Перверзни игри

Но що е то перверзия?

Всеки може да прочете в речника, че понятието се свързва с излизане от това, което обществото счита за норма. Дали нормата е нормална е друга тема, налице е и фактът, че в различни времена представите за правилно и грешно са много различни.

Веднъж надникнах в речник от соцвремето, в който перверзия и извращение бяха синоними и означаваха всичко извън прякото полово сношение, т.е. всичко извън проникването, чрез което се възпроизвежда човешкия род.

За мен обаче перверзията е нещо относително и силно субективно. Харесвам много шантави неща именно заради тяхната присъща лудост. Случвало се е да позволя да ми правят неща, които не са ми приятни или ме карат да се срамувам.

Приемах това като тест – преценка на възможностите и границите ми, като да изпробваш реакциите си и поне да опиташ да надскочиш вътрешните ограничения. В такива ситуации мозъкът ми се настройва по друг начин – именно на честотата на необичайното усещане. Тогава настръхвам.

Защото не знам.

Нямам очаквания – не мога да имам. Не знам как ще реагирам, какво ще почувствам. Разковничето е, че искам да разбера. Искам. Именно това съкровено желание, което ме гореше като пламъче отвътре, ме накара да извърша нещо лудо...

С вързани очи

При непознат...

Свърза ни приятелка.

Разменени имейли – без имена, без лични данни, без нищо, което да предоставя реална информация кои сме и къде живеем. Започнахме да си пишем за различни неща, а самоличностите ни се превърнаха в естествено и желано табу.

Маски.

С маска може да си всеки. Маската дава свобода. Имаш правото да си ти, но и да не си ти. Или и двете.

Лермонтовски маскарад, оплитащ всичко. Но докато писателят представя същностни особености на човека и времето, то аз сама се вплитах в сюжета, който търсех.

Маската ми напомня по някакъв начин на въжето, вързано около китките и глезените ми. И двете дават свобода. Безсмислено е да се противя. Затова съм освободена от себе си, зависима и подвластна на чуждата воля.

Анонимността ни даваше възможност да си пишем за всичко. Споделяхме си емоции и усещания – хем всичко е лично, хем нищо не е. Близост и дистанция в едно. Просто две същества, търсещи и искащи, се докосват по необичаен начин.

Не знам дали желанието му беше предварително планирано или му хрумна, докато си пишехме, но ме предизвика. Бях убедена, че ме пробва и ловко си играе с мен. Искаше да види дали ще стигна до края. Описа ми следния план.

„Хващаш такси и отиваш на дадения адрес. Влизаш в магазина на ъгъла, където има ключ за теб в пощенски плик. Взимаш го. Влизаш с него в кооперацията, качваш се на нужния етаж, входната врата на апартамента е отворена. Заключваш отвътре. После зад първата врата вляво се събличаш и си връзваш очите. После по коридора направо... Аз ще съм там.“

Бях изградила доверие към този човек, не допусках, че ще ме наръга с нож или нещо подобно. Признавам обаче, че вълнението ме караше да треперя. Исках да му докажа, че мога да го направя. От друга страна, не знаех дори името му, а щях да съм с вързани очи, гола, в заключен апартамент!

Беше категоричен за условията, отвоювах само да не съм чисто гола, а да се съблека пред него, в компанията му, чувайки (поне) гласа му. Голотата ми, съчетана с липсата на зрение, би ме направила крайно уязвима.

Той се съгласи, разбирайки, че все пак ще рискувам, ще престъпя границите си. Знаеше, че малко жени биха се съгласили на нещо такова. Мисля, че оценяваше дързостта ми и това го ласкаеше, галеше егото му. Аз бях ограничената, а той – свободният, който диктуваше правилата.

Дойде избраният ден. Чувствах се развълнувана, но не прекалено. В мен нещо пламтеше – предусещах необичайната емоция. Замислих се за близките си, никой от които не подозираше намеренията ми. Почувствах се изолирана – сам-сама в собствения си откачен свят.

Заболя ме, че не можех да споделя с никого; че с времето се бях отдръпнала от приятелките си. Отдавна не им разказвах какви ги върша – не мислех, че ще ме разберат. А и не исках да се притесняват за мен, или дори да ме смятат за побъркана.

Когато времето да тръгна към срещата наближи, вълнението ми започна да прелива в паника. После се успокоих малко, мислено си припомних колко сме си писали, за да се убедя, че е свестен тип.

