Островитяни

Мурисей Червена джунгла / Пред прага на любовта / Голям остров / Двор с кости

Мурисей е много неща, но и много неща не е. Въпреки че е най-големият остров в Архипелага на сънищата, най-гъсто населеният, с най-силната икономика, най-високите планини, най-гъстите гори, най-високите летни температури, с повече езера и реки от всеки друг остров, с по-голям брой самолетни писти, пристанища, железопътни линии, търговски предприятия, престъпници, телевизионни канали, филмови студиа, музеи и много други суперлативи, той не е „столицата“ на Архипелага.

Правителството се занимава единствено с администрацията на острова, а в трите полуавтономни района има местни парламенти. Въпреки че клонове на мурисейските банки се срещат навсякъде из Архипелага и валутата му е в обръщение из повечето от най-големите острови, той не контролира икономиките на други острови, нито има такива стремежи. Същото важи за езика, културното влияние, политиката по отношение на Спогодбата и много други. Подобно на голяма част от островите, Мурисей е управляван като добронамерена феодална сеньория, вгледан в себе си и социално консервативен, но с позитивен интерес към пазарните фактори, човешките права и свободата на личността.

Въпреки че Мурисей има цивилни полициерски сили и брегова охрана, островът няма армия, нито военновъздушни сили, а единственият му флот се състои от малко формирование за зачита на риболовните кораби. На цивилното население е забранено да носи скрито оръжие, а употребата му за спортни и ловни цели е свързана със строги процедури за получаване на разрешително. Има две военни летища, но всяко от тях се използва изключително от едната или другата от враждуващите страни. По това Мурисей се откроява в рязък контраст с по-малките острови, някои от които поддържат в готовност милиция или отбранителни въоръжени сили. Конституционно Мурисей поддържа неутралитет дори в рамките на Спогодбата.

Благосъстоянието на острова привлича много повече имигранти, отколкото всеки друг остров — разполага с цялостно законодателство за постоянното пребиваване и политическото убежище, — така че едновременно с факта, че е най-богатото място на Архипелага, Мурисей е и с най-висок ръст на бедността в сравнение с където и да е другаде. Апартаментите и къщите в главните му градове, включително и в самия град Мурисей, са претъпкани, на много места — с изключително тежки битови условия. Някои улици са буквално непроходими от задръствания, мотопеди, крайпътни заведения и пешеходци. В други части, особено в Колониалния квартал, се издигат редица изискани постройки, има открити площадни пространства и мрежа от стари улички, из които са разположени ресторанти, кина, домове и малки частни магазинчета. На много улици има евкалиптови и палисандрови насаждения. Замърсяването на въздуха е сериозно, най-вече в град Мурисей. Престъпленията се ширят, по-специално сред разнородната в етническо отношение имиграция. Покрайнините на града са осеяни с обширни селища от коптори. Съществуват многобройни, дълбоко вкоренени проблеми, свързани с пренаселването, злоупотребата с опиати и алкохол, проституцията, расовите предразсъдъци, жестокостта и безразличието към малолетни, бездомничеството, насилието и още ред други.

Най-неблагоприятно влияние върху живота на Мурисей обаче оказват двойствените отношения на острова с двете враждуващи страни. И двете разполагат с огромни военни бази на Мурисей, основани незаконно и със сила, и съществуващи въпреки всички опити на политическо равнище да бъдат премахнати. Големите, тежко укрепени лагери се използват за учения, планиране, разпити и почивка и възстановяване. Тъй като лагерите са разположени на срещуположните страни на острова, те рядко влизат в контакт или конфликти. И двете бази ползват наемна ръка от цивилното население, поради което присъствието им влияе положително върху икономиката на острова. Освен че на територията си Мурисей има военни бази, той неизбежно е и междинна спирка за много войници, които прекосяват Средпътното море на отиване или връщане от военните зони на Судмайор. Тези чести посещения имат неблагоприятен ефект в живота на пристанищата, прибавяйки се към вече съществуващите социални проблеми, но носят доходи за много местни жители.

Въпреки цялата си социална и индустриална комплектност Мурисей е един от най-красивите острови в Архипелага. По върховете на централния му планински масив има снежни шапки целогодишно, а дълбоките дефилета, реки, отвесните скали и алпийски пасбища са източник на удоволствия както за посетителите, така и за жителите на острова. Заради близостта му до екватора, както и до най-силния приливен поток в Средпътното море, Мурисей разполага с много плажове, които са неустоима атракция за търсачите на приятно прекарване — от тихите пясъчни ивици, подходящи за млади семейства, до знаменития плаж Уукат, където през цялата година се практикува екстремният спорт скално сърфиране.

