Подаръкът

25.

Кристофър незабавно отведе Анастасия в градската си къща, но двамата не останаха дълго там. След седмица лорд Малори нареди на слугите да опаковат всичките му лични вещи и да ги изпратят в Хавърстон. Колкото и да предпочиташе градския живот, той много скоро разбра, че това не се отнася до съпругата му. Освен това толкова се срамуваше от поведението си и от безобразното си отношение към брака им, че в момента неговите лични предпочитания нямаха значение.

Искаше да я отведе в Райдинг, поне там къщата бе много по-приветлива. Ала Анастасия бе изявила желание да бъде близо до баба си и затова младите съпрузи потеглиха към Хавърстон. Кристофър, разбира се, не пропусна да изтъкне колко мрачна и потискаща е къщата, но тя се засмя и го увери, че това може много лесно да се поправи.

— Ще наема цяла армия от работници — обеща й той. — За кратко време ще превърнат онзи мавзолей в обитаемо място.

— Няма да направиш нищо подобно — заяви младата жена. — Ние сами ще направим всички подобрения, за да може, когато свършим, с гордост да кажем, че това е нашият дом.

Да работи сам с четката? Да размахва тежкия железен чук? Кристофър едва сега започна да осъзнава колко много ще промени живота му неговата циганка. И той го очакваше с нетърпение.