Островитяни

Лана С два коня

Разположен в тропиците северно от Екватора, Лана всекидневно се намира на пътя на пасатите от конските ширини. Разделен наполовина от север на юг от висока планинска верига, състояща се от няколко угаснали вулкана, островът се радва на два различни вида климат.

Източната му страна, изложена на преобладаващите ветрове, има разнообразен терен, в някои части пустинен, а в други — покрит от гъсти гори. Склоновете на планината от тази страна са стръмни и голи. Два-три от върховете са любима дестинация за катерачи и любители на скалните разходки поради предизвикателството, което предлагат, и изумителната гледка, откриваща се към Средпътно море. Всяка година тук се провежда неофициална конвенция на планинарите — на новопосветените в спорта се предлага обучение на по-лесните склонове, а по-добрите се катерят по отвесните скални стени и надвисналите зъбери.

Западната страна на острова, оставаща в дъждовната сянка на планината през по-голямата част от годината, има горещ, сух климат, смекчаван от периоди на силни дъждове напролет. По това време тази страна на Лана е покрита с пищен килим от диви цветя, привличащи посетители от много съседни острови, които идват, за да се насладят на краткия цъфтеж преди настъпването на лятото.

Град Лана, порт в най-западния край на острова, разполага с естествено пристанище в залива, около който е разположен. Въпреки че градът има и модерен квартал, където банките и застрахователните дружества осигуряват работа за местните, поетите, художниците и композиторите предпочитат Стария град на Лана. Там, сред тесните улички, много от които тръгват стръмно нагоре още от пристанището, има лабиринт от малки къщи и студиа, които могат да бъдат наети евтино.

Тъкмо в една от тези къщи в късната зима се нанасят гениалният мурисейски поет Кал Кейпс и неговата млада съпруга Себен. След кратък период, по време на който двамата се настаняват в новата си къща, Кейпс изпраща вест на своя близък приятел Дрид Батхърст с поканата да посети Лана, за да види с очите си красотата на местните цветя.

За изненада на Кейпс Батхърст не само се появява точно когато го очакват, но и за пръв път художникът пътува сам. Тримата прекарват заедно седем дни, през които не напускат нито за миг къщата на Кейпс. На много от съседите им е добре известно кой живее в къщата, а и бързо разбират кой е техният гост. Въпреки че няма запазено свидетелство за това, напълно е вероятно посещението му да е предизвикало много слухове и предположения из тесните улички на Стария град и неговите таверни.

Батхърст си тръгва пръв. Една сутрин се спуска бързо до пристанището, за да хване ранния ферибот. Не разговаря с никого. Лицето му е скрито под качулката на наметало въпреки свирепата жега от слънцето.

Кейпс и съпругата му остават, но продължават да не напускат къщата. Минават десет дни, но от къщата няма признаци за присъствието на поета и жена му, нито някакво раздвижване. Накрая съседите са разтревожени и влизат в къщата с взлом.

Краят на пролетта е и последните диви цветя вехнат в свирепата жега. Телата на Кейпс и Себен са открити веднага, в различни стаи на къщата. За хората, които ги намират, не става ясно каква е причината за смъртта им, но при аутопсията се разбира, че Себен е удушена, а самият Кейпс е взел отрова, извлечена от серума на трайм.

В бележника на Кейпс е намерено късо стихотворение. То остава незабелязано сред другите му вещи, докато известно време след това един изследовател от Семелския университет не получава възможност да прегледа по-подробно запазената документация. По-рано Кал Кейпс е избрал Семел като предпочитано място за съхранение на неговия архив и повечето му чернови, бележници, писма и така нататък вече се намират в специална колекция.

Откритието на това ново стихотворение, Пътят на Ундреон, изважда на бял свят една от най-хубавите последни творби на Кейпс. В нея се разказва за стара история, древен мит: от времената на боговете, приключенията и великите подвизи. Ундреон и Урчеон били братя: двамата се сражавали заедно като герои във война, но в края й Ундреон отнема съпругата на Урчеон и с внезапното й и страстно съгласие я изнасилва многократно, принуждавайки брат си да гледа. Ундреон попада в ада, Урчеон убива съпругата си и после поема отрова от усойница.

Четиринадесет строфи. Датата, надраскана на листчето хартия от ръката на Кейпс, съответства на деня, когато Батхърст е забелязан в Стария град — със забулено лице и забързан към пристанището.