Перфектен убиец

Четиринадесета глава

Гущера Малой вдигна поглед от пасианса си и видя Найтхоук и Дядо Коледа, които се приближаваха към него.

— Добре дошъл отново — каза дребосъкът със змийска кожа. — Кой е приятелят ти?

— Казвай ми Крис — обади се Дядо Коледа.

Малой изведнъж се втренчи в Свещеното кълбо.

— Знаеш ли, че те преследва нещо кръгло и жълто?

— Да.

— Предполагам, че е живо, но не виждам да има очи, уши или нещо подобно.

— Живо е — отвърна Найтхоук. — Къде е Маркиза?

— Късничко е — отвърна Малой. — Мисля, че двамата с Перлата са си легнали.

Найтхоук се раздразни, но не отговори.

— Ами, аз мисля да пийна нещо — каза Дядо Коледа. — Имаш ли нещо против да седнем при теб?

— Питай него — Малой посочи Найтхоук. — Той е шефът.

— Сядай — каза Найтхоук като дръпна един стол и седна. Свещеното кълбо изчурулика весело и скочи на рамото му, където се зае да мърка силно.

— Какво по дяволите е това нещо? — попита Малой.

— Просто домашен любимец.

— Изглежда безобидно — Дядо Коледа едва сдържа усмивката си.

— Абсолютно безобидно — каза Найтхоук.

Малой го изгледа подозрително и сви рамене.

— Кога ще можем да се срещнем с Маркиза? — попита Дядо Коледа.

— Познаваш ли го, Крис? — попита Малой.

— Получих вести от него — отвърна Дядо Коледа. — Бих искал да се срещнем. И си мисля, че чувствата ни са взаимни.

— Ами, обикновено след като дамата му заспи, идва да изпие едно нощно питие — каза Малой. — Навъртай се наоколо и сигурно ще се натъкнеш на него или той на тебе.

— Чудесно — усмихна се Дядо Коледа.

— Може би ще иска ти да му докладваш — добави Гущера, обръщайки се към Найтхоук. — Всичко наред ли беше?

— Може и така да се каже.

— Взе ли парите или се наложи да го убиеш?

— Цялата му плячка е в багажника ми.

— Значи си го убил?

— Не.

Малой изглеждаше озадачен.

— Мислех, че този Дядо Коледа не е толкова безобиден. Кой крадец ще си даде цялото състояние без бой?

— Някой, който не иска това да е последният ден в живота му — предположи Найтхоук.

— Познавам го лично — добави Дядо Коледа — и ти гарантирам, че би направил почти всичко, само да избегне физически конфликт с човек като Найтхоук. Или с Маркиза.

— Жалко — каза Малой. — Мислех, че зад такова интересно име се крие интересен човек.

— О, той е невероятно интересен — засмя се Дядо Коледа. — Никога няма да ми омръзне да говоря за него.

— Ами, ще трябва да ми разкажеш, Крис — каза Малой. — Само че по-късно.

— С удоволствие ще започна още сега.

— Едва ли — Малой погледна в другия край на огромното казино към едрия мъж, който се приближаваше към тях. — Ето го нашият владетел и господар. Историята ще трябва да почака.

— Това ли е Маркиза?

— Едричък е, нали?

Маркиз Куинсбъри дойде до масата.

— Добре дошъл, Перфектен убиецо — каза той. — Чух, че си имал малък проблем.

— Напротив, нямах никакъв проблем — отговори Найтхоук.

— Застрелял си не когото трябва, нещастнико! Трябваше да убиеш друг човек — изкрещя Маркиза.

— Не съм застрелял никого. А и онзи не беше човек, а извънземен.

— Зная само, че му казах да те държи под око и изведнъж се оказва, че той е мъртъв, корабът на Дядо Коледа е празен, а ти си стоиш тук с някакъв непознат, с идиотско животинче на рамото и ми разправяш, че всичко било наред. Така че прощавай, че не съм в настроение, но аз не смятам, че всичко е наред.

