Отдай ми любов

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

— Кажи ми как те принуди да се ожениш за него.

Това бяха първите думи на Рагнар към Ерика, след като се прегърнаха.

— Не трябваше да ме оставяш сама в Гронууд — веднага го упрекна тя, защото се стараеше да избегне отговора на доста неудобния въпрос.

При спомена за онези мъчителни дни сълзи заблестяха в очите й.

Двамата бяха оставени сами в малкия параклис. Тя беше пристигнала веднага, щом бе научила, че брат й е в замъка и я очаква. Дори не бе успяла да намисли как да му обясни последните събития, които промениха напълно живота й, защото мислите й вече бяха обсебени от съпруга й. Не бе хранила надежда, че ще може някога да разговаря с Рагнар.

Сълзите все още напираха под клепките й, но този път това бяха сълзи на щастие. Най-после брат й, прочут като доблестен воин, бе отново до нея. Ерика не вярваше на очите си. Гърлото й пресъхна и не можеше да говори. Той бе така загрижен за нея, а тя трябваше да скрие истината. Никога досега не го бе лъгала.

Ерика го заведе до една от пейките в параклиса, седна до него, хвана го за ръката и се постара да изглежда колкото е възможно по-убедителна:

— Не се омъжих по принуда.

— Ерика…

— Не, първо ме изслушай. Обмислях много дълго, няколко нощи подред, припомних си, че искаше да ме омъжиш за могъщ лорд и може би аз успях да задоволя желанието ти. Зет му, господарят на този замък, е много близък с краля на саксите. Баща му е много богат, търгува с норвежките викинги. Чичо му е могъщ княз в Норвегия, а съпругът ми командва десетки бойци викинги, калени в битките. Не можехме да се надяваме на по-успешен брачен съюз с някой властен род.

— Не бих те пожертвал заради изгоден брак!

— Знам, но сега аз не се чувствувам жертва. Ако не исках да се омъжа за него, нямаше да се съглася да застана пред олтара на техния бог.

„О, богове, защо думите ми звучат като истински? Защо Рагнар не ми вярва, защо ме гледа така недоверчиво?“

Ерика не трябваше да чака прекалено дълго, за да разбере коя е причината за недоверието на Рагнар.

— Тургайз ми разказа всичко. Този мъж те е отвлякъл, за да си отмъсти.

— Но той не ме е ударил досега нито веднъж, а аз… — тя наведе глава, като се надяваше, че ще отвлече вниманието му, ако се преструва на прекалено смутена, преди да изрече най-важното признание. — Пристигнах тук, за да се грижа за него.

— Защо?

Ерика нервно се засмя, обезоръжена от прямотата, с която брат й зададе въпроса си, и отново се опита да избегне отговора:

— Не си ли го срещал досега?

— Да съм го срещал? — изръмжа Рагнар. — В последната война спасих живота на този негодяй.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Как е възможно той да се е сражавал на страната на датчаните?

— Не, той се биеше във войската на саксите — възмутено извика Рагнар. — Но лицето му не се виждаше под шлема, а между стенанията му дочух думи на датски. Все още го мислех за датчанин, дори и когато се заех да превържа раните му, след като го бях изтеглил от бойното поле. Не се усъмних, макар че видях черната му коса, след като свалих шлема му. Едва вчера узнах името му…

Вчера… Вчера Селиг е разбрал, че брат й с бил този, на когото дължи живота си, но е продължавал да го заплашва. Или и това е някаква подла измама?

Ерика едва се сдържа да не му признае всичко, но се сепна от внезапното прозрение, че това, което вчера би могло да бъде наречено измяна, днес може би вече е истина. Все пак има огромна разлика между положението до вчерашния ден и днес — до вчера бе пленница на Селиг, но днес е негова съпруга. Ако брат й настоява да се проведе този двубой и ако знае истината, няма да се откаже да излезе с меч срещу Селиг. Тогава нейният съпруг ще бъде принуден да приеме това предизвикателство. А въпреки че не й се иска да го признае, Рагнар е по-нисък от Селиг, макар че брат й съвсем не е дребен мъж. Рагнар би бил така безпомощен пред Селиг, както Селиг би бил смазан от исполина Тургайз. Изходът от двубоя между брат й и съпруга й е предрешен и затова тя трябва да продължава да го лъже.

