Полет 6

38

Генерален щаб на либийската армия

Триполи, Либия

23:05 ч

Фактът, че минаващият три пъти в седмицата самолет на „Меридиън“ бе извършил аварийно кацане в Нигерия преди шест часа, бе привлякъл вниманието на тайните служби на Либия. Те редовно проследяваха Полет 6, тъй като маршрутът му преминаваше близо до либийското въздушно пространство. Но внезапната повторна поява на самолета, при това в северна посока — обикновено продължаваше на юг — предизвика висок интерес дори още преди нигерийският въздушен контрол да информира по-голямата част от света, че Полет 6 е отвлечен.

Либийските военновъздушни радари се обърнаха на юг и започнаха да изчакват самолета да влезе в обсега им, но любопитството се превърна в тревога, когато американският „Боинг 747“ най-сетне се появи на екраните и диспечерите осъзнаха, че пилотите са променили курса. Отиваха право към югозападния край на Либия, без разрешение.

Въпреки факта, че това представляваше част от най-негостоприемната пустиня на Земята, приближаващ отвлечен американски самолет беше повече от автоматична обида за кръвожадния либийски диктатор Муамар Кадафи. Като се има предвид американската война срещу тероризма, този повод си беше разрешение за стрелба. Още преди десетилетие Кадафи беше обявил с декрет, че американците никога повече няма да успеят да го изненадат, както бе направила една ескадрила изтребители F-111 в началото на осемдесетте, когато град Триполи беше бомбардиран, а либийският водач беше избегнал смъртта на косъм. Дори най-малката вероятност боингът на „Меридиън“ да е летяща бомба беше достатъчна, за да предизвика незабавни действия, особено когато либийското разузнаване получи сведения какво е станало в Северна Нигерия.

Само след петнайсет минути вратите на една барака във възможно най-отдалечената база на либийската въздушна отбрана в Южна Сахара се отвориха с трясък, от тях изскочиха четирима пилоти и хукнаха в тъмното по грапавия бетон към остарелите, но въоръжени с достатъчно муниции изтребители МиГ-21 със заповед да се вдигнат във въздуха и да се подготвят за прехващане.

Правилата за откриване на огън бяха прости и идваха директно от Кадафи: Ако „Боинг 747“ наруши либийското въздушно пространство, да бъде унищожен.

Зала за извънредни ситуации

Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

17:15 ч

Образът на президента на Съединените щати се събра по дигитален път на екрана с течни кристали, който заемаше цялата стена в единия край на заседателната маса. Многобройните цифрови камери на борда на президентския самолет заснемаха президента зад бюрото му от достатъчно на брой ъгли, така че един високоскоростен компютър беше в състояние да събере и препрати на живо поток от триизмерна информация, която се предлагаше като виртуална реалност на стената на залата за извънредни ситуации. Изглежда, отбелязваха неизменно членовете на екипа му, сякаш президентът просто е от другата страна на кристалночист прозорец, а не във въздуха на борда на „Еър Форс Едно“. Свръхмодерната система беше инсталирана в годината след атаките срещу Световния търговски център.

Уилям Сандерсън кимна на стария си приятел. Новата техника работеше дори по-добре, отколкото се бяха надявали.

— Добре, Бил — заговори президентът. — Какви са последните новини?

Адмирал Сандерсън се засмя и поклати глава.

— Извинете, сър. Все още не мога да свикна с тези ваши появявания. Сякаш сте при нас. Тази технология е невероятна, както знаете.

— Аха, и при мен е същото. Чудех се дали не си пътник без билет на борда на самолета. Толкова истински изглеждаш от този край. — Президентът подреди книжата си и отново вдигна очи. — Добре, къде сме?

— Самолетът на „Меридиън“ е сменил курса. Сега се е отправил точно към югоизточната граница на страната на Кадафи, а лудият полковник лично е вдигнал във въздуха четири МиГ-21, които го чакат да я пресече.

Адмирал Сандерсън видя как президентът се размърда и наклони глава настрани.

— Наистина ли?

— Да, сър.

— На картината, която получавам тук, Бил, се виждат буреносни фронтове по либийско-алжирската граница — той се наведе напред и проучи един ъгъл от екрана — или, по-точно казано, на около сто и шейсет километра западно от тази граница в посока от север към юг.

— Точно така.

— Следователно въпросът е дали пилотът на този самолет възнамерява да наруши въздушното пространство на Либия, или просто се опитва да заобиколи лошото време и не разбира накъде е тръгнал.

— Трудно е за вярване — започна Сандерсън, — че някой, който може да пилотира „Боинг 747“, няма да знае къде е границата на Либия, особено ако той или тя е обучен терорист.

— Може би той или тя не е обучен терорист.

— Сър?

— Може би човекът в пилотската кабина е някакъв глупав пилот с нужната квалификация, нает за идиотска сума, с наивното убеждение, че изпълнява безобидна контрабандна мисия и работодателят му ще го остави жив, за да си прибере парите.

