Перверзни игри

Красавицата и Звяра

Хареса ми стилното представяне на един млад мъж.Пишеше добре – богат речник, гъвкав израз. Твърде рядко някой може да ме впечатли в това отношение.

Не зная точно как се получи, но точно на него, точно в определен миг споделих, че бих искала да ме чука звяр и във фантазията ми моментално нахлуха поредица идеи. Той попиваше думите ми като гъба и категорично реши да не пропуска среща с мен, независимо от моя строг тон и малко дръзко поведение.

Но всъщност само такива мъже печелят. Как можеше един мъж да прилича на чудовище?

Ами лесно. С маска. С грива. С ръкавици по ръцете – за да може кожата ми да бъде докосвана не от нечия друга кожа (човешка), а от различна материя и да се придобие усещането, че ме пипа необикновено същество.

Всичко останало зависеше от мъжа – един властен Господар би изиграл брилянтно тази роля.

Бях станала директна и непоколебима в отношенията си. Заявих твърдо какво точно искам, как, къде и кога. Отсрещната страна просто се съгласяваше.

Трябва да кажа, че се възхищавах на мъже, които ми позволяваха дързости. Именно в това беше силата им. Само тогава попадах в ръцете им. Всичко е взаимност, кръгов поток от енергия – каквато дадеш, такава ти се връща. Ако един мъж ми откажеше – добре, но той губеше. Ако пък проявеше малко такт и търпение, получаваше несравними емоции. Защото аз се отдавах, когато първа получавах. Мъжът береше плодовете след това.

Този се оказа много умен и премина „теста“ ми. Съгласи се на абсолютно всичко.

Вървях към хотела, който бях избрала.

Роклята ми се вееше от вятъра и се увиваше около краката ми, обути в красиви силиконови чорапи. Токчетата ми тропаха по плочките и отекваха в тихата съботна сутрин. Както обикновено, мека влага навлажняваше черните ми дантелени бикини, а бюстът ми плътно лепваше в черния дантелен сутиен. Но това не бях точно аз, защото влязох в образа на Бел.

В приказката „Красавицата и Звяра“ девойката попада в замъка на Звяра, който е груб, озлобен и отблъскващ. Друго от приказката не е нужно, защото важни са само образите.

Получих съобщение с номера на стаята. Приближавах хотела, а сърцето ми биеше на бързи обороти. В стаята трябваше да ме чака… Звяра.

Млад мъж, надянал маската на чудовище, с грива на животно и с ръкавици на ръцете. Непознат млад мъж. Не исках да знам кой е и какъв е. Стигаше ми, че е интелигентен, дискретен, свестен и точен. Не ме интересуваше друго. Сексът също не ме вълнуваше сам за себе си.

Търсех перверзията, сюжета – да изживея изиграването на непозната роля, позволявайки й да ме превърне в друга, макар и за кратко. Аз не мога да бъда принцеса, отвлечена от чудовище, но мога да имитирам това. А каква е гаранцията, че това играене не е истинският (ми) живот?!

Подобно на тезата, че сънят ни всъщност е реалност, а реалността ни е сън, кой би могъл да ми даде основателни доказателства, че развратният ми свят е по-малко реален, стойностен и смислен от живота, който живеех извън него?! Та аз се чувствах най-щастлива, хармонична, удовлетворена и спокойна именно чрез тези мои изживявания!

Влязох в хотела и изкачих стълбите. Намерих вратата и почуках.

Застинах, направо се бях вледенила. Неописуемо е как в мен се поместваха състояния на страх и възбуда. Стори ми се, че чаках дълго.

Когато вратата се отвори, направих крачка назад и ако се бях поддала на инстинкта си, щях да избягам. Грозотата, изродската физиономия, липсата на човешки лик ме стреснаха, сякаш някой ми фрасна шамар. Заля ме чувство на отвращение и погнуса – тези немърдащи стъклени очи ме пронизваха до кости, все едно очите му ме глозгаха като хищник.

Не издържах и сведох очи.

Звярът се дръпна назад, направи ми място да вляза.

Плахо пристъпих.

Той затвори и мина пред мен, отивайки към леглото – видях черен панталон, хубаво голо мъжко тяло от кръста нагоре, стегнато и поддържано, чудесен задник. Лъхна ме възбуда отвътре и добре че стана така, защото изпитвах страх и стоях като пън.

Чудовището ми подаде уиски с ръка, скрита в ръкавица.

Леле, каква нужда имах да пийна!

Взех чашата и загледах гривата му – тъмнокестенява четина, излизаща от темето и падаща до раменете.