И все пак... ако беше някой психопат? Ако ме вържеше, наранеше или убиеше?! Но не, исках да получа изживявания, които никоя друга жена няма.

Истината бе, че решихме да не правим секс. Нито той целеше просто да ме изчука, нито аз търсех това. Точно това ме провокираше. Чукането си е чукане – възможно е с всеки, но различното случване, различните пътеки, по които изживяваме сексуалното, различните начини да го постигнем – ето това беше истинската перверзия.

Шибане на мозъци. Точно това се случваше с мен и с тайнствения мъж.

Започнах да действам по плана. Бях си записала стъпките и ги изпълнявах точка по точка. Хванах такси до адреса. Влязох в магазина, където обаче срещнах неочаквана пречка.

Момчето, което работеше там, не знаеше за никакъв плик, предназначен за мен – сега идвал на смяна и нищо не му били казали. Твърдо заявих, че трябва да получа плика си – като че нечий живот зависеше от това.

Започна се едно мотаене и суетене, а аз си гледах часовника – не трябваше да закъснявам! Не знаех какво би станало, ако закъснея, но чувствах, че трябва да съм изрядна на всяка цена, за да се запази чарът на следването на сценария.

Последва телефонен разговор в издирване на плика, който в крайна сметка се намери. Грабнах го и хукнах към кооперацията. Отключих вратата със заветния ключ. Влязох в затъмнен вход. Да му се не види – трябваше ли да е и тъмно тук? Заизкачвах се, тръпнеща, но се спънах. Имах усещането, че Булгаков ме е пъхнал в неговата шантаво-гениална „Майстора и Маргарита“. Само дето нямах тягостно-тъжните очи на Маргарита и през краката ми не мина охранен котарак.

Застанах пред вратата ужасно развълнувана. Реших, че трябва да се окопитя. Можех да си тръгна, но щях да се проклинам после. Поех въздух и натиснах дръжката.

Влязох.

Тишина.

Малък коридор, две врати отляво и една срещу мен. В първата стая трябваше да си вържа очите, втората беше баня, както забелязах през леко открехнатата врата.

Отворих указаната в инструкциите врата и попаднах в хубава спалня с меки тонове в бежова гама. Свалих сакото си. Бях с елегантна рокля в черно и бяло, дължина – над коленете, добре впила се в извивките ми. Високият ток и силиконовите чорапи бяха задължителни. Бельото ми беше черна дантела.

С треперещи ръце извадих коралов на цвят шал от чантата си. Завързах внимателно очите си. Нищо не виждах. Взех чантата си в едната ръка и сакото в другата. Излязох от стаята и направих две крачки.

– Тук съм – заявих.

Чуха се стъпки. Мек и приятен мъжки глас ме покани да вляза. Докосна ме.

Кръвта ми кипна.

Бавно ме заведе до някакво канапе – усетих допира му по крака си.

Завъртя ме и ми каза, че мога да седна. Едва не подскочих, когато рокличката ми се повдигна при сядането и плътта ми се залепи за кожената материя. Точно така О. („Историята на О“) сяда в колата на Господаря си и когато той й заповядва да си свали гащите, тя осезаемо чувства кожата на седалката, която се впива в плътта на задника, бедрата и женския й отвор.

Чувството е наистина силно.

Онази зона на дупето и бедрата ми – непокрита от бикините и дантелката на чорапките, се докосваше и отъркваше гола в кожата на канапето. Студено, но много чувствено.

Той ме попита дали искам мартини, а в случая малко алкохол беше задължителен. Мелодичният му глас ме успокои. Донесе ми чаша – докосна ръката ми, за да ми помогне да я хвана добре. Това докосване ми хареса.

Отпихме.

Вероятно се е усмихвал, гледайки вълнението ми. Не знаех какво да кажа. Обикновено ми бе лесно да съм общителна, но сега не бе така.

Той взе чашата от ръката ми. Отпуснах се назад и усетих възглавничка, която наместих удобно. Вътрешно изгарях. Често облизвах устни с език и ги потърквах една в друга. Започнахме да си говорим, но диалогът нямаше обичайната яснота, беше нещо средно между закачки, недомлъвки и недоизказани неща. Дори не си спомням за какво говорехме – той казваше нещо, аз питах друго, уж свързано с казаното, а накрая не се знаеше какво сме искали да заявим, нишката семантично се късаше и замълчавахме.

