Островитяни

Киайлен Сива болезненост

Близо до южния континент Судмайор, Киайлен е първоначално населен като неутрален гарнизонен остров. Идеята по онова време е войските на воюващите сили да използват голия, отдалечен и дотогава пустеещ остров за база, вместо да се настаняват със сила на гъстонаселените цивилни острови на други места. Частично са построени две бази, в двата срещуположни края на острова, с цел да се насърчи окупацията, но макар Киайлен да се използва като междинно пристанище за зареждане с гориво, провизии и прочее, гарнизонните постройки остават неизползвани.

По-късно властите в Киайлен преустройват една от базите за строго охраняван цивилен затвор. Подготвена е и килия, позволяваща нахлуването на прилива, предназначена за Керит Сингтън, безмилостния убиец на обичания от всички пантомимен артист Комис, но Сингтън е осъден на смърт, така че килията никога не влиза в употреба. След като остава неизползвана повече от сто години, килията е оставена на стихиите. По-късно затворът е понижен до втора категория — за затворници, излежаващи дългосрочни присъди, но с по-ниска степен на сигурност.

На Киайлен няма планини, но югоизточната му част представлява високо плато, изложено на южните вихрушки. Вледеняващият зимен вятър Конлаатен носи след себе си тежки снеговалежи с продължителност от няколко месеца. Модерните селища са разположени в северната четвърт на острова, която е по-защитена от студа.

Град Киайлен, административният център, е мястото, където са домовете на повечето надзиратели и административни работници от затвора. Има дребна манифактура, а когато морето не е замръзнало, действа малка рибарска флотилия. Това е безрадостно, обветрено място, където често падат дъждове и суграшица. Слънцето рядко се показва. През по-голямата част от годината небето остава мрачно и пепелявосиво. Във вътрешността на острова се добиват въглища от дълбоко находище.

Поради близостта си до южния континент Киайлен често е първата спирка по пътя на войниците, решили да дезертират от бойните фронтове. Спогодбата за неутралност определя регулациите за постоянно пребиваване, съгласно които на дезертьорите е гарантирано убежище, ако по свое желание успеят да достигнат някой от трите острова. По традиция местните жители посрещат радушно тези отчаяни и нещастни младежи, но строго погледнато Киайлен не е свободен остров, поне според дефиницията на Спогодбата.

Поради скорошното разширяване на военните действия и съответно по-големия брой дезертьори острови като Киайлен изпитват трудности в осигуряването на подслон и работа. Сега съществува неофициална политика бегълците да бъдат насърчавани да продължат към други острови. Все пак много остават и в резултат на това ескуадите на черните барети нерядко нахлуват на територията на острова. Това е нарушение на Спогодбата, но изглежда, хората не могат да направят нищо срещу него.

Посетителите са добре дошли, тъй като Киайлен не е богато място, макар че в интерес на истината разполага с някои атракции. Южната скална стена предоставя сериозни изпитания за любителите на голите каменисти склонове, но е опасно да се отдалечавате от маркираните места за почивка. През зимата е по-добре да не се предприемат разходки по скалите, тъй като островът не разполага със спасителна служба или бърза помощ. Бившите килии за наказание посредством естествения ефект на прилива също си струва да бъдат посетени, но само по време на отлив. Още веднъж: бъдете много внимателни. На Киайлен тунелирането е разрешено, а близо до мините за въглища има учебна зона. Местната архитектура е уникална; малкото обществени сгради са иззидани от камък.

Валути: архипелагски паралеон, гантенски кредит.