Опасна мисия в Тексас

Глава петнадесета

Откакто Пени се върна, двамата със сенатора се хранеха в трапезарията. Спър се усмихна, когато забеляза, че готвачът бе постлал красива покривка. Пени изтича и го целуна по бузата, а сенаторът бе изключително доволен, че го вижда отново.

Пени бе прекарала цял час в горещата баня и сега беше облечена в красива рокля, която подчертаваше тънката й талия и много й отиваше.

— Боже, какво е станало с малкото безпомощно момиче от шатрата на Уонтъби! — възкликна Спър. — Сега си истинска красива лейди.

Пени се изчерви, а сенаторът се разсмя.

— От две години тя е домакиня на приемите, които давам във Вашингтон, и се справя отлично. Сега единственото, за което трябва да се тревожа, е да не я отвлече някой нехранимайко и да се ожени за нея. Казах й, че първо трябва да завърши училище, след което й предстоят още четири години в един от най-хубавите девически колежи. Мисля, че жените трябва да са образовани колкото може повече. Не е достатъчно да са само съпруги и майки. Мисля си, че един ден в долната камара на Конгреса или дори в самия Сенат ще имаме жени.

— О, татко, това звучи невероятно!

— Съвсем не. През цялото време виждам изключително образовани жени във Вашингтон. Има жени лекари, жени адвокати, дори жени проповедници.

Спър беше разговарял със сенатора веднага щом пристигна и му бе дал чека. Сенаторът бе останал доволен особено когато разбра за обещанието на Джордан да не му създава повече неприятности.

— Наистина се надявам нашият приятел Рей Джордан да удържи на думата си — заяви сенатор Уолингтън. — Ще дойде време, когато годината ще е суха и ще трябва да използваме и двамата водата от реката. Тогава наистина ще се наложи да работим заедно. По-надолу от нашите постройки реката прави завой на изток и преминава през земите на „Съркъл Джей“.

— Изглеждаше достатъчно сериозен и мисля, че бе искрен — каза Спър. — Този чек за близо четири хиляди долара постоянно ще му напомня за щетите, които ви е причинил. Мисля, че ако отстоявате твърдо позицията си, всичко ще бъде наред.

След като вечеряха обилно с печено телешко, четири вида зеленчуци и за десерт — оризов пудинг, Спър се отпусна.

— Тази нощ ще потегля за града, а рано сутринта отивам в Абилийн. Трябва да намеря телеграф и да съобщя на шефа, че случаят е приключен. Сигурно има вече нещо друго за мен.

— Няма смисъл да яздиш цяла нощ до града — каза Пени. — По-добре остани тук, в една от стаите ни за гости. Онези легла в хотелите са толкова неудобни, поне така казват.

Сенатор Уолингтън бе напълно съгласен с нея.

— Разбира се, Спър, остани тук, на сутринта закуси добре, а след това ще имаш достатъчно време да пътуваш до Абилийн.

С това въпросът бе решен. След вечеря Спър и сенаторът отидоха в кабинета му, където се настаниха удобно с по една дълга кафява пура, като се наслаждаваха на аромата и вкуса на тютюна. Разговаряха за Вашингтон и за политика. Спър каза на сенатора, че е бил помощник на сенатора от Ню Йорк, Харви Билбри.

— Това е било, преди аз да вляза в Сената — каза Уолингтън, — но съм чувал за него.

— Той беше приятел на семейството ни. Тези две години във Вашингтон ме научиха на много неща.

Сенаторът извади една шахматна дъска и двамата започнаха да играят. Спър не бе играл от години, затова играта му не бе много добра. Той бързо изгуби първата, но след това започна да мисли по-логично и докара следващата до пат.

По време на игрите Пени влиза на два пъти, но се измъкваше разочаровано. Тя се върна, когато чу, че свършиха последната игра.

— Не е ли време за един приятен разговор, не за глупави игри? — каза тя, докато влизаха във всекидневната. Спьр виждаше тази стая за пръв път и се изненада колко добре беше обзаведена. Изглеждаше като разкошна стая в къща във Вашингтон, в най-хубавата част на града.

Разговаряха за политика, след това за президента и за това, колко бързо западните територии ставаха щати.

