Оракула

23

Когато совалката кацна на Филемон II, Ледения попита как да стигне до голямото шестоъгълно здание. На входа показа временния си пропуск. Веднага застана пред пулта на информационния компютър и след малко влезе в шахтата на въздушен асансьор. Отново трябваше да покаже пропуска и да се подложи на проверка на ретинаграмата си, после се спусна поне шестдесет метра под земята.

Озова се в лабиринт от сияещи от чистота, ярко осветени коридори, изчака един войник да го доближи, показа пропуска си за трети път и бе заведен в тясно преддверие. Едва имаше време да запали малка пура, когато отсрещната врата се прибра в стената и друг войник застана пред него.

— Господин Мендоса, той е готов да ви приеме.

Ледения влезе в просторен кабинет, а войникът отстъпи в преддверието и вратата се затвори зад него.

— Карлос!

Тридесет и две вдигна поглед от лъскавата хромирана повърхност на бюрото си и се усмихна. Стената зад него бе изпъстрена с дреболии и сувенири, натрупали се през цял един живот, прекаран в служба на правителството, включително лично надписана холограма, изобразяваща настоящия Секретар на Демокрацията.

— Отдавна не сме се виждали — отбеляза домакинът.

— От двадесет и четири години плюс-минус един месец — потвърди Ледения.

— Не си се променил много.

— Не е зле да си провериш зрението — ухили се Мендоса. — Аз съм старец на шейсет и пет години, при това с шкембенце и изкуствен крак.

Тридесет и две също се засмя.

— Карлос, ти наистина не си се променил. Винаги си бил излишно прям и не си обръщал внимание на добронамерените, макар и неискрени комплименти. — Той изрече рязка команда и един левитиращ стол се плъзна към госта. — Няма ли да седнеш?

Ледения се настани удобно и попита:

— Какво ще кажеш за едно питие?

— А какво ти се пие?

— Все едно, стига да е мокро. Ако навиците ти са останали същите, едва ли имаш евтини боклуци.

Тридесет и две прихна доволно.

— Тогава малко алфардско бренди?

— Добре звучи — съгласи се Ледения.

Домакинът застана пред стена, привидно покрита от тавана до пода с библиотечни шкафове, натисна на определено място, част от холографското изображение изчезна и откри добре заредено барче. Тридесет и две напълни две чаши с бренди, занесе едната на госта и се върна зад бюрото си.

— Благодаря — промърмори Ледения.

— Това е от нови лозя — осведоми го домакинът и приглади светещия плат на скъпата си, шита по мярка туника. — Очаквам с нетърпение оценката ти.

Другият мъж сви рамене.

— Защо пък не. Аз поне нямам с какво да си запълня деня. Когато искаш да говорим по работа, кажи ми.

— Ти и по празните приказки не си падаш, нали? — кисело промълви Тридесет и две.

— В момента ти харчиш пари, а не аз. Така че дърдори колкото си искаш. Но като ти омръзне, все пак можеш да обясниш защо ми предложи три милиона кредита само за да дойда на Филемон II.

— Не вярвах да дойдеш, ако сумата е по-малка — откровено обясни домакинът. — Доколкото разбирам, забогатял си.

— Оправям се някак.

— И все пак трите милиона те накараха да се появиш тук.

— Не са малко пари за едно обикновено пътуване.

— Там, откъдето идват тези пари, има още много.

— Охотно ще те изслушам — увери гостът.

— Карлос, ние се намираме в твърде затруднено положение.

— Кои сте „вие“?

— Знаеш за кого работя.

— Добре, загазили сте. Това какво общо има с мен?

— За да бъдем съвсем честни, Карлос, в момента ти работиш за мен.

Ледения си позволи тънка усмивчица.

— Значи ти си ми пратил Бетина Бейли или както всъщност се казва онази жена… Знаех, че е някой от Демокрацията, но не бях сигурен точно кой.

— Да, аз я пратих при тебе. И ти прие поръчката.

— Работя по въпроса.

— Нека бъдем точни — по въпроса работи Джошуа Джеремая Чандлър, по прякор Свирача. Прав ли съм?

Лицето на Ледения остана напълно невъзмутимо.

— Не виждам защо трябва да отричам. Той е по-млад, по-силен и ужасно бърз в сравнение с мен.

— Но аз наех тебе.

— Всъщност ти не си наемал никого. Това направи твоята агентка, а аз избрах най-добрия да свърши работата.

— Е, тогава сигурно ще ти бъде интересно да научиш, че твоят „най-добър“ избраник направо е превъртял.

— Позволявам си да се усъмня.

— Поддържате ли връзка, откакто той замина за системата Алфа Крепело?

— Не. Но не съм и очаквал да ми се обади толкова скоро.

Ледения допи чашата си и запали отново пурата, която бе угаснала.

— Ще бъда много изненадан, ако някога ти се обади — заяде се Тридесет и две. — Знаеш ли какво е направил още щом се появил в Порт Маракеш?

— Порт Маракеш ли?

— Това е един от тераформираните спътници на Алфа Крепело III.

— Ами ти ми кажи — предложи Ледения.

— Ликвидирал най-добрия наемен убиец там и поел неговия бизнес. После се преместил в Порт Маракайбо, където преди два дни премахнал и жената, която въртяла проституцията и рекета на втория спътник. — Тридесет и две опита да се успокои. — По дяволите, Карлос!… Твоят човек е станал цар на криминалните типове, при това е започнал с пари, дадени от мен!

Гостът поклати глава.

— Не ми казваш всичко, което знаеш.

— Не е вярно. Деянията му са установен факт.

— Познавам Свирача. Той няма никакво желание да напусне родния си свят. Дори поръчките приема, за да покрие разходите си за онази негова джунгла.

— Уверявам те, вече върти свои игрички — настоя Тридесет и две. — Работи само за себе си.

— Укроти се малко — посъветва го Ледения. — Подхванал е нещата точно както бих го направил аз. Първо си е разчистил място, за да уталожи подозренията на Пенелопа, че е дошъл заради нея, а и така по-лесно е могъл да си купи информация за нея. Явно е успял. Но в такъв случай не разбирам защо е трябвало да се мести на другия спътник.

— Преметнал ни е! — сопна се домакинът.

Ледения пак поклати глава.

— Не е останал достатъчно дълго в Порт Маракеш, за да си закрепи положението. Нещо го е принудило да се махне. — Той впи пронизващ поглед в Тридесет и две. — И ти ще ми кажеш какво е станало, ако искаш този разговор да продължи.

Домакинът отвърна на погледа му, но сведе глава и въздъхна.

— Опитали са се да го убият.

— Някой от твоите хора?

— Не, но и те работят за Демокрацията. Не сме единственото управление, което се тревожи от съществуването на Оракула.

— Стига де — изсумтя Ледения недоверчиво. — Били са от твоите кучета, защото си решил, че е най-добре да се отървеш от него. — Той прехвърли възможностите в ума си. — Значи Свирача е разбрал, че се опитваш да го отстраниш, затова се е преместил на другия спътник. Само че не ми е ясно защо не си е променил самоличността.

— Променил я е.

— А ти как разбра, че той е извършил второто убийство?

— Ликвидирал е жена, известна там като Кралица Нефрит. Мнозина от подчинените й ни описаха мъжа.

— Предполагам, че не сте успели да го спипате?

— Той просто изчезна. Но е само въпрос на време да се появи отново. Още не се е наложил като главатар.

На Ледения изглежда му беше много забавно.

— Виждам, че с годините не си помъдрял особено.

— А според тебе къде ще отиде?

— Вероятно вече е на Алфа Крепело III.

— Тогава защо е убил Кралица Нефрит?

— Нямам представа.

— Няма да се хвана на въдицата — троснато каза Тридесет и две. — Откакто е пристигнал в онази звездна система, всяка негова стъпка е имала за цел да вземе в свои ръце цялата мрежа от престъпници на два от спътниците.