Отпих солидна глътка и зяпнах пак лицето. Ужасно добре направена маска. Много бръчки, много остри линии, много фини изпълнения в детайлите – именно те действаха. Но най-силно ми влияеха очите – направо не можех да издържа да ги гледам, измествах очи встрани, без да искам, напълно инстинктивно. Стъклени, непомръдващи, немигащи – като на мъртвец или на зомби. Втренчваха се в мен и ме пронизваха като разяждаща киселина. Нищо човешко не излъчваха и точно това ме плашеше, изтръпвах и ме завладяваше страх. Сама се изумявах колко силно ми действа тази маска, този образ. Че бях актриса, бях, но това беше същинска изненада – да усещам как страхът пъпли в мен.

Пак отпих.

– Наистина си красива, Красавице.

Плътен хубав мъжки глас. Припомни ми, че всъщност стоя срещу човек. Впрочем, той не знаеше как изглеждам. Беше се доверил на усета си, на (очевидно) вярната си интуиция.

– Заповядай, седни.

Седнах. Двете очи ме пробождаха като ножове. Сведох поглед. Никога в живота си не бях свеждала поглед в сексуален контекст, но не издържах. Може би ако успеех да си внуша, че отдолу има топли човешки очи, щеше да ми е по-лесно, но не можех. Или не исках. Целта не беше да ми е лесно.

– Много си страшен.

– Ха-ха, така ли? – засмя се той. – Нима не искаше това?

– Да. Но си неочаквано страшен.

Той не отговори.

Седеше на леглото точно срещу мен, впил в мен отвратителните сини топчета. Зачудих се къде ли точно гледа. Вероятно ме разглеждаше на части, спирайки поглед повече на гърдите, после на краката, след това на очите, устните…

Щях да си изпусна чашата, когато той рязко стана и се изправи.

Да ме зяпа отвисоко беше още по-лошо. Висотата имаше своята функция – там винаги са силните, могъщите, важните. Но властта беше бързо стопена и заместена от нещо перверзно, заляло ме като морска вълна. Той клекна, разтвори краката ми и подуши котето ми. Започна да опипва бедрата ми, плъзваше кожените си ръце надолу, стисна коленете и обхвана глезените. Кожата ми настръхваше заедно с пътечката на ръцете му.

Отмести дантелата на гащичките ми, облиза срамните ми устни, а аз изстенах и затворих очи.

– Много си сладка, Красавице.

Аз само пъшках, защото грапавият му език дразнеше влагалището ми и си играеше с отвора ми. Отделях влага и се подмокрих. Когато се дръпна, видях, че на устата има голям отвор и може да играе добре с устни и език.

Очите ме гледаха втренчено. Дръпнах поглед настрани.

Звяра бръкна с пръст в путката на Красавицата и го раздвижи. Ужасно се възбудих, дори повече от целувките досега. Някак беше по-шантаво един изрод да прониква така. Хвана ме за ръце и ме изправи. Бавно съблече роклята ми.

– Още по-красива си сега…..

– Благодаря – не знаех какво друго да кажа.

Наведе се и целуна зърната ми. Набъбнаха в танца на езика му, щръкнаха и се втвърдиха, а ареолите потъмняха. Гледах гривата и я докоснах – изкуствена коса, неприятна на допир.

Изведнъж очите ме стрелнаха и аз едва не извиках.

Звярът беше бърз.

Блъсна ме на леглото, с един „удар“ се проснах и уплашено го зяпнах. Идеята за „нахвърлянето“ доби нови параметри за мен. Гледах като хипнотизирана как отвратително грозен изрод бавно приплъзва към тялото ми – разкрачва краката ми, намества се между тях, кожите ни се допират, а очите ме пробождат… Хем не можех да гледам, хем поглеждах. А като погледнех, бързо местех поглед.

Чудовището приближи толкова лицето ми, че се наложи да затворя очи. Езикът му обхвана моя и целувката ми хареса. Миришеше на гума, на някакъв материал, но не ми беше неприятно. Маската ограничаваше, но беше интересно. Отворът за устните позволяваше напълно нормални целувки.

Обвих крака около хубавия му задник и го притиснах към себе си. Усещах, че е втвърден – натискаше ме между краката и тласъците с преграда от дрехи настървяваха още повече.

– Ела, Красавице…

Той се изправи и хвана ръката ми. Застана до леглото и събу панталона си. Смъкна боксерките и остана по… маска.

Страхотен едър пенис. Подходящ за Звяр. И за зверско чукане.

Облизах нежно главичката. Езичето ми се въртеше около нея и неусетно поех повече и повече, докато не навлезе до гърлото ми. Звяра изръмжа. Погледнах нагоре и двете очи ме пронизаха като остриета.

Беше странно да духам на звяр.

