам за десет минути заседанието. Моля представителите на защитата и на обвинението да дойдат при мен.