Операция „Озирис“

4.

Мейси се стрелна покрай келнерката към вратата зад бара, където се спря колебливо, поглеждайки към охкащия Джоуи.

— Не спирай! — извика Нина, която тичаше след нея. Мейси бутна вратата, следвана от Нина. Управителят се опита да ѝ препречи пътя, но се отдръпна назад при вика ѝ: — Не мен, него! Викай ченгетата!

Мъжът със сакото от змийска кожа отблъсна стола встрани. Тя затръшна вратата зад гърба си и установи, че се намира в склад — по рафтовете бяха наредени няколко големи кашона, пълни с пакети кафе. Едно дръпване, и първият кашон се стовари пред вратата.

Мейси стигна до противопожарния изход, отвори вратата към задната уличка…

Отнякъде изникна грамадна ръка и я блъсна на пода.

Змийската кожа им беше подготвил капан — отзад ги дебнеше приятелят му.

На съседния рафт имаше няколко големи огнеупорни кани за кафе. Нина грабна едната и хукна към изхода. За гърба ѝ някой здраво ритна вратата. Кашонът се разкъса, но пакетите с кафе абсорбираха удара и ѝ попречиха да се отвори.

Нина стигна до противопожарния изход. Мейси лежеше по гръб на асфалта, а един подпухнал мъж с бръсната глава се навеждаше да я сграбчи…

Каната за кафе се стовари върху главата му. Той изпъшка изненадано от болка и залитна назад. Нина отново замахна с каната. Този път тя се разби в слепоочието му и по паважа се пръснаха лъскави парчета. Мъжът се свлече до контейнера за отпадъци. Нина протегна ръка на Мейси.

— Хайде, ставай!

Искрено възхищение замени болката и страха в очите на момичето. Мейси протегна ръка и се вкопчи в нея.

— О, боже! Това беше невероятно!

— Трябва да видиш как действам с каните за запарване на чай. Хайде! — Нина я издърпа, двете прескочиха гологлавия мъж и хукнаха по уличката.

— Как ли е успял да ме намери? — извика Мейси. — Не съм казвала на никого къде съм, дори на родителите ми! Откъде са разбрали, че съм в Ню Йорк?

— Казала си на Лола — досети се Нина. — Тя сигурно е казала на някого в АСН, те са го споменали пред Бъркли, а той го е съобщил на човека, за когото работят тези момчета. — Двете стигнаха до булеварда.

— Но откъде са знаели, че ще се срещам с вас?

— Аз да не съм детектив? — Нина забеляза едно такси, което се отдалечаваше по улицата. Двете хукнаха след него и тя започна яростно да размахва ръце. — Такси!

— Такси ли ще хванем? — попита изненадано Мейси.

— Да, освен ако не разполагаш с хеликоптер! — Таксито спря, но не заради тях. На отсрещния тротоар стоеше една добре облечена двойка, мъжът беше протегнал ръка. — Хей, това е нашето такси!

Мъжът хвана дръжката на вратата.

— То спря при нас.

— На нас ни трябва спешно! — Нина стигна до колата и отвори другата задна врата. — Мейси, влизай вътре.

— Какво правиш, по дяволите? — изпищя жената. — Шофьор, изхвърлете ги!

— Не искам неприятности — отвърна шофьорът, кльощав мъж със силен бразилски акцент. Той показа глава през прозореца и рече на Нина: — Спрях да взема господина и дамата, ясно ли е? Изчакайте следващото…

Прозорецът до вратата на Нина се пръсна на парчета. Шофьорът извика от болка, когато куршумът се заби в лявото му рамо и опръска предното стъкло с кръв. Нина рязко се обърна и видя Змийската кожа да излиза от уличката, стиснал пистолет в ръка.

Прицели се…

— Залегни! — изкрещя тя. Мейси се хвърли с вик на задната седалка в таксито, а върху нея се посипаха стъкълцата от улученото задно стъкло.

Нина се просна на асфалта. В ламарината на таксито, точно над главата ѝ, се заби куршум. Още един прозорец се пръсна на парчета, жената запищя истерично. Останалите пешеходци хукнаха да се крият.

Стрелбата спря.

Стрелецът беше въоръжен с револвер, трябваше да презареди.

Нина скочи и отвори вратата на шофьора. Бразилецът се беше свил на седалката и притискаше с ръка раненото си рамо.

— Отмести се на другата седалка, бързо!

Той измърмори нещо на португалски, преди да премине на английски.

— Луда ли си? Простреляха ме!

Нина разкопча предпазния колан и се опита да го избута на другата седалка.

— Ще те закараме в болницата — само мръдни нататък!

— Можете да вземете таксито — избъбри добре облеченият мъж, докато се отдалечаваше, повлякъл след себе си пищящата си придружителка толкова бързо, колкото позволяваха високите ѝ токчета.

Мейси надигна глава над облегалката на задната седалка.

— Ох, ох, ох! — извика тя, сочейки с ръка.

— Какво „ох“? — сопна ѝ се Нина, като най-накрая успя да избута слабо противящия се бразилец на съседната седалка и зае мястото му. Тя погледна назад и видя причината за паниката на Мейси. Стрелецът беше извадил втори пистолет. — По дяволите!

Тя превключи на скорост и даде газ.

Гумите изскърцаха, преди да зацепят и таксито да се отлепи от мястото си. Това беше един от последните коли форд краун виктория, които сформираха някогашната таксиметрова флотилия на Ню Йорк, и които постепенно биваха изоставяни за сметка на новите, по-чисти хибридни автомобили. Според Нина колата би трябвало отдавна да е излязла в пенсия, скоростната ѝ кутия тракаше и скърцаше през цялото време.

Ала в каквото и състояние да се намираше, пак щеше да изпревари тичащ човек.

Но не и куршумите му.

— Наведи се! — Мейси отново залегна на седалката, а в корпуса на таксито се забиха още куршуми. Един профуча над главата ѝ и отскочи от бронираната преграда, разделяща предните от задните седалки, като остави белег върху плексигласа.

