Предателство

Епилог2008 г.

Един топъл ден на късното лято, около петнайсет месеца след смъртта на Джак Олстронг, един отличен джазов квартет свиреше аранжименти от репертоар достоен за биг бенд в задния двор на Ейлийн Шолер, която тъкмо излизаше от къщата. Проби си път под балоните и хората, поднасящи благопожелания. Тук докосваше ръка, там гръб, усмихвайки се и разменяйки поздрави с гостите си. Накрая стигна до масата, на която седяха Дизмъс и Франи Харди и пиеха вино с Арън Уошбърн.

— А, ето къде сте били, чак в дъното. Имате ли нещо против една стара жена да седне при вас?

— Не виждам никакви стари жени наоколо — погледна я Уошбърн. — Но светнали от щастие майки на герои от войната са добре дошли.

Харди дръпна стола й и тя седна, докато очите й блестяха в потвърждение на думите на Уошбърн. Усмихна се на всички.

— Герой от войната. Мислех, че никога няма да чуя тези думи за Ивън отново. А сега… — Тя се обърна, посочи наплива от хора и се обърна към Харди. — Как мога някога да ти се отплатя?

— Повярвай, Ейлийн, самият резултат беше най-голямата отплата. Да виждам там Ивън — как върви като свободен човек. Виж го как се смее и почесва.

След като апелативният съд назначи второ дело, Областният прокурор на окръг Сан Матео се отказа от по-нататъшно съдебно преследване. Изглежда ФБР нямаха желание да сътрудничат, позовавайки се на националната сигурност и необходимостта да запази поверителността на вътрешната си информация. При пламенното възражение от страна на Мери Патриша Уелан Мийли, Областният прокурор с удоволствие се възползва от това като причина да свали обвиненията.

Всички обърнаха глави към мястото, където бе застанал Ивън. Ръката му прегръщаше Тара и двамата бяха заобиколени от кръг от хора — баща му, няколко други мъже и жени на неговата възраст, Тони Онофрио и даже Стан Паганини.

— Все още ми се струва сън — каза Ейлийн. — Сякаш всеки миг ще се събудя и той отново ще е в затвора.

Франи протегна ръка и хвана нейната.

— Нищо подобно няма да се случи. Това, което ще стане е, че Тара и той ще се оженят следващия месец и въобще няма да се изненадам, ако много скоро след това станеш баба.

Ейлийн стисна ръката на Франи, погледна бързо към небето, след което отново погледна към нея.

— От твоите уста — в божиите уши. Но след всичкото това време направо не смея да се надявам.

— Ще свикнеш — каза Харди.

— Не — усмихна се Ейлийн насреща му. — Ти не разбираш. Никога не искам да свиквам с това. Искам да съм също толкова радостна както днес през всеки останал ден от живота ни. Искам никога да не забравяме как се чувстваме днес и какъв късмет имахме. Ние наистина не вярвахме, че някога това ще се случи и сега, когато стана… е просто… просто чудо. Живеем в чудо и не можем да го забравим, и съм толкова благодарна.

Тя неочаквано стана, заобиколи Уошбърн, наведе се и прегърна Харди. След това го целуна по бузата и се изправи.

— Благодаря ти — каза му. — А сега смятам отново да ида да прегърна сина си.

— Отлична идея — съгласи се Харди. — Прегърни го и от мен.

Когато тръгна, Уошбърн отпи от виното си и каза:

— Трябва да призная и на двама ви, че се чувствам малко неловко да присъствам тук. Тя трябваше да може да устрои това празненство преди четири години.

Харди поклати глава.

— Властта извърши измама, Арън. Измами го и не му даде честен процес. Аз не бих се бичувал заради това.

Франи се наведе напред.

— О, да, би се бичувал. Но това не променя факта, че ти не трябва да го правиш.

— Е, във всеки случай — каза Уошбърн, — забавената справедливост е отказана справедливост, но днес ще трябва да се задоволя с „по-добре късно, отколкото никога“. — Той хвърли поглед назад към Ивън. — Момчето плати доста висока цена, трябва да признаем. Но каквото и да му предстои, вярвам, че ще успее да се справи.

— Има отлични шансове — съгласи се Харди. — Наистина отлични шансове.

Ивън знаеше, че си има работа с професионалист в ръкопашния бой и не можеше да си позволи колебание. Веднага щом Нолан започна да отваря вратата, той наведе рамо и я блъсна с всичка сила. Ударът изхвърли Нолан назад, задната част на крака му закачи малката масичка и той полетя надолу по гръб. Ивън се хвърли отгоре и заби коляно в гърдите му, почти преди той да се блъсне в пода. Нанесе незабавно няколко удара с бокс в челюстта му.

