Остров Борнео

25. КОГА МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО

В първия момент Хенрих помисли, че се е появил островитянин туземец.

Но веднага се досети за животното, което им бе описал Лало малаецът.

Това чудовище бе една от онези маймуни, носещи няколко имена: миас ромби, орангутан, червена маймуна.

Колкото и да бе безстрашен, Хенрих продължаваше да стои ни жив, ни умрял.

Трепереше повече за сестра си, тъй като тя бе по-близо до маймуната. Първата мисъл, заседнала в главата му, бе да се спусне към чудовището и да изпразни пушката в гърдите му.

Но като видя, че Елена се смълча и тласкана от инстинкта за самосъхранение, започна да се крие зад дебелото дърво, той се въздържа от рискована постъпка.

Изглежда животното нямаше намерение да преследва момичето, а желаеше по-скоро да отиде до брега на езерото.

Хенрих реши, че ще бъде най-благоразумно да не стреля до мига, когато червената маймуна не проявеше намерение да нападне.

Лало бе казал, че тя често пъти не нападала човека и спокойно си продължавала пътя, ако не я дразнели. Изключение правели женските, които се безпокоели за малките си. „Тежко на онова животно, което се приближи, казваше Лало, до тяхната пещера, било човек, било животно. Те се хвърлят отгоре му и го разкъсват безпощадно. Веднъж ранена или раздразнена, маймуната не се задоволява със самозащита, а напада със страшна свирепост!“

Хенрих не бе забравил тези обяснения на Лало.

Като ги взе предвид, той остави пушката на земята и се сниши във високата трева.

Тя го закри изцяло.

Разбра скоро, че действа разумно.

Без да обръща внимание на юношите, чудовището продължи пътя си към брега на езерото.

Пак от Лало Хенрих знаеше, че орангутанът се храни обикновено с плодове, по при липса на такива, яде листата и стъблата на водни растения, които намира в реките и езерата на тропическите области.

Вероятно косматото същество не бе намерило в околността достатъчно плодове или пък, подобно на некосматите си родственици, искаше да задоволи някоя своя прищявка, като промени яденето.

Стигна скоро до залежа от водни растения, нагази до колене във водата и извади клоните с големите си ръце. После отвори грамадната си уста и започна да дъвче стъблата като животно, което преживя.

Като видя, че то съвсем няма намерение да напада, Хенрих стана и се спусна с тихи, но бързи стъпки към дървото. Протегна ръце към сестра си и я прегърна, целуна я нежно по страната и по челото, за да я поуспокои от ужаса, който преживяваше.