— Ще цивилизоваме тази страна от единия бряг до другия — каза сенаторът. — Един ден тук ще има много градове и пътища и всякакъв вид удобства, за които не сме и мечтали. Бих желал да си остана на същата възраст и да се върна в Съединените щати, да кажем, в хиляда деветстотин седемдесет и пета, сто годни по-късно. Какви неща бих видял само!

Спър се съгласи със сенатора, след това започнаха да играят една интересна игра, която се състоеше в това да познаят коя територия ще стане следващият щат.

— Хващам се на бас, че следващият щат ще е Колорадо — каза сенатор Уолингтън. — От две години имаме делегации в Сената, които постигат забележителен успех. Разбира се, и находищата от злато и сребро също оказаха своето значение. Това е моето предвиждане.

Вече беше доста късно. Спър започна да се прозява, стана и се извини.

— Страхувам се, че вече не съм добра компания. Мисля, че е по-добре да се възползвам от предимствата на мекото легло, за което споменахте. Разговорът беше много интересен, но е по-добре да си лягам.

Сенаторът кимна.

— Аз също отивам да си легна. Все още не съм се възстановил от онази петдневна езда. Отвикнал съм от седлото.

— Ще ти покажа стаята, Спър Маккой — каза Пени. — Във Вашингтон имаме прислужница, но тук аз върша повечето домакинска работа.

Тя го поведе по стълбата и когато се скриха от погледа на баща й, Пени спря, повдигна се на пръсти и целуна Спър по устните.

— Жадувах да направя това още когато пристигна от града.

Спър я хвана за раменете и я отдалечи от себе си.

— Хей, полека. Баща ти може да се появи на стълбите всеки момент.

— Не, спалнята му е на първия етаж. Останахме във всекидневната, за да не му се налага да се качва по стълбите — тя го хвана за ръка и го поведе към хола. — Ти ще спиш в най-хубавата стая за гости с голямо легло с пружини и пухени завивки. Аз ще отметна покривката.

Тя забърза пред него, отметна покривката на леглото и започна да тупа възглавницата, за да я направи по-мека. Когато Пени се обърна, Спър видя, че горната част на роклята й е разкопчана, а двете й обли, закръглени гърди се подаваха дръзко оттам.

— А сега, Спър Маккой, сигурно няма да ти е неприятно и малко забавление в леглото. Ще се върна веднага щом се уверя, че татко е заспал. Като заспи, и с топ не можеш да го събудиш.

Тя хвана едната му ръка и я притисна към гърдите си, след това се повдигна на пръсти и отново го целуна, притискайки езика си към устните му. Спър я отблъсна, като я хвана за рамото със свободната си ръка.

— Пени, не така. Аз съм приятел на баща ти. Не мога да му причиня това. Ако научи, ще ме застреля още преди изгрев-слънце. Опитай да се владееш поне малко. Знам, че по много груб начин ти показаха как се прави любов, но не е необходимо да го правиш постоянно.

Пени се намуси.

— Мислех си, че ме харесваш. Ръката ти приляга толкова добре на гърдите ми. — И тя отново се опита да го целуне.

— Не, Пени, много си млада за мен.

— Аз съм на осемнайсет години, освен това вече съм жена. На тази възраст много момичета са омъжени и имат бебета.

— Не и ти, Пени, не и ти. Та ти си дъщеря на американски сенатор. Някой ден ще срещнеш мъж, красив и образован като теб, ще се омъжиш за него и ще бъдеш много щастлива.

Тя спусна ръка и я плъзна между краката му.

— Но аз искам в този момент да бъда много щастлива! Повали ме по гръб, Спър, люби ме страстно, остави ме без дъх, Спър.

Спър се усмихна и я побутна леко към вратата.

— Виждам, че на вратата има голямо вътрешно резе, Пени. Ако се опиташ да го спуснеш, ще вдигнеш много шум, така че забрави за това. Ще те целуна още веднъж, след това пожелай лека нощ на баща си и отиди да си легнеш в твоето легло, сама. Хайде, бъди добра и направи каквото ти казах.

