Перверзни игри

Студентката и строгия Професор

Преподаваше ми един професор, който адски ме възбуждаше. Беше около 40-годишен, доста млад получил високата научна степен, нормален на височина, с добро симетрично телосложение. Имаше прекрасни очи – топли, големи, но... никога не гледаше в хората. Нито в мен, нито в коя да е друга. Той просто говореше, говореше... сложни думи, трудна семантика, ниво на изказ – някъде в небесата. И погледът му блуждаеше, просто преминаваше през нас като че не бяхме в залата. Имаше вид на онези гении, които никога не са разбрани, но и не търсят разбиране, защото просто нямат такава потребност. Живееха си в собствен свят и не се нуждаеха от нечие мнение. В същото време усещах – напипвах го с острата си женска интуиция – че това е и малко поза. Професорите не се замислят, че могат да бъдат изследвани от множество женски проницателни очички, които наум анализират слабостите им. Или може би знаеха и егото им тържествуваше.

Този професор го играеше надменен. Надали наистина беше такъв, защото бе повече от умен. А умният човек знае, че надменността е смешна и нелепа, че е комичен опит да провидиш себе си по фалшив начин.

Не ми допадаше пренебрежението му. Не че не се усмихваше или не изслушваше. Но усещах, че вътрешно му е изключително досадно и че той предварително беше подготвен да слуша глупости. Един вид: „Каквото и да се опитвате да ми кажете – вие, съвременните студенти – сте повърхностни, не четете достатъчно, няма смисъл от престоя ви тук и затова ми е противно да ви слушам, но ви търпя от възпитание и защото това се очаква от мен“.

Признавам, че това ме дразнеше много. Бях всичко друго, но не и провърхностна. Дори и сексуалните ми приключения да бяха лекомислени понякога, това не ме правеше глупава и неспособна на задълбоченост.

Бях щастлива да попадна при него няколко години по-късно, в магистратурата си. С истинско вдъхновение направих прекрасен анализ на световна творба. Той трябваше да я провери и още по-важно: да се видим лично, за да ми каже как съм се справила и да ми напише оценка. Точно затова се постарах да го впечатля. Исках да му покажа и докажа, че една съвременна млада жена може да бъде дълбока, да анализира блестящо, да асоциира, сравнява, метафоризира.

С трепет отидох на срещата – беше ме поканил в ресторанта на университета. Седнах развълнувана срещу него. Очаквах очите му да погледнат в моите и да ме забележи. Нищо.

Е... не ме забеляза. Дори не ме погледна. Може би дори не ме видя. Похвали текста ми, написа ми отличен, подписа книжката и трябваше да си тръгна. Ядосах се от мисълта, че може би дори не беше чел анализа.

Да, знам, че това е книга за секс. Но моят секс е неразривно свързан с ума, с интелекта, с книгите, с образованието. И разказването за този професор е важно. Защото пренебрежението може да убива. Не физически, но ментално, духовно, психически.

И ако реалният професор ми въздейства в негативен план, то Моят Професор влудяваше сетивата ми по най-подмокрящия начин.

Да се приготвям за ролята беше удоволствие за мен. Сякаш въображението ми препускаше като дива кобила и беше трудно да спре. Взех си мрежести чорапки до коленете, сладурски обувки, къса черна поличка, бяло потниче, леко прозрачно, ластичета за коса и една мека дълга връв.

Когато ме взе, с усмивка видях приготвени папки – нали беше Професор...

Чакайки асансьора за новия апартамент, който беше наел, аз се хвърлих да го целувам, но той ме спря:

– Чакайте, колежке... Изпитът не е започнал...