— Мисли каквото искаш — нехайно отвърна Ледения. — Не съм дошъл тук да споря с тебе.

— Дойде, защото ти платих.

— Правилно. И срещу три милиона кредита поне съм длъжен да изслушам учтиво твоите дрънканици.

— Виж какво — разсърди се домакинът, — вече ти казах, че си имаме сериозни проблеми. Дори ако си прав и той е отишъл на Алфа Крепело III, не сме се отървали от затрудненията.

— Все още съм готов да те изслушам.

— Внушиха ни, че никой не иска да рискува и няма да измъкваме Оракула от планетата. Новата ми заповед е да я унищожа.

— Дано имаш късмет — подсмихна се Ледения.

— Нужно ми е нещо повече от късмет — натърти Тридесет и две. — Искам резултати… А Свирача дали ще я убие?

— Само ако не измисли начин да я отведе. Сигурно не си забравил, че точно за това ми плати.

— Можеш ли да се свържеш с него и да му съобщиш, че условията вече са други? Съмнявам се да ми повярва след случката в Порт Маракеш, макар че изобщо не бях забъркан в покушението срещу него.

— И аз се съмнявам — проточи замислено Ледения. — Ако вече е на планетата, ще се крие от всички, докато стигне до Оракула. Най-добрият вариант за тебе е да пратиш още някого и да се надяваш, че вторият ти агент ще изпревари Свирача.

— Вече пратих там осем човека — призна Тридесет и две. — Първите седем от тях са мъртви.

— А осмият?

Лицето на домакина се разкриви.

— Осмият е престъпник, когото освободих от затвора. Изпипва великолепно операциите си и убива, без да му мигне окото. — Той се подвоуми, но продължи: — Натъпках го с всякакви устройства — камера в окото, предавател в ухото, дори бомба в черепа, за да не се прави на интересен.

— И какво стана?

— Кучият му син открил как да махне всичко! — изръмжа Тридесет и две. — Вече ме изнуди за пари и действа, без да го контролирам по никакъв начин!

Ледения се ухили.

— Това момче май ще ми стане симпатично.

— Освен това има заповед да премахне твоя човек, ако се сблъскат на Хадес.

— Хадес ли?

— Това е неофициалното име на Алфа Крепело III.

— А защо е нужно да убива Свирача?

— Защото шефовете на Демокрацията са решили, че предпочитат онази жена да е мъртва, отколкото да върлува из галактиката.

— Безполезно е — промълви Ледения след малко. — По-печен от Свирача не съм срещал. Твоят човек и косъм не може да смъкне от главата му.

— Не ми пука дали ще го убие! — отсече домакинът.

— Май нищо не разбирам.

— Проклятие, Карлос!… Вече имаме двама на планетата. Единият ще се опита да отмъкне Пенелопа, а ние за нищо на света не искаме тя да тръгне с него. Другият знае, че му преведохме десет милиона в някаква толкова сенчеста сметка, че дори аз не успях да се добера до нея. И му е ясно като слънчев ден, че докопаме ли го, чака го незабавна екзекуция. — Той млъкна с усилие, за да овладее нервите си. — Заповядано ми е да ликвидирам Оракула, но не мога да се надявам, че който и да е от двамата ще направи това.

— Може и да си прав — безметежно отвърна Ледения. — Като гледам, доста пари си пръснал на вятъра.

— Вината отчасти е и твоя — заяде се Тридесет и две.

— Виж ти! Как го измисли?

— Само един човек в света познава Пенелопа Бейли достатъчно добре, за да ми свърши работата. И аз те наех, Карлос. Щом си взел парите, трябваше лично да се заемеш с това.

— Аз съм един куц, затлъстял дъртак — възмути се гостът. — Затова ти намерих най-добрия в занаята.

— Може да е страхотен като убиец, но не познава жената. За разлика от тебе.

— Чуй ме сега — подхвана Ледения. — Аз още по-силно от тебе желая смъртта й. Тя уби човек, който не ми беше безразличен, а аз останах с един крак. — Той се пресегна и угаси пурата си в пепелника. — Но освен това съзнавам колко е опасна Пенелопа. Допускам, че тя е най-опасното живо същество в цялата скапана галактика, може би дори в цялата история на галактиката! Ето причината да се откажа от сладостта на личното отмъщение и да наема професионалист, който има най-големи шансове да успее.

— Добре де, но той няма никакво намерение да свърши това. Изтребва главатари на банди и се стреми да заеме мястото им.

— Готов съм да се обзаложа с тебе на трите милиона кредита, които ми даде, че той е или на Хадес, или е на път за там.

— Дори да си прав, няма да я ликвидира.

— Отначало няма да се опита — съгласи се Ледения.

— Ти си наясно с дарбата на Пенелопа. Ако тя знае, че той е наблизо, и не иска да тръгне с него, какви са шансовете му да я убие?

— Горе-долу равни на нула.

— Моят човек би могъл да я изненада, но пък няма никакъв стимул да се занимава с нея. Платихме му пребогато и едва ли някога ще си направи труда да ми се обади.

— Никой не може да я изненада — възрази гостът. — Не е нужно да те види, за да знае, че си наоколо. Тя вижда какво ще стане и ако не й харесва — променя го.

— Е, сега убеди ли се?! — възкликна домакинът. — Ето какво не знаят Свирача и Джими Двете пера! Затова си ми нужен ти!

— Джими Двете пера? — учудено повтори Ледения. — Пратил си Индианеца срещу Оракула?

— Познаваш ли го?

— Чувал съм за него. Пада си по онези семенца.

— Затова предпочетох да го държа под око.

— Ами можеш да забравиш за него — заяви Ледения. — Щом се е отървал от твоите джунджурии, вече се кефи в своя въображаем рай.

— На Хадес не може да си намери семена.

Гостът го зяпна.

— Ти вярваш ли си?

— Проверяваме всяка пратка товари, предназначена за Хадес.

— И да има планета, на която не се вкарват нелегално семена, тя още не е открита.

— Все едно. Ако Джими вече си е напълнил устата с дрога, твоята намеса става още по-наложителна.

— Засега няма нищо наложително — кротко напомни гостът. — Ти ми плати три милиона само за да те изслушам.

— Готов съм да ти платя много повече.

— Достатъчно богат съм. Нямам нужда от още пари.

— Давам ти възможност и да си отмъстиш.

— Няма как да отмъстиш на ураган или йонна буря — възрази Ледения. — Те са природни стихии. Ако оцелееш след срещата си с тях, радваш се на късмета си и се стараеш такава беда да не ти се случи втори път. — Той млъкна за момент и се навъси. — И Пенелопа е природна стихия. Ще ликувам, ако на някого му стигнат силите да я убие, но не вярвам, че това е възможно. Не съм толкова тъп, че сам да се опитам. Сблъсках се с нея, когато бях много по-млад и жизнен, но и тогава ми се размина на косъм.

— Толкова си трезвомислещ и спокоен, че почти ти повярвах — промърмори Тридесет и две. — Карлос, постарах се да науча всичко за тебе. През последните четиринадесет години си разнищвал всяка следа, която е могла да те отведе при нея. Кръстосвал си из цялата Вътрешна граница в опити да откриеш момичето. Поведението ти не е на човек, който се страхува от нова среща с Пенелопа.

— Да, отначало я издирвах стръвно — призна Ледения. — Няма защо да те лъжа. Но никой не може да живее само с омраза толкова години. След време чувствата затихват, съзнанието се избистря. Накрая я търсех по-скоро от любопитство. Исках да науча в какво се е превърнала, как е успяла да се крие толкова дълго, какво е намислила.

— Сега Пенелопа е само на две звездни системи оттук — напомни Тридесет и две. — А ти още нищо не знаеш за нея.

