Операция „Озирис“

Епилог

Ню Йорк: три седмици по-късно

Излизайки от лимузината, Нина погледна към тъмната стъклена сграда на секретариата на ООН. За разлика от последното ѝ посещение тук, този път тя не изпитваше безпокойство. Дори напротив. Този път тя и Еди идваха, за да бъдат почетени.

Церемонията щеше да се проведе по молба на египетското правителство. Откриването на пирамидата в Западната пустиня и разкритието, че в нея се намира гробницата на самия Озирис, преобърна с главата надолу всички изследвания на древната митология — което означаваше, че през следващите няколко години египтологията щеше да бъде най-горещото поле на археологията. Ако не друго, то щяха да станат свидетели на истински разцвет на туризма.

Затова египтяните изпратиха петиция до ООН да наградят Нина и Еди за откриването на пирамидата на Озирис… и за ролята им в осуетяването плана на Шабан.

Имаше особена ирония в това, че контактите ѝ с АСН направиха пълен кръг, помисли си Нина. Агенцията беше създадена най-вече за да запази истината за един опит за масово убийство от обществото; сега същата организация, която осем месеца по-рано я беше уволнила, беше принудена унизително да я моли за съдействие в разследването на друга геноцидна схема.

Въпреки това тя се поколеба на входа.

— Добре ли си? — попита Еди.

— Да. Просто… последните два пъти, когато идвах в ООН, бях изгонена от Морийн Ротшилд.

— Единственото, което може да направи сега, е да ти целува задника — увери я той.

— Прав си — рече Нина и се ухили. — Дали ще е проява на лоши маниери, ако изтъкна, че съм била права, а тя е грешала?

— Сигурно. Но аз бих казал, да ги вземат мътните маниерите. — Нина го целуна и двамата влязоха вътре.

Оказа се, че тя няма да има възможност да каже каквото и да било на Ротшилд. Макар че Нина разпозна няколко от ръководителите на АСН сред представителите на ООН и властите, поканени на церемонията, отсъствието на директора на агенцията се набиваше в очи.

Но тя бързо забрави за това, когато посланикът на Египет в ООН, придружаван от доктор Исмаил Асад, започна с похвалите.

— Благодарение на доктор Уайлд и нейния съпруг — завърши той, — най-невероятното археологическо откритие в Египет за последните сто години не само стана факт, но беше и защитено. — Той кимна към няколкото увеличени снимки на вътрешността на гробницата; мумията беше върната на полагаемото ѝ се място в саркофага, а размазаното тяло на Озир беше изнесено. — За съжаление гробницата на Озирис понесе някои щети, но съдържанието ѝ остана непокътнато. Постепенно целият свят ще може да види тези невероятни национални съкровища. Затова, отново, доктор Уайлд, господин Чейс — от името на народа на Египет, аз ви благодаря.

В залата избухнаха аплодисменти, докато посланикът се ръкуваше с Нина и Еди.

— Благодаря ви — каза Нина, изправяйки се пред микрофона. — Благодаря ви, господин посланик, доктор Асад — и на народа на Египет, разбира се! — Публиката се засмя учтиво. — Има още един човек, на когото трябва да благодарим, защото без нейната смелост и решителност никога нямаше да разберем, че пирамидата на Озирис съществува. Така че, Мейси — каза тя и я посочи, — Мейси Шариф, ще се изправиш ли, ако обичаш?

Мейси седеше на втората редица заедно с родителите си; обикновено нахаканата млада жена се изчерви от аплодисментите.

— Ако по времето, когато тя се дипломира, отделът по египтология в АСН има нужда от нови служители — продължи Нина, — тя със сигурност ще разполага с моята препоръка за работа! — След утихването на аплодисментите Мейси седна с облекчение. Нина отново се обърна към публиката. — Но цялата тази афера показва само колко внимателни трябва да бъдем като археолози и историци. Когато правим тези невероятни открития, много лесно можем да бъдем повлияни от мисълта за слава и богатство — и да, признавам, че самата аз съм минала по този път. Но причина за онова, което се случи тук, беше жаждата за пари… не, не за пари, а за награда. Някой толкова силно желаеше нещо, че премина всички граници, за да го получи. И това едва не доведе до истинско бедствие. Затова се надявам, че ще го приемете като предупреждение за това какво се случва, когато парите се поставят преди науката.

Този път аплодисментите бяха по-приглушени, а някои хора очевидно се почувстваха неудобно. Нина нямаше намерение да изнася поучителна лекция, но реши, какво пък: това трябваше да бъде казано. Тя се обърна към съпруга си.

— Искаш ли да добавиш нещо, Еди?

— Не си падам много по речите — отвърна той, свивайки рамене. — Просто се радвам, че помогнах. О, и ако някой се съгласи да ни плати пътните разходи, ще бъде чудесно! — Публиката се разсмя.

— Бих искал да добавя нещо — каза Асад. Асистентът му подаде полирана дървена кутия. — В знак на признателността ни за откриването на пирамидата на Озирис Висшият съвет за антиките реши да направи нещо като подарък на АСН. Нека го наречем заем.

Той отвори кутията и показа малка статуетка: груба човешка фигурка, изсечена от необичаен розов камък. Нина не можа да я разпознае, но Еди се досети, че я е виждал и преди — в гробницата на Озирис.

