Отровени

21. Ще ти бъда най-добрата приятелка…

— И затова повече няма да бъдем приятелки, Хана Мерин — каза сурово Хана, без да сваля очи от Хейли под ярките прожектори. Перуката я гъделичкаше, но тя устоя на порива да се почеше. — Защото си луда. И си лъжкиня. И има неща, които едно момиче не може да понесе.

А Хейли, вместо да изглежда шокирана, както бе написано в сценария, просто се взираше със замаян, почти сънлив поглед в стената. Миг по-късно се сепна.

— Но, Наоми — проплака тя. — Ти не знаеш цялата история.

— Стоп! — извика Ханк. — Светлината не става.

Звънецът иззвъня. Актьорите се пръснаха и Хейли се отпусна доволно върху тръстиковия диван.

— Ох, господи — промърмори тя, скривайки очите си с ръка. — Направо съм като мъртва.

— Снощи до късно? — попита предпазливо Хана. Хейли наистина изглеждаше изтощена. Въпреки часовете, прекарани във фризиране и гримиране, косата й изглеждаше увиснала, а лицето й бе бледо и подпухнало. Дори когато се усмихваше, тя изглеждаше ядосана, сякаш всеки момент щеше да си изпусне нервите.

— Да, но супер яко. — Хейли отдръпна ръка от очите си и погледна към Хана. — Щях да поканя и теб, но ти така и не ми отговори на есемеса.

Гласът й звучеше обидено. Хана внезапно си спомни есемеса на Хейли: „Можеш ли да говориш?“. Беше го получила точно когато завиваше към паркинга на „Търки Хил“ предишния ден. Беше забравила да й се обади, макар че може би така беше по-добре. Точно сега последното нещо, от което се нуждаеше, бяха нови неприятности. Всеки път, когато разговаряше с Майк по телефона, пред очите й се появяваше онази ужасна снимка, на която тя се целуваше с Джаред.

Ханк оправи осветлението и отново се скри зад стената.

— Този път искам да отговориш по-бързо, Хейли — извика той. — Изпускаш времето за репликата си.

Хейли завъртя очи.

— Той пък какво знае? — промърмори тихо тя. — Аз съм участвала в дванайсет успешни кинопродукции и два хитови телевизионни сериала.

Хана опря език в бузата си. Колко дълго ще трябва да гледа как Хейли осакатява ролята й? Не каза нищо, докато се връщаше обратно на мястото си.

Ханк извика начало и те отново започнаха сцената. Този път Хейли не само закъсня, но и напълно обърка репликите си или ги произнесе без капчица чувство. Ханк отново ги накара да спрат. Хейли пак се тръсна на дивана.

— Колко време ще продължи това?

Ханк излезе иззад стената, отиде направо при Хейли и се надвеси над нея.

— Какво правиш? — попита настоятелно той.

Хейли присви очи.

— А?

— Закъсня с репликата си. — Ханк сложи ръце на хълбоците си. — Отново. И почти не мога да разбера какво говориш. Няма никаква флексия. И очите ти са абсолютно безизразни.

Дениъл, асистентът на Ханк, дотича до него със сценария. Хана леко се отдръпна — той продължаваше да я плаши — но младежът не й обърна никакво внимание. Дългият му пръст се плъзна по страницата, намирайки репликата.

— Трябваше да кажеш, „Наоми, трябва да знаеш нещо“, а не просто „Хей, Наоми“.

Хейли направи физиономия.

— И какво?

Ханк погледна към оператора.

— Добре, ще трябва да повторим. Отново. — Той завъртя очи и тръгна към стола си, мърморейки си нещо под носа. Прозвуча като: „И този път, Хейли, се постарай да не показваш на целия свят, че имаш махмурлук“.

Хейли се изправи.

— Моля?

Ханк продължи да върви, без да спира да мърмори.

— Хей! — извика Хейли след него. — Зададох ти въпрос!

Ханк отново не отговори.

— Мога ли да ти напомня, че аз съм звездата тук? — изкрещя тя. — А ти си просто един дебел, съсипан режисьор.

Думите й отекнаха в залата. Хана ахна. Беше сигурна, че същото са направили и всички останали на снимачната площадка.

Ханк се обърна; очите му пламтяха.

— Прекаляваш, Хейли.

Хейли вирна брадичката си.

— Това получаваш, когато говориш зад гърба ми.

Ханк стисна зъби.