— Когато е готова да направи решителния си ход, всички ще научим.

Домакинът допи последната глътка бренди от чашата си и се вторачи в госта.

— Не можем да си позволим това. Трябва да я ликвидираме сега.

— А може би тя иска само да я оставим на мира.

— Ако ти имаше такава дарба, би ли се примирил да живееш тихо и скромно само за да не си навличаш неприятности?

— Не, обаче…

— Какво „обаче“?

— Обаче аз съм човек — каза Ледения. — Предполагам, че за Пенелопа това определение вече не важи.

— Още една причина да се отървем от нея.

— Щом казваш.

— Десет милиона кредита — изрече домакинът.

Гостът не отговори, загледал се в някаква точка на стената.

— Е? — подкани го нетърпеливо Тридесет и две.

— Не ми досаждай — отряза го Ледения. — Мисля.

— Разходите ли пресмяташ?

— Казах ти да си затваряш устата!

Мъжът зад бюрото го изгледа, сви рамене и не проговори повече. Ледения не помръдна в креслото две-три минути, после се обърна към Тридесет и две.

— Имаш си страхотна беля на главата.

— Точно това ти обяснявам, откакто влезе тук.

Гостът поклати глава.

— Най-лошият ти проблем не е този, за който си мислиш.

— Нещо не те разбирам…

— Толкова отдавна срещнах Пенелопа, че понякога забравям на какво е способна — обясни Ледения. — Имаш двама агенти на Хадес…

— Знаем само за един.

— Повярвай ми — имаш двама.

— Добре де, засега ще се съглася. И що за извод следва от това?

— Помисли — защо тези двамата са още живи?

Домакинът явно се обърка напълно.

— Не схващам смисъла на въпроса ти.

— Защо корабът на Индианеца не се разби, вместо да кацне благополучно? Защо Свирача е успял да извърши убийствата на спътниците?

— Тя ги иска живи! — досети се Тридесет и две. — Но защо?

— Сещам се само за една причина. Задържат насила Пенелопа на онази планета и тя иска двамата агенти да я измъкнат оттам.

— Насила ли? Нима това е възможно?

— Не мога да кажа… но знам, че ако не е искала да тръгне, Индианеца нямаше да преживее операцията за премахването на твоите устройства. Хирургът е щял да кихне или да трепне в най-неподходящия момент… Да, ти си прав. Ако не можеш да отзовеш Свирача, ще се наложи да го убиеш. Вероятно и Индианеца. Щом Пенелопа желае да се махне от Хадес, трябва да я спреш.

— Заповядано ми е да организирам ликвидирането й.

— Набутай си тия заповеди отзад! — изсумтя Ледения. — Момичето ти беше в ръцете едва шестгодишно, а ти дори тогава не успя да я опазиш. Опитах се да я убия, когато беше на осем години, и се провалих с трясък. Но сега жителите на Хадес са измислили как да я държат затворена там години наред, въпреки че без никакво съмнение силата й се е развивала. — Взираше се настойчиво в очите на Тридесет и две. — Позволиш ли й да избяга от планетата, адът ще се отвори под краката ни. Пенелопа няма нужда от боен флот, за да покори някоя планета. Само ще избере единственото бъдеще сред милиони възможни, в което близката звезда избухва или грамаден метеорит се забива в планетата. Дай й петхилядна армия и тя ще победи в битка срещу всяка сила в галактиката, като просто предпочете най-печелившия вариант. Не вярвам, че е възможно тя да бъде убита, но може да бъде затворена — както е и в момента.

— Ако си налучкал истината, това са идеалните условия, улесняващи ликвидирането й — настоя домакинът.

— Не, ти още не разбираш — въздъхна Ледения. — Да си представим, че я държат в килия. Ако се опиташ да я застреляш, тя ще кихне или ще се закашля в точно подбран миг, или пък ще направи нещо друго, за да настъпи бъдещето, в което ти ще улучиш вместо нея ключалката на вратата.

— И все пак сме длъжни да опитаме.

— Не! — изрева Ледения. — Поне сега проумей какво се опитвам да ти обясня — те са измислили как да я задържат. Трябва да сме луди, за да се намесим.

— Но не можем да седим със скръстени ръце! — ядоса се и Тридесет и две.

— Можехме, ако не ме беше наел и ако не беше насъскал Индианеца — тежко изрече Ледения. — Но както вече ти казах, имаш си голяма беля на главата. Който и да стигне пръв до нея, ще я освободи, съзнателно или по принуда. — Той млъкна за дълго. — Преведи десет милиона кредита по някоя от сметките ми — каза неохотно. — Ще трябва и аз да отида.

— Май доскоро не искаше да се забъркваш.

— И сега не искам. Но само аз мога да отменя поръчката на Свирача. Той ще убие всеки друг, когото пратиш при него.

— А Индианеца?

— Намерил ли си е семена, сега е някъде из безкрайните ловни полета. Ако пък се опита да убие Свирача, ще можеш да погребеш каквото остане от него.

— Но ако е без дрога и не срещне Свирача, ще потърси Оракула.

— Значи ще се наложи аз да го намеря и да го спра.

— Ти сам изтъкна, че си дърт дебелак с протеза вместо крак — сопна му се Тридесет и две. — Защо се надяваш да го спреш?

— Той няма да знае защо съм там и така ще му липсва мотив да ме очисти. Дано дотогава съм намерил Свирача, за да ми помогне. — Ледения изгледа мрачно събеседника си. — Иначе ти остава само още една възможност.

— Например?

— Да пръснеш на атоми цялата гадна планета, при това с автоматични кораби, програмирани на хиляди светлинни години оттук.

— Не можем да избием двеста милиона Сини дяволи само за да се отървем от някой, който е вероятна заплаха за нас!

— Правили сме и по-лоши неща преди.

— Нямам намерение да се прочуя като масов убиец!

Ледения въздъхна.

— Значи остава аз да отида на Хадес и ако мога, да намеря Свирача и Индианеца, преди те да са я намерили.

— А какво те кара да мислиш, че тя ще те остави да кацнеш на планетата?

— Все ще измисля нещо. Плащаш ми отчасти и за това.

Тридесет и две се опита да осмисли отговора и смутено тръсна глава.

— Не знам какво да правя. Когато го казваш по този начин, поне изглежда логично… — Въздъхна пресекливо. — Но от мен се иска да я убия, а ние обсъждаме как да попречим на двама изпечени убийци, които имат задача да я открият.

— Ти решаваш — отсече Ледения. — Аз съм старец и се надявам животът ми да свърши, преди тя да обърне Демокрацията с карантиите навън. — Той се изправи. — Връщам се в кораба си. Ще остана в орбита още десет часа. Сигурно си записал целия ни разговор. Пусни го на ония, от които си получаваш заповедите. Ако не ми се обадиш през това време, ще приема, че продължавате с опитите да убиете Пенелопа, и ще се върна на Последен шанс.

Не бяха нужни десет часа, нито дори осем.

Само пет часа по-късно Демокрацията преведе по сметка на Ледения десет милиона кредита.

Десет минути след това той включи двигателите на кораба си и отпътува към Хадес. Чудеше се дали ще доживее да похарчи дори един кредит от тези пари.

24

Когато доближи планетата, получи радиосигнал.

— Навлязохте в пространството, контролирано от Алфа Крепело III — съобщи глас с акцент. — Моля, идентифицирайте се.

— Тук „Космическа мишка“, регистрационен номер 932К1Р23, излетях преди пет галактически стандартни денонощия от Последен шанс със спиране на Филемон II. Пилот — Карлос Мендоса.

— Достъпът до Алфа Крепело III е забранен за лица, които не са получили предварително разрешение.

— Искам да говоря с някой от началниците.

— Това е невъзможно.

— Трябва да предам особено важна информация.

— От какъв характер е тази информация?

