Пазителят

I Латинският дневник на Павел Алхимик ч. 1 (ПСС, XIV, 102-112, превод)

Вселият брат Фридрих4 (по-точно би било да го наричаме чичо, но масонството не предполага подобни обноски) пише, че пътешествието из Европа, което предприех под името граф Северен, би могло да влезе в помагалото му по военни хитрости. Фридрих вероятно е замислял този труд, когато маршал Хеморой го е изненадал в тил, лишавайки го и от последните гръцки удоволствия.

Но в действителност моята задача не е толкова тежка, колкото си мисли той — коронованите европейски лицемери са така запленени от своето хитроумие, че да ги излъжеш изобщо не е трудно, дори и за невежите (към които искрено отнасям себе си, следвайки Николай от Куза).

Илюминатите — най-вредното и коварното от днешните европейски течения — къде повече заслужават да заемат своето място в книгата на Фридрих. Тяхната тактика е забележителна — те се маскират като масони, проникват в техните ложи и постепенно ги разяждат отвътре; казват, че така постъпват някои насекоми паразити, снасяйки яйцата си в още жива гъсеница. Уви, илюминатите са далеч от истинските Дела — те мислят само за власт и пари. И затова не е срамно да се постъпи с тях точно така, както те самите постъпват с гъсеницата на масонството.

След седмица във Виена ще бъда приет за илюминат. Ложата ще си мисли, че приобщава бъдещия император на Русия към своите редици — а с мен и нейната огромна територия, и армия. Но аз ще превърна илюминатите в таен лост на Братството. И с този лост съвсем скоро ние ще преобърнем земята. Нашият Архимед ще бъде брат Франц-Антон, а опорната точка ще му дам аз. Опитните резултати са толкова обнадеждаващи, че няма никакви съмнения за успеха.

Ето това накратко е моята днешна „Мъдрост на Невежия“.

Мислех си, че брат Франц-Антон вече с нищо не може да ме учуди. Но това, което видях в Париж, ме изуми до най-съкровените кътчета на душата. След неговото откритие всички наши предишни планове — колкото и величествени да ни се струваха — сега изглеждаха нищожни. Възможно е нещо съвсем различно — и грандиозно. Всички суперлативи в човешките езици не могат дори да се докоснат до него.

Брат Франц-Антон изпитва съмнения — той казва, че нашата власт над Флуида не е достатъчна. Може и да е странно, но моят най-близък съмишленик в Братството, който веднага прие моя план, е брат Бенджамин.

Може би дивата посърнала шир на Америка (Бенджамин изпълнява в Париж задълженията на американски пратеник) настройва ума така, че изчезва чувството на страх, което е присъщо и на някои руснаци, не особено ценящи живота си. А набиращата сили диващина, прииждаща от всички страни, принуждава нашите антиподи да мислят за бягство точно така, както го правим ние, европейците, прегърбени под тежестта на своята изтънченост.

Брат Бенджамин е доста колоритна личност. Тук се подиграват на кожената му шапка, а той е омагьосан от Версай и Трианон. Предполагам, че от него би станал нелош крал на Америка — или поне, както тук се шегуват, Le Duc des Antipodes6. Великолепна двойка — Le Comte du Nord et le Duc des Antipodes7.

Да си следовник на брат Франц-Антон е изключително модерно в момента. Освен висшата аристокрация и краля, посветени в тайната, той има немалко последователи сред простолюдието. Те под думата mesmerisme разбират нещо диво като правене на магии и баене на врачки в затънтени кътчета на Русия.

Това е смешно, но и много мъдро, понеже в тайната вече са посветени толкова много хора, че да се скрие напълно би било невъзможно. По-добре да се маскира с погрешни понятия, които хората на нашето столетие радостно консумират, пълнейки с тях своя разум.

От брат Франц-Антон може да узнаем не само за изкуството на властта над Флуида, но и за тази широко отворена във всички посоки потайност. Да последваме неговия пример — ще скрием грахово зрънце истина в езеро от лъжа.

Новата ложа, създадена от нас, ще носи името „Световна Аврора“. Тя ще пропагандира лъжеучението, познато сред хората като mesmerisme. Но истинското майсторство за управляване на Флуида ще бъде достъпно само на скрит в лоното на ложата орден, който ще наречем Aurora Borealis. Само избраните ще видят светлината на тая Аврора. Нека истинската зора изгрява под закрилата на измислената, споделяйки част от нейното име.

