Океаните на Венера

3. МАЯ!

Лъки остана с невъзмутимо изражение на лицето. Дори с трепване на окото не показа някакво безпокойство.

— Подробности, моля — каза той.

Морис отново се усмихна с половината уста скрита под нелепите мустаци.

— Страхувам се, че не мога да ви ги дам тук — рече той.

— Тогава кажете вашето място.

— Един момент. — Морис погледна часовника си. — След около минута ще започне представлението. Ще има танци на морска светлина.

— На морска светлина ли?

— Сферата отгоре ще свети бледозелено. Хората ще станат да танцуват. Ние ще станем с тях и безшумно ще напуснем.

— Говорите сякаш в момента сме в опасност.

— Вие сте в опасност — поправи го сърдито Морис. — Уверявам ви, че откакто сте влезли в Афродита, нашите хора изобщо не са ви изпускали от очи.

Внезапно прозвуча един жизнерадостен глас, който изглежда идваше от кристалната централна част на масата. От посоката, в която другите посетители насочиха вниманието си, стана ясно, че гласът идва от тази част на всяка маса.

— Лейди и джентълмени — говореше гласът, — добре дошли в Зеления салон. Нахранихте ли се добре? За добавка към вашето удоволствие ръководството се гордее, че може да ви представи магнетоничните ритми на Тоуб Тобиас и неговия…

Докато гласът говореше, светлините угаснаха и остатъкът от думите му потъна в надигащите се възклицания на учудване от събралите се гости, по-голямата част от които бяха съвсем скоро пристигнали от Земята. Сферичният аквариум в тавана изведнъж засия в смагардово зелена светлина, а греенето на морските панделки се открояваше ярко. Сферата имаше фасетен външен вид, така че при въртенето й, местещи се сенки обикаляха салона по един тих почти, хипнотичен начин. Звученето на музиката, извличана от странните люспести кутии на многообразието магнитонични инструменти, ставаше все по-високо. Звуците се възпроизвеждаха посредством пръчки с различна форма, движени майсторски през магнитното поле, обгръщащо всеки инструмент.

Мъже и жени станаха да танцуват. Чуваше се шумоленето от много движение и съскането от беззвучния смях. Едно докосване на ръкава на Лъки вдигна първо него, а после и Бигман.

Лъки и Бигман последваха тихо Морис. Една по една минаваха зад тях фигури с неприветливи лица, сякаш се материализираха от манифактурните магазини. Те далеч не изглеждаха невинни, а Лъки се чувствуваше сигурен в предположението си, че всеки държеше ръката си близо до бластера. Нямаше никаква грешка. Мел Морис от Венерианската секция на Научния съвет бе взел положението за твърде сериозно.

Лъки разгледа с одобрение апартамента на Морис. Не беше пищен, въпреки комфортността си. Живеещият в него можеше да забрави, че на сто ярда отгоре имаше полупрозрачен купол, отвъд който беше плиткият стоярдов океан, наситен с въглерод, следван от сто мили чужда, негодна за дишане атмосфера.

Това, което наистина най-много се хареса на Лъки, беше препълнената с книги-филми ниша.

— Вие биофизик ли сте, доктор Морис? — попита той, използувайки механично научната титла.

— Аз също се занимавах с биофизика в академията — каза Лъки.

— Зная — рече Морис. — Чел съм вашата студия. Добра работа. Между другото, мога ли да ви наричам Дейвид?

— Това е собственото ми име — призна землянинът, — но всички ме наричат Лъки.

Междувременно Бигман отвори гнездото на един филм, разви малко от него и го погледна срещу светлината. Той потрепна и го върна на мястото му.

— Не приличате на учен — обърна се войнствено Бигман към Морис.

— Мисля, че сте прав — отвърна Морис без да се обиди. — Знаете ли, това понякога помага.

Лъки знаеше какво има пред вид. В тези времена, когато науката наистина проникваше в цялото човешко общество и култура, учените не можеха да се ограничават само в своите лаборатории. Поради тази причина се беше родил Научният съвет. Първоначално той беше замислен като съветник на правителството по въпроси от галактическа важност, където само опитни учени можеха да имат достатъчно информация, за да вземат разумни решения. Но след това Научния съвет започна постепенно да се превръща в агенция за борба с престъпността и в контраразузнавателна система. В негови ръце преминаваше все по-голяма част от управленческите функции на правителството. С негова помощ можеше някой ден да израсне една Велика империя на Млечния път, в която всички хора щяха да живеят в мир и хармония.

И така, настъпи моментът, когато членовете на Научния съвет трябваше да изпълняват много задължения, които нямаха нищо общо с чистата наука, така че за техния успех беше по-добре да не приличат много на учени. Достатъчно беше това да се отнася само за мозъците им.

— Бихте ли започнали да ме запознавате с подробностите от неприятностите тук, сър? — предложи Лъки.

— В каква степен ви запознаха с тях на Земята?

— Само с най-общите положения. За останалото предпочитам да се доверя на човека от мястото на действието.