— Цялата плячка на дядо Коледа е в кораба ми — каза Найтхоук.

— Така ли? — възкликна Маркиза с искрено учудване. — Уби ли го?

— В интерес на истината не го убих.

— Искаш да кажеш, че просто те е оставил да изпразниш кораба му и да прехвърлиш цялата плячка в твоя? — попита Маркиза с насмешка.

— Не — отвърна Найтхоук.

— Знаех си.

— Двамата го прехвърлихме.

Маркиза отмести поглед от Найтхоук към Дядо Коледа. След това се обърна и застана лице в лице с него.

— Дядо Коледа, предполагам.

— Точно така. Представи си, опита се да ме изнудиш с петдесет процента срещу привилегията да заредя.

— Какво правиш тук? — попита Маркиза.

— Исках да видя що за крадец обира братята крадци — отговори Дядо Коледа.

— Ето, виждаш го — каза Маркиза невъзмутимо. — А аз виждам крадец, който обира вярващите. Кой от нас, мислиш, е по-грешен пред Бога?

— Ще бъде чудо, ако си след мен по грехове — поклати глава Дядо Коледа.

— Надминаваш ме без проблем — отсече Маркиза.

— Щях да те надмина, ако Божиите закони бяха писани от същите лицемери, които са писали Библията и църковните служби — съгласи се Дядо Коледа. — За щастие, гласът на Бога е нещо друго.

— И Той говори чрез теб?

— Бог не се нуждае от моята помощ. Аз съм просто временен заместник преди самият той да изравни храмовете със земята.

— Храмове? Мислех, че обираш църкви.

— Изразих се поетично — отвърна Дядо Коледа. — Всъщност, обирам всяка религиозна институция, на която се натъкна.

— Зная. А сега ме поставяш пред голям морален проблем.

— Така ли?

Маркиза кимна.

— Никога не съм пречил на работата ти. Ограбвал си църкви на моята планета, но аз никога не съм те закачал. Ала сега се възползва от гостоприемството ми на Аладин, без да си платиш за това и един от най-доверените ми служители е мъртъв. Освен това си подкупил Перфектния убиец, да те вземат дяволите! — Той въздъхна с престорено притеснение: — Какво да те правя, Дядо Коледа?

— Ами, според мен имаш три възможности — отговори Дядо Коледа. — Първо, можеш да ме убиеш. От това несъмнено ще се почувстваш по-добре, но е редно да те предупредя, че съм защитил товара в кораба на Найтхоук — ако се опиташ да вземеш нещо от съкровището ми, без да знаеш съответните кодове, корабът и всичко в него ще гръмне. Втори вариант — можеш да ме пуснеш да си ходя, но пък аз не искам да си отида и вероятно няма да се възползвам от възможността.

Маркиза го гледаше замислено, по-скоро развеселен, отколкото ядосан.

— И трети вариант?

— Трето, можеш да използваш ума си и да предложиш да ми станеш партньор. В Границата има хиляди църкви, в Олигархията са милиони. Ще остареем и ще умрем преди да успеем да ограбим и два процента от тях.

— Защо да обирам църкви? — попита Маркиза.

— Защото си крадец и можеш да направиш състояние от това — отговори дядо Коледа.

— На този етап управлявам единадесет планети и имам влияние на още двадесет — каза Маркиза. — Това прави тридесет и една планети под мой контрол. Защо ми е да имам партньор?

— Защото искаш това, което всеки крадец иска.

— И какво е то? — попита Маркиза.

— Още — отвърна Дядо Коледа.

— Вярно е — призна Маркиза. — Но като обирам църкви няма да стана по-малък престъпник, така че винаги ще искам още.

— Винаги ще искаш — съгласи се Дядо Коледа. — Затова хората като нас никога не се пенсионират.

— Ти обираш само църкви, нали?

— Че кой друг ще ти прости греховете и ще се моли за душата ти, ако не църквата?

— Нотка на цинизъм ли улавям? — ухили се Маркиза.