Харесваше ми усещането да съм малка, нежна, крехка, уязвима принцеска, която е уплашена, но в същото време доставя такова перверзно удоволствие на Звяра, че той се надървя до пръсване – чепът му стърчи напред, готов и искащ устните и мазната цепка на красивата пленница.

Вероятно нарочно първо ме постави на четири крака. Знаеше, че искам да е върху мен и да гледам как ме ебе изрод. Оставяше десерта за накрая.

– Нямаш право да се обръщаш. Искам да поставиш глава на леглото. И ми подай ръцете си.

Послушно изпълних всичките команди.

Приведох глава в чаршафите, давайки му максимален достъп до отворите си. Подадох ръце, извивайки ги на гърба си, той ги хвана.

Очакването да ме прободе с едрия си пенис беше убийствено напрегнато, влагата ми се увеличи, усещах я. Изстенах, когато разшири влагалището ми – завъртя в кръг и се задвижи там, само там, не проникваше навътре.

Дразнеше ме.

Проточи се дълго като че ли, разтичах се и полудявах.

– Моля те, Звяр, вкарай го….

– Какво да вкарам, Красавице?

– Вкарай си кура в мен, Звяр…

– Искаш ли го?

– Много…

Довърших с пъшкане.

От очакване не можеш да свършиш, но колкото повече чакаш и тръпнеш, толкова по-бързо ще свършиш.

Проникването му в мен ме разтърси като мълния. Последвалите удари ме разтваряха, запълваха и натискаха до дъно. Дърпаше ръцете ми назад, бяхме обвили пръсти и сякаш по-дълбоко влизаше – с всяко навлизане дръпваше ръцете ми, при което цялото ми тяло поддаваше назад към него.

Твърде бързо се разтреперих – влагата обви здравия пенис на чудовището, а аз полетях, чувайки собствения си глас да стене в екстаз. Вагината ми си играеше с коравия пенис – ту го стискаше, ту го отпускаше. Усмихнах се, като слушах доволните звуци отзад.

– Много похотлива Красавица си…

Не издържах и се засмях.

Пусна ръцете ми. Получих шамар по едната бузка на задничето си.

Млъкнах.

Звярът мачкаше дупето ми, стискаше го, опипваше, разтваряше. Пронизваше ме по-плавно и меко. Забраната да се обръщам ме дразнеше – ако я нямаше, може би изобщо нямаше да погледна, но като не беше позволено, ме човъркаше. Нищо не правех, трябваше да съм покорна и добра, за да не ядосам Звяра.

Бях в ръцете му.

Той обхвана основата на бедрата ми и ме зашиба бурно, от което премрежих очи и котето ми пусна нова доза сок.

Това чудовище ебеше адски добре.

Имах късмет.

Извади го и ми заповяда да стана, да падна на колене и да духам. Послушно го направих – клекнах в краката на Звяра и налапах члена, миришещ на розата ми – връхлетя ме възбуждащата миризма. Натикваше го в гърлото ми и бавно вадеше навън.

Когато вдигнах поглед, срещнах стъклените изкуствени очи с правоъгълни зеници и се почувствах като в някой филм; като че ситуацията не беше реалистична, а перверзна илюзия. Все едно гледах отстрани.

Звярът наведе глава още по-надолу и втренчването в мен доби налудничави параметри, завладяваха ме отвращение, страх и безпомощност. Пенисът, разтварящ устните ми, отново навлезе навътре, което – съчетано с привеждането му към мен – ме накара да помисля, че ще ме смачка, че ще проникне целият. Наистина се притесних и опитах да се дръпна, но той веднага разбра и ме хвана над лактите, изправи ме и ме хвърли на леглото със сила.

Инстинктивно понечих да бягам – чувствах се хваната в капан, плячка на хищник. Но само попривдигнах ръце и ледените уродливи очи се вкопчиха в мен, хипнотизираха ме и замръзнах.

Въпреки провокирания страх от разигралата се сценка, бях силно възбудена. Усещах мокротата между краката си, твърдостта на зърната, настръхването на кожата и тупкането на сърцето отляво.

Дълбоко в себе си винаги съм мечтала за свръхвластен мъж, който така да ме влудява, наелектризира и омагьосва, че да не мога и да не искам да мръдна пред погледа му.

Вероятно Звярът ми даваше именно това – усещането за свободата чрез подчинението и забравянето на Аза и Егото. Аскетизмът прави същото, макар и с различни методики: освобождава духа чрез лишения, чрез отказ от определени навици. И в двата случая става въпрос за личен избор.