— Таксито ми! — проплака шофьорът, забравяйки за миг болката в ръката си. Той се надигна със стиснати зъби, свали ръката си от раненото рамо… и включи брояча.

Нина го погледна.

— Шегувате се!

— Няма безплатни курсове! — изсъска той. — Сега ме закарайте в болницата!

Отзад се разнесе нов звук — не от стрелба, а от скърцане на гуми, когато един голям червен пикап „Додж Рам“ поднесе на пътя и спря. Гологлавият мъж се появи от уличката и скочи в него, а стрелецът със сакото от змийска кожа хвърли един поглед към отдалечаващото се такси, прибра празните си оръжия в кобурите и хукна към задната врата на пикапа. С могъщ рев на осемцилиндровия си двигател доджът се впусна в преследване.

Нина изведнъж се сети, че и по-рано е виждала пикапа — пред апартамента си. Преследвачите им бяха разбрали, че Мейси се опитва да се свърже с нея… и я бяха проследили с надеждата, че тя ще ги отведе при плячката им.

— Забрави за болницата — обади се Мейси. — Отиваме в полицията! Къде е най-близкият участък?

— Не знам — отвърна шофьорът. Двете жени го погледнаха невярващо. — Живея тук само от три седмици!

— Знаете ли къде се намира? — обърна се Мейси към Нина.

— Ами… не.

— Нали казахте, че сте живяла тук!

— Никога не ми се е налагало да ходя там — Ню Йорк не е чак толкова опасен! Обикновено. — Нина изпревари два автомобила, които бяха спрели на червен светофар и направи рязък завой на север. — Мисля, че има един на Двайсет и първа улица.

Мейси погледна към уличните знаци.

— Това е чак след десет пресечки! Имате ли телефон? Ще се обадя на 911!

— Да — обади се шофьорът и кимна с глава. — Да, повикайте линейка, добра идея!

Трафикът беше ужасен. Като натискаше клаксона, Нина премина в насрещното платно, за да изпревари един боклукчийски камион, и едва не се блъсна в идващата срещу нея кола. Мейси залитна назад и повлече със себе си счупеното предпазно стъкло.

— Не линейка, полицията! Ох! — Нина извика стреснато, когато друго такси рязко наби спирачки пред нея. Тя бързо завъртя волана, но въпреки това закачи задната му броня и я откърти. Разгневени шофьори надуха клаксоните си. — По дяволите! Извинявайте — обърна се тя към изплашения таксиджия.

Порови в чантата си за телефона, опитвайки се да управлява колата с една ръка. Свистящите гуми и ярките фарове в огледалото за обратно виждане ѝ подсказаха, че доджът също е пресякъл кръстовището. Тя намери телефона си и го подаде назад.

— Ето!

Мейси набра 911 и бързо описа на оператора ситуацията, в която се намираха, докато Нина криволичеше между колите, опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от преследвачите им.

— Полицаят каза да караме към Двайсет и първа улица — обяви Мейси, след като приключи с разговора. — Те ще ни посрещнат там.

— Освен ако тези задници не ни пипнат първи. — Въпреки усилията ѝ, доджът непрекъснато скъсяваше дистанцията. Мейси ѝ подаде телефона, но Нина я възпря. — Недей! Прегледай телефонните ми номера и набери Еди.

— Кой е Еди?

— Съпругът ми.

— Сега не е най-добрият момент да му кажете, че ще закъснеете за вечеря!

— Просто се обади, умнице! Той знае как да ни измъкне от тази ситуация! — Двамата с шофьора се спогледаха тревожно, докато таксито прелетя през следващото кръстовище. — Поне се надявам да е така.

Еди от пръв поглед не хареса приятелите на Грант — двама дългурести близнаци, които максимално се възползваха от приятелството си с кинозвездата. Но той си замълча, докато те опипваха оскъдно облечените момичета, които лесно биваха убеждавани да се присъединят към тях във ВИП салона. Усамоти се в единия ъгъл и се съсредоточи върху работата си, която се състоеше в това да прогонва досадниците и ненормалниците, които досаждаха на клиента му. Досадниците и ненормалниците, които той искаше да са с него, не бяха проблем на Еди.

Телефонът му иззвъня. Нина. Докато беше на работа, не биваше да приема лични разговори. Но Грант едва ли щеше да забележи — беше зает да брои с език зъбите на поредното си завоевание.

— Здрасти, скъпа. Какво става?

— Някой се опитва да ме убие!

Не беше сигурен дали не се шегува. Струваше му се, че се обажда от кола.

— Къде си?

— В Ийст вилидж, някъде около Двайсет и първа.

Мамка му! Това беше на другия край на Манхатън, поне стотина пресечки.

— Колко са лошите? Въоръжени ли са?

— Поне трима! И са въоръжени! — В слушалката се чу свирене на гуми, последвано от силен писък и гневни клаксони.

Писъкът не беше на Нина.

— Кой е с теб?

— Един човек от АСН и таксиметровия шофьор — той е ранен!

— Защо не се обадиш за линейка? — дочу се сподавен от болка, но гневен мъжки глас.

Еди стисна безсилно юмруци. Намираше се твърде далеч, за да ѝ помогне — можеше единствено да ѝ предложи съветите си.

— Обади ли се на ченгетата?

— Да, опитваме се да стигнем до участъка.

Той погледна Грант и в главата му започна да се оформя една идея.

— Ще ти звънна след малко — каза той. — Просто стой далеч от тях!

Той прекъсна разговора и изтича до масата на Грант.

— Аз също сам правя каскадите си — хвалеше се актьорът пред една ококорена млада жена. — Нали се сещате във „Взривоопасен“ как тичам по една цистерна, която се взривява? Това наистина съм аз.