— Съвсем не — каза Дядо Коледа сериозно. — На Земята — там съм обирал някои от най-хубавите църкви, включително „Нотр Дам“ и Ватикана — има едни насекоми, казват се мравки. Те живеят на големи групи и са много трудолюбиви. Строят си малки могили и правят невероятно сложни тунели, складове за храна и развъдници точно под повърхността. Нужни са им дни, понякога седмици да построят тези мравуняци… а човек може да ги разруши за секунди, с върха на ботуша си. И знаеш ли какво правят мравките тогава?

— Нападат те?

— Не — отговори Дядо Коледа. — Залавят се отново да строят мравуняците.

— Искаш да кажеш, че църквите са като мравуняците?

— Само в едно отношение: не ти отмъщават, след като ги ограбиш. Правят всичко отново с усърдието на мравките. В разрез с тяхната философия е да обвиняват крадеца. Предпочитат да ме възприемат като пратеник на Бога, Който по неизвестни за тях причини ги наказва. Много по-логично би било да ме считат за превъплъщение на дявола, но те не искат да вярват в дявола. По-лесно им е да винят Бога и грешното си битие за това, което правя без съвест или морални съображения. И когато злото — тоест аз — ги сполети, те се захващат за работа като мравките и строят отново, така че да мога пак да ги ограбя.

Изведнъж Маркиза се усмихна широко.

— Ти ми харесваш! — възкликна той.

— Как няма да ти харесам? — попита Дядо Коледа. — Аз съм много приятен.

— Мисля, че можем да се споразумеем — продължи Маркиза.

— Дай ми свободно преминаване и подслон, а аз ще ти дам двадесет процента — каза Дядо Коледа.

Маркиза изблъска Малой и седна на стола му.

— Иди да се разходиш — каза той. — Ние трябва да си поговорим делово.

Гущера, видимо обиден, стана от пода и излезе.

Маркиза се обърна отново към Дядо Коледа.

— За двадесет процента дори не си струва да говорим — каза той. — Сега чуй моето предложение, приятелю. Ще ми кажеш кои планети възнамеряваш да обираш, аз ще ти дам оръжия и свободен престой, на която и да е планета под мое влияние срещу, да кажем, петдесет процента?

— Мислех, че петдесет процента е сумата, с която изнудваш, а не най-добрата ти оферта за евентуалните партньори — каза Дядо Коледа. — Ще се съглася, да кажем, на двадесет и пет процента?

Маркиза се обърна към Найтхоук.

— Довел си много добър човек, Джеферсън Найтхоук. Наистина ми харесва. — Той погледна отново Дядо Коледа. — Всъщност, толкова много ми харесва, че ще се съглася на една трета.

— Харесвай ме малко по-малко и вземи тридесет процента — ухили се Дядо Коледа.

— Е, какво толкова, защо не? — Маркиза протегна огромната си ръка и стисна доста по-малката длан на Дядо Коледа. — Договорихме се.

— Е, хубаво е човек да има делови отношения с теб — каза Дядо Коледа. — Мисля, че това трябва да се отпразнува. Черпя с бутилка от най-хубавия ти Лебедов коняк.

— Ще отида да взема от бара — рече Маркиза и стана.

След малко се върна с една бутилка и няколко чаши с особена форма, поставени върху лъскав поднос. Той отвори бутилката със замах и небрежно напълни чашите като разля малко от скъпия коняк по подноса и масата.

— За приятелството, партньорството и успеха — каза той на висок глас.

— За приятелството, партньорството и успеха — повтори Дядо Коледа.

— И за смъртта — добави Найтхоук.

— Смъртта? — повтори Маркиза с любопитство.

— Как иначе ще знаеш, че си успял в нашия бизнес? — попита Найтхоук.

— Вярно е — съгласи се Маркиза след секунда размисъл. — За смъртта.

— Нека тя да сполети нашите врагове, а нас — никога — припя Дядо Коледа.

„Ако всичко върви, както трябва, помисли си Найтхоук, този тост ще се сбъдне.“