— Може би си си го заслужила. Изобщо не мислиш за филма. Поведението ти е неприемливо. Винаги закъсняваш, винаги имаш махмурлук и ужасната ти игра сваля качеството на цялата продукция.

Гласът му кънтеше под високия таван на залата и когато приключи, настъпи мъртва тишина. Хейли примигна така, сякаш Ханк я беше ударил в корема. Отвори уста, за да каже нещо, но после бързо я затвори и големите й сини очи се напълниха със сълзи.

Стомахът на Хана се бунтуваше. Тя се надяваше Ханк най-после да смъмри Хейли, но не й беше приятно да бъде свидетел на това. Пред всички. Колко унизително.

Ханк въздъхна тежко, затвори очи, и като че ли се съсредоточи.

— Или ще се стегнеш и ще ме слушаш какво ти приказвам, или се махаш — изрече той с по-спокоен глас. — Разбираш ли какво ти говоря?

Хейли леко се извърна настрани.

— Не можеш да ме уволниш.

— Хейли… — изрече предупредително Ханк.

Хейли рязко извърна глава и го прекъсна:

— Защото аз напускам.

След това се врътна, избута Дениъл настрани и се втурна към гримьорната, затръшвайки зад себе си вратата с такава сила, че някои от лампите на тавана се разклатиха. След секунди Хана я чу да разговаря с някого по телефона — с агента си, може би. Гласът й беше бесен.

Хана се осмели да огледа хората на снимачната площадка. Всички актьори стояха като вцепенени, със странни изражения на лицата. Операторът стискаше камерата със зяпнала уста. Асистентите се сбутаха, а един от служителите на кетъринг компанията вече беше извадил телефона си.

Внезапно в стаята стана ужасно горещо. Хана се обърна и се затича към изхода; имаше нужда от малко въздух. Излезе на същата алея, която я беше уплашила предишния ден, но сега изглеждаше ясна, спокойна и абсолютно незаплашителна. Тя погледна към асфалта. Написаното с тебешир послание го нямаше.

— Опа — разнесе се нечий глас. Хана се обърна. Джаред излезе на рампата и застана до нея.

Хана кимна, махвайки с ръка към сградата.

— Може би трябва да отида в съблекалнята на Хейли, за да видя, дали е добре?

Джаред поклати глава.

— Остави я да се поуспокои. Обади й се утре. — Той прокара пръсти през гъстата си коса. — Гадна работа, обаче. Сега ще се налага да търсят набързо заместничка.

Хана премлясна. Не се беше замисляла за това.

— Според теб кого ще вземат?

— Не знам, но дано да е някой много по-добър.

Мислите препускаха в главата й. Може пък да е за добро. Поне щяха да я изиграят както трябва. Никой нямаше да й се присмива, след като филмът излезе по кината. А Хейли щеше да си намери нещо друго, нали? Тя е голяма звезда. Агентът й сигурно вече беше уредил следващия филм.

— Като например Люси Хейл? — предположи тя, внезапно въодушевена. — Или онази сладурана от сериала „Нетфликс“?

— Всъщност смятам, че ти трябва да се пробваш.

Хана примигна изненадано. Джаред я гледаше с напълно сериозно изражение.

— Моля? — избъбри тя.

Джаред се плъзна към нея.

— Сериозно говоря — промърмори той. — Ти си добра — много добра. Ханк не спира да говори за теб. А и двамата знаем, че ти ще си много по-добра Хана Мерин от Хейли…

Той се усмихна и повдигна вежди. Хана наведе очи, чувствайки вина заради онова, което му беше казала за изпълнението на Хейли — и за целувката.

Но това си беше чистата истина. Ханк не спираше да я хвали след всяка следваща сцена. Вярно, че ролята на Хана беше по-трудна от тази на Наоми, но Хана щеше да се справи. Пък и защо да наемат друга актриса, след като самата Хана си беше тук, готова да започне?

А беше ли готова? Можеше ли да поиска ролята? Тя се сети за нещо, което Хейли беше казала в Ню Йорк: Никога не изпускай възможностите. Не се знае докъде ще те отведат.

Джаред пристъпи от крак на крак. Когато Хана вдигна поглед, той внезапно се беше озовал твърде близо и на устните му играеше лека усмивка, сякаш знаеше за какво си мисли тя.

— Говори с Ханк — настоя той. — Най-лошото, което може да стане, е той да каже „не“. — После я потупа по ръката, обърна се на пети и тръгна към снимачната площадка.