Пропусна да отбележи компютърно генерираните огнени топки и обезопасителното въже, което беше дигитално изтрито от кадрите, но Еди реши да не я осветлява по въпроса. Вместо това протегна ръка.

— Господин Торн, трябва ми жетона за паркинга.

Грант го погледна объркано.

— Какво?

— Жетонът за паркинга. Дайте ми го.

Актьорът го гледаше озадачено. Единият от приятелите му се изправи и се ухили пиянски.

— Хей, господин Бодигард, какво ще кажеш да се омиташ оттук и да ни оставиш наса…

Само след миг ръката му се оказа извита зад гърба, а бузата му — притисната към масата. Грант примига.

— Жетона! — отсече Еди. — Веднага.

— Ъ-ъ-ъ… какво правиш? — попита Грант, докато ровеше в джоба си.

Еди блъсна приятеля му и грабна жетона.

— Трябва ми колата ви — каза той, докато бързаше към стълбите. Останалите гости на ВИП салона не знаеха как да реагират на случилото се.

— Пич, направо си уволнен! — извика Грант, скочи от мястото си и хукна след него. — Няма начин да ти позволя да вземеш колата ми! Няма начин!

— Има — отвърна Еди. Той хукна надолу по стълбите, като си проправяше път през тълпата. Зад него се разнесоха гневни викове, но щом тълпата осъзна, че сред тях има холивудска звезда, веднага се струпа около него като привлечена от магнит.

Еди изскочи на улицата и хвърли жетона заедно с една петдесетачка на момчето, което паркираше колите.

— Колата на господин Торн. Бързо. — Служителят пъхна парите в джоба си и каза нещо по уоки-токито си. Еди потропа нетърпеливо с крак. Не след дълго Грант щеше да успее да се измъкне от тълпата.

Телефонът му иззвъня.

— Нина! Какво става?

— Още ни преследват!

— Ще дойда колкото се може по-бързо!

— И колко бързо ще е това?

Той чу рева на двигателя на ламборгинито от паркинга.

— Много.

Отиде до завоя и погледна към паркинга. Колата се спускаше надолу по рампата. Хайде де, размърдай се! Грант щеше да излезе всеки момент навън.

Мурсиелагото излезе от гаража и фаровете му блеснаха над лъскавата оранжева кожа. Колата спря пред ВИП входа, шофьорската врата се вдигна нагоре. Еди извади още една петдесетачка, за да примами момчето по-бързо навън…

— Хей! — Грант изтича на тротоара, разблъсквайки феновете си. — Спрете го! Това е моята кола!

Момчето още не беше станало от мястото на шофьора. Биячът, който на идване се беше подиграл с ръста на Еди, се втурна към него.

— Добре, почакай…

Еди го ритна с коляно в слабините и щом онзи се присви напред, той заби юмрук в лицето му, запращайки го в ръцете на колегата му. Двамата мъже се изтъркаляха на тротоара, оплитайки се в кадифеното въже. Клъбърите веднага съзряха възможността и хукнаха към входа, настана пълна анархия.

Еди измъкна смаяното момче от колата, хвърли го върху биячите, вмъкна се в колата и спусна вратата. Превключи на скорост и тъкмо понечи да потегли, когато Грант изскочи пред колата и удари с ръце по капака ѝ.

— Няма да ми вземеш колата, човече!

Еди даде газ и колата леко скочи напред. По лицето на Грант премина страх, но той не помръдна от мястото си. Еди реши да смени тактиката, погледна в тясното огледало за обратно виждане, за да провери дали отзад има някой, превключи на задна скорост и рязко потегли.

Грант едва не падна на земята, но успя да запази равновесие. Щом Еди спря, той изтича до колата и отвори пасажерската врата.

— Какво правиш, по дяволите?

— Някой се опитва да убие жена ми! — извика Еди. — Трябва бързо да стигна при нея — така че или влизай, или се махай от пътя ми!

Грант избра първото и лицето му отново придоби озадачено изражение.

— Пич? Сериозно ли?

— Сериозно!

— По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вървим да я спасяваме! — Леката усмивка на лицето му подсказваше, че вече си се представя като истински герой в реалния живот. — Какво чакаш? Да тръгваме!

Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това подкара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.

Нина се извърна. Доджът все още беше зад тях и се приближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен — както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.

Таксиджията също вдигаше голям шум.

— За бога — крещеше той, — спри! Задръж таксито, само ме пусни да сляза!

— Виж какво… как ти е името?

— Рикардо.

— Рикардо — каза Нина, — почти стигнахме полицейския участък. Ясно ли е? Само още една пресечка! — Тя натисна клаксона и отново премина в насрещното платно, за да избегне колите, спрели на кръстовището на Двайсета улица, и се сви от страх, когато срещу нея блеснаха фарове. В този миг таксито прекоси кръстовището и тя побърза да се върне в своето платно.

Доджът също криволичеше, блъсна се в една кола и я завъртя върху тротоара. Но това почти не го забави, металната решетка пред радиатора пое по-голямата част от удара.

Мейси гледаше вторачено резултата от сблъсъка.

— Господи!

— Дръжте се здраво! — Приближаваха следващото кръстовище… Накъде се намираше участъкът? Вляво или вдясно?

Двайсет и първа улица беше еднопосочна, трафикът се движеше на запад през Манхатън — а пътят вдясно беше блокиран от чакащи коли.

Нямаше никакъв избор…

Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.

— Мамка му, мамка му, мамка му! — Нина се бореше с управлението, усети, че задницата поднася. Ако натиснеше спирачките, щяха да се завъртят и да ударят друга кола…

Вместо това тя завъртя рязко волана на другата страна и даде газ.

Задните колела превъртяха и изскърцаха, променяйки посоката на движение на таксито — но не беше достатъчно бързо и задницата му забърса поршето. Разнесе се адско скърцане и бронята му се откъсна.

Нина изправи волана.

— Съжалявам — каза тя на Рикардо. Той изсумтя възмутено.

