Отровени

33. Няма лоша реклама

Ариа паркира в една странична уличка в Стария Холис и се огледа. До нея бяха паркирали все същите очукан мерцедес, класически ягуар и яркооранжев фолксваген „Бийтъл“. През голямата викторианска къща от другата страна на улицата, срещу галерията, се виждаха все същите саксии с цветя, а над предната веранда на съседната сграда все така се вееше гей-знамето във всички цветове на дъгата. Кварталът не се беше променил… само Ариа беше различна.

От галерията излезе възрастна двойка, хванати за ръце. Ариа се скри зад храста; все още не искаше никой да я вижда. Не беше готова за това.

Тя отново погледна екрана на телефона си. „МАЛКА СЛАДКА ИЗМАМНИЦА“, гласеше заглавието на първа страница на „Ню Йорк Поуст“. Франк Бренър, репортерът, който й се беше обадил предишния ден, беше писал за фалшивата трансакция, използваща името на Джон Карутърс, като рекламна измама на Ариа. Бренър беше цитирал думите на Ариа „Майка ми прие обаждането, затова трябваше да преправя гласа си“. Освен това заявяваше, че Ариа бе звучала много „ядосано“ по телефона, когато й се бе обадил, очевидно защото „тя беше ужасена, че ся хванали“.

В статията освен това пишеше, че банковата институция проследява източника на парите, намеквайки, че Ариа е използвала нечия сметка. В един нормален свят това щеше да е добре — сметката щеше да ги отведе до Максин Прептуил. Но Ариа знаеше, че Али е твърде умна, за да прояви небрежност; сигурно беше използвала в банката името на Ариа и нейния номер на социална осигуровка. Защото беше изключително подла.

Всичко беше пълна каша. Патриша, агентът на Ариа, й се обади милион пъти, но Ариа не вдигна, защото се срамуваше да проведе неизбежния разговор. Дори не можеше да се накара да изслуша съобщенията й. Имаше и други усложнения. Как щеше да се отрази това на Ила? Майка й бе извършила продажбата; ами ако пресата решеше, че тя е участвала в измамата на Ариа? Ами ако Карутърс решеше да я съди? Щеше ли шефът на Ила да уволни майка й? Ами ако я прогонят от света на изкуството? Ами ако цялата галерия бъде принудена да затвори заради този глупав — и измислен — скандал?

Имаше и няколко есемеса от Харисън. Изпратените предишната вечер бяха загрижени; той се чудеше къде е изчезнала. А от тази сутрин бяха доста предпазливи: Видях статията. Затова ли избяга снощи? Може ли да поговорим? Харесвам те, независимо каква е истината.

Тя погледна към последното му съобщение. Беше много мило от негова страна, че е готов да застане до нея, но работата беше там, че Ариа не го искаше за свой приятел. Вътре в себе си знаеше, че не изпитва нищо към него. Искаше й се да има някакви чувства. Тогава всичко щеше да е много по-лесно. Но такива нямаше.

Тя въздъхна и започна да пише отговор. „Това не е истина, но не мога да говоря за това сега. Честно казано, имам нужда от пространство. Съжалявам. Желая ти успех във всичко“. След това натисна бутона за изпращане. Каква ирония, осъзна тя; есемесът й звучеше точно като думите, които Ноъл й беше казал преди две седмици. Но така или иначе го изпрати, защото трябваше да го направи.

После си пое дълбоко дъх и тръгна по алеята към галерията. Всяка стъпка й причиняваше болка. Тя отвори вратата и потрепна при звука на веселите камбанки. Майка й стоеше до бюрото и разглеждаше някакви документи. Вдигна глава и погледна Ариа право в очите. Бузите на момичето пламнаха. Започва се.

Ила се приближи с танцувална стъпка.

— Познай кой продаде още две картини днес? — изчурулика щастливо тя и размаха два факса под носа на Ариа. — Един купувач от Мейн и някакъв от Калифорния. Парите не са толкова много, колкото получи за картината на Али, но въпреки това поздравления!

Ариа примигна. Възторгът на майка й караше сърцето й да се къса. Нещата бяха още по-зле: тя дори не знаеше.

Момичето й подаде безмълвно телефона и натисна иконката на браузъра. Появи се статията в Поуст.

— Трябва да видиш това.

Ила го погледна и сви рамене.

— Вече го прочетох. — Тя преметна косата на Ариа зад раменете й. — Агентът ти ми каза. Надявам се, че нямаш нищо против — тя се опитваше да се свърже с теб, но ти не вдигаше телефона, а пощата ти е претъпкана. Затова ли избяга снощи? Трябваше да ми кажеш, Ариа.

Ариа примигна и кимна. Наистина го беше разбрала предишната вечер. Това бе също добро извинение за внезапното й изчезване.

Ила отново погледна към телефона.

— Първата ти статия в Поуст — и то на първа страница! Толкова се гордея с теб.

— Мамо!? — извика Ариа. Не можеше да повярва колко бе неискрена майка й. — Статията е ужасна! И невярна. Не съм се представяла за асистентка на Каругърс или за който и да е друг. Нямам нищо общо с продажбата — честно казано съм ужасена, че картината на Али се продаде. Смятах да я изгоря.

Ила я погледна напрегнато.

— Ариа, разбира се знам, че нямаш нищо общо с това. — Тя остави листите на бюрото. — Наистина ли се притесняваш за тази статия? Ако смяташ сериозно да се занимаваш с рисуване, ще четеш много глупости за себе си, много негативни критики и откровени лъжи. Знаеш ли какво смятам аз? Някой е използвал името на Карутърс, защото не е искал да разкрие самоличността си. Може да е някой с лоша слава. Или знаменитост!

