Повярвай ми

Благодарности

Преди седемнайсет години, с друго заглавие и под друго име, написах роман за актриса, която получава роля в операция под прикритие. Книгата получи благосклонни рецензии, беше публикувана в няколко държави и след това — както толкова много книги — не успя да се продаде добре. В мен се загнезди едно тягостно чувство на раздразнение — не спрямо издателите, които бяха направили всичко по силите си, а към мен. Чувствах, че една интересна идея е отишла на боклука само защото не е била написана достатъчно добре.

Превъртаме две десетилетия напред — до момента след успеха на романа ми „Момичето преди“, който ми предостави възможност да издам отново предишната си книга. Но не исках да представя на читателите същата онази несъвършена история. Исках да започна отначало и да я пренапиша.

Така и направих. Тази книга, макар да е построена около някогашната ми идея и да съдържа някои от същите сцени, има напълно различен сюжет, характеризация на героите и структура.

Преводът на стихотворенията на Бодлер е мой. В много случаи си позволих да пропусна някои строфи или да съкратя стиховете, за да ги напасна към нуждите на един трилър. В нито един случай обаче не си позволих значително да променя техния смисъл.

В оригиналния ми послеслов благодарих за помощта на професор Жао Зиченг, Майкъл Уард, Кларк Морган, Антия Уайли, Манди Уийлър, Иън Уайли, Сиан Грифитс, Брайън Инс, Сам Норт и на моя агент Карадок Кинг.

Към тези имена сега бих искал да прибавя Кейт Мисиък, Дениз Кронин, Кара Уелш и целия екип на „Пенгуин Рандъм Хаус“, както и Мили Хоскинс и Кат Ейткин от „Юнайтед Ейджънтс“. И Карадок Кинг — за втори път.

Благодаря също така на Тина Седерхолм и доктор Ема Фергюсън за безценните съвети по една ранна чернова.

В оригинала дадох името Дърбан на най-честния, предан и непоколебим мъж, с когото се среща Клер, и посветих книгата на моя приятел и колега Майкъл Дърбан. Седемнайсет години по-късно — по същите причини — отново я посвещавам на него.