Приближаващ се звук на сирени. Пулсиращи светлини, червените и бели проблясъци на полицейските буркани…

В огледалото за обратно виждане.

— Проклятие! — Участъкът се намираше в другата посока и сега те се отдалечаваха от него, отдалечаваха се от помощта.

Мейси погледна назад и се разкрещя радостно:

— Да, да! — Спрелите на светофара коли се отдръпнаха, за да пропуснат полицаите. Една патрулка на нюйоркската полиция профуча с пълна скорост през кръстовището…

И на завоя беше ударена от доджа. Заби се в поршето и го смачка като картонена кутия. При сблъсъка пикапът откъсна предното колело на полицейската кола и продължи да преследва таксито.

Радостта на Мейси се изпари за миг.

— Не!

— Телефонът още ли е у теб? — извика Нина.

— Да, но…

— Обади се пак на Еди!

Мейси започна да прехвърля телефонните номера на Нина.

— Какво може да направи той?

— Ще останеш изненадана. Просто му се обади!

Мейси се намръщи, но намери номера и го набра.

— Дава заето!

— Какво? С кого говори, по дяволите?

Ламборгинито излетя с пълна газ от Сто и осма улица и рязко зави на юг. Благодарение на широките си гуми и системата 4x4 то се държеше много стабилно на пътя, но центробежната сила от резкия завой отхвърли Еди към вратата. Отпред дългата права на Сентръл Парк Уест се губеше в далечината, а отляво самият парк тънеше в мрак.

Мурсиелагото ускори и насрещните светлини започнаха да прелитат край него като при свръхсветлинна скорост. Еди се облегна назад. Грант държеше телефона до ухото му.

— Ще помогнеш ли?

— Ще видя какво мога да направя — каза Ейми, този път официално като полицай Мартин от Нюйоркското полицейско управление. — Но ще ми трябва време да съобщя на всички патрули. Ако те спрат преди това, ще отнесеш глобата.

Това беше най-малкият проблем.

— Тогава няма да им позволя да ме спрат.

— Ако караш с повече от позволеното… — В гласа на Ейми се промъкнаха подозрителни нотки. — Вече си вдигнал скоростта, нали?

— Малко — призна си той, а стрелката на скоростомера бързо прескочи осемдесет.

— Къде се намираш?

— Сто и пета улица… Сто и четвърта… Сто и трета…

— По дяволите, Еди! Не знаеш ли колко е опасно това?

— Ти се погрижи момчетата ти да разберат, че Нина е добрата, а тъпанарите, които я преследват са лошите, става ли? Чао!

— Значи… — обади се предпазливо Грант, докато прибираше телефона с едната си ръка, а с другата затягаше предпазния колан, — и друг път си карал бързи коли, а?

— Да — промърмори Еди, съсредоточен върху пътя. Увереното поведение на ламборгинито му позволяваше да лавира безпроблемно между останалите превозни средства; усещането беше като в компютърна игра, но тук и най-малката грешка би означавала не само край на мурсиелагото, но сигурно щеше да нарани или убие и невинни хора.

— Какви, например?

— Последното бързо нещо, което карах, беше едно ферари 430.

Грант кимна одобрително.

— Яка кола. Твоя ли беше?

— Смяташ ли, че ако можех да си позволя да имам ферари, щях да работя като бодигард?

— Прав си, човече. Ей, автобус, автобус!

— Виждам го. — Улицата пред тях беше празна поне още две пресечки. Еди изпревари автобуса и ускори. Ламборгинито безпроблемно подмина стоте мили в час.

Грант въздъхна накъсано.

— Значи това ферари — грижил си се добре за него, нали?

— Не — отвърна Еди, подсмихвайки се под мустак. — Направо го размазах. — Хлъцването от съседната седалка прозвуча така, сякаш Гранд се опитва да си поеме въздух. — Не се тревожи. Ще се погрижа за твоето Ламбо.

— Нито драскотина, нали?

— Ако се окаже по-голямо от драскотина, ти сигурно няма да си в състояние да се тревожиш за това. — Остави актьора да размишлява върху думите му, а телефонът отново иззвъня. — Ще се обадиш ли?

— Еди! — изкрещя Нина в поднесената ѝ от Мейси слушалка. — Какво правиш?

— Идвам към теб — чу се гласът му. — Разказах на едно приятелче от полицията какво става и съм тръгнал на юг да те пресрещна. Къде си?

— Движа се нагоре по Парк. — Беше излязла от тясната Двайсет и първа улица на доста по широкото Парк авеню.

— Лошите?

— Точно зад нас са! — извика Мейси.

Не се шегуваше. Светлините в огледалото светеха по-ярко, двигателят на доджа ревеше като разярен бик. През прозорците се подаваха две фигури — гологлавият от мястото до шофьора, Змийската кожа зад него.

И двамата държаха пистолети…

Мейси се просна върху седалката. Телефонът се изплъзна от ръката ѝ и падна на мръсния под. Разнесоха се равномерните гърмежи на револвера и бързото потракване на автоматичен пистолет ТЕС-9. В корпуса на таксито се забиха още куршуми. Два улучиха бронираното стъкло, пробивайки дупка с размера на юмрук точно до главата на Нина. Още един изстрел и стъклото щеше да се пръсне…

Тя рязко зави наляво, фордът тромаво поднесе и прегази мантинелата между дърветата, които разделяха двете платна. Рикардо извика от болка.

Доджът беше твърде голям, за да премине през пролуката и да продължи да ги преследва. Тя изправи колата и навлезе в насрещния трафик, като се качи върху тротоара, за да избегне опасността от челен сблъсък. След това направи обратен завой и пое на запад.

Пикапът трябваше да направи много остър завой. Задницата му поднесе, като запрати Змийската кожа върху задната седалка и без малко не изхвърли гологлавия през прозореца на улицата. Разнесе се скърцане на спирачки, когато огромната кола спря рязко, за да го изчака да се прибере вътре.

