Пазителят на монетния двор

Бележки на автора

Наред с останалите си велики открития Исак Нютон дава определение на съвременното схващане за масата, което е изключително важно за развитието на модерната космология. Съдържайки знания само за движението на звездите, законите на Нютон дадоха възможност на учените да стигнат до извода за разпространението на материята в галактиката, от която между осемдесет и деветдесет процента е разпиляна отвъд спиралния диск и не се намира във формата на видими звезди и газ. Съвременната наука знае само че този вид материя не излъчва и не отразява светлината и затова е наречена „тъмна материя“.

Освен това читателят може би също ще иска да знае, че най-великият английски учен наистина е работил в Кралския монетен двор. През 1696, след двадесет и пет години забележителна академична дейност, Лукаския професор по математика в Кембриджкия университет, по-известен днес като авторът на „Математически принципи на натурфилософията“ и „Оптика“, е приел малко повече от относително добре платената синекурна длъжност на Пазител на Кралския монетен двор, който в периода на Голямата финансова реформа се е помещавал в Лондонската крепост Тауър. Четири години по-късно той става Главен майстор на монетния двор и остава на този пост до смъртта си през 1727 година.

През 1696 година Нютон се залавя с новите си задачи с обичайното си усърдие и взискателност, преследва фалшификатори на монети, взима показания от свидетели, тъй като е мирови съдия в седем графства на кралството, поддържа мрежа от информатори и изпраща на бесилката много мъже и жени. Лондонският подземен свят не познава по-усърден и непокварен следовател и криминалните елементи скоро започват да изпитват към него неистов страх и омраза. Много неща са известни за работата на Исак Нютон в Монетния двор. Но какво знаем за Кристофър Елис, разказвачът на историята в романа?

Според Държавните архиви 362 (1696) в Публичния регистър в Кю, Лондон, на 26 август Върховният съд — централният правителствен орган в отсъствието на крал Уилям III Орански, който воювал с Франция, решава, че на доктор Нютон му е необходим помощник след загадъчното изчезване на предишния му служител Джордж Мейси. Нютон избира някой си Кристофър Елис, по-малкия брат на Чарлс Елис, който преди назначаването си за Главен инспектор на Монетния двор бил заместник-секретар на Уилям Лаундс, постоянния секретар на Първия лорд-ковчежник на Хазната лорд Годолфин. (Годолфин напуска в последните дни на 1696 година и е заменен от министъра на финансите Чарлс Монтагю, бъдещия лорд Халифакс, покровителя на Нютон в Монетния двор. Назначението на Кристофър Елис е одобрено от Съвета, отговарящ за държавната хазна на 17 ноември (Архив на Хазната, 310, 325 (1693–1696), за да помага в „необикновената работа“ на доктор Нютон, да разкрива и преследва фалшификатори на монети, с годишна заплата шестдесет фунта стерлинги, която да започне да му се изплаща от септември. Освен тези факти обаче, малко други неща са известни за Кристофър Елис.

Интересът на Нютон към алхимията, както и неговите разколнически, да не кажа богохулствени ариански възгледи, които ярко го противопоставят на управляващата религиозна ортодоксалност по онова време, поддържаща Триединството, също не е измислица. Всеки, който иска да научи повече по този въпрос, може да прочете биографията на Нютон от Ричард Уестфол, написана за магистърската му степен, както направих аз. Всички грешки в романа са мои.

Много съм задължен на Нийл Агаруол от Харвардския университет, който ми помогна с шифъра.

Филип Кер, 29 ноември 2001