— Не е предназначена за дребни чиновници — отсече Ледения. — Трябва да говоря с някого от вашите началници.

— Вече ви обясних, че това е невъзможно.

— Тогава ми съобщете името и служебния си номер — настоя Ледения. — Искам да знам кой ще си го отнесе, когато командирът ви попита защо не е бил уведомен навреме.

Последва кратка пауза.

— Моля, изчакайте — обади се гласът.

Ледения си позволи мигновена усмивка, отвори кутия бира и зачака искането му да бъде предадено нагоре по командната верига до някого, който най-накрая би поел отговорност.

Минаха единадесет минути.

После на екрана се появи Син дявол с блестящи скъпоценни камъни по униформата си. Човекът предположи, че това са някакви ордени или знаци за висок ранг.

— Аз съм Праед Тропо — представи се съществото.

— Началник ли сте?

— Заемам отговорен пост. Каква информация искате да ми съобщите?

— Въпросът е твърде деликатен. Бих искал да поговоря с вас лично.

— Нямате разрешение за кацане на Алфа Крепело III.

— Дори за да спася живота на Оракула? — учуди се Ледения.

Лицето на Синия дявол не се промени, но тонът му стана по-умерен.

— Продължавайте — подкани той.

— В момента на Алфа Крепело III се намира професионален убиец — човек, който е нает да ликвидира Оракула. Той не работи за Демокрацията. Всъщност именно Демокрацията, която няма никакво желание да избухне междупланетен скандал, ми възложи задачата да попреча на убиеца. Но за да я изпълня, имам нужда от вашето съдействие.

— Оракула не е в опасност — заяви съществото. — Никой не може да й навреди.

— Демокрацията контролира петдесетина хиляди светове, но никъде по тях няма по-хитър убиец от този. Сигурен ли сте, че сте готов да поемете такъв риск?

— Щом е най-хитрият убиец, как възнамерявате да му попречите?

— Лично аз не мога да сторя това — призна Ледения. — Най-добрите ми години отдавна останаха зад гърба ми. Все пак познавам похватите на този човек, а и ще го разпозная. Надявам се да ви помогна при залавянето му.

— Изпратете ни холограмата и ретинаграмата му, а ние ще се погрижим за него.

— Ако организирам залавянето му, ще ми бъдат изплатени десет милиона кредита. Но ще получа парите единствено в случай че мисията ми завърши успешно. Демокрацията няма да има никакъв мотив да ми ги даде, ако вие свършите работата вместо мен. Или ще си сътрудничим, или се връщам на Последен шанс, а Оракула да се оправя както може.

— Защо трябва да ви вярвам? — скептично подхвърли Праед Тропо.

— Можете да се допитате до човека, който ми възложи задачата.

— А защо да вярвам на който и да е човек?

Ледения очакваше този въпрос. Сега беше времето да изиграе най-силния си коз — предложението, на което бе готов да заложи живота си.

— Охотно ще се поставя на ваше разположение, докато се убедите, че ви казвам истината. Не се съмнявам, че имате устройства, подобни на детектора на лъжата. Нямам нищо против да ме разпитате и да проверите реакциите ми с такова устройство.

— Имам нужда от време, за да обмисля решението си — заяви Праед Тропо.

— Разбирам ви, но моля да разберете, че всяка пропусната минута е в полза на убиеца.

„А и колкото по-малко време имаш да се сетиш за изненадващ въпрос, толкова по-добре.“

Този път мълчанието трая най-много тридесет секунди.

— Ще излъчим координатите на площадката за кацане — съобщи Синият дявол. — Трябва да изключите всички оръжейни системи на кораба си или ще бъдете унищожен.

— Нямам никакви оръжейни системи — отвърна Ледения.

— Предаваме координатите.

Корабът бе насочен към военен космодрум, където кацна след четиридесет минути. Ледения излезе в непоносимо жежкия въздух на Хадес и веднага бе заобиколен от цял взвод Сини дяволи. Отведоха го набързо в близката сграда, където го чакаше Праед Тропо.

— Трябва да ви е ясно, че ако ви уличим в лъжа, ще бъдете затворен и най-вероятно екзекутиран — каза военачалникът вместо поздрав.

— Съзнавам това. Но щом се уверите, че съм искрен с вас, надявам се да работим заедно.

— Ще видим.

— Нека ви кажа още нещо. Аз съм независим бизнесмен, който се опитва да стане още по-независим. Лично на мен не ми пука дали Оракула ще живее милион години, или ще се спомине още утре.

— А защо трябва да знам това?

— Опитвам се да ви накарам да разберете, че можете да ми се доверите, защото се ръководя от най-древната и силна човешка подбуда — алчността. Нямам причина да ви лъжа, напротив.

— Мендоса, ако казвате истината, няма за какво да се безпокоите — отвърна Праед Тропо. — Последвайте ме.

Тръгнаха по коридора, придружени от взвода. Ледения не бе виждал такъв коридор през живота си. Сякаш се бе пръкнал от фантазията на пиян до смърт архитект или направо от мозъка на луд. Таванът се издигаше пет метра нагоре, после се спускаше отведнъж, така че трябваше да се наведат, за да не си ударят главите. Криволичеше без никакво видимо обяснение, отстрани нямаше врати или открити помещения. И когато Ледения вече бе уверен, че са се върнали там, откъдето тръгнаха, внезапно се озоваха в голяма стая.

Стените образуваха чудати ъгли помежду си, а таванът приличаше на застинала вълна от бурен океан. В отсрещния край на стаята бяха наредени машини, но никоя от тях не приличаше на нещо познато. До една от тях бе поставен стол, явно предназначен не за човеци. Като се вгледа, Ледения прецени, че на тази измишльотина и един Син дявол би се чувствал доста неудобно.

Наредиха му да седне. Праед Тропо залепи малък диск отзад на врата му и още един на лявата му китка. Четирима Сини дяволи от взвода насочиха оръжията си към човека.

— Готови сме да ви разпитаме — съобщи военачалникът. — Ако излъжете, нервните ви центрове ще бъдат подложени на почти смъртоносно въздействие. Разбрахте ли ме?

— Да.

— Опитате ли се да избягате преди края на разпита, ще бъдете застрелян. Разбрахте ли и това?

— Да.

— Добре. Как се казвате?

— Карлос Мендоса.

— На коя планета живеете?

— На Последен шанс.

— В нашата документация не е регистрирана планета с наименование Последен шанс.

— Официално се нарича Медисън IV.

— Мендоса, защо дойдохте тук?

„Ето, започва се. Запази спокойствие, не се вълнувай излишно и си подбирай думите много предпазливо. Ако не се объркаш, можеш да надхитриш тази машина.“

— Дойдох на Алфа Крепело III, за да попреча на наемен убиец, чието име е Чандлър.

Напрегна се в очакване на токовия удар, но след миг се отпусна.

— Каква е задачата на Чандлър?

— Трябва да открие и ликвидира Оракула.

— А вие как научихте това?

„Внимавай!“

— Познавам добре човека, който го е наел.

— А кой нае вас, за да предотвратите убийството?

— Високопоставен служител на Демокрацията. Не знам истинското му име, а кодовото е Тридесет и две. В момента се намира на Филемон II. Предложи ми десет милиона кредита, ако изпълня мисията си.

— Как е успял Чандлър да дойде на Алфа Крепело III? — продължи Праед Тропо.

— Това не ми е известно.

— Къде е той сега?

— Не знам.

— Но сте сигурен, че му е поръчано да убие Оракула?

„Не отговаряй веднага. Поеми си дъх. Нека отговорът ти бъде точен. Мисли!“

— Знам, че при подходящи обстоятелства той ще се опита да я убие.

И сега Ледения очакваше да бъде раздрусан почти фатално, но нищо подобно не го сполетя.

— Срещал ли сте се лично с Чандлър?