Спирането увеличи разстоянието между двете превозни средства. Но не много. Нина започна мислено да оглежда картата на Манхатън за нещо, което би могло да ѝ помогне да дръпне още повече напред, като същевременно обмисляше най-прекия маршрут до Еди. През Пета и Бродуей, след това на север по Шесто авеню…

Доджът поднови преследването, приближавайки се със застрашителна бързина.

Ламборгинито зави със свистящи гуми на юг, поглъщайки трикилометровата права на Сентръл Парк Уест. Намираше се в началото на дълго авеню и приближаваше Кълъмбъс Съркъл. Еди лавираше между колите, без да намалява скоростта.

— Ъ-ъ-ъ… пич — обади се Грант, — ще се наложи да намалиш на завоя — улицата е еднопосочна. — Придвижващите се на юг по Сентръл Парк Уест коли трябваше да минат по Шейсет и втора улица, последните две пресечки се използваха само от отиващите на север превозни средства.

— Това е моята улица — поправи го Еди. Нямаше време да минава по заобиколен път. Той впери поглед в двете платна, които продължаваха напред. Дали щеше да има място?

Трябваше да има.

— Пич — извика Грант; с приближаването към Шейсет и втора улица гласът му постепенно започна да преминава във фалцет. Той вдигна ръка и посочи с треперещ пръст напред — към приближаващите се фарове, които изпълваха и двете платна. — Пич, пич, пич!

Еди изкриви лицето си в гримаса и зави рязко…

Но не по Шейсет и втора, а наляво — право през пешеходната пътека към тротоара покрай парка. От дясната им страна ги ограждаше дълга редица от паркирани коли.

— Караш със седемдесет по тротоара! — задави се Грант.

— Да, видях! — Той натисна клаксона, принуждавайки хората, които вървяха по тротоара, да отскачат встрани.

— Ако някое ченге ни спре, да знаеш, че ще кажа, че си ме отвлякъл! — Еди не му обърна никакво внимание. Намираха се на Кълъмбъс Съркъл, голям площад с еднопосочно кръгово движение. А те щяха да навлязат в него откъм обратната посока…

Грант изпъшка сподавено, когато Еди се промуши между две паркирани моторни рикши и слезе с трясък от тротоара. Стиснал зъби в ужасна гримаса, той лавираше между идващите насреща му коли. Свиреха клаксони, свистяха гуми, фарове ги заслепяваха от всички страни, докато Еди въртеше волана наляво и надясно, всеки път разминавайки се на косъм с поредната кола.

Сентръл Парк Саут…

Той зави рязко, даде газ, за да успее да мине, преди един голям камион да му затвори пътя — и се озова сам на празното платно. Но само за миг. Чу се вой на сирена и една полицейска кола от Кълъмбъс Съркъл ги подгони. Грант погледна назад.

— По дяволите! Ченгета!

— Точно както във „Взривоопасен“, а? — подхвърли Еди. Той отпраши по Сентръл Парк Саут, като се отклони от трафика, за да завие по Седмо авеню. Пътят до Таймс скуеър беше сравнително чист; изпълнен с облекчение, той отново ускори. През засилващия се вой на двигателя Еди чу глас. Нина.

— Телефонът! — каза той. Грант го притисна до ухото му.

— Еди! Еди! — извика Нина. — Там ли си?

— Да, тук съм. Добре ли си?

— Все още ни преследват! Къде се намираш?

Той премина в съседното платно, за да избегне малко задръстване.

— На Седмо.

— На Седмо? — Той познаваше този язвителен тон; така говореха всички нюйоркчани, убедени, че само те знаят най-добре как да се ориентират в града си. — Защо си на Седмо, за бога? Тръгни по Бродуей!

— Знам къде отивам!

— Пич, не му е времето за семейни скандали — предупреди го Грант, сочейки с пръст напред. Неоновите светлини на Таймс скуеър се приближаваха бързо, трафикът ставаше все по-натоварен.

— Къде се намираш сега? — попита Еди Нина.

— На Шесто, приближавам Трийсета.

Еди се сети, че ако тръгне по Бродуей на юг от Таймс скуеър, той пресича Шесто авеню при Хералд скуеър, покрай Трийсет и четвърта улица.

— Давай напред — аз ще те пресрещна!

— И какво смяташ да правиш тогава?

— Не знам — нещо брутално. Само не им позволявай да те приближат!

Той пренебрегна саркастичното „О!“, което се чу от телефона, и се съсредоточи върху пътя. Ламборгинито влетя в Таймс скуеър. От билборда, рекламиращ последния му филм, ги гледаше гигантското лице на Грант. Пътят им пресичаше поток от коли, а святкащите полицейски буркани отзад се бяха увеличили — ченгетата от малкото полицейско управление, което се намираше в южната част на площада, също се включиха в преследването.

Той увеличи скоростта, завивайки рязко през една пролука в потока коли…

— Мамка му! — ахна Грант, когато мурсиелагото се стрелна напред и предната броня на една от идващите коли закачи задницата му. — Ти каза „нито драскотина“!

— Ще го оправиш — отвърна Еди и скришом потръпна, осъзнавайки, че на косъм се е разминал с катастрофата.

Профуча край малкото полицейско управление и зави рязко през Четирийсет и втора улица, за да навлезе в Бродуей.

В прозорците на околните сгради се отразяваха мигащите буркани на преследващите го полицейски коли, които ставаха все повече. Той погледна надолу по Бродуей и тихо изруга под носа си.

Къде беше Нина?

Къде беше Еди?

Таксито стигна до Хералд скуеър. Прекосявайки кръстовището, преди да продължи по Шесто авеню, Нина се осмели да погледне нагоре по Бродуей. Видя мигащите буркани на полицейските коли в далечината, след което погледна в огледалото за обратно виждане и зърна приближаващите се, много по-страшни фарове на пикапа. Преследващите ги полицейски коли също приближаваха, но не можеха да стигнат мощния пикап.