— С леко неудобство, предвид поста, който заемам — пошегува се Асад, — искам да призная, че досега не сме успели да я идентифицираме; тя не прилича на никой от останалите артефакти в гробницата на Озирис, или на който и да е друг, всъщност. Може би АСН ще имат по-голям успех в това. — Той подаде кутията на смаяната Нина, а публиката отново изръкопляска.

— О, забравихте ли, че аз вече не работя в АСН? — промълви тя.

— Но те… О!

Посланикът осъзна, че сънародникът му е направил гаф и бързо взе микрофона, за да благодари на всички присъстващи, оставяйки Нина да се пита какво е искал да каже Асад. Единият от висшите представители на ООН, англичанин на име Себастиян Пенроуз, с когото Нина се беше срещала по време на учредяването на АСН, стана от мястото си и махна на нея и на Еди да се приближат.

— Добре, какво става тук? — попита Нина с подозрение.

— Боя се, че човекът леко избърза — отвърна Пенроуз. Той даде знак на един от служителите на АСН, който взе кутията. — Смятахме да го обсъдим с вас след приключването на церемонията.

— Какво да обсъдите? — попита Еди.

— Завръщането ви в АСН.

— Какво? — попита саркастично Нина. — След като ни уволнихте?

— Технически вие сте само отстранена, обект на официално разследване — отвърна бързо Пенроуз. — Аз съм повече от уверен, че окончателните резултати ще доведат до възстановяването ви на поста с пълна заплата за времето, докато сте били отстранена, както и компенсационен пакет.

— Да, точно така. Направо мога да си представя как Морийн Ротшилд се съгласява с това…

— Професор Ротшилд вече не работи в АСН — каза Пенроуз.

Нина го погледна изненадана.

— Защо не?

— Тя напусна вчера. Отчасти заради криминалните обвинения, които египтяните повдигнаха срещу доктор Бъркли — след показанията ви те много вероятно ще бъдат свалени, но след като всички останали конспиратори са мъртви, все някой трябва да бъде изкупителна жертва. И тъй като професор Ротшилд лично го избра да води разкопките в Гиза, това може да се смята за признак на лоша преценка. Който се отрази и върху останалите ѝ решения — като вашето отстраняване, например.

— А каква е другата част? — попита Еди.

— Другата част е, че вие, доктор Уайлд, сте ѝ изпратили имейл, в който описвате как ще бъде извършен обирът в Залата на летописите много преди това да се случи — а тя го е пренебрегнала. Всъщност го е изтрила, но се оказа, че някой има копие.

— Напомнете ми да изпратя благодарствен подарък на Лола — каза Нина. — Значи ме искате обратно. А Еди?

— Господин Чейс също ще бъде възстановен на работа, разбира се. Освен това има още един въпрос: след като професор Ротшилд напусна, АСН остана без директор. Вие имате опит като изпълняващ длъжността…

Еди я смушка.

— Хей, не е зле. Те не само искат да се върнеш — смятат и да те повишат!

— Но всъщност искаме ли да се върнем? — попита го тя, макар погледът ѝ да подсказваше отговора.

Той се ухили.

— Предложението ми остава — рече Пенроуз. Той подаде на Нина визитната си картичка. — Поне за известно време. Обадете ми се, когато вземете решение. — Той се ръкува с тях и си тръгна, следван от служителя с кутията.

— Ех, дявол да го вземе — рече Еди. — Просто не могат да се справят без нас, нали?

— Да, вече се оправяме много добре. Но знаеш ли кое е най-важното? Ще можем да се върнем в Манхатън!

Той завъртя очи.

— Страхотно. Безумен наем, тълпи, шум, трафик…

— С нетърпение го чакам!

— Пфу! — рече Еди, развеселен. — Но в това има поне едно хубаво нещо — ще мога да си позволя сватбения прием!

— Ние ще можем да си го позволим — поправи го Нина. — А може и да дойда с теб на няколко уроци по танци.

Те слязоха от подиума и бяха посрещнати от Мейси и родителите ѝ.

— За какво ставаше въпрос? — попита Мейси, след като се запознаха.

— Направи ни едно предложение — отвърна Нина.

— Може би работа? — попита развълнувано Мейси. — О, боже, това е страхотно! Ще приемете ли?

— Ами-и-и-и — провлачи Еди и преувеличено небрежно сви рамене, — все още не сме решили.

— Но — добави Нина, — нали помниш, че съм ти обещала място в АСН, след като се дипломираш? — Мейси кимна. — Мисля, че спокойно мога да кажа, че е твое, стига да поискаш.

Лицето на младата жена грейна.

— Наистина ли? Оха! Тогава ще се постарая да се поинтересувам и от други неща, не само от египтологията. Дори от монголските клечки за зъби. Благодаря ти! — Тя прегърна Нина.

Еди гледаше отстрани.

— Мога ли да се включа и най-накрая да си получа тройката?

— Еди! — извикаха едновременно двете жени, а Мейси отново се изчерви и му напомни с жест, че родителите ѝ стоят на десет метра от тях. Но тя също го прегърна.

— И така, какво смятате да правите сега? — попита Мейси, когато се пуснаха.

— Все още не съм сигурна — отвърна Нина и се усмихна. — Но мисля, че ни чака доста работа.