— Да.

— И можете да го разпознаете?

— Да.

— А каква полза ще имаме ние от това, щом е такъв майстор на маскировката?

— Познавам начина му на действие. И когато го видя, ще го позная веднага.

— Убеден ли сте? — усъмни се Праед Тропо. — Изобщо ли не се колебаете?

— Абсолютно сигурен съм — потвърди Ледения. — Не изпитвам никакви колебания. — Той поспря и добави: — Ако сте удовлетворен от отговорите, защо не махнете тези неща от мен? Доста неспокоен съм и се притеснявам машината да не сметне състоянието на нервите ми за признак на лъжа.

— Ще прекъснем връзката ви с уреда, когато аз реша — заяви Синия дявол.

Зададе същите въпроси още три пъти, после поиска Ледения да му изброи установените жертви на Чандлър.

— Изглежда, че наистина е опасен — най-после призна Праед Тропо.

— Разправят, че е най-добрият в занаята.

— И все пак не разбирам защо Демокрацията иска да му попречи. Струва ми се, че ще бъдат много доволни, ако Оракула умре. Само тя успя да съхрани нашата независимост досега.

Отначало Ледения реши да си замълчи, защото не му бе зададен пряк въпрос. Но след миг разбра, че е добре да скалъпи някакъв отговор, преди Тропо да се сети за по-опасен начин да изрази недоумението си.

— Уверявам ви, че Демокрацията не иска Чандлър да изпълни поръчката. Доколкото разбрах, опитали са се да го премахнат, докато е бил в Порт Маракеш, но неуспешно.

Синия дявол се вторачи задълго в него.

— Ще ви попитам още веднъж, направо: Демокрацията ли нае този професионален убиец?

„Този убиец. Съсредоточи се върху «този». Те дори не подозират за Индианеца. «Този» убиец е Свирача. Само Свирача! И точно аз му казах да я убие, ако не може да я отведе. Демокрацията не знаеше нищо за указанията ми. Те я искаха жива по онова време. И Тропо говори само за Свирача. Не за Индианеца. Само за Свирача, а аз му казах какво да прави, не Демокрацията!“

— Явно се колебаете как да ми отговорите — обади се Праед Тропо. — Питам ви отново: Демокрацията ли нае този убиец да ликвидира Оракула?

— Не — натърти Ледения.

— И още веднъж: Демокрацията ли нае Чандлър да убие Оракула?

— Не.

„Това е. Вече научи от мен всичко, което можех да ти кажа. Няма смисъл да ме разпитваш за Оракула. Аз съм само един дребен доносник. Какво мога да знам за нея? Вероятно дори не ми е ясно дали е човек или е Син дявол. И защо да се интересувам от Оракула? Никой нищо не би ми казал за нейната дарба. Само не ме питай за нея и вече съм победител. Само не ме питай за Оракула…“

— Вие верен ли сте на Демокрацията? — изрече Праед Тропо.

— Не изпитвам подобни чувства.

— Ако поискат от вас да излъжете, ще го направите ли?

— Зависи от много неща.

— От какво например?

— От изгодата, която ще ми донесат лъжите.

— За финансова изгода ли говорите?

— Точно така.

— А излъгахте ли ме?

„Пита ме за лъжи по време на този разпит, а не за разговора ни, докато бях в кораба. Това е очевидно. Пита ме само дали съм го излъгал, откакто съм прикачен към тая машина. Въпросът се отнася само за този разпит!“

— Не.

Праед Тропо отново провери данните от уреда и кимна на един от подчинените си, който махна дисковете от врата и ръката на Ледения. Човекът стана от стола и изведнъж усети колко неудобна е била позата му. Протегна се, за да разкърши схванатите си мускули.

— Доволен ли сте? — попита след секунда.

— Засега — отговори Синия дявол.

— Тогава нека се захващаме за работа, преди Чандлър да ни е минал на завоя.

— Какво означава това?

— Исках да кажа — преди да ни е изпреварил. Тук е от няколко дни. Откъде да знам, може вече да е опасно близо до Оракула.

— Нищо не заплашва Оракула — спокойно го увери Праед Тропо.

— Колко пъти да ви повтарям, че този мъж е най-способният убиец в Демокрацията?

— Няма никакво значение. Никой не може да убие Оракула.

Ледения прозря възможността да се покаже невеж и се възползва мигновено.

— Всеки Син дявол може да бъде убит.

Лицето на съществото се разкриви странно и Ледения реши, че е успял да го развесели.

— Тя не принадлежи към моята раса, а към вашата!

— Тогава какво търси на Алфа Крепело III?

— Това не ви засяга.

— Е, щом е жена, още по-наложително е да я защитим — промълви Ледения. — Чандлър е специалист точно в изтребването на човеци.

— Не може да я убие — с равен глас повтори Синия дявол.

— Ами щом сте толкова сигурен, защо ми позволихте да кацна, по дяволите?

— Защото на планетата има наемен убиец, който трябва да бъде задържан.

Ледения се насили да покаже, че е смутен.

— Но нали сте убеден, че той нищо лошо няма да направи на Оракула? Тогава защо?…

— Защото може да навреди на онези мои сънародници, които са постоянно около Оракула.

— А защо Оракула е толкова неуязвима?

Праед Тропо пренебрегна въпроса и поведе Ледения обратно по безумно кривящия се коридор към изхода от сградата. Щом излязоха, спря и се обърна към човека.

— Нямаме подходяща за вас храна. Ще бъдете придружен до вашия кораб, откъдето ще вземете припаси, достатъчни за три денонощия.

— Ами ако минат повече от три дни, докато хванем Чандлър?

— В такъв случай ще взема друго решение.

— Я почакайте малко. Щом нямате храна за хора, Оракула какво яде?

— Нямаме храна за вас — обясни военачалникът.

„Свирач, ти ще трябва да се криеш много старателно, значи е малко вероятно да научиш кой й доставя храната. Но ако Индианеца не се е отнесъл в страната на виденията, досега се е сетил сто пъти. Значи той е по-близо до нея от тебе и очаквам да се появи пръв, стига да не преживя семена.

И ако се наложи да пожертвам един от вас, ще е по-скоро Индианеца, ще го представя за тебе… Пък и така е по-добре, защото отдавна мина времето, когато бих се надявал да се справя с тебе, ако изобщо някога съм бил способен на това. Само ми се иска да бях погледнал някаква холограма на проклетия Индианец!“

— Какво ще правим, след като си взема храна? — попита Ледения на глас.

— После ще дойдете с мен на едно място, където ще прегледате холограмите на всички хора, намиращи се в момента на Алфа Крепело III. Ако разпознаете Чандлър между тях, ще го арестуваме.

— Ами ако нямате негова холограма или не можете да го намерите?

— Тогава ще повишим бдителността на охраната и когато направи опит да нападне Оракула, ще го задържим.

— Искате ли да чуете едно предложение от мен? — попита Ледения.

— Кажете.

— Чандлър е твърде опитен професионалист, за да го спипате толкова лесно. Може и да го разпозная на холограмата, но по-вероятно е той вече да приближава мястото, където сте настанили Оракула. Няма да избере най-прекия път. Само глупак би постъпил така на планета, където всеки човек е под подозрение.

„Само глупак или сакат старец, който е толкова грохнал, че вече не го бива за тайни операции.“

— Мендоса, какво искате да ми внушите? — грубо попита Праед Тропо.

— Той е предпазлив — продължи Ледения, — затова няма да направи нищо, преди да е проучил задълженията и графика на всеки Син дявол, който е близо до Оракула. Вижте какво, ако просто подсилите охраната, той ще чака, докато вашата бдителност отслабне. Не знам колко са му платили за тази поръчка, но трябва да е достатъчно, за да чака година или две, ако го принудите. Той обаче ме познава и няма никаква причина да се усъмни в мен. Поставете ме близо до щаба на Оракула, така че да се забелязвам лесно, и според мен той ще се опита да поговори с мен.