Но всичкият изпит алкохол не бе в негова полза. Нолан се изправи и нанесе злостен кос удар във врата му. Той го отхвърли по гръб отстрани до камината и спря дишането му.

Нолан се завъртя и премина със скок разстоянието помежду им — около метър и половина. Ивън направи широк замах, който Нолан блокира с ръка, но успя да го удари в слабините. Това му позволи да мине от вътрешната страна и да удари два пъти главата му с боксовете. Бяха бръснещи удари, но все пак накараха Нолан да се дръпне назад, където успя да се изправи на колене и дори да се усмихне с някаква тъпа решимост:

— Мъртъв си, копеле! — каза той.

Ивън се изправи също на крака, все още задъхан: Грабна ръжена до камината, вдигна го настрани за малко, после пристъпи напред и замахна. Нолан отстъпи назад, ръженът мина покрай него и тогава се завъртя, ритна Ивън в корема и повторно го остави без дъх. Но това го изложи на обратно нанесения удар с ръжена.

Ала при затрудненото дишане и пиянското състояние на Ивън рефлексите му бяха по-бавни от обикновено. Нолан хвана с ръце ръжена, който се носеше към него, дръпна го над рамото си и се прицели в тялото на Ивън. Метна го върху гърба си и като джудист го запрати срещу пода и масичката. Ивън остана с чувството, че гърбът му е пречупен, но ако останеше да лежи там и Нолан се хвърли отгоре му, знаеше че няма да има друг шанс и врагът му щеше да го убие тук и сега. Затова в отчаянието си го ритна отново, този път уцелил коляното му. Това го завъртя наполовина и го просна върху тухлите на камината. Стойката с машата и лопатата издрънча.

Когато Ивън се опита да се изправи отново, тялото отказваше да изпълни трескавите команди на мозъка. Превъртя се едни път и още един, опълчвайки се срещу собствената си инерция, надявайки се да използва масичката като щит. Нолан бавно се надигаше, сякаш надушил предимството си.

Ивън продължаваше да се бори, за да си поеме дъх. Образът на Нолан, който бе започнал да се изправя, се раздвояваше и размазваше пред очите му. Ивън положи усилие да застане на коляно, надявайки се ръцете му да напипат нещо, което да може да използва като оръжие. Единственият му шанс беше ръжена, на средата на пода между двамата. Хвърли се напред с животински рев и сложи ръце върху него. В същия момент кракът на Нолан се стовари отгоре им и ги прикова към пода. Вторият му крак се вдигна във въздуха и в лявото ухо на Ивън гръмна експлозия. Главата му се удари в стената отзад и той се строполи в безсъзнание на пода. Известно време остана да лежи там в безсъзнание.

Нямаше време. Събуди се отново и надебелелият му език усети вкуса на кръв в устата, засъхналата коричка върху сухите и напукани устни. През вратата на стаята, въпреки че беше тъмна, видя Нолан да рови в дрешника, където знаеше, че държи пистолета.

Болката в главата му сега бе обхванала гърба, врата, краката му. Небе в състояние да мръдне нито едно мускулче. Най-малкото усилие — най-лекото отваряне на очите или помръдване на главата на няколко сантиметра, или стягане на коляното — и светът, неговият разум и защита, угасна.

Стъпките се приближиха, почти се влачеха в бавната си преднамереност.

Даже и в мрака усети падането на сянката върху него. Нолан държеше пистолета.

След това прошепнати думи:

— Глупав кучи син!

Не помръдна. Не отговори по никакъв начин. Не можеше.

Нолан стоеше над него. Каквото и да му бе сторил, то заплашваше живота му, но не бе без последици и за Нолан. От начина, по който се движеше, личеше, че е ранен, физически засегнат. Ръката му бе толкова лошо ударена, че му бяха нужни няколко опита, за да зареди оръжието.

Ивън нямаше друг избор — трябваше да атакува. И той скочи. Коленете му блъснаха Нолан през средата на тялото. Едновременно с две ръце улови ръката на Нолан. С другата си свободна ръка Нолан започна да блъска главата на Ивън отстрани, отново и отново.

Но Ивън не пускаше ръката му, даже за да се предпази. Да пусне пистолета означаваше да умре. Стисна цевта с всичка сила и пъшкайки от усилието, накрая го вдигна достатъчно, за да отлепи ръката и пистолета едновременно от земята. След това я заизвива.

Най-сетне пистолетът бе в ръката му, а цевта бе опряна в челото на Нолан.

Край.

Нолан се отпусна, изведнъж всичкото желание за борба го напусна. Разтвори ръце на пода, сякаш искаше да каже: „Предавам се“. Една цяла секунда, дълга колкото минута, никой от двамата не помръдна.

И тогава, с един последен удар Нолан изкрещя и за последно замахна към главата на Ивън.

Пистолетът изгърмя.