Остров Борнео

18. ОТКЪДЕ ИДВА ЗЛОТО

Слънцето залязваше, когато опечената птица бе извадена от ръжена и нарязана.

Огънят, на който бе опечена тя, бе до голямо дърво с дълги клони и гъсти лъскави листа, под конто приятелите смятаха да прекарат нощта.

Тъй като на екватора се стъмва веднага след залез-слънце, те завършиха вечерята си при светлината на огъня.

Едва хвърлили последните кости в жарта, започнаха един след друг да се оплакват. Лошото им самочувствие се задълбочаваше бързо. След няколко мига всички започнаха да се гърчат от болки и да повръщат.

Ако се бе усетил неразположен само един от тях, щяха да помислят, че го е хванала някоя болест, но общото неразположение бе с еднакви признаци и те го отдадоха на храната.

„Но как можем да се отровим от месото на тукана? — питаха се. — Възможно ли е една толкова вкусна птица да бъде отровна?“

Лало уверяваше, че е ял много пъти такова месо и нито веднъж не е изпадал в подобно състояние, нито пък е чувал за такова нещо.

Може би птицата бе погълнала някаква отровна храна?

Това им се стори вероятно.

Клетниците не намираха друго обяснение за нещастието, което ги бе сполетяло така бързо подир щастието, че се бяха нахранили. Помъчиха се да се убедят, че са неразположени временно, и се зарекоха да не ядат повече печен тукан.

— Нито печен, нито варен, пито със сос! — викаше Хенрих, превивайки се от болки.

Времето течеше, а положението на болните вместо да се подобри, ставаше все по-лошо.

Виенето на свят и оригванията не преставаха, повръщанията ставаха все по-чести и мъчителни. Приятелите започнаха да разбират, че биха могли да намерят облекчение само в смъртта.

Не знаеха какво да правят.

Нямаха никакво лекарство. А и да имаха дори цяла аптека на разположение, как биха разбрали кое лекарство ще им помогне?

Луната се скри, а огънят, който не можеха да поддържат, разливаше наоколо мъртвешка светлина. Клетниците не се виждаха вече един друг. Чуваха само оплакванията н стенанията си.

Часовете се изнизваха безкрайно бавно и положението се влошаваше все повече. Смъртта се приближаваше с целия си ужас. След толкова тежки премеждия и битки с нея, нима щяха да бъдат победени по такъв глупав начин?