Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…

ЕПИЛОГ, СВЪРЗАН ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО С НЯКОИ АНТРОПОМОРФИЧНИ ПРОБЛЕМИ

Може би желаете да научите още подробности относно нашето откритие. Казвам „желаете“, макар да звучи наивно, защото предполагам, че съществуват и хора, които са по-малко любопитни или са по-сдържани. Подобни случаи се срещат по-рядко, но все пак трябва да се съобразяваме и с тях. В същност почти всички, с които имах възможност да разговарям за касиопейците, естествено проявиха интерес към тях. Въпреки че този интерес беше безкрайно различен, а понякога дори странен. Така например един стоматолог ме попита дали моите извънземни същества имат зъби, а един ортопед искаше да знае колко крака имат неговите предполагаеми клиенти. Накратко казано, тези хора изразиха частен антропоморфизъм12, свързан с различните им професии. По-разбираемо ми се стори поведението на моята баба, която ме разпитваше тревожно за оръжията на касиопейците. За съвременните деца бойните оръжия са музейни експонати, но за старицата, която беше преживяла ужасите на Втората световна война, оръдията и бомбите все още пазеха ужасното си значение. Синът ми, Тудор, който кръсти касиопейците „като-оропейци“13, настоятелно искаше да узнае дали имат носове.

На Тудор отговорих сравнително лесно. Не бях сигурен — както му казах, — че „звездният човек“ има нос, но предполагах, че има ноздри, тъй като е аеробно същество, тоест което диша и има нужда от въздух. Въпреки находчивия ми отговор (приканвам всички бащи, които не са астробиолози, да открият нещо по-подходящо) синът ми не беше доволен. Мисля, че той предпочиташе „звездният човек“ да няма нито нос, нито ноздри, а в най-лошия случай да има един или няколко носа без ноздри. Но ноздри без нос биха били неестествени, грозни и излишни.

Спрях се на този пример, за да разберете защо на края станах безразличен към физиономията, анатомията, физиологията и другите особености на касиопейците. Впрочем становището ми, изглежда, съвпадаше с мнението на тези, които ни бяха изпратили необикновеното послание.

Затова се учудих, когато чух Ориана да ми казва един ден:

— Жалко, че авторите на посланието не са ни изпратили и снимка, за да видим външния им вид. Бих се задоволила дори само с портрет на главата.

— Как можеш да проявяваш подобно любопитство? — попитах почти възмутен. — Математичка като тебе, жадна за формули и абстрактни пространства, не бива да се поддава на прозаични неща.

На свой ред и Ориана се възмути:

— Стори ти се, че съм прозаична, защото искам да знам как изглеждат касиопейците, но дори за миг не си помисли, че е прозаично и това, дето се омъжих за тебе…

Зяпнах от учудване.

— И че от любов към тебе станах майка — продължи тя и ме погледна с онзи поглед, на който не мога да устоявам.

Целунах я, както през медения месец, и й отговорих с шеговит глас:

— Може би нашите непознати приятели са се страхували да не ни разочароват. Какво щеше да бъде мнението ти за тях, ако видиш, че са грозни?

— Мили мой — усмихнато ми отговори Ориана, — и ти не си красавец, но все пак те взех за съпруг.

Има редица загадки в историята на Земята, които създават затруднения — подразбира се и работа — на всяко поколение учени. Животът на Омир, развалините в Балбек, съдържанието на Александрийската библиотека, редът и тълкуването на Шекспировите сонети, усмивката на Джокондата — ето няколко от най-известните загадки.

Отсега нататък до известна степен по същия начин ще се развива и разгадаването на външния вид на касиопейците. Но все пак аз вярвам, че изгледите да открием интересни неща и в тази област са по-големи, защото дешифрирането на посланието, когато и да е, може да ни донесе изненади.

Даже и сега ония, които се занимават с този проблем, твърдят, че са стигнали до два важни извода. В същност някои от тях заявяват, че направо били сензационни, защото противоречели на всичко, което се твърдеше досега за възможността да се появи живот във Вселената.

По-надолу ще се спра накратко на тези две открития, като си запазя правото да споделя с вас мнението си за тях.

Първото откритие е свързано с космически проблем. От определени уравнения, включени в посланието, и от снимките на небесния свод, изпратени от касиопейците, се стигна до извода, че тяхната планета спада към система, съставена от пет слънца.

