Пикник край пътя

— … Вероятно, доктор Пилман, можем да приемем, че вашето първо значително откритие е тъй нареченият радиант на Пилман?

— Не мисля. Радиантът на Пилман не е първото, не е значително и, всъщност, не е откритие. И не е точно мое.

— Навярно се шегувате, докторе. Радиантът на Пилман е понятие, известно на всеки ученик…

— Това не ме учудва. Радиантът на Пилман бе открит именно от ученик. За съжаление не си спомням как му беше името. Погледнете у Стетсън в неговата „История на Посещението“ — там всичко това е разказано подробно. Най-напред ученик го открил, студент публикувал за пръв път координатите му, а нарекли радианта кой знае защо на мое име.

— Да, понякога с откритията се случват странни неща. А не бихте ли обяснили на нашите слушатели, доктор Пилман…

— Вижте какво, радиантът на Пилман е много проста работа. Представете си, че силно сте завъртели един голям глобус, а после няколко пъти сте гръмнали по него с пистолет. Пробойните в глобуса ще легнат върху определена плавна крива. Цялата същност на онова, което вие наричате мое първо значително откритие, се заключава в простия факт: всичките шест Зони на Посещението са разположени по повърхността на нашата планета така, сякаш някой е дал по Земята шест изстрела от пистолет, разположен някъде по линията Земя-Денеб. Денеб — това е алфа от съзвездието Лебед, а точката върху небесния свод, от която, така да се каже, са стреляли, е въпросният радиант на Пилман.

— Благодаря ви, докторе. Драги хармънтци! Най-после ни обясниха разбрано що е това радиант на Пилман! Между другото, онзи ден се навършиха точно тринайсет години от деня на Посещението. Доктор Пилман, може би ще кажете на своите земляци няколко думи по този повод?

— Какво по-точно ги интересува? Имайте предвид, че по онова време аз не съм бил в Хармънт…

— Тъкмо ще ни бъде по-интересно да научим какво си помислихте, когато вашият роден град се оказа обект на нашествие от чуждопланетна свръхцивилизация…

— Честно казано, най-напред си помислих, че това е някаква сензационна измишльотина. Трудно ми беше да си представя, че в нашия малък, стар Хармънт може да се случи нещо подобно. Да беше в Източен Сибир, в Уганда, из Южния Атлантик — както и да е, но в Хармънт!

— Обаче в края на краищата ви се наложи да повярвате.

— В края на краищата — да.

— И какво?…

— Внезапно ми хрумна, че Хармънт и останалите пет Зони на Посещението… впрочем, извинете, тогава бяха известни само четири… че те всичките лежат върху твърде гладка крива. Пресметнах координатите на радианта и ги изпратих в списание „Нейчър“.

— И ни най-малко не ви развълнува съдбата на родния град?

— Виждате ли, по онова време аз вече вярвах в Посещението, но никак не можех да се заставя да повярвам на паническите кореспонденции за горящи квартали, за чудовища, които избирателно похапват старци и деца, и за кръвопролитни сражения между неуязвимите пришълци и във висша степен уязвимите, но неизменно доблестни кралски танкови части…

— Имали сте право. Спомням си, нашего брата репортерите тогава забъркахме големи каши… Но нека се върнем към науката. Откриването на радианта на Пилман беше първият, но навярно не и последен ваш принос към изучаването на Посещението?

— Пръв и последен.

— Но вие, без съмнение, през цялото това време внимателно сте следили хода на международните изследвания в Зоните на Посещение…

— Да… От време на време прелиствам „Докладите“…

— Имате предвид „Доклади на Международния институт за извънземни култури“?

— Да.

— И кое, според вас, е най-важното откритие за всичките тези тринайсет години?

— Самият факт на Посещението.

— Моля?

— Самият факт на Посещението е най-важното откритие не само за изтеклите тринайсет години, но и за цялото време откак съществува човечеството. Не е чак толкова важно кои са били тия пришълци. Не е важно откъде са пристигнали, за какво са пристигнали, защо толкова кратко са стояли и къде са се дянали после. Важно е това, че сега човечеството със сигурност знае: ние не сме самотни във Вселената. Боя се, че Институтът за извънземни култури никога вече не ще има шанса да направи по-фундаментално откритие.

—Това е страшно интересно, доктор Пилман, но аз всъщност имах предвид открития от техническо естество. Открития, от които би могла да се възползва нашата земна наука и техника. Та нали цяла плеяда видни учени смятат, че намереното в Зоните на Посещение е в състояние да промени целия ход на човешката история.

— Н-не бих казал, че принадлежа към привържениците на тази гледна точка. А що се отнася до конкретните находки, аз не съм специалист.

— Но вие вече от две години сте консултант на Комисията на ООН по проблемите на Посещението…

— Да, но аз нямам никакво отношение към изучаването на извънземните култури. Заедно с колегите си в КОПРОПО аз представям международната научна общественост, когато става дума за контрола върху изпълнението на решенията на ООН относно интернационализацията на Зоните на Посещението. Грубо казано, ние следим с чуждопланетните чудеса, намерени в Зоните, да се разпорежда само Международният институт.

— А нима още някой посяга към тези чудеса?

— Да.

— Вие, вероятно, имате предвид сталкерите?

— Не зная за какво говорите.

— Така наричат у нас в Хармънт ония отчаяно храбри момчета, които на собствен риск проникват в Зоната и измъкват от там всичко, до което успеят да се докопат. Това си е същинска нова професия.

— Разбирам. Не, това е извън нашата компетенция.

— Естествено! С това се занимава полицията. Но би било интересно да чуем, какво именно влиза във вашата компетенция, доктор Пилман…

— Налице е постоянно изтичане на материали от Зоните на Посещение в ръцете на безотговорни лица и организации. Ние се занимаваме с резултатите от това изтичане.

— Не може ли мъничко по-конкретно, докторе?

— Нека по-добре да си говорим за изкуството. Нима слушателите не се интересуват от мнението ми за несравнимия Гуади Мюлер?

— О, разбира се! Но аз бих искал преди това да приключим с науката. Вас самият, като учен, не ви ли влече към чуждопланетните чудеса?

— Как да ви кажа… Вероятно.

— Значи, можем да се надяваме, че един хубав ден хармънтци ще срещнат своя земляк по улиците на родния град?

— Не е изключено.