Избухнах в смях. Но беше прав и трябваше да стана сериозна. Влязохме в апартамента и аз се затворих в едната стая, за да се приготвя за спектакъла. Свалих си дрехите. Първо обух мрежестите черни чорапки, опънати до коленете. След това обух черна къса поличка, а под нея нямаше гащички. Свалих си сутиена и облякох бялото потниче – много фина материя, прозрачна така, че тъмните ми зърна и ареоли отлично контрастираха и изпъкваха съблазнително. Вързах косата си на две опашки. Бях с розов лак. Качих се на обувчиците. И последното – плод на случайна хрумка на палавия ми мозък – връвчицата. Беше коланче от мека материя, като въженце. Очевидно БДСМ практиките трайно се бяха настанили в главата ми. Поставих връвта под гърдите – заобиколих и по гърба. После нагоре, но минавайки между гърдите и приключваща отзад – направих панделка на шията си, под косата. Стана ужасно сладко и секси, нещо като закачка към обичта ми да съм вързана, като намек: „Ела ме вържи, Професоре... напляскай ме“. Меката връвчица контрастираше на бялото потниче и на бялата ми кожа, същевременно стягаше гърдите ми и те изпъкваха още повече, изглеждаха още по-едри.

Бях готова за изпита.

Почуках на вратата на Професора.

– Влезте – каза твърд ясен глас.

Влязох плахо. Дори сведох очи надолу и едва поздравих.

– Ама вие сте много хубаво облечена, колежке. Но да видим дали сте подготвена със знания... Научихте ли въпросите?

– Ами... да, Професоре, четох доста.

– Ще видим, ще видим. Нали знаете, че ако не сте подготвена, ще има наказания?

– Ъъъ...

– Без мрънкане, колежке. Така стоят нещата. Бихте ли се завъртели да ви огледам?

– Разбира се, Професоре.

– Първо да ви огледам отзад.

Притеснено се завъртях с гръб.

– Наведете се напред.

Бавно се наведох напред и розичката ми стана удобна за разглеждане.

– О, ама вие сте без бельо? Може ли такива неща?

Пляс по задника.

Подскочих, но не издадох звук. Бях виновна.

– Така... дано да сте чела наистина. Защото сте облечена непристойно, колежке.

Бавно крачеше зад мен и изскимтях от пръста му, потънал в мокрото ми котенце.

– Завъртете се да ви огледам отпред.

Застанах пред него и очите ми се втренчиха в панталона – с разкопчан цип и падащ пенис от него. Хем се смутих, хем се възбудих.

– Охо... Без сутиен... Зърната са щръкнали и съвсем видими... И с тази къса поличка...

– С трепет следях приближаването му и изстенах, когато щипна едното ми зърно, а после и другото.

– Махни си потника, но остави въженцето. Бързо.

Направих го по най-бързия възможен начин. А той се мушна в другото помещение, където очевидно беше приготвил разни неща. Дочувах, че мести предмети, потракваше.

Върна се с две метални щипки – отви механизма на едната, за да се отвори – хвана зърното ми и започна да завива. Постепенното стягане стигна до болка, изохках и той спря. Повтори същото и с другото зърно. Болеше. Имах чувствителни зърна, но търпях. Не можех да се противопоставя на професорското решение.

– Така... понеже сте се облякла неприлично, ще трябва да понесете това дребно наказание. А сега да проверим знанията ви.

Разглеждаше папката – своеобразен конспект с въпроси. Гледах право в пениса му, свободно падащ, някак перверзно подал се от дупката на панталона. Извратеняците по парковете правеха същото, плашейки младите момичета. Бях попадала на десетки такива, имах чувството, че ме надушват и че се лепват само на мен. От малка бях магнит.

– Колежке... Как смятате... на базата на прочетеното... Как би могла България да повиши притока на пари, на инвестиции... чрез кой сектор би могла да продава и да расте в икономически план?

Ама че въпрос! Добре... няма да ти се дам, Професоре!

– Смятам, че България има два основни сектора, които трябва да развива и да цени най-много. Те са дадености, дори не се налага да градим, а просто да доусъвършенстваме, модернизираме и да надграждаме наличното. Единият е земеделието. Плодородните ни почви са уникални и можем да бъдем производители на зеленчуци, плодове, жито, ядки и много други култури; производители не само от европейски, но и от световен мащаб. Другата ни сила е в туризма – природата ни е повече от прекрасна и няма човек, посетил страната ни, който да не я обикнал и да не се е възхитил на чудесата й...

В този момент устата ми беше запушена от твърдия му член. Дори не знам кога беше станал така корав. Студентката го засмука навътре.