Ариа гледаше майка си. Е, можеше да се каже, че Али бе и двете.

— З-значи не си ядосана? — най-накрая успя да изрече тя.

Ила отиде до дъното на галерията и оправи един наклонен пейзаж на река Брендиуайн.

— Трансакцията няма нищо общо с теб, скъпа. Всички го знаем. Освен това агентът ти ми каза, че този скандал всъщност е засилил интереса към картините ти. Купувачът от Мейн всъщност купи картината след излизането на статията в Поуст. Саша е била тук, когато се е появил — каза че бил млад мъж, около трийсетте, адски артистичен. Името му било Джералд Френч.

Ариа примигна. Значи планът на Али да я съсипе всъщност не беше проработил? Направо не можеше да повярва. Огледа се, очаквайки галерията да избухне или Ила да падне на колене и да се загърчи от погълнатата отрова. И нещо друго да се случи. Но Ила просто й се усмихна топло, след което отиде в задната стая, където държаха описа.

Звънчетата на вратата се обадиха отново и Ариа се обърна.

— О, господи! — изтърси тя, без да се замисля. На прага, с ръце в джобовете, стоеше Ноъл.

През лицето му премина нервна тръпка. Ариа отново усети как бузите й пламват. Споменът за целувката им в кънтри клуба запулсира в глава й. Покрай историите с Али я беше забравила.

— Хм, здравей — каза Ноъл и облиза устните си. — Исках да видя дали си, хм, добре. Снощи те търсиха на партито, но никой не успя да те намери.

— Добре съм — каза Ариа, забила поглед в пода. — Благодаря, че се интересуваш.

— Естествено, че се интересувам.

Ариа рязко вдигна глава, изпълнена с объркване — и гняв.

— Какво искаш да кажеш с това естествено? За теб бях общо взето мъртва.

— Да, ами, мисля, че направих грешка. — Покрай очите му се появиха бръчки и те се изпълниха с разкаяние. Изглеждаше напълно сериозен. Стомахът й се сви. Дали искаше да си я върне?

Ариа го искаше с цялото си сърце, но внезапно се почувства ужасно уморена.

— Ноъл, през последните няколко седмици даваше крайно противоречиви сигнали — каза тя. — Бях на върха и на дъното, и нещастна. Тъкмо бях започнала да свиквам със ситуацията и се случи онова, снощи.

— Знам.

— Първо искаше да се разделим, после беше със Скарлет, след това ме целуна и избяга, а сега…

— Знам — прекъсна я Ноъл. Той пристъпи колебливо напред. — Да не забравяме онова, което ти причиних преди това.

— Ти направо… ме заряза — произнесе Ариа със задавен глас.

— Никога не съм те зарязвал — рече тихо Ноъл. — И съжалявам… за всичко.

— Ами Скарлет?

— Скъсахме. Тя просто… не е теб. — Той прокара пръсти през косата си. — Виж, исках да се отдалечим един от друг за известно време, за да… помислим, може би. Да преценим. Но не спирам да мисля за теб. Проследих успеха ти на арт сцената. Това е невероятно. И днес излезе онази статия — и за нея знам.

Ариа го стрелна с поглед.

— Какво искаш да кажеш с това знам?

Устните му потръпнаха.

— Мисля, че знам кой стои зад нея. Прав ли съм?

Ариа погледна през рамо, но Ила все още беше отзад. После кимна съвсем леко.

— Тя има много почитатели — беше единственото, което успя да произнесе момичето.

Ноъл кимна в отговор.

— Е, надявам се, че знаеш, че аз не съм един от тях.

Ариа си пое дълбоко дъх. Това дори не й беше минавало през ума… а може би трябваше. Али вече го бе манипулирала веднъж. После момичето въздъхна.

— Е, само защото знаеш за това, не означава, че си замесен.

— Надявам се, че и ти не си замесена.

Ариа сви рамене. Нямаше смисъл да му обяснява. Надяваше се всичко да е приключило.

Ноъл пристъпи от крак на крак.

— Липсваш ми. Не спирам да мисля за теб.

Ариа усети буца в гърлото си.

— И аз не спирам да мисля за теб. Но…

Ноъл я прекъсна. Повдигна брадичката й с пръст така, че да го погледне в очите.

— Това не е ли достатъчно, за да опитаме отново? — попита той.

Ариа всмука долната си устна. Кожата на Ноъл миришеше на овесения сапун, който майка му винаги държеше в пералното помещение. И когато погледна към пръстите му, тя осъзна, че познава всеки сантиметър от тази ръка — белегът на палеца му, когато се поряза докато изрязваше тиквата за Хелоуин, как дланите му се напукваха през зимата, загрубялата кожа от обратната страна на дланта му от старо изгаряне, което не си спомняше. Мислеше си, че познава и него — но напоследък я беше изненадал. И то не особено приятно. Как ли ще я изненадва в бъдеще?

Само ако можеше да живее в свят без изненади — без Али, която не спира да се появява, без посланията на злия А., без ужасни тайни, укривани в продължение на години. Но това означаваше, че щеше да изпусне и хубавите изненади, нали? Като типичния роузуудчанин Ноъл Кан, който се беше оказал съвсем не толкова типичен. Или как светът на изкуството я прие, въпреки усилията на Али.

Или как Ноъл се осъзна и поиска отново да се сближат.

Ариа отмести пръстите му от брадичката си. После въздъхна и се наведе напред, както беше правила толкова пъти.

Да, произнесе гласът в главата и, докато се целуваха. Така беше редно. Тя си беше у дома.