А ако и това не е достатъчно, за да скрием Тайната, то има един точен и сигурен начин; избива ме на смях, като се сетя за него: вече приехме в редиците си Калиостро и за много кратко време той със своите тестикули ще вдигне толкова много празен шум, че истината ще забравят дори и тези, на които по случайност е станала известна.

Съвременните учени приветстват отричането на възможността духът да въздейства на материята — това някак си като че ли ги освобождава от юрисдикцията на Римския папа.

Днес на събранието на ложата един от онези умници сред братята подметна на Франц-Антон, че чрез методите на науката може да се наблюдава само как един материален обект оказва влияние върху друг — всичко останало е просто подвластно на вярата. А Франц-Антон доста развесели публиката, задавайки следния въпрос:

— У вас, приятелю мой, появяват ли се желания да пийнете вино или да погледнете през прозореца?

— Да — отговори ученият. — Случва се.

— И вашата ръка се протяга към бутилката или към райбера, нали?

— Точно така — последва отговор. — И предусещам какво ще ми кажете по-нататък, многоуважаеми братко, обаче това е само въздействие на чисто материални фактори, като жажда и застоял въздух, върху мускулите на тялото ми.

— Тогава — каза Франц-Антон — разгледайте следния казус: някакъв си Карл V решава, че честта му е накърнена, и на следващия ден стохилядна армия с оръдия, тежащи няколко хиляди фунта8, преминава границата. При това конете, влачещи оръдията, обилно наторяват всички пътища наоколо… Нима това не е въздействие на духа върху материята?

Ученият премълча.

— Аз специално говоря за оборски тор — продължи Франц-Антон, — защото съм забелязал, че при спор с жреците на материята по незнайни причини точно тази субстанция влияе върху въображението им по най-убедителния начин…

Когато останахме в кръга на посветените във висшата тайна, Франц-Антон като че ли във връзка с този виц каза няколко думи за природата на Флуида. Записвам ги дума по дума, докато помня.

— Между материята и духа има много ясна и непроходима пропаст, чието съществуване признават мислители от всички векове. Също така определена и неоспорима е връзката между тях. Преди мислих, че Флуидът е точно това, което свързва материята и духа. А сега смятам, че Флуидът е нещото, от което възникват и материята, и духът. Точно по тази причина той може да служи като мост между тях. Да отправяме мисълта си по-нататък няма смисъл — съхранете почтително невежество за всичко останало… Chute, monsieurs, chute9…

Не всички илюминати са под наш контрол — има и такива, които се опитват да ни пречат. Колкото и да е невероятно, но те смятат, че това е техен дълг пред Върховното същество (като такова те обикновено подразбират Бафомет10). Те направиха опит да убият Франц-Антон: изпратиха при него с тайна цел италианец бретьор, обигран майстор във фехтовката.

Колко лекомислено от страна на Франц-Антон да приеме това предизвикателство! Но бретьорът го нарече ciarlatano11 — рядка италианска ругатня, която, за жалост, Франц-Антон познава. Едва вчера той се подиграваше на Карл V — а днес видя в случилото се point d’honneur12. И при това най-разумният от хората, които познавам! Да се препъне по великия път от собствената си измислица…

Впоследствие всичко се разви още по-нелепо. Двубоят беше таен, но аз намерих начин да присъствам. Бретьорът беше настроен много решително — разбрах това, разменяйки с него няколко думи. Лицето на Франц-Антон издаваше ясното му намерение да играе ролята на благороден джентълмен докрай и, най-вероятно, щеше да бъде убит.

Трябваше да направя избор и го сторих: тъкмо почнаха и аз парализирах фехтовача със силата на Флуида — и така сполучливо притиснах мускулите му, че горкият, преди да успее да направи и един удар, падна върху шпагата на Франц-Антон. За щастие, той я държеше под желания ъгъл.

Франц-Антон не забеляза нищо — дуелите за него бяха новост и освен това бе много развълнуван, виждайки кръвта. Но фехтовачът разбра всичко. Когато се наведох над него, той изхриптя:

— Не знам с каква сила ме погубихте, господине, но сега ще се спусна до дъното на ада, за да я обладая. А след това ще се върна и ще отмъстя!

Животът му тежи на съвестта ми. Никога няма да забравя очите на нещастния човек. Той беше жесток убиец — но заслужаваше да загине от удар на шпага. Впрочем, формално погледнато, той от такъв и издъхна.