– Паднете на колене, колежке.

Послушно клекнах в краката му. Облизах сочната глава която просълзя, и изпих сладката капка възбуда. Стана хлъзгаво и много гладко.

– Страхотни опашки имате, колежке. Я да ги усетя по-добре...

Властно хвана двете ми опашки и ми наби кура си направо в гърлото. Бях оформила косата си в услужливи дръжки, с които лесно да ме хваща и пронизва. Пенисът на Професора беше изключително напорист и груб, давеше ме безцеремонно и определяше кога ще вдишам и издишам. На поредната възможност за въздух се задавих и се разкашлях, а той едва ме изчака и наново зачука тясното ми гърлено пространство. Забави темпото и нахлу вътре, но задържа. Целият му член беше вътре, топките му натискаха брадичката ми. Гледаше ме и не мърдаше, вече нямах въздух и сълзички потекоха по двете ми страни. Лош Професор.

Рязко го извади, аз поех шумно въздух, все едно излизам изпод водата. Закашлях се.

– Но защо? Грешно ли отговорих? – попитах с тих глас.

– Нима не разбирате, че трябва да сте послушна независимо от отговорите, колежке?!

– Разбирам – сведох поглед като виновно дете пред майка си.

– А сега се изправете и се наведете, ама хубаво.

Моментално се надупих на показаната табуретка. Краката си качих на нея, подпрях лакти на масата отпред, а циците ми увиснаха надолу. Щипките изтракаха. Сега почувствах колко са изтръпнали и болезнени. Професорът се скри в тайната си стаичка и пак дочувах тракане.

Появи се, а в ръката си държеше спекулум. Приближи се до мен, плясна задника ми и каза:

– Не мърдайте.

Ако не го беше казал, нямаше да изтръпна толкова. Трепнах от допира на студения метал до кожата си. Метал и стъкло бяха двата материала, които винаги ме караха да настръхвам.

Острата човка бавно пробиваше недрата ми. Смазката не позволяваше да ме драска. Чувствах я как навлиза и как спря – достигна дъното ми. Тогава Професорът започна да навива едно винтче, с което разтваряше инструмента, а той – влагалищните ми стени. Толкова силно разпъване чувствах, че започна и да боли.

– Моля Ви, Професоре, спрете...

– Защо? Боли ли я малката палава студентка, дошла без гащички на изпит, м?!

– Ох... да...

– Добре.

Той спря да върти, но буквално се ококорих от силния удар по задника си. Властно обхвана бузите на дупето ми и проби с кура си и без това разчекнатата ми пещера. Топлият му пенис се опираше и драскаше в студения спекулум, който пък беше прилепен за стените ми. Сякаш бях разтворена докрай, като пред публика. Навлизаше ми грубо, а ме прониза още по-дълбоко, когато хвана с ръце опашките ми опънах назад шия и извиках. Щипките стискаха болезнено зърната ми.

Професорът бясно блъскаше мократа путка на малката си студентка.

– Много сте лош, Професоре... направо ми скъсахте котето...

– Така ли? Заслужаваш си го – каза това и продължи да ме разцепва от тласъци. Пъшках като кучка. Отпусна ме, мина от двете ми страни и махна щипките от зърната. Сякаш знаеше колко ме стискат. Едва ги отлепи – бяха се впили в кожата ми. Изстенах от облекчение.

– Нагъзи се пак хубаво.

Веднага застанах като куче, подчиняващо се на команда от господаря си. Косата на двете ми опашки опираше масата, а металът във вагината ми се беше стоплил.

Професорът влезе в другата стаичка за пореден път.

Върна се и застана зад мен, не видях какво носи. Само разбрах, че е за задния ми отвор, защото вкара мазен пръст в тясната дупка – потъна целият, изкара го и пъхна два. След това пъхна нещо – разширяваше ме, пъшках от напъните. Веднага след това усетих нов залп разширяване – навлизаха с въртеливи нежни движения. Последва трето отваряне, някак по-голямо, но вече бях отпусната и изпитвах само приятно дразнение.