Самият град Мурисей се намира в югозападния край на острова, разположен в широк залив, където в морето се вливат две от най-големите реки. Заобиколен е от тропическа гора с толкова разнообразни видове растения и такава гъстота, че отвъд границите на града си остава неизследвана дори и днес. Известно е или се предполага, че Мурисейската дъждовна гора е рождената люлка на стотици различни биологични видове, които сега са разпространени навсякъде из островите. На Мурисей никога не са откривани колонии от траймове. Част от гората е отворена за посетители в поредица от добре устроени и управлявани туристически и къмпингови комплекси, докато в същото време по-дивите и отдалечени райони са достъпни за по-сърцатите любители на природата. Гората покрива по-голямата част от южната половина на острова и като цяло е недокосната от посегателства. Съществуват слухове за „изгубени племена“, които все още водят първобитен начин на живот из най-затънтените краища на гората, но всички доказателства за това са анекдотични и научните проучвания до този момент не са открили нищо. От дълги години Мурисейският съвет оказва съпротива на опитите за търговски дърводобив.

Около гората минават, без да я пресичат, модерни магистрали и железопътни линии.

Може би най-силното влияние, което Мурисей оказва на Архипелага, е културното наследство на острова. Почти всеки велик композитор, художник, писател или актьор в света или е роден на Мурисей, или е учил там по едно или друго време, или най-малкото се е поддал на влиянието му в творчеството си. Голяма част от богатствата на острова се изливат в издръжка на изкуствата — всеки град има голяма опера или концертна зала, като Мурисей има по две от всяка, които са в неспирно съревнование помежду си. Галериите, театрите, музеите, занаятчийските работилници, студиата и библиотеките са в изобилие. Големите артистични общности продължават да процъфтяват — съществува необичайното разпореждане известните хора на изкуството, живеещи на Мурисей, да не плащат данъци, а вместо това са длъжни да допринасят за икономиката на десятъчен принцип, като обогатяват галериите и публичните сгради с все по-голямо разнообразие от книги, картини, скулптури и музикални композиции.

Разбира се, сред хората на изкуството, бидейки темпераментни натури в същността си, има и такива, които се бунтуват срещу артистичната хегемония на Мурисей или никога не са били приети в нея.

От писателите може би най-значимият и ярък изгнаник е великият пикейски романист Частър Каместън. Той не само никога не посещава Мурисей, но и активно презира влиянието му, не допуска мурисейски произведения на изкуството близо до дома си, никога не получава и естествено, никога не кандидатства за мурисейски субсидии. Когато получава най-голямото литературно признание в света, наградата за литература „Инклеър“, Каместън приема, но след като разбира, че церемонията по традиция се провежда на Мурисей, със закъснение прави опит да откаже наградата. Решимостта му е толкова твърда, че Лауреатският комитет решава по изключение да връчи приза на родния остров на автора. Така целият комитет, придружен от огромна свита от пресата и медиите, за тяхно най-голямо неудобство са принудени да пристигнат на Пикей. Каместън великодушно се представя на ниво, приема Лауреатската награда смирено и с благодарност и произнася благосклонна реч, в която отправя похвали към немалък брой свои колеги автори.

Пантомимният артист Комис от години отказва да изнася представления на острова. Никога не дава причина за това. Смята се, че краткото му Мурисейско турне от изпълнения на живо, е ангажирано или погрешка, или противно на собственото му желание от неговия импресарио. Малко по-късно импресариото умира при неизяснени обстоятелства, а самият Комис е убит, преди да се добере до Мурисей, за да изпълни договора си. Поради необичайното естество на убийството му злите езици по това време твърдят, че е инсценирал собствената си смърт, за да се отърве от договора, но това предположение е възмутително. Все пак творчеството му си остава неизвестно на острова, като се изключат — по ирония — преразказите от уста на уста за него.

Раскар Ачицоне, художникът тактилист, произхожда от Мурисей, но е изпратен в постоянно изгнание след изтърпяване на затворническа присъда. Въпреки че официално творчеството му все още се ползва с неодобрение, музеите и галериите в град Мурисей разполагат с някои от неговите изключителни картини при затворени врати, достъпни за разглеждане единствено от научни изследователи, историци и истински студенти.

Подобно изключение от правилото е и пейзажистът и портретист Дрид Батхърст, който получава постоянна възбрана за посещение на острова след инцидент в младостта си. Изглежда, тази възбрана е въз основа на пробация или е налице полициерски, а не художествен елемент, защото творбите му все още са изложени на показ из няколко галерии на острова. Авторката на земекопни арт-инсталации Джорден Йо също прави на няколко пъти опити да посети Мурисей, но неизменно получава откази.

Тези хора обаче са изключенията, а Мурисейското артистично влияние си остава особено важно из целия свят. Посетителите, възнамеряващи да се възползват от това огромно наследство, трябва да планират по-дълъг престой на острова или да го посетят многократно, за да оценят докрай огромното разнообразие, което Мурисей ще им предложи.

Валута: в град Мурисей всички; на други места архипелагският паралеон, мурисейският талер и обракският талант могат да бъдат използвани съобразно котировката. В пристанищните райони и крайбрежните градове се приемат и военни банкноти.