Перверзни игри

Грозното патенце

Не стига че се чувствах грозна и дебела, ами и семейството ми се премести. Тогава бях на тринадесет години и особено ме вълнуваха теми като външния вид, дрехите, общуването с другите и най-вече момчетата. Копнеех да съм в центъра на вниманието, но бях в затънтената и непрестижна периферия. Плаках много заради преместването, защото мразех новото място – нови хора, нови подигравки. Адаптацията беше отвратителна и всъщност никога не се случи. Но други неща за мен бяха вече по-важни.

Без да задълбавам в излишни детайли, ще кажа, че отслабнах. Не беше лесно и неусетно, но това няма значение. Постепенно разцъфтях и на 16 години започнах да привличам вниманието по онзи така бленуван начин. Когато ме заглеждаха момчета или мъже, вътрешно ликувах, но се и срамувах. Не знаех как да се държа, нито какво да кажа. Изпитвах само смущение.

Имах излъчване и въздействах на хората. Това не подлежи на научаване – или го имаш, или не. Хората обичаха да са в компанията ми, да са до мен или около мен, да общуваме, да си говорим за всичко; усещаха, че разговарят с мислеща личност, гъвкава и склонна да ги разбере. Умеех да разбирам и да се поставям на чуждото място.

Бях и красива. Не е изненада, че се превърнах в истински магнит за мъжете.