— Да се доверите на човека от мястото на действието ли? Това не е обичайното становище на хората от централната служба. Те изпращат свои собствени представители и пристигат хора като Евънс.

— И също като мен — добави Лъки.

— Вашият случай е малко по-различен. Ние знаем за постиженията ви на Марс през миналата година и добрата работа, която току-що свършихте на астероидите.

— Трябваше да сте с него, за да можете да кажете, че знаете всичко за тези случаи — намеси се Бигман.

Лъки леко се изчерви.

— Вече няма значение, Бигман — каза бързо той. — Не ни занимавай е твоите истории.

Те всички бяха в огромни меки и удобни кресла земно производство. Имаше нещо в отразяването на звука от техните гласове, което за опитното ухо на Лъки бе добро доказателство, че апартаментът е изолиран и защитен от подслушване.

Морис запали цигара и предложи на другите, но получи отказ.

— Колко знаете за Венера, Лъки?

— Обичайните неща, които се учат в училище. Накратко, това е втората най-близка планета до Слънцето и се намира на около 67 милиона мили от него. Тя е също най-близката планета до Земята и е на около 26 милиона мили от нея. По размери е малко по-малка от Земята, а притеглянето й е пет шести от земното. Тя обикаля Слънцето за около седем и половина месеци, а денят там е дълъг приблизително 36 часа. Повърхностната й температура е по-висока от земната, но не много, поради облаците. Също благодарение на тях на нея не можем да говорим за сезони. Покрита е с океан, който на свой ред е покрит с водорасли. Нейната атмосфера се състои от въглероден двуокис и азот и е негодна за дишане. Колко е това, доктор Морис?

— Вие описвате физическите й белези — каза биофизикът, — а аз питах по-скоро за венерианското общество, отколкото за самата планета.

— Е, това е по-трудно. Зная, разбира се, че хората живеят в куполообразни градове в по-плитките части на океана и доколкото сам виждам, животът във венерианския град е съвсем модерен и далеч на по-високо ниво, отколкото, например, животът в марсианския град.

— Хей! — извика Бигман.

— Не сте ли съгласен с вашия приятел? — попита Морис, обръщайки малките си трепкащи очи към марсианеца.

— Е, може би съм съгласен — поколеба се Бигман, — но не трябваше да говори така.

Лъки се усмихна и продължи:

— Венера е умерено развита планета, мисля, че на нея има петдесет града с общо население шест милиона. Вие изнасяте сушени водорасли, които ми казаха, че са отличен тор, а обезводнените блокчета мая са отлична храна за животните.

— Все още е така — потвърди Морис. — Как мина вечерята ви в Зеления салон, джентълмени?

Лъки направи пауза при внезапната смяна на темата и после отговори:

— Много добре. Защо питате?

— Ще разберете след малко. Какво ядохте?

— Не бих могъл да кажа точно — отвърна Лъки. — Трябва да беше някакъв вид говежди гулаш с твърде интересен сос и зеленчуци, които не можах да позная. Мисля, че преди това имаше салата от плодове и пикантен вариант на доматена супа.

— И желе от семена за десерт — намеси се Бигман.

Морис гръмко се засмя.

— Вие изобщо сте в грешка — каза той. — Не сте яли нито говеждо, нито плодове, нито домати, нито дори кафе. Яли сте само едно нещо. Мая!

— Какво? — извика Бигман.

За момент Лъки също остана като втрещен.

— Сериозно ли говорите? — попита той, присвивайки очи.

— Разбира се. Тя е специалитета на Зеления салон. Те никога не я споменават, иначе земляните биха отказали да я ядат. Въпреки това или онова блюдо, как мислите, че може да бъде подобрено и т.н. Зеленият салон е най-ценната експериментална станция на Венера.

Малкото лице на Бигман се сви и той бурно извика:

— Ще заведа дело срещу тях. Ще повдигна този въпрос пред Съвета. Те нямат право да ме хранят с мая, без да ме предупредят, като че ли съм кон или крава… или …

Той завърши с неразбираемо ломотене.

— Допускам — каза Лъки, — че маята има някаква връзка с престъпната вълна на Венера.

— Допускате ли? — попита сухо Морис. — Тогава вие не сте чели нашите официални доклади. Не съм изненадан. Земята мисли, че ние тук преувеличаваме. Уверявам ви обаче, че това не е вярно. И това не е само една престъпна вълна. Маята, Лъки, маята! Това е същината и сърцевината на всичко на тази планета.

В гостната влезе едно самодвижещо се устройство на колела с вряща кафеварка и три чашки димящо кафе върху него. Устройството спря първо пред Лъки и после пред Бигман. Морис взе третата чашка, поднесе я към устните си и после одобрително избърса големите си мустаци.

— Устройството ще добави каймак и захар, ако желаете, джентълмени — каза той.

Бигман погледна и помириса кафето.

— Мая ли е? — попита той.

— Не. Този път кафето е истинско. Кълна се.