— По дяволите, цял живот бях добра! След като научих толкова неща за правенето на любов, искам да опитам пак. Ще ми се да видя дали има голяма разлика, когато правиш любов с индианец и с бледолик.

Спър се усмихна леко, придружи я до вратата, като съвсем нежно я накара да излезе и затвори след нея.

— Лека нощ, сладка Пени. Приятни сънища. Ще се видим утре на закуска.

Спър си легна и веднага разбра, че Пени беше права. Леглото беше чудесно. За момент мислите му се върнаха към красивото момиче, след това умората си каза думата и той затвори очи. Миг по-късно заспа.

Спър се събуди с настъпването на утрото, малко след шест часа. Той стана, облече се, събра нещата си в пътната чанта, след това я взе и слезе на долния етаж. Сенаторът бе вече станал и четеше вестници, които беше донесъл от Вашингтон.

— Добро утро, Спър. Връщам се във Вашингтон към края на седмицата. По-добре да прочета последния законопроект, в противен случай няма да знам как да гласувам.

Пиха кафе и закусиха. Тъкмо приключваха, когато Пени се появи в кухнята. Беше много сладка, току-що станала от сън.

— Добро утро и на двамата. Извинявам се, че закъснях, но не обичам да ставам рано сутрин — заяви тя.

Косата й не бе сресана, а лицето й все още бе подпухнало от съня. Тя промърмори нещо, сбогува се със Спър и се отправи към стаята си с чаша кафе в ръка.

Спър си взе допълнителна порция от кейка и наденичките, след това стисна приятелски ръката на сенатора и се отправи към корала. Ед Хънт вече бе изкарал една кобила оттам и когато Спър приближи, Ед тъкмо я оседлаваше.

— Просто остави кобилата в конюшнята — каза Ед. — Ще я приберем, когато следващия път отидем в града.

Спър стисна сърдечно ръката на Ед, след това се качи на седлото, а Ед сложи пътната му чанта отзад. Спър хвърли последен поглед на ранчото, след това се обърна и насочи коня по тясната алея, извеждаща на пътя, който вървеше успоредно на реката на четвърт миля разстояние.

Той продължи да язди сред група дървета, които черпеха влага от реката. Няма много реки в Тексас, реши Спър. Щеше да бъде чудесно, ако местността имаше много реки, които заедно с притоците си да обогатят тази хубава земя, както в Охайо или Илинойс.

Беше почти отминал дърветата, когато, дочу вик на болка. Спря и се огледа наоколо и забеляза кон под клоните на едно дърво. За негова изненада видя, че близо до животното лежи някой. Отново се разнесе болезнен вик.

Спър подкара в галоп, скочи от седлото и се затича към човека проснат на земята. В мига, в който коленичи до тялото, срещна красивите очи на Пени, които го гледаха предизвикателно.

— Здравей, Спър Маккой. Сигурно не си мислил, че ще те оставя да се измъкнеш толкова лесно, нали?

Тя се освободи бързо от предварително разкопчаната си блуза. Пълните й гърди с розови ареоли и предизвикателно потрепващи яркочервени зърна се откриха пред погледа на Спър.

— Пени…

— Не говори. Ти си тук и аз съм тук, а татко си мисли, че съм отишла да пояздя на север. Никой никога няма да узнае, а аз те искам толкова силно, че бих умряла, ако не ме любиш точно тук и точно в този момент.

Тя се повдигна, целуна го и го привлече към себе си в меката трева. Езикът й изследваше устата му, той разтвори устни, наслаждавайки се докрай на целувката. Ръката му намери едната й гръд, помилва я, а Пени изстена от удоволствие.

— Да, да, Спър, толкова много си мечтах за това. Сега искам да ме обладаеш бавно и нежно, като младоженка в първата й брачна нощ. Ще го направиш ли?

Тя отново го целуна, устните й жадно се впиваха в неговите, след това тя засмука нежно горната му устна. Това го възбуди невероятно много и той я положи бавно на тревата. Целуна я този път, без да потиска желанието си. Чувстваше как тялото й излъчва сладостна топлина. Тя го претърколи на тревата, озовавайки се върху него, едната от гърдите й се насочи към устата му. Спър я засмука и продължи по този начин, докато тя започна да стене, след това ухапа леко зърното й.