— Възможно е. Трудно ми е да повярвам, че някой доброволно ще пилотира самолет с терористична мисия в днешно време.

— Какво мислят от Лангли? — попита президентът, като посочи един друг мъж на масата в залата за извънредни ситуации. — Джеф, нали така?

— Да, сър. Най-сериозното ни предположение е, че този самолет е насочен към европейска мишена, както ви споменах в първия ни доклад преди час. Ако това е либийска операция, нямаше да лети към Либия, тъй като точно Кадафи знае много добре какво огромно и незабавно наказание ще му наложите, ако се замеси в такава атака. Има малка вероятност самолетът да се готви да атакува Триполи, но ние не вярваме в това.

— Ами ако е неволна грешка на пилота?

— Кадафи ще го свали в момента, в който пресече границата му. Не забравяйте, че този самолет има американска регистрация, което го прави де факто вражески, а югозападният ъгъл на Либия и югоизточният ъгъл на Алжир са оспорвана територия, за която Либия твърди, че е нейна. Според новите международни правила за борба с тероризма всеки отвлечен граждански самолет, който не отговаря на повикване, трябва да бъде свален, преди да достигне населено място.

— Добре. Какво мисли Пентагонът по въпроса? — попита президентът.

— В момента не са на линия, сър, но аз мога да докладвам от тяхно име — отвърна Сандерсън, като провери нещо в книжата си. — Всичките ни флотски части в Средиземно море са в състояние на бойна тревога, както заповядахте. Можем да изпратим радиосъобщение, за да предупредим пилота на боинга, но той не отговаря. Нямаме друг начин да го прехванем в либийското въздушно пространство, дори и да бяхте готов на този риск.

— Господин президент, има и още един аргумент — каза Джеф.

— Казвай.

— Тъй като според нас пътниците и екипажът не са на борда и тъй като вярваме, че товарът най-вероятно е ядрено, химическо или биологично оръжие за масово поразяване, и тъй като, така или иначе, сме готови да го прехванем и унищожим над Средиземно море…

— Дали няма да е добре, ако лудият Кадафи го направи вместо нас? — прекъсна го президентът, като се смееше. — Това ли искаш да кажеш?

— Да, сър.

— Ами, изглежда, че към този момент сме само безпомощни наблюдатели, докато той не поеме към Средиземно море. Но ще бъда по-сигурен, когато нашите изтребители F-14 погледнат самолета отблизо. Преди да ми се наложи да взема решение да го свалим, искам да кажа.

— Те ще са помислили за това, господин президент — отвърна Джеф. — Каквото и да видят нашите пилоти през прозорците, то ще затвърди идеята, че е граждански самолет, пълен с пътници и следователно напълно безопасен.

— Вероятно, но…

— Сър, може ли да предложа още нещо?

— Казвай.

— Ако… Кадафи си помисли, че този самолет е насочен към Триполи, изтребителите му ще получат заповед да го свалят дори да не нарушава либийското въздушно пространство.

— Което — започна президентът — ще представлява наказуемо действие по смисъла на десетина различни протокола, да не споменаваме и нарушаването на териториалните права на Алжир, където ще паднат останките.

— Точно така.

— И ти очакваш от мен да подпиша разрешение, така ли?

— Не, сър. Не съм казвал това. Предполагам, че просто се чудя дали трябва наистина да внимаваме Муамар да не си помисли подобно нещо, или просто да го оставим да тълкува нашите комуникации с по-ниска степен на секретност както иска.

Президентът погледна Бил Сандерсън през почти напълно прозрачната видео стена и Сандерсън отвърна с леко вдигната дясна вежда — стар жест на неодобрение, който президентът познаваше добре.

— Много добре, Джеф — отвърна президентът и отново погледна човека от Лангли. — Няма да подпиша разрешение ЦРУ съзнателно да създаде погрешно впечатление в либийското правителство, че този самолет на „Меридиън“ лети към Триполи със смъртоносни намерения, и не одобрявам опитите либийците да бъдат примамвани извън собственото си въздушно пространство. Въпреки това, ако те глупаво изтълкуват погрешно някое… частно съобщение, което изпращаме на трета страна, грешката ще бъде изцяло за тяхна сметка.

— Да, сър.

— Бил, ти каза, че Седми флот е готов, нали?

— Да, сър, така е.

— Колко остава, преди самолетът да стигне Средиземно море?

— По-малко от деветдесет минути, господин президент.

— Добре. Ще възстановим тази конференция след деветдесет минути, когато ще трябва да вземем някои важни решения. Щом нашите пилоти са в състояние да прехванат полета на север от въздушното пространство на Либия, искам да знам какво виждат. Но бъдете сигурни, че са готови за стрелба. След като разрешим този проблем, ще обърнем внимание на нашите хора в Нигерия.