— За какво има да говори с вас?

— Ще се учуди, защото няма да разбере какво правя там. Ще иска да се убеди, че не сме съперници, или пък ще си помисли, че му нося нови указания от неговия работодател.

— Нима това ще ни помогне? — недоверчиво подхвърли военачалникът. — Вие сте старец, а той е професионален убиец. Как ще го задържите?

— Няма аз да го задържа — обясни Ледения. — Но поне има шанс да улесня залавянето му. Ще му кажа, че има промяна в плановете и че трябва да отидем някъде, за да я обсъдим… а там ще го чакате вие.

— Очаквате ли да ви повярва?

— А защо не?

— Защото, както вече изтъкнахте, няма очевидна причина за присъствието ви на Алфа Крепело III. Може би ще надуши опасността още щом ви види.

— И това не е изключено — съгласи се Ледения. — Но какъв избор ще има? Уверявате ме, че Оракула е недосегаема. Успее ли планът ми, само час по-късно ще арестувате убиеца. Ако се разтревожи, когато ме намери, ще се скрие отново, което с нищо няма да ви затрудни, напротив — поне ще знаете приблизително района, където да го търсите.

— А ако ви премахне? — упорстваше Праед Тропо.

— Плащат ми достатъчно, за да поема този риск.

— Ще се наложи да обмисля много внимателно вашето предложение. Не ми допада да ви предоставя чак такава свобода на действията.

— Щом ще си помагаме, ще трябва и да си имаме доверие.

— Вие сте човек и това е предостатъчно, за да ви подозирам — заяви военачалникът.

— Но нали собствената ви машина потвърди, че казвам истината!

— Отговорихте искрено на въпросите ми — призна Праед Тропо. — Но остава възможността да не съм задал най-правилните въпроси. Вие сте човек, а искате да помогнете на друга раса да се отърве от такъв като вас. Изобщо не се съмнявам, че ако не ви бях разрешил да кацнете, щяхте да потърсите начин за нелегално проникване на Алфа Крепело III. Онзи убиец ви познава и ви вярва, а вие се каните да го измамите и да го предадете в ръцете ни. Как да знам какви други подбуди имате, защо всъщност сте тук?

„Тропо, по-умен си, отколкото изглеждаше в началото. Скоро ще ти хрумне да попиташ Оракула какво трябва да предприемеш срещу Чандлър. Засега те е страх да я занимаваш с такава глупост, но утре или вдругиден ще събереш смелост. Почти сигурен съм, че ще споменеш името ми. Боя се, че ти е писано да умреш преждевременно.“

— Е, измислите ли нещо по-добро, съобщете ми.

— Така и ще направя.

— Само не се бавете излишно. Не забравяйте, че този мъж винаги е успявал, освен това е имал достатъчно време, за да открие къде е Оракула. Животът на мнозина зависи от нашата бърза реакция.

„Включително и моят.“

25

До края на деня Праед Тропо още не бе решил какъв план за действие да избере и Ледения помоли за разрешение да прекара нощта в кораба си, където щеше да му бъде по-хладно и имаше удобно за човеци легло. Синия дявол отначало се заинати, но все пак му разреши да се върне в кораба.

Щом затвори люка на въздушния шлюз и включи системата за сигурност, Ледения седна пред подпространствената си радиостанция.

— Тридесет и две слуша — чу се глас.

— Аз съм — каза Ледения. — Дано си прав, че тия твари не могат да засичат честотата, която използваме.

— Не могат. А ти къде си — на някой от спътниците ли?

— На Хадес.

— Вече си на Хадес?! — изуми се Тридесет и две. — Знаех си, че ти си най-подходящ за тази задача, и затова изпратих онази жена при тебе! Не биваше да прехвърляш работата на друг.

— И сега щеше да се опитваш да убиеш мен — сухо напомни Ледения.

Настъпи неловко мълчание.

— Научи ли нещо ново? — накрая попита Тридесет и две.

— Още нищо не съм надушил за намеренията на Свирача, ако това те интересува.

— А за Джими Двете пера?

— Не знам къде е, но ако се е опазил от семената, знам къде ще се появи.

— Не за него се тревожа. Или ще убие Оракула, или него ще пречукат, докато се опитва. Трябва да спрем Чандлър!

— Позволяваш ли да ти напомня, че съм на тази гнусна планета само от три-четири часа? Ако беше толкова лесно човек да го прецака, нямаше да го наема, а ти не би ме потърсил изобщо.

— Моля те да ме извиниш — явно насила каза Тридесет и две. — Само че много се безпокоим какво ще стане накрая.

— И колко сте тези, дето се безпокоите? Да не правите облози кой ще остане жив и на кого ще видят сметката?

— Моля те, само внимавай! — напомни Тридесет и две. — Ако наистина се обзалагахме, Оракула щеше да е фаворит в състезанието.

— Известно ми е. Но ако ме оставиш да поприказвам с някой от твоите специалисти по взривни вещества, може и да намаля шансовете й.

— Веднага ще повикам някого.

— Само побързай. Въпреки всичко не разчитам на тази защитена честота.

Специалистката беше готова за разговор след броени минути. Ледения й зададе множество въпроси, отговорите го удовлетвориха и той изключи радиостанцията. Изчака няколко минути да се убеди, че никой не е засякъл разговора и не се кани да го арестува. През следващите два часа беше много зает — възползва се от току-що получената информация. Накрая се просна на койката си и заспа на секундата, изтощен и телесно, и психически от този ден.

Още с изгрева на слънцето Праед Тропо му се обади и поиска веднага да го види. Навън вече беше твърде топло, а въздухът се сгорещяваше с всяка минута. Ледения нахлупи широкопола шапка, за да предпази очите си от слънчевите лъчи.

— Обмислих предложението ви — съобщи военачалникът, докато вървяха към чакащата ги кола. — Реших да приложим вашия план за залавянето на убиеца.

— Благодаря.

— Мендоса, няма за какво да ми благодарите. Трябва да се справим с много опасно положение. А вие ще рискувате живота си.

— Вече ви казах, че ми плащат добре за рисковете.

Лицето на Праед Тропо показа ясно какво мисли той за раса, която би направила всичко за пари.

— Къде ще ходим? — попита Ледения, когато военачалникът му махна да влезе в колата.

Вътре се бяха настанили още четирима въоръжени Сини дяволи.

— Където вие пожелахте да отидем.

Изведнъж прозорците на возилото се затъмниха и се включи осветлението.

— В щаба на Оракула?

— Познахте — потвърди Праед Тропо. — Не е нужно да знаете къде е разположен, затова затъмнихме прозорците.

Ледения се опитваше напразно да седне по-удобно. За пръв път, откакто стъпи на Хадес, остро усети неприятната, почти горчива миризма на Сините дяволи. В колата нямаше климатична инсталация, защото местните жители понасяха добре жегата. Устата на човека пресъхна в миг. След няколко минути вече се потеше обилно, дрехите му подгизнаха, а стъпалото на здравия му крак жвакаше неприятно в обувката.

— Колко остава? — попита прегракнало.

— Може би час, може би два — нехайно отговори Праед Тропо.

— Чудесно — промърмори човекът.

— Не ви понася климатът ли?

— Да, и то много.

— О, тъй ли било! — изрече военачалникът без дори намек за загриженост.

Колата се носеше бързо в незнайна посока. Ледения откри, че му е по-удобно да седи приведен напред, опрял лакти на коленете си. Но само след десетина минути гърбът го заболя и той пак се облегна назад. Долавяше, че състоянието му дава истински повод за веселие на Сините дяволи.

— В някакъв град ли отиваме? — попита човекът с надеждата, че разговорът поне ще отвлече мислите му от това окаяно положение.