— Ха! Ето го моят магазин! — извика Мейси. Нина я погледна, чудейки се за какво говори, по дяволите. — Нали се сещаш, „Мейсис“? — Тя посочи към грамадния магазин, който се намираше от лявата им страна.

— Ти дръж телефона! — сопна ѝ се Нина. — Еди, къде се намираш?

— Почти стигнах. Ти къде си?

Таксито приближаваше кръстовището на Трийсет и шеста улица. Нина погледна към колите, които идваха отляво — и зърна яркооранжевата спортна кола, която летеше по Бродуей.

— Еди, ти оранжева кола ли караш?

— Да, защо?

— Току-що те подминах! Тръгвам на север по Шесто!

Еди отвърна нещо, но гласът му беше заглушен от писъка на Мейси:

— Настигат ни!

Шофьорът на пикапа беше ускорил и голямата хромирана решетка се приближаваше застрашително.

Змийската кожа отново се подаваше през прозореца с насочен револвер…

Нина направи отчаян ляв завой по Трийсет и седма улица и точно в този миг един куршум проби вратата ѝ точно над бедрото.

Еди чу по телефона характерния звук от удар на куршум. По дяволите!

Трябваше да направи завой, но две полицейски коли се бяха засилили да блокират Бродуей, диспечерите ги бяха предупредили за втората гонка.

А зад него имаше още полицейски коли…

— Дръж се! — извика той на Грант и удари бутона за деактивиране на тракшън контрола. След това натисна съединителя, като завъртя рязко волана с едната си ръка и дръпна силно ръчната спирачка с другата.

Дори и с четирите си задвижващи се колела ламборгинито не можа да се задържи на пътя и се завъртя на сто и осемдесет градуса, докато Еди натискаше педала на газта до пода. Ревът на двигателя беше придружен от скърцането на пушещите колела и мурсиелагото отново се изстреля напред, оставяйки черни следи от гума по асфалта.

Няколко полицейски коли понечиха да му блокират пътя, но бързо се отдръпнаха встрани, когато ченгетата осъзнаха, че той няма намерение да спира. Ламборгинито се стрелна между тях, следвано от двете патрулки.

Гумите му отново намериха сцепление, рязкото подаване на газ му подейства като ритник отзад — колите от насрещното движение панически се разделиха от двете страни на пътя с мигащи фарове и свирещи клаксони. Трийсет и седма улица се приближаваше бързо. Еди намали и се приготви да завие, за да се срещне с Нина…

Очуканото такси изскочи на кръстовището точно пред него.

Той разпозна червенокосата фигура зад волана и времето като че ли забави движението си. Нина завъртя глава към него и отвори уста в беззвучен вик. Ламборгинито се понесе с рев към нея…

Еди стисна здраво волана и натисна педала за газта. Светът светкавично се върна в нормална скорост и ламборгинито прелетя точно пред таксито. Стори му се, че чу писъка на Нина зад гърба си, но той най-вероятно беше продукт на въображението му: собственият му крясък щеше да го заглуши.

Избегнала сблъсъка на косъм, Нина усети замайване от резкия приток на адреналин. Тя погледна в огледалото и видя доджът да се забива в полицейската кола, която преследваше Еди. Патрулката се преметна през улицата в облак от натрошени стъкла.

Ударът се отрази дори на доджа; металната решетка пред радиатора хлътна навътре и смачка капака на двигателя. Зад него рязко спря една полицейска кола; ченгетата прекратиха преследването на ламборгинито, за да помогнат на колегите си.

— Видяхте ли това? — промълви Мейси, останала без дъх.

— Нямаше как да го пропусна — каза Нина. — Еди!

— Добре ли си? — попита Еди по телефона, който Грант държеше с треперещата си ръка.

— Да! Божичко, едва не те ударих!

Той зави на запад и пое по Трийсет и девета улица.

— Тръгни към Таймс скуеър — аз ще застана зад теб и ще ги блокирам.

— Еди, един от тях има автомат!

— Остави ме аз да се тревожа за автомата — ти просто не сваляй крака си от педала за газта!

Грант примига.

— За какво ще се тревожиш?

Но се оказа, че Еди има друг проблем. Точно пред него някакъв камион влизаше на заден ход в един склад и блокираше цялата улица. Той рязко натисна спирачка и ядосано натисна клаксона.

— Мамка му! Какво ще бъде следващото — двама, носещи прозорец?

Камионът се премести малко; Еди профуча край него и даде газ към кръстовището на Седмо авеню.

Таксито на Нина прекоси кръстовището и се отправи на север. Само ако успееше да се откъсне от пикапа…

Осакатеният додж профуча с рев пред него, точно когато направи завоя.

— По дяволите! — Той се лепна за него, широката червена задница на пикапа не му даваше никаква видимост. От двете им страни прелитаха размазани фарове. Също като Бродуей, движението по Седмо авеню беше еднопосочно, в посока на юг.

Грант се сви уплашено в седалката, когато един бус профуча опасно близо до мурсиелагото.

— Никога няма да успеем да го изпреварим!

— Какви ги говориш — възрази Еди. — Това е шибано ламборгини! — Той превключи скоростите…

И натисна педала за газта.

Отляво имаше дупка в трафика — малка, но точно колкото му трябваше. Може би…

Ламборгинито се устреми напред, прелетя покрай доджа с триумфален рев и се върна в платното си пред него. Еди натисна спирачката. Изненадан, шофьорът на пикапа също намали и започна да се движи на зигзаг, докато не осъзна, че има предимство в теглото и може просто да изхвърли ламборгинито от пътя.

Еди отново ускори, достатъчно, за да държи пикапа на разстояние. Видя как таксито на Нина се откъсва напред и се отправя към Таймс скуеър — стоповете му бяха единствените червени светлини сред морето от бели фарове.

Право срещу него се движеше автобус.

Рикардо махна едва-едва с ръка.