– Готова ли си за по-голямо разтваряне, колежке?

– Какво ми правите, Професоре?

– Пъхам ти цял наниз топчета. Анална броеница. Ти си палава студентка, много непослушна, и трябва да те наказвам по много начини.

– Никак ли не съм добра, Професоре, поне малко?

– Поне малко, да – отвърна той.

Веднага мина пред мен, наведе се и ме целуна нежно. Цялата се разнежих и затреперих от благодарност, изпитвах истинско щастие да бъда одобрена от него. И така... разтворена широко отпред с железен инструмент и с топчета в ануса, аз получавах разкошните му целувки, а раздразнените ми зърна се галеха от твърдата повърхност на масата.

Така се възбудих, че ме заля прилив енергия.

– Искам още от топчетата Ви, Професоре.

– Браво, ставаш все по-покорна, скъпа колежке.

Това „скъпа“ беше толкова мило. Скъпа разчекната студентка. Студентка курва.

Думата „студентка“ винаги ми е харесвала. Ученичка също, но ми е по-сладникава и навява по-детински спомени. Докато студентката е зрял човек, четящ, трупащ интелект, а това е основата, която възбужда най-силно. Самата аз бях доста години студентка и вероятно приемам семантиката й твърде лично. Съчетанията на ум и похот, интелект и перверзност ме влудяват. Карат ме да виждам себе си и да се чувствам уютно. Да съм АЗ.

Интелигентна развратница.

Поредното топче доста ме разтвори, стенех като разгонена и инстинктивно се мърдах напред, но получих шамарче по дупето, което ме накара да стоя мирна.

– Тъкмо те похвалих... – подхвърли недоволно Професорът.

Новото топче ме накара да извикам. Дано да беше последното.

Последното влезе.

Четеше ли ми мислите или ме усещаше безпогрешно?!

Само стенех, за да не кажа нещо тъпо.

Разширяването ми идваше в повече – чувствах как спекулумът и топчетата се допират, макар и реално отделени в тялото ми.

Професорът бавно завърташе винтчето и освобождаваше вагината ми от силното разпъване, на което я подложи. Измъкна джаджата.

Отиде до стаичката. Чаках с трепет.

Застана зад мен, хвана ме пак за опашките и ме зашиба. Стенех. Коленцата ми се зачервиха, но сладостта на тласъците му ме караше да политам и да се рея в най-красивото пространство, което познавах. Изведнъж го извади, пъхна нещо в мен и застана от дясната ми страна. Недоумявах.

– Ще ви подам нещо, колежке.

Налапах твърдия пенис, ухаещ на моята роза – сладък дъх, сладък вкус, смучех с наслада. В същото време се сепнах, защото нещо извибрира вътре в мен. Погледнах нагоре, а Професорът ми се усмихваше, държащ малко дистанционно в едната си ръка. Мръдна пръст и ме разтърси нова вибрация, която масажираше органите ми отвътре и адски приятно пулсираше.

– Имаш виброяйце, контролирано от мен.

– Благодаря, Професоре.

Не знаех дали е уместно да кажа това, но не ми хрумна нищо друго.

Той се наведе напред и видях, че в другата ръка държи странен малък инструмент – метален, тънка дръжка, завършваща с въртящо се колелце с остри зъбчета, като игли. Игличките започнаха да се търкалят, опрени в кожата на гърдите ми. Приличаше на тока, който ми беше пускал. Силно осезаемо, боцкащо, драскащо и някак свръхнапрягащо. Когато докосна чувствителните ми зърна, извиках, защото щяха да се пръснат от напрежение.

Той се наведе още по-надолу и затъркаля чудноватото таралежче към срамните ми устни – бодеше ме и ме караше да потръпвам, а когато само докосна клитора ми, почти изпищях. Клиторчето беше най-особената ми зона, просто не търпях агресия там.

– Достатъчно с това, колежке.

Сякаш беше разочарован. Стана ми малко мъчно. Самоинициативно налапах пениса му – за да компенсирам, че не издържам много на болка. Твърдината навлезе до гърлото ми и задържах там – да го стиска теснината, да го дразни.