Казват, че когато човек загива, обзет от жажда за мъст, то духът му наистина може да навлече сериозни неприятности. Но най-важното е, че Франц-Антон е жив. И сега смята себе си за герой дуелист. Както обича самият той да повтаря — monsieurs, chute!

Разбирам кралете, забраняващи двубоите, заплашвайки участниците с тежки наказания. Наистина понякога е жалко, че не сме в Русия. Трябва бой с пръчки, само бой.

Великото дело е пред завършване. Не мога да повярвам колко много е направено — понякога се събуждам и мисля, че всичко това е било сън. Но достатъчно е да прекарам един-два часа в лабораторията и се възвръща убедеността ми в успеха.

От брат Франц-Антон пристигна новата Шапка на могъществото, скрита в обикновена черна триъгълна шапка. Отворената метална конструкция е по-удобна и по-лека, но тази става за носене, без да събужда излишно любопитство. Връзката с медиумите е стабилна и не зависи от огромното разстояние помежду ни.

Флуидът дава несъмнена власт над неодушевената материя — и тази власт е такава, че е твърде голяма дори за император. Но по какъв начин да вложим душа в това вещество? Как и с какво ще съживим новия свят?

Трябват всекидневни опити; не бива да се губи и минута за безполезни почивки — по-добре да те нарекат налудничав затворник, отколкото да изпуснеш великата цел.

Брат Бенджамин съобщава, че илюминатите под негово ръководство подготвят грандиозен метеж в Париж. Той пише:

„Това ще бъде не обикновен бунт на всякаква сган, а първа по рода си революция, неукротим вихър от цветове и багри, нещо като огромен оцветен с кръв карнавал, към който незабавно ще се присъединят всички празни умове, смятащи се за свободни поради покварата си.

Решението е много жестоко, но разумно: тези, които знаят тайната, но не ни последват, ще трябва да умрат. Брат Луи, който не прие нашия план, за съжаление, също. Това ще ни позволи бързо и без спънки да довършим започнатото и да прикрием следите.“

Не се съмнявам, че замисленият метеж ще успее. Подготовката ще трае няколко години; на първо време брат Бенджамин ще ръководи всичко лично, пресичайки всяко несъгласие със застрашителни демонстрации на Флуида.

Надявам се, че ще получим прошка от Висшето същество, защото великите дела изискват големи жертви.

Уви, не сме били смирени като гълъби.

Ще можем ли да постигнем мъдростта на Змея?

Следите от моите занимания в лабораторията са заличени; петербургският заговор, в който любезно ми помогна английският пратеник, е готов. Никой не смее да противоречи на Великия магистър за неговите малки чудатости. Киж знае какво му предстои, но напълно ми вярва. Думата на императора все още се зачита.

Всичко, което ми е необходимо — таблиците с модусите на Флуида и няколко ръкописа, — се събра в малко походно сандъче. Останалото ще приготвим на място.

В една от стаите на Михайловския замък13 от Флуида изградих подобие на врата, позволяваща да преминавам в моята отдалечена лаборатория в Идилиум. Стаите в замъка и лабораторията са абсолютно еднакви по форма; сядайки върху стол на едното място, мога да стана от същия стол на другото. Благодарение на това моите опити продължават без прекъсване. Никой не може да ме последва. Щом затварям невидимия проход, той веднага изчезва.

Какво ли ще помислят за тази стая, когато я видят? Сигурно ще я сметнат за място за тайни срещи — или за камера за изтезания (хвърлих на пода щипци за захар и камшик, за да дам храна на любознателните умове). Толкова странно е да се види празен приютът на моите безсънни нощи… Оказва се, че тук има много повече пространство, отколкото си мислех.

Киж трети ден спи на походно легло в моята спалня. Вратите са отключени, стражата разпусната. Киж казва, че изобщо не изпитва страх — но причината най-вероятно е в опиумната тинктура, към която е доста пристрастен. Ще изпълня даденото му обещание.

Нека пияните заговорници се забавляват от мисълта, че са убили магистъра на Малтийския орден. Ако имах желание, бих могъл да ги намушкам на обикновена клечка за зъби, преди те да успеят да се изплашат, но не ме блазни мисълта да впечатля няколко миришещи на лук офицери, които дори не спазват своята военна клетва. Нека ги съди Върховното същество.

А моята награда е в това да премина по земята незабелязано — така са постъпвали мъдреците от всички времена. Това е сложна задача, особено за този, който е роден с хермелинова мантия. Но мисля, че успях.

Тук аз бях императорът. В Идилиум всеки ще стане такъв.