Мисля, че му беше приятно.

В един момент го попитах дали съм точно срещу него или трябва да завъртя глава в някоя посока.

Отговори, че седи точно срещу мен и че бавно отпива вино.

Попитах го коя част от мен гледа.

Отвърна:

„Теб“ – без пояснения и конкретика.

„Мен“ – лицето, шала, устните, или „мен“ между краката? Не посмях да задам този въпрос.

Млъкнах.

Имах нужда от още мартини.

Той усети желанието ми и стана да ми сипе, докато говореше нещо с весел тон. Каза, че е учуден от силните ми усещания – и че ми завиждал за това. Той не можел да чувства.

Може би сгреших, но му заявих, че лъже. Разбира се, можех нищо да не казвам, но кому беше нужна деликатност точно в тази ситуация?! Истината е, че интуитивно знаех, че не говори истината. Той можеше да чувства, но явно искаше да крие това.

Отново ми подаде чашата и пусна тихо класическа музика.

Усмихнах се.

Попитах го дали желае да сваля роклята си.

Пожела.

Станах, прихванах роклята отдолу и с едно движение я измъкнах през главата. Седнах, леко разтворила бедра, за да ме гледа.

Той не каза нищо.

Не последва нищо.

Просто слушахме музика, пийвахме и си говорехме откъслечно и странно. Това не беше разговор, не беше пълноценно общуване. Не знаех как точно се чувствам, не ми беше нито хубаво, нито лошо, но все пак бях развълнувана.

Поизправих се напред и свалих сутиена си.

Той не каза нищо.

Станах и свалих черните си гащички.

Той не каза нищо.

Седнах.

Кожата на канапето беше твърда, грапава и студена, все едно ме плясна лекичко. Облегнах се. Продължихме с подмятанията.

После той стана за още вино и мартини.

След това седна до мен.

Почти се изумих – сякаш бях приела, че този човек просто ще ме погледа, ще се наслади на стеснението ми по някакъв извратен начин и ще ми каже да си тръгвам. Дори по-скоро очаквах да нашамари дупето ми, отколкото да седне до мен. Липсваше истинска близост, абсолютното отсъствие на топлина беше крещящо.

Бях си изградила представа, че той е властен, студен и безмилостен мъж, от тези, които обичат да измъчват. Може пък несъзнателно да съм искала точно това...

Суровостта му се доказа от начина, по който докосна гърдите ми. Хвана дясната ми гърда. Започна да я мачка и стиска хладнокръвно и напористо. Кожата ми настръхна. Изведнъж стисна зърното ми с пръсти, започна да върти и да натиска, като помпането, при което потича мляко. Така рязко и силно го стисна, че извиках, а матката ми се сви в конвулсия. Заболя ме. Той махна ръката си, облегна се назад и се умълчахме.

Посегнах към мартинито – да пия ми се струваше най-добре.

Имах чувството, че ме заряза. Все едно казваше: „Не се интересувам от личността ти, нито от тялото ти, но бих те поизмъчвал – само тогава ме интригуваш“. Почувствах се нелепо и не на място. Прииска ми се да си тръгна.

Тогава тай започна да гали гърдите ми с нежност. Този човек ме изненадваше!

След поредна порция мъгляв разговор той обхвана главата ми с ръка и обгърна езика ми със своя – завъртя го само веднъж, а когато езикът му оставяше устните ми, захапа силно долната.

Изстенах.

Наелектризирах се отвътре, кожата ми настръхна, усещах зърната си каменно твърди. Не знаех какво ще направи, не знаех какво ще последва. Усещането, че не иска да ме чука, ме предизвикваше силно.

Същевременно, уговорката си беше уговорка – без секс. Дали щеше да пренебрегне това?

Но той отиде да седне другаде.

Остави ме.

Нещо се счупи и ме обгърна хладина.

Мълчание.

Само тиха класическа музика.

Пожелах да си тръгна. Не можех да остана повече. Никой от нас не искаше да преминава границата на предварително зададените правила.

Той стана и чух затварящата се врата.

Махнах шала. Дори не огледах обстановката. Бързо се облякох и буквално изхвърчах навън. Сърцето ми биеше лудо.

Тази случка ми държа влага дълго. Никога не разбрах кой беше този мъж, но бях горда от смелостта си.

Следващите страници ще посветя на един, когото имах щастието да срещна в точния момент...