Звяра беше змея от приказките, а аз, Красавицата, бях и отвлечената мома. Сякаш разлепвах вътрешните си слоеве и достигах до дълбокото дъно, където живееха най-скритите пластове – мои, но и общочовешки. Там се преплитаха несъзнаваните ядра – митологично, архаично, загадъчно, сънувано... И нямаше цензура, нямаше правила, нито закони. Бяха възможни всички лудости, извратености, инцести; всичко отричано и забранено. Способността да покажеш такива части от себе си, да ги изкараш на повърхността, ставаше възможна чрез голямата възбуда – само в това състояние на съзнанието и тялото ставахме развратни. Да си развратен е като да си луд – чувстваш и демонстрираш онези прикрити дълбоко в човека страсти, които всеки от нас носи в себе си, но малцина показват.

Откаченият и перверзникът са едно и също, само че в различни аспекти. И двата варианта са налице

във всекиго, само че така наречените „нормални“ го крият, те се самоцензурират и управляват добре съзнанието си с юздите на разума и логиката.

Но гаранции никога няма. Не се знае кой от коя страна ще бъде в даден момент.

Аз избирах да махам бариерите и да бъда перверзна, защото само така се чувствах истинска, здраво вкопчена в Природата и Вселената. Съединявах се с Космоса и всичко ставаше едно голямо Цяло. А когато си част от Цялото, тогава си необходимата брънка, ценното колело на веригата, тогава си нужност и значимост.

Звяра – освирепял, натопорчен и връхлитащ ме – беше моят трамплин към Цялото, който очаквах с трепет. Стъклените очи, грозотата и животинското, съединени с красотата, уязвимостта и страха ми, правеха съвършеното Цяло, допълване-запълването – единението.

Контрастите правят хармонията и раждат удовлетворението.

Чудовището завладя крехкото ми тяло. Ударите му ме разчекваха на леглото и ме забиваха като пирони в дъска. Изродската му твърдина пронизваше до дъно мокрия ми отвор с агресията на дълго държано в клетка животно. Силните ръце разпериха моите встрани и стискаха китките ми.

Гледах замръзналите очи с правоъгълни зеници. Мъртвите очи също ме гледаха. Този път не отмествах поглед. Застинах, подвластна на зверската физиономия, хипнотизираща ме с отвратителността си.

Шлюпванията от вагината ми станаха така силни, че оргазмът ме стисна отдолу – заревах като кучка, разтреперих се в конвулсии, но не успявах да отместя поглед от нечовешките очи.

Звярът стисна шията ми и започна да ме души, а аз се разтресох – тялото ми правеше странни неконтролируеми движения, не можех да спра да ръмжа и да стена. Когато ме пусна, го одрах по гърба със свободната си ръка и усетих, че пак идва, че нови трусове ме заливат; премрежих очи, а цялото ми тяло се стегна, опъна се като струя, после се отпусна и потъна…

Когато отворих очи, видях Звяра върху мен – познатите стъкла без никаква човешкост се бяха втренчили в мен.

– Добре ли си? – попита ме той.

– Мисля, че да.

Усмихнах се.

Чудовището продължи нежно, макар и с не по-малка властност. Измъкна дебелия си чеп от предния ми отвор и слезе малко по-надолу, като повдигна бедрата ми и постави възглавничка под дупето ми.

Колкото и да бях в другото пространство, нямаше как да не се сетя, че смазката щеше да бъде собствената ми влага. Колкото – толкова. В случая нямах против.

Това беше изрод и имаше право да се държи като изрод.

Главичката му разпъна отвора ми, дръзко нахлу навътре – стиснах се от болка, но той направи няколко плавни тласъка, с което разнесе мазното от члена си, отделено от вагината ми. Неочаквано и за самата мен болката просто изчезна и усещах как цялата корава зверско-мъжка твърдост навлезе в тясното ми местенце и го разтегна добре. Държеше краката ми право нагоре, но ги разчекна встрани и ме хвана за глезените. Искаше да ме ебе в гъза нарочно – за да гледам как Звяр изчуква ануса ми.

Зяпах гадните очи като омагьосана, а задната ми цепка беше изцяло негова: набиваше го докрай, силните му удари ме разтрепериха и – отново ужасно бързо! – аз полетях, пърхаща в конвулсии. Той силно ръмжеше, теснината го стискаше като в менгеме и източваше кура му.

Чудовището легна върху мен и здравото му тяло ме притисна. Дишаше тежко в ухото ми, беше изпотен и миришеше на тестостерон и гума.

Отлепихме се един от друг – станах, взех душ по най-бързия начин, облякох се и си тръгнах. През цялото време докато се оправях, Чудовището ме зяпаше с ледените си очи. Може би искаше да общуваме, да свали маската, да поговорим малко. А може би не.

Трябваше да спазим уговорките си и аз си отидох, без да знам кой всъщност се криеше зад маската на Звяра.