– Сега да проверим как е задният ви вход, колежке.

Накара ме да се поизправя. Краката ми бяха изтръпнали от позата. Едва се задържах стабилна. Нагъзих се към него, а той леко издърпа топчетата – беше учудващо приятно.

Прониза аналния ми отвор, без да чака. Достигна до дъното, настани здравия си кур вътре и ме зашиба грубичко.

– Ох... Професоре...

Той не отговори. Само чувах лекото му охкване и ръмжене. Стискаше задника ми, нахълтваше вътре и измъкваше почти целия си кур, после нанасяше нов удар на тясната ми цепка, а аз стенех. Заби го до дъно, поспря – и започна да ме пълни със спермата си. Обожавах да пълнят гъза ми с белия крем. Когато го извади, легнахме на леглото и се гушнахме.

– Ще имате отличен, колежке.

– Ха-ха – отговорих и го целунах.

***

Ролите гъделичкаха либидото ми. Чрез тях изживявах нови тръпки. Еротичното актьорстване сякаш ме правеше по-силна в живота като цяло. Смело говорех и действах по теми и в ситуации, в които преди бях плаха, наивна и изпитвах срам. Изобщо – колкото повече секс и перверзии реализирах, толкова по-щастлива се чувствах, здраво стъпила на земята и успяла. Но успехът често е относителен и въпрос на гледна точка.

Понякога, замисляйки се за сексуалните си подвизи, съзнавах, че съм имала повече изживявавания от десетки жени, взети заедно. Изпитвах гордост от тази равносметка.

Чехов улавя този тънък момент отлично и го представя блестящо – горчивата равносметка от напразно пропиления живот и обречеността на човека, който не може да промени нищо. Аз не бях като герой на Чехов, нито бях като Годо. Дори обратното – често изпадах във „вътрешна ярост“, когато нещата не се случваха както исках, когато ме задушаваха битовизми или когато правех нещо, ясно съзнавайки колко е безсмислено. Като да работиш работа, която не ти харесва… трупаш неудовлетворение, недоволство и отегчение, докато не стигнеш или до апатия, или до тотално обръщане на страницата. Когато бях в периоди, в които чувствах, че не правя стойностни неща с живота си, тогава врях и кипях; търсех начини... Имах вроден усет за ценното в живота – „моя си програма“, която често влизаше в разрез с общоприетото, както бе и в (невидим) конфликт с близките ми.

Колкото повече тайни авантюри имах, толкова повече усещах баланс в себе си. Все по-ясно разбирах двойствената си природа, но вече не я приемах с цената на болезнени вътрешни сътресения, страх, ридания и лутане.

Приех себе си такава, каквато съм.

Съзнах, че не е добре да живееш с човек, на когото поднасяш само такива страни от себе си, които ще му допаднат и няма да предизвикат конфликт. Глупаво, но често неизбежно. Когато сме влюбени, не сме себе си или по-точно: не сме такива, каквито сме, когато спрем да бъдем влюбени. Влюбеният и невлюбеният човек са две различни вселени. Краткотрайни. Винаги отминаващи.

Проумях също, че искам да бъда обичана такава, каквато наистина съм – с цялата си луда перверзност, със стихийната си страст, с дивашката си енергия и ненаситното си женско либидо.

Жената е прекалено многопластова, за да бъде пренебрегвана същността й. Осъзнах и че не мога да избягам от Себе си.

Аз бях всякаква – Жена, Майка, Курва, Съпруга, Сестра... и ми бяха присъщи всевъзможни особености, дълбоки като океана: любов, милосърдие, ненавист, грижовност, хладност, проницателност, интуиция, жестокост...

Преди време един мъж ми каза, че съм щяла да имам големи професионални успехи. Попитах го защо смята така, а той отговори: „Просто не може да правиш такъв секс и да не успееш и на други нива“.

Склонна съм да се съглася. Ясно разбрах, че сексът е моята дрога, моята зависимост, но това вече не предизвикваше пристъпи на паника, притеснения, че съм луда. Моята страст не е безконтролна.

Научих се да режисирам емоциите си и да властвам над тях.