— Какво ви накара да предположите това?

— Защото би било по-трудно да открият сградата, където е Оракула, ако наоколо има още стотици такива.

— Тя не се бои от нападения.

— Разкажете ми нещо за нея.

— Защо?

— Рискувам живота си, за да я спася. Естествено е да съм любопитен.

— Тя не е заплашена от нищо. Тук сте само за да помогнете в залавянето на престъпник, който би могъл да навреди на мои сънародници.

— Защо я наричате Оракула? Да не изрича някакви мистични послания от отвъдното?

— „Оракул“ е дума от земния език. Тя сама си избра името. Не знам какво означава.

— А защо живее сред вас?

— Вече казах, че това не ви засяга — напомни Праед Тропо.

— Как изглежда?

— Като всеки друг човек.

— Да, но всеки друг човек е смъртен и уязвим. Защо сте толкова уверен, че тя е недосегаема?

— Мендоса, започвате да прекалявате с въпросите.

— Демокрацията ми плаща тлъста сумичка, за да се погрижа за безопасността на тази жена. Значи някой друг е платил твърде много, за да се отърве от нея. Ще ми се да знам какво я прави толкова важна. А вашето твърдение, че тя е в пълна безопасност, ме озадачава.

— Моля ви да млъкнете, Мендоса. Досаждате ми с тези въпроси.

— Ами тогава отговорете ми и ще спра да ви питам.

— Хрумна ми нещо, за което вие несъмнено сте се досетил отдавна. Чандлър може и да е получил повече от десет милиона кредита, за да убие Оракула. Щом знаете кой го е наел и щом алчността е най-силната подбуда за хората, струва ми се твърде вероятно и вие да се опитате да я убиете, ако прецените, че обстоятелствата ви позволяват това.

— Постоянно чувам от вас, че е невъзможно тази жена да пострада — сопна се Ледения. — Нима ме лъгахте досега?

— Не. Но може да причините смъртта на мои сънародници, за което ще ми потърсят отговорност. Именно аз ви разреших да дойдете тук. Затова няма да ви кажа нищо повече за Оракула. Мислете как да заловим Чандлър. Другото не е ваша работа.

„Хъм, да бях по-млад и силен, сигурно наистина щях да прецакам Чандлър, за да убия Оракула… и ако беше истина каквото казах на Тропо. Той пак хитрее прекалено. Ако всички Сини дяволи са като него, чудя се за какво им е притрябвала Пенелопа.“

— Поне ми кажете — изрече на глас, — нещо за мястото, където сте я настанили. Какви са размерите му, колко Сини дяволи го охраняват, какви системи за сигурност използвате.

— Сам ще видите, когато пристигнем.

— Така да бъде — въздъхна Ледения.

— Мендоса, едно нещо ще ви кажа още сега.

— Добре.

— Моята раса се нарича Лорхн. Смятаме прякора Сини дяволи за обида.

— Нямах намерение да ви обиждам. Досега съм чувал да ви наричат само Сини дяволи.

— Ние ви наричаме хора, а не… — Праед Тропо произнесе странно съчетание от звуци. — И научихме вашия език, въпреки че няма нищо общо с нашия. Демокрацията отлично знае названието на нашата раса, но продължава да си служи с този прякор и не изисква от своите дипломати да учат езика ни. Трябва ли да се учудвате, че не искаме да се присъединим към вас?

— Не съм нито политик, нито чиновник — отвърна Ледения. — Аз съм обикновен бизнесмен и отсега нататък с удоволствие ще ви наричам Лорхни. Щом смятате, че големите клечки в Демокрацията се отнасят пренебрежително към вас, кажете го на тях.

— Лично аз не поддържам никаква връзка с Демокрацията, нито имам такива намерения. Казах това на вас, защото ако останете жив, ще очаквам от вас да предадете думите ми на сегашните си работодатели.

— Така и ще направя — излъга Ледения.

Синия дявол млъкна, човекът също се отказа да му задава въпроси.

След около час усети, че колата завива наляво и изведнъж свистенето на вятъра затихна, явно заради масивна преграда — здания или някакви естествени възвишения. След около два километра спряха.

— Пристигнахме — съобщи Праед Тропо и прозорците отново станаха прозрачни.

Очите на Ледения се насълзиха от ярките отражения по пясъка. Първо забеляза сградата, добре прикрита под надвиснали скали. Постройката му се видя направо шантава и трудно премери дължината й на око — поне стотина метра.

Кварцовият покрив хвърляше налудничави отблясъци в червено, оранжево и златисто, а сините метални ивици на рамката изглеждаха твърде сложно преплетени.

Ледения потърси с поглед прозорци и врати — откри няколко, където не биваше да ги има, но никакви по нормалните им места, и сви рамене. Бе обикалял достатъчно дълго по чужди светове и вече не се опитваше да търси човешка логика, където не би могъл да я намери. Щом местните жители смятаха, че тук покривът трябва да се издига на петнадесет метра, а там да се спуска до три, беше готов да приеме факта, без да умува над обяснението му. Интересуваше го само жената под този покрив.

В края на сградата имаше огромна триъгълна врата и когато останалите слязоха от колата, шофьорът я подкара натам. Ледения предположи, че зад вратата е разположен просторен гараж.

Наоколо крачеха единадесет Сини дяволи, но маршрутите на обиколките им като че изобщо не бяха съгласувани. Нито един от тях не носеше оръжие.

— Тези кои са? — попита Ледения.

— Обслужващ персонал.

— Какво вършат?

— Изпълняват религиозни ритуали.

— Твърде удобни мишени са — отбеляза човекът.

— Значи по-скоро ще се присъединят към своя Бог — вдигна рамене Праед Тропо.

— А онова какво е? — Ледения посочи една от каменните форми, пръснати наоколо. — Прилича ми на фонтан.

— Какво е фонтан?

Човекът обясни и Синия дявол не скри неодобрението си.

— Нямаме излишна вода за подобни безсмислици.

— Добре, а за какво служат тези неща?

— Това са паметници, отбелязващи местата, където различни представители на моята раса загинаха в защита на Оракула. — Съществото добави внушително: — Всички до един бяха убити от агенти на Демокрацията.

— Явно са ме наели, за да се помирят с вас — отбеляза Ледения.

— Опитът ме учи, че хората никога не се стремят да поправят стореното зло — заяви Праед Тропо.

— Значи сте се сблъсквал само със зли хора.

— Мендоса, ще ви дам възможност да ми докажете, че греша. Но не очаквам да сте различен от останалите.

— Вижте какво, не искате да ви наричам Сини дяволи и аз се съобразих с желанието ви. Но имате навика да изказвате съждения за моята раса, макар да знаете, че не са верни.

— Не съм казал нищо, което да не е вярно.

— Според вас хората не заслужават доверие и презират вашата раса.

— Това е истина.

— Забравяте Оракула. Тя също е от моята раса, но вие й се доверявате.

Праед Тропо изгледа втренчено Ледения и натърти:

— Повтарям — не съм казал нищо, което да не е вярно.

26

Ледения размишляваше над думите на Праед Тропо, докато обикаляха района около сградата. Щом минаха навсякъде, военачалникът попита:

— Според вас откъде ще доближи Чандлър?

Ледения се завъртя на пети, за да огледа отново.

— Трудно е да се каже. Предполагам, че западната ограда е под напрежение?

— Не използваме електричество в системите си за сигурност — отвърна Праед Тропо. — Твърде лесно е да бъде изключено като източник на енергия. Около оградата има поле, което при допир убива всяко същество.

— Ами онази скала? — попита Ледения и посочил грамадата, надвиснала над зданието.

— Недостъпна е.

— Може би ще затрудни един Лорхн, но едва ли ще измъчи много Чандлър.

— А вие бихте ли успял да я изкачите? — заядливо подхвърли Праед Тропо.

Човекът се засмя.