— Автобус, идва автобус!

— Виждам го — отвърна Нина. Автобусът беше червен, двуетажен, в британски стил, с открит горен етаж за туристи.

И се движеше право срещу тях.

— Идва автобус!

— Виждам го! — Тя присветна с фаровете и натисна клаксона, без да отпуска педала за газта.

— Какво правиш? — извика Рикардо.

Мейси гледаше невярващо през напуканото стъкло.

— Ще се блъснем в него!

— Ще спре, ще спре… — Нина постави другия си крак върху спирачката, готова да натисне с всичка сила…

Шофьорът на автобуса се уплаши пръв, безопасността на пътниците му беше най-важната. Той натисна спирачката, колелата му блокираха…

И той поднесе.

— Ох, това не беше добре! — изпъшка Нина. Автобусът се завъртя поне на деветдесет градуса, истинска пътна преграда от метал и стъкло.

Но шофьорът в дясното платно забеляза опасността и даде газ точно преди автобусът да удари колата му отзад — освобождавайки място.

От което Нина се възползва веднага.

Фордът се удари в бордюра на тротоара. Пред очите ѝ блесна полицейското лого на стената на участъка на Таймс скуеър; тя извика и завъртя волана. Предната броня одраска табелата и таксито се устреми напред по тротоара. Хората отскачаха от пътя му, но неочаквано се появи едно препятствие…

— По дяволите! — извика Нина и се блъсна в количката за хамбургери. Продавачът вече беше избягал; количката се завъртя, пръскайки навсякъде вряща вода и кренвирши, и таксито я изблъска на кръстовището.

Нина се освободи от нея и продължи по Бродуей. Погледна назад…

Автобусът се спря, блокирайки трите ленти пред ламборгинито.

— Ма-а-а-мка му-у-у! — извикаха Грант и Еди. Единственият начин да избегнат сблъсъка беше да тръгнат след Нина…

Колата се разтърси, когато се качиха на тротоара, след това Еди сви вляво, за да заобиколи автобуса, разминавайки се на косъм с въртящата се количка за хотдог.

Той също погледна назад…

Плъзгащият се додж се вряза в автобуса.

Премина право през него, разцепвайки долния етаж на парчета в експлозия от късове метал и летящи седалки. Повечето пътници се намираха на горния етаж, а онези долу се бяха скупчили в двата края на автобуса малко преди пикапът да мине през средата му. Той се преобърна на Таймс скуеър и спря с адско стържене до тротоара.

Ламборгинито също спря. Еди изскочи навън и поглед наназад. От преобърнатия додж изтичаше гориво, окървавеният му шофьор се опитваше да се измъкне през натрошеното предно стъкло. Другият от пътниците, набит мъж с бръсната глава, беше изхвърлен от колата и лежеше близо до количката за хамбургери. Той все още стискаше оръжието си в ръка — компактен полуавтоматичен пистолет ТЕС-9.

Другата врата на ламборгинито също се отвори. Появи се Грант — и за голяма изненада на Еди хукна към бръснатия тип.

— Чакай, върни се! — извика той.

Актьорът не му обърна никакво внимание. Стигна до слабо помръдващия стрелец и изрита автомата от ръката му, запращайки го към разбития додж.

— Това е граждански арест! — обяви той, стъпи върху гърба на мъжа и зае героична поза. После се ухили на Еди. — Точно както в „Граждански арест“, а?

— Идиот! — промърмори Еди, заобикаляйки мурсиелагото. Мина покрай пушещата количка за хамбургери — синьото пламъче на газовата бутилка продължаваше да нагрява голямата метална тенджера. — Добре ли си?

— Да, човече. Беше много… напрегнато. Мили боже! — От горния етаж на пробития автобус проблесна светкавица — някой му беше направил снимка. — Успяхме ли да спасим твоята…

Покрай автобуса притича един полицай с вдигнат пистолет.

— Не мърдайте! — извика той. — Вдигнете ръце и легнете по лице на земята, веднага!

Еди веднага вдигна ръце. Междувременно Грант се обърна към полицая и рече безгрижно:

— Всичко е наред, човече. Ние сме добрите. — Той кимна с глава към билборда. — Виждаш ли? Това съм аз.

Ченгето изви ръката му за гърба.

— Млъквай! Лягай на…

Задната врата на доджа се отвори с трясък и върху преобърнатата кола се показа Змийската кожа. Видя тримата мъже и се прицели в тях…

И стреля. Еди сграбчи Грант и го изтръгна от хватката на полицая, който отнесе куршум в гърдите. Той се строполи на земята и изпусна пистолета си; оръжието се плъзна под едно спряло такси. Шофьорът му хукна да се крие.

Еди се хвърли зад таксито, повличайки Грант след себе си. Змийската кожа отново стреля и предното стъкло на колата се пръсна на парчета. Еди блъсна Грант до предното колело. В този момент забеляза пистолета на полицая, който се беше плъзнал до задната гума.

Змийската кожа скочи от доджа. Стреля още два пъти по таксито, натроши прозорците му, след което грабна автоматичния пистолет.

Еди се хвърли към задната гума и се пресегна за пистолета, който се оказа полуавтоматичен „Глок 19“. Облегна се на гумата и провери пълнителя му.

Грант запълзя към него.

— Назад! — извика Еди и се хвърли към актьора. В същия момент Змийската кожа започна да стреля на автоматичен режим. Вратата зад гърба на Еди стана на решето точно когато той блъсна Грант назад. Дъжд от куршуми се изсипа върху предницата на таксито, проби тънката стоманена обшивка и срещна непреодолимото метално тяло на двигателния блок.

— Колите стават за прикритие, не за скривалище! — извика Еди на уплашения Грант, когато стрелбата спря. — Не са ли ви научили на това в кинаджийското екшън училище? — Той надигна глава. Мъжът със сакото от змийска кожа беше изчерпал амунициите, хвърли автомата на земята и извади револверите си. Гологлавият, който лежеше наблизо, се изправи, залитайки, лицето му беше нашарено от рани и драскотини.