Рагнар се опита да я стресне и да я извади от унеса, в който бе изпаднала, като повдигна брадичката й с ръка и запита с тревожен глас:

— Какво общо може да има между твоето желание да се грижиш за него и срещата между него и мен на бойното поле?

— Трябва да признаеш, че той е същински красавец. Когато сме заедно, не мога да откъсна поглед от него. — Това бе истина и може би поради тази причина лицето й се обля в руменина. — Чарът му е неотразим. — За нещастие и това бе истина.

— Искаш да кажеш, че си се омъжила за този мъж единствено заради красотата му?

Ерика винаги бе мразила да я причисляват към лекомислените жени, които се вълнуват само от външността на мъжете, но по-добре бе за нея да остави брат си с впечатление, че именно на това се дължи внезапната й загриженост към един непознат. Оставаше само да се постарае да затвърди мнението му, за да й повярва докрай.

— Заради необикновената му красота усетих, че този мъж ме привлича, още когато го видях за пръв път в Гронууд. Това беше причината да изгубя самообладание и да заповядам да го бичуват с камшика. Не можеш да разбереш колко съжалявах след това. — И това също бе вярно. — А ти намери ли си годеница?

Рагнар се намръщи и махна с ръка:

— Сега не мога да мисля за това. Защо ми изглеждаш разстроена? — внезапно запита Рагнар.

— Разстроена съм, защото виждам колко си измъчен — нервно започна тя, но в следващия миг думите й започнаха да се леят припряно и без усилие. — Зная, че когато си яздил към този замък, не си очаквал да ме завариш омъжена, при това не по принуда, но, Рагнар, аз просто не можех да не се влюбя в този мъж. Опитах се да потисна чувствата си към него. И Селиг се опита да обуздае сърцето си. Така се стараеше да ме намрази… И странно, ала именно това ме привлече към него — положи толкова усилия да задуши копнежа си по мен, но все безуспешно. Да, отначало мислеше единствено за отмъщението си. Заради това ме отвлякоха. Но Селиг се убеди, че не е способен да отмъщава на една беззащитна жена. Можеш ли да си представиш объркването му, когато разбра, че вместо да удовлетвори гордостта си, безнадеждно се е влюбил в мен?

Рагнар се замисли за миг и след това се засмя гръмогласно. Сега, когато се бе успокоил, той схвана, че думите на сестра му звучат напълно правдоподобно… или поне така й се струваше на Ерика.

Но въпреки всичко той я попита:

— Все пак сигурна ли си, че не си го направила само защото се чувстваш виновна пред него?

Тя бе престанала да се чувства виновна още в деня, когато Селиг я бе оковал във вериги, но не можеше да го признае пред брат си. Ала все още съжаляваше, че бе дала на Селиг повод да я презира. Пък и никога нямаше да й прости мъките и униженията, които му бе причинила в Гронууд. Ако не беше послушала свирепия Уилнот…

— Селиг ми прости — отново излъга тя, — затова вече не изпитвам чувство за вина.

Рагнар погледна сестра си в очите и въздъхна.

— Наистина ли ме молиш да ти разреша да останеш завинаги с него в този замък?

Това бе най-трудната й лъжа. Така силно копнееше да се върне у дома и да заживее спокойно, както по-рано. Беше уморена от гневните чувства и от хаоса в живота си, от факта, че се чувстваше привлечена от мъж, когото не би се осмелила да обича.

— Да — прошепна тя и се закле това да бъде последната лъжа пред брат й.