Остров Борнео

15. НЕОЧАКВАНИЯТ РЕЗУЛТАТ

На около три-четири метра от клоните Лало продължи работата си, без да се безпокои от височината, забиваше клинове и ги връзваше с бамбуковите пръчки, когато изведнъж другарите му видяха, че той трепна и прекъсна изкачването. В същия миг чуха гласа му, който издаваше силна тревога и изненада.

Всички гледаха нагоре с удвоен интерес, отдръпвайки се инстинктивно от дървото, тъй като очакваха малаецът да се строполи сред тях. Но той стоеше спокойно на последния клин, сякаш безчувствен пред опасността.

Отпуснатата му ръка стискаше брадвата, другата се подпираше до тънката бамбукова пръчка.

Само че вместо да обърне поглед към зяпналите го приятели, за да им съобщи какво става при него, той продължаваше да стои с издигната глава и извърнати очи към нещо, което бе над самия него.

Това нещо, изглежда не беше над клоните, ами сред тях или върху стъблото на самото дърво.

След краткото мълчание, последвало възклицанието на малаеца, се чу писклив шум, който напомняше гневните съсъци на подгонена патка.

Гладкото стъбло на дуриона послужи за проводник и звукът стигна до слуха на Хенрих, Елена, Муртаг и капитана.

— Змия! — извика дърводелецът.

Капитанът подвикна нагоре:

— Какво има? В опасност ли си?

— В опасност ли? О, не, капитане! Обратното! Радвам се на успеха си!

Отговорът, макар н не твърде ясен, донесе облекчение на четиримата. Капитанът ставаше все по-любопитен да узнае какъв бе този успех там горе, щом нищо не се бе случило.

Без да се безпокои, без да каже и думица повече, малаецът извади един клин от пояса си и продължи катеренето, сякаш нищо не се бе случило.

Докато той се катереше, четиримата чуха още няколко съскания, които бяха готови да оприличат на змийско нападение, ако не бяха последвали няколко глухи грачения, идващи вероятно от същото гърло.

Най-после забелязаха нещо бяло, което шавна върху стъблото на дуриона. Не можаха да разберат какво точно бе съществото, което ту се показваше, ту се скриваше в своето убежище.

Но бе ясно, че това подвижно и длъгнесто същество бе издало съсъците и граченията.

— Лало! Кажи какво става при теб, моля те! — викна отново капитанът, но вече не с тревога.

— Птица, капитане, голяма птица! — отвърна Лало.

— Птица ли? Каква, Лало?

— Хорнбил. Ето гнездото… Мъти!

— Той говори за калао, вид тукан — каза капитанът.

Като се взряха по-внимателно в мястото, дето тази птица не преставаше да се показва и изчезва, четиримата забелязаха дълъг неправилен клюн, върхът на който белееше върху неопределения цвят на дуриона.

Едва бяха забелязали това, когато малаецът се изкачи на още едно стъпало и отсече с брадвата си клона, върхът на който падна на парчета до дънера на дървото.

После той проби дупка в гнездото, провря ръката си и улови птицата за шията.

Тя напразно размахваше криле в отчаянието си. Лало й преви шията и я хвърли надолу към протегнатите ръце на четиримата изгладнели корабокрушенци. После вмъкна още веднъж ръката си, за да разбере дали в гнездото няма яйца. Напипа наскоро излюпено пиле, едро колкото гълъб, покрито с жълтозеленикав мъх. То също се разписка отчаяно в ръцете на Лало, сетне полетя надолу.

Лало започна бавно да слиза.

Доизграждането на стълбата отложи за следния ден, ако се появеше нужда от нея.