— Не… но аз ходя с протеза вместо крак, а и не мога да я използвам както трябва заради повреден нерв. Преди двайсетина години щях да се кача горе, без да се задъхам.

— Значи ще разположа часови на всички подстъпи към скалата — заключи военачалникът.

— На ваше място не бих постъпил така.

— Защо? — подозрително попита Синия дявол.

— Защото си нямате работа с некадърник. Веднага ще забележи постовете и няма да навлезе навътре. А без да ме доближи, няма как да се свържа с него.

— Сигурен ли сте?

— Единственият друг начин да проникне е да убие всички часови… Доколкото разбирам, докарахте ме тук, за да предотвратя именно това.

— Вярно е — призна Праед Тропо. — Но ако се отнасяме така към схемата за защита, Чандлър почти сигурно ще стигне мястото, на което стоим, без да бъде задържан.

— Ами че нали към това се стремим?! — учуди се Ледения. — Нека го пуснем да влезе в капана, иначе няма как да говори с мен.

— Възможно е изобщо да не говори с вас — възрази военачалникът. — Може би просто ще реши да ви убие.

— Не виждам защо ще го прави.

— Хората непрекъснато се мамят един друг. Защо очаквате да ви повярва?

— Защото ме познава.

— Този отговор не ме задоволява.

— Жалко, защото за друг не се сещам. А и за вас е безразлично дали ще ме убие. Настоявате, че никой не може да стори зло на Оракула. Така поне Чандлър няма да ви се измъкне.

Праед Тропо помисли, преди да каже:

— Разсъждавате логично.

— Радвам се, че поне в едно нещо мненията ни съвпаднаха — промърмори Ледения.

— Какви са предложенията ви за останалата част от защитния периметър? Бихме могли просто да изключим оградата.

— Идеята не е добра. Нали искаме ние да изберем откъде да дойде Чандлър? Ако го оставите той да избира, може изобщо да не го забележа.

Синият дявол го погледна особено.

— Нещо глупаво ли казах? — попита Ледения.

— Не. Само си помислих, че много добре играете ролята си.

— Не играя никаква роля! — сърдито отвърна човекът. — Опитвам се да спечеля обещаните ми пари.

— И все пак не ви вярвам, Мендоса. Досега се постарахте да не допуснете никаква грешка. Ако бяхте предложил да изключим оградата, щях да се уверя, че сте съучастник на убиеца, и щях веднага да ви изпратя в най-близкия затвор. — Съществото млъкна колебливо. — Ще продължа да работя с вас, но очаквам рано или късно да сбъркате и няма да пропусна този момент.

— Обречен сте на голямо разочарование — увери го Ледения.

— Винаги съм очаквал най-лошото от хората — заяви Праед Тропо. — И досега не съм бъркал в предположенията си.

— Ако още ще ме убеждавате към каква раса от предатели и измамници принадлежа, не можем ли да продължим някъде на сянка? — раздразнено изрече Ледения. — Остана ли тук по-дълго, животът ми ще свърши, преди да съм ви убедил в своята искреност.

Синия дявол го отведе под чудато оформен навес — наглед имаше само предназначението да подслони на сянка всеки, който бе готов да се наведе или да приклекне.

— А на вас не ви ли е неудобно тук? — попита човекът съществото, което беше малко по-високо от него.

— Вие поискахте да отидем на сянка.

— Вече ме напушва смях — осведоми го Ледения. — Мебелите и колите ви са достатъчно неудобни, но ако ще се пека до смърт, не виждам защо трябва и да съм се сгънал на две през това време.

— Трябваше да помислите за това, преди да дойдете на Алфа Крепело III — сопна му се Праед Тропо и пак излезе на слънце.

— Вижте какво — подхвана възрастният мъж, който също го последва и мъчително изправи гърба си, — знам, че сте доволен от причинените ми неудобства, но моята раса просто не е приспособена към такива температури, а и аз не съм в първа младост. Трябва да ми осигурите някое удобно сенчесто място — подчертавам, удобно — за да стоя отвън и да чакам появата на Чандлър.

— Най-вероятно ще се опита да проникне в периметъра по тъмно — възрази военачалникът. — Тук е доста хладно през нощта.

— Благодаря, вече се насладих и на нощите ви. Хладни са само за един Лорхн. Вие имате ли престава какво е чадър?

— Не.

— Ще ви го нарисувам. Искам някой от вашите да ми направи нещо подобно. И ще имам нужда от много вода.

— Водата изобщо не се намира в изобилие на Алфа Крепело III.

— Но професионалните убийци идват още по-рядко — отсече Ледения. — Ако искате да му попреча, поне ми поддържайте живота, докато дойде.

Синия дявол изглежда реши да се отнесе сериозно към молбата му.

— Ще видя какво можем да направим за вас.

— Добре.

Праед Тропо го погледна по-внимателно.

— Още не сте огледал подстъпите, по които колите навлизат в периметъра. Чувствате ли се достатъчно силен, за да направим това още сега?

— Хайде да свършваме по-бързо — изсумтя човекът.

Вече вървяха към втория път, когато Ледения спря внезапно заради силен пристъп на световъртеж.

— Какво ви е, Мендоса?

— Май е топлинен удар — промърмори старецът. — Не трябва да стоя повече на открито.

— Как се лекува топлинният удар при хората?

— Не знам — изпъшка Ледения и сграбчи ръката на Праед Тропо, за да не падне. — Досега не ми се е случвало. Занесете ме на хладина и ако изпадна в безсъзнание, измислете как да вкарате повечко течности в организма ми. Нека бъде само вода. Едва ли ще понеса някое от вашите питиета.

Военачалникът побърза да повика още двама Сини дяволи. Последният спомен на Ледения бе как го внасят във фоайето на огромна сграда.

После изпадна в несвяст.

27

Когато се опомни, лежеше на пода в тясна стаичка, до нар със странна форма. Помисли, че дори замаян от обезводняването е предпочел пода пред тукашните мебели.

Стана, подпря се на каменната стена и огледа помещението. Едва ли имаше седем-осем квадратни метра — точно колкото да побере нара, масичка с няколко плота и холоекран на вътрешната комуникационна система. На масичката бе оставен голям съд с вода. Ледения веднага го сграбчи, но мина почти минута, преди да открие как се отваря. Отпи две дълги глътки. Водата беше топла и отгоре плуваха някакви дребни точици, но вкусът й му се стори божествен.

Измъчваше го желанието да изпразни съда на един дъх, но си спомни нещо прочетено отдавна — трябва да пие често, но по малко, докато си възстанови силите. Предпазливо пристъпи из стаичката и установи, че не е толкова слаб, колкото очакваше.

Вратата беше затворена. Ледения нямаше представа дали е заключена, а и засега не го интересуваше. Поне още час не би могъл да се възползва от новото преимущество… ако изобщо бе спечелил нещо с проникването си в сградата.

Закрачи от стена до стена, за да прогони схващането от тялото си, после седна предпазливо на края на нара и се отдаде на наслаждението, че се е отървал от слънцето на Хадес. И в стаята беше твърде топло — поне тридесет и пет градуса, но в сравнение с пещта навън му се струваше много приятно.

След пет минути пак стана да се поразтъпче и този път се чувстваше по-добре. Тъкмо доближи стената срещу холоекрана, когато чу глас:

— Както виждам, вече си се възстановил.

Студен, равнодушен, смътно познат глас.

Обърна се към изображението на стройна млада жена. Взря се в лицето — скулите изпъкваха малко повече, брадичката беше по-остро очертана, а и косата му се стори по-тъмна. Но това беше тя. Само в очите откри истинска промяна. Бяха странно отчуждени, сякаш го гледаше някой извънземен.

— Отдавна не сме се срещали — изрече Ледения най-сетне.

— От четиринадесет години — уточни Пенелопа Бейли.