— Еди! — извика някаква жена. Той се огледа и видя облечената с униформа Ейми да тича приведена към него, следвана от партньора си.

Змийската кожа отново стреля, принуждавайки всички да залегнат. Партньорът му извади пистолет и двамата започнаха да отстъпват.

— Какво става тук, по дяволите? — попита Ейми.

— Питай тях! — отвърна той, махвайки с ръка към стрелците. — Това са задниците, които искат да убият жена ми!

Още един куршум проби ламарината на таксито и със звън се пръсна в двигателя. Грант извика, а Ейми потръпна.

— Нюйоркска полиция! — извика тя. — Хвърлете оръжията!

В колата се забиха още куршуми, към оглушителните изстрели на револверите се присъедини ритмичното потракване на автоматично оръжие. Двамата мъже не признаваха никакви заповеди. Еди надникна иззад предната броня на таксито и видя, че двамата бързо отстъпват заднешком, след като в стрелбата се включиха и други полицаи. След като един от колегите им беше ранен и имаше заплашени цивилни, те нямаше да се поколебаят да ги убият, но Еди искаше поне единият да остане жив, за да каже защо са искали да убият Нина.

Той взе глока и стреля под колата, улучвайки десния глезен на гологлавия. Мъжът падна на земята и се разкрещя. С присвити от болка очи се обърна към Змийската кожа.

— Помогни ми!

Онзи отвърна на погледа му и с безизразно лице го простреля в главата.

— Боже! — прошепна Ейми. Змийската кожа потърси прикритие зад преобърнатия додж. Тогава осъзна какво се кани да прави Еди. — Не, почакай!

Но Еди вече беше изскочил иззад таксито и тичаше към пикапа с насочен пистолет. Целта му се криеше зад доджа… който не беше по-непроницаем за куршумите от таксито. Прицели се ниско, с надеждата, че ще го улучи в краката и изстреля серия куршуми към кабината на пикапа…

Змийската кожа изскочи и стреля. Но той не се целеше в Еди.

Мишената му беше газовата бутилка на количката за хотдог, която се взриви като бомба.

Взривната вълна събори Еди на земята. Когато полицаите се съвзеха от експлозията, Змийската кожа вече се беше отдалечил по Четирийсет и трета улица и се изгуби сред тълпата.

Еди смачка една горяща питка за хотдог и се изправи с изкривено от болка лице. Ейми изтича към него, останалите полицаи се пръснаха наоколо — някои помагаха на ранения полицай, останалите се впуснаха в безплодно преследване на убиеца.

— Добре ли си?

— Ще оживея — изръмжа той, поглеждайки към гологлавия мъж. — За разлика от него.

Ейми поклати глава, все още зашеметена от сцената, на която беше станала свидетел.

— Хладнокръвно убийство пред група ченгета? Този тип е луд!

— Може би, но се справя много добре. Мисля, че няма да го заловите.

— Ще видим — отвърна Ейми с наранена професионална гордост — но и с известно примирение.

Грант се приближи с пребледняло лице.

— Господи, човече! Ти, ти… — Той ожесточено разтърси ръката на Еди. Ейми повдигна изненадано вежди, щом го разпозна. — Ти ми спаси живота, човече! Ако не беше там, сега да съм мъртъв!

Еди реши да не споменава, че вината да се превърне в мишена си е изцяло негова.

— Това ми е работата.

— Не, човече, сериозно. Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, просто ми кажи. Твое е.

— Какво ще кажеш за ламборгинито? Не, шегувам се — поясни той, когато от изражението на Грант стана ясно, че съвсем няма предвид буквално всичко.

— Човече! — Грант погледна към мурсиелагото. — Не мога да повярвам! Ти каза „без драскотина“ и го изпълни!

Дори с понесените леки ожулвания, ламборгинито изглеждаше непокътнато, в лъскавата му боя се отразяваха отблясъците на пожара.

— Да. Обикновено потрошавам всичко, което карам. Май този път съм извадил късмет…

Една тънка струйка бензин от разбития додж стигна до една от горящите кифли.

— Гръм… — започна Еди и блъсна Грант и Ейми на земята, преди огънят да достигне до резервоара.

Доджът експлодира, излетя във въздуха, завъртя се и се стовари върху мурсиелагото.

Еди седна.

— И мълнии.

Грант ахна невярващо при вида на превърнатите в скрап триста хиляди долара. Някой от автобуса отново направи снимка.

— Божичко!

— Имате застраховка, нали? — обади се Ейми.

Той постепенно се успокои.

— Да. Хм. Права сте. И без това не бях сигурен дали този цвят ми харесва.

— Еди!

Еди се изправи и се обърна към Нина.

— О, боже, добре си!

— Остави ме мен, ти как си?

Те се прегърнаха, след което тя погледна към очуканото такси. Мейси я беше послушала и беше избягала, но в колата имаше още някой. Тя се обърна към Ейми.

— Трябва да извикате линейка. Таксиметровият шофьор е прострелян.

— Май ще ни трябва повече от една — отвърна ѝ Ейми, която вече беше извадила радиостанцията си. — Еди, не знам какво стана тук, но съм сигурна, че ще ми го обясниш. — Тя погледна Нина, след това и Грант. — Както и вие, и вие… По дяволите, ще трябва да арестувам всички в радиус от пет пресечки!

— Познаваш ли я? — обърна се Нина към Еди.

— Да, приятелка.

Тя огледа привлекателната полицайка от глава до пети и върху лицето ѝ се изписа подозрение.

— Чакай малко… твоята приятелка полицайка? С която беше онази сутрин?

— Ами… да — призна той. — Същата.

— Вие ли сте съпругата на Еди? — поиска да знае Ейми. Нина кимна. — Добре, вижте какво — съгласна ли сте да се опознаем отблизо в участъка?