Тя изпищя изненадано, след това хвана другата си гръд и я поднесе към устата му. Малко по-късно се отдели от него, изправи се и смъкна полата си. Под нея тя не носеше нищо и Спър се възхити на стройното й красиво тяло. Пени разкопча панталоните му и пъхна ръката си в процепа, за да го погали. Възкликна изненадана и възхитена, когато пръстите й се сключиха около възбудения му член.

— Толкова е хубав, чудесен е! — прошепна тя. Огледа се наоколо и се засмя. — Като че ли няма нужда да шепна. Мога високо да кажа, че искам да ме чукаш. Мога да ти кажа, че искам да проникнеш в мен още сега, докато не съм умряла от желание. Не се събличай, Спър. Просто вкарай огромния си член в мен колкото е възможно по-дълбоко. Ако не го направиш, имам чувството, че ще умра на място.

Тя извади члена от панталоните му.

— О, боже, той е много по-голям и по-дълъг от този на Уонтъби. Хайде, Спър, обладай ме, сега!

Тя легна по гръб, повдигна колене и разтвори крака, като в същото време протегна ръцете си към него. Миг по-късно той влезе в нея, а тя високо изстена от удоволствие. Тялото й с желание и страст започна да отговаря на тласъците му.

Той провря ръка между вплетените им тела, намери малкия й клитор и го притисна силно няколко пъти. Пени го погледна напълно изненадана, лицето й се изкриви първоначално от болка, а миг след това сладостни спазми разтърсиха тялото й. След всяка нова чувствена вълна, която я заливаше, тя се задъхваше и стенеше от страст изразът на очите й издаваше пълното й смайване, че такова нещо се случваше точно на нея.

Един след друг тя изпита пет оргазма, които разтърсваха тялото й, като всеки следващ бе по-мощен от предходния.

Когато всичко свърши, тя едва можа да си поеме дълбоко дъх и да прошепне:

— Какво, за бога, направи с мен, Спър Маккой?

— Доведох те до кулминацията. Точно това трябва да изпитваш, когато правиш любов, независимо дали пръстът ми е там или не.

— Значи има и нещо повече освен проникването?

— Понякога кулминацията идва отвътре, от тялото ти, понякога оттук, отвън, както сега. Но и при двата случая изживяването е чудесно, неповторимо.

— Ами ти? — Тя стисна леко члена му с вътрешните си мускули, а той беше сигурен, че никой не я е учил на това. Беше го направила съвсем инстинктивно, по същия начин както спеше и се хранеше. Той започна да се движи отново в нея с мощни тласъци, а тя изкрещя от удоволствие.

След малко се излегна задъхан на тревата до нея, а тя го погледна мило. Изглеждаше толкова хубава, че той за миг пожела да я вземе със себе си и да я люби всяка нощ и всяка сутрин.

Двамата лежаха изтощени един до друг. След малко Пени се повдигна на лакът и го загледа.

— По-добре е — каза тя.

— Какво?

— Беше много по-добре с теб, отколкото с Уонтъби. Мога да те уверя, беше несравнимо по-добре. — Тя седна, а чудесните й гърди съблазнително се полюляваха. — Хайде да го направим пак.

Спър се засмя и й обясни, че се нуждае от известно време, преди да е в състояние да я люби отново.

— О, с всеки миг научавам все повече! — възкликна тя.

Спър пресметна времето — никога не му бе достатъчно само веднъж, а дилижансът нямаше да тръгне преди обяд.

Излегна се удобно, отправи поглед към върховете на дърветата и към безкрайното небе и се заслуша в ромона на потока. Почувства се напълно отпочинал. Пени го целуна.

— Сега ли? — попита тя.

Спър я целуна нежно.

— Може да го направим още три или четири пъти, Пени. Само ми дай още малко време.

Замисли се. Скоро щеше да се качи на дилижанса и да се отправи към Абилийн, откъдето можеше да изпрати съобщение на генерала, че Пени е освободена. Нямаше нищо, което се налага да бъде свършено незабавно. Генералът винаги имаше някоя задача, приготвена само за него.

Спър въздъхна и се загледа в малките пухкави облаци. Чудесно беше да си жив.