Като научи това, Тудор веднага поиска да му кажа какви цветове имат тези слънца, защото беше чул, че в Космоса съществуват жълти, оранжеви и червени звезди, сини свръхгиганти, бели джуджета и така нататък. Съвсем друга беше реакцията на астробиолозите. Щом беше отпечатан докладът, който разработваше и доказваше основателността на споменатата по-горе хипотеза, започнаха да възразяват яростно. Те смятаха, че за да може да възникне живот, абсолютно е необходимо орбитата на разглежданата планета да бъде кръгообразна. Това е основно условие, без което планетата нямало да може да получава равномерно количество топлина и светлина. А поддържането на тази истина автоматично заличаваше от картината на „фаворитите“ всички звездни системи с две или три слънца, да не говорим за повече, защото е ясно, че малките небесни тела, които гравитират към многобройни слънца, би трябвало да имат извънредно сложна орбита.

Второто откритие се отнасяше до естеството на това, което можеше да се нарече „органично вещество“, съставляващо основата на касиопейския живот. Специалистите, привлечени да разчетат посланието, в даден момент сметнаха, че от данните, с които разполагат, може да се направи следният извод: „протеинът“ на тези, които бяха изпратили светлинните лъчи, не беше съставен от въглерод, както е при земните същества, а от… германий.

Възмущението на по-голямата част от биолозите се прояви бързо. Вярно е, че някои теории отричаха правото на въглерода да има върховно превъзходство в живата материя. Даже и на силиция беше дадена тази привилегия. Обаче откъде-накъде германий?! Пред нас се намираше един натрапник, един узурпатор.

По тези два проблема се водеха безкрайни спорове. Хората, на които беше възложено да разчетат посланието, непрекъснато изтъкваха нови доказателства в подкрепа на споменатите тези. От друга страна, астробиолозите, които се бяха противопоставили, постепенно започнаха да свикват със „скандалните“ схващания и като ги приемаха в общи линии, им прибавяха определени пояснения, способни — както казваха те — да увеличат правдоподобността на двете теории. Именно тези обяснения ми се струват знаменателни и затрогващо хуманни.

Да — рече на края групата на споменатите учени, — възможно е планетата на касиопейците да извършва кръговото си движение под влиянието на пет слънца. И въпреки това съответната планета се върти около едно слънце, което на свой ред се намира в средата по отношение на останалите четири слънца. Следователно чрез комбинации в гравитацията на петте слънца е възможно все пак съвпадение с характеристиките на движението на Земята.

Що се отнася до германия, тук нещата бяха видимо по-прости. Разбира се, между въглерода и германия има различие, което не може да бъде пренебрегнато. Въпреки това, не спада ли и германият към групата на въглерода? В края на краищата можем да смятаме тези два елемента за първи братовчеди, без да допуснем голяма грешка.

В заключение ще си позволя да изразя собственото си мнение, както вече ви обещах.

На мене лично спорът за системата с пет слънца и за германия ми се струва интересен по съвсем други причини. В скоби казано, щом съм убеден, че авторите на посланието действително съществуват, не искам и да знам дали са направени от злато или от мед и дали тяхната планета се подчинява на законите на Кеплер, или се движи в ритъма на валса.

Не мислете, че съм агностик. Вярата ми в безграничните възможности на природата е безгранична. От определена възраст се сдобих с някаква мъдрост, на която самият аз се чудя, но, за съжаление не се вслушвам всякога в нея. Отклоненията ми се отнасят най-вече към дребните, всекидневните въпроси; убеден съм, че в големите проблеми съм последователен.

И така, като се почне с бъбренето на сина ми за „като-оропейците“ и желанието на Ориана да види „лика“ им и се стигне до научните спорове за системата с пет слънца и за германия, всичко това създаде убеждението ми, че хората, които познавам, са закоравели антропоморфисти.

Трябва да признаете, че дотук се старах да сдържам, колкото мога, чувствата си. Но оставете ме да ви кажа: Жители на Земята, вие сте чудесни и аз ви обичам от все сърце. За вашето щастие бих дал и живота си. Но това не ми пречи да видя вашия антропоморфизъм и геоцентризъм, които са скрити лица на себелюбието. А безкрайното високомерие може да ни попречи да разберем истината. Дотогава, докогато сме смятали, че Слънцето се върти около Земята, ние не сме били в състояние да разберем истинското величие на космическата часовникарница.

Все пак нека допуснем, че телата на тайнствените касиопейци наистина са от германий, а над главите им се движат пет разноцветни слънца. Но в разкриването на тези подробности не виждам нищо, което би допринесло да очертаем физическия им облик, а по-скоро възможност да доловим една звездна усмивка: върховен призив към мъдрост и разбирателство.

Мили мои касиопейци, боя се, че аз съм единственият земен жител, който прилича на вас…

1967 г.