Известно време те пиха мълчаливо. После Морис каза:

— Венера, Лъки, е скъп за поддържане свят. Нашите градове трябва да извличат кислород от водата и за това са нужни огромни електролитни станции. За всеки град са необходими изключително мощни греди за подпомагане укрепването на куполите срещу милиардите тонове вода. Град Афродита изразходва годишно колкото цяла Южна Америка, а е обитаван само от една хилядна от цялото й население. Естествено, ние трябва да сме заработили тази енергия. Трябва да изнасяме на Земята, за да получим оттам електроцентрали, специални машини, ядрено гориво и т.н. Единственият продукт на Венера в неизчерпаемо количество са морските водорасли. Част от тях изнасяме като тор, но това не решава проблема. Обаче по-голямата част от нашите водорасли използуваме за производството на десет хиляди и един вида мая.

— Преработването на водораслите в мая не е голямо подобрение — сви устни Бигман.

— Не ви ли хареса последната храна? — попита Морис.

— Моля да продължите, доктор Морис — каза Лъки.

— Разбира се — каза Морис, — мистър Джонс е съвсем пр…

— Наричайте ме Бигман.

— Както обичате — отвърна Морис, поглеждайки сериозно дребния марсианец. — Бигман е съвсем прав относно ниското си мнение за маята като цяло. Нашите най-важни видове са подходящи само за храна на животните. Но дори така водораслите са много полезни. Храненото с мая прасе е по-евтино и по-вкусно от всяко друго. Маята има високо съдържание на калории, протеини, минерали и витамини. Имаме други видове, които са с по-високо качество. Те се използуват в случаи, когато храната трябва да бъде съхранявана дълги периоди от време и в малко пространство. По време на дълги космически пътешествия, например, често се вземат така наречените М-рациони. Накрая идват нашите най-висококачествени видове, изключително скъпите и крехки стръкове, които отиват в менютата на Зеления салон и с които можем да имитираме или подобряваме нашата обичайна храна. Те не са все още в масово производство, но един ден ще бъдат. Мисля, че виждате смисъла на всичко това, Лъки.

— Мисля, че го виждам.

— А аз, не — заяви войнствено Бигман.

— Венера ще има монопол върху тези видове лакомства — побърза да обясни Морис. — Никой друг свят не ги притежава. Без опита на Венера в тази ферментационна култура…

— В какво? — попита Бигман.

— В маята. Без опита на Венера никой друг свят не би могъл да развие такова производство на видове мая или да ги поддържа, след като веднъж ги е получил. И така, вие виждате, че Венера ще може да организира една грандиозна печеливша търговия на видове мая с цялата Галактика. Това ще бъде важно не само за нея, но също и за Земята и за цялата Слънчева конфедерация. Ние сме най-пренаселената система в Галактиката, тъй като сме и най-старата. Ако можем да заменяме един фунт мая за един тон зърно, нещата ще се развиват добре за нас.

Лъки слушаше търпеливо лекцията на Морис.

— По същата причина една чужда сила, която силно желае да отслаби Земята, би била заинтересована да наруши монопола на Венера върху маята — каза той.

— Вие разбирате това, нали? Бих желал да можех да убедя и останалите от Съвета за грозящата ни опасност. Ако бъдат откраднати проби от отглежданите видове мая заедно с част от нашите разработки за тези култури, последиците могат да се окажат катастрофални.

— Много добре — каза Лъки. — Значи стигнахме до следния важен въпрос: Имало ли е досега такива кражби?

— Още не — отвърна мрачно Морис. — Но за шест месеца имаме вече твърде голям брой дребни инциденти или нещастни случаи. Някои от тях са досадни и дори смешни като случая със старецът, който хвърлял монети от половин кредитка на децата, а после тичал като луд в полицията и твърдял, че са го ограбили. Когато дошли свидетелите да докажат, че сам е дал парите, той почти обезумял от ярост и отказал да е правил такова нещо. Имало е също и по-сериозни инциденти. Например, един оператор на товарен ролер освободил половинтонна бала водорасли не в определеното време и убил двама души. По-късно той настоявал, че бил изгубил съзнание.

— Лъки! — възкликна развълнувано Бигман. — Пиратите на коустера също твърдяха, че са загубили съзнание.

— Да — кимна Морис — и аз почти се радвам, че това се случи, след като вие двамата останахте живи. Сега Съветът на Земята е може би малко по-готов да повярва, че има нещо зад цялата тази работа.

— Предполагам, че подозирате хипнотизъм — каза Лъки.

— Хипнотизъм е слаба дума, Лъки — усмихна се тъжно Морис. — Познавате ли някой хипнотизатор, който да може да упражни своето влияние от разстояние върху субекти, нежелаещи това? Казвам ви, че някоя личност или личности на Венера притежават силата на пълна умствена доминация над останалите. Те упражняват тази сила, практикуват я и стават по-умели в използуването й. С всеки изминат ден ще става все по-трудно да ги победим. Може би вече е твърде късно!