Прелъстена

Глава единадесета

Събудих се на сутринта, увита в меката завивка и спомените от изминалата нощ. Протегнах се към празното място на Блейк на леглото. Слънцето огряваше стаята и подуших мириса на кафе. Станах и облякох обикновена бяла тениска, която извадих от един от дрешниците му. В банята бе приготвил за мен някакви тоалетни принадлежности. Усмихнах се. Повечето момичета можеха само да мечтаят за това.

Измих се и прекосих апартамента, водена от звуците, които се разнасяха от кухнята. Заварих Блейк да чупи яйца в купа. Беше гол до кръста, облечен само в долнище на фланелена пижама, което обгръщаше ханша му. Косата му бе разрешена, а чифт очила с тъмни рамки усилваха сексапила на утринния му вид. Правеха го да изглежда по-възрастен и малко по-човечен, като Кларк Кент.

Облегнах се на гранитния плот и прецених докъде е стигнал. Бе нарязал плодове и бекон в тигана, докато чупеше с яйцата. Стомахът ми се преобърна при мисълта, че прави това заради мен.

Заряза всичко изми си ръцете и ме погледна. Усмихна се и плъзна ръка по ръба на тениската.

— Харесва ми.

— Не е моден хит, но се радвам, че ти харесва. — Облегнах се назад на плота и наклоних глава настрани. — Не знаех, че носиш очила.

— Обикновено не нося, но ти не ме остави на мира през изминалата нощ и забравих да си сваля контактните лещи.

— Съжалявам.

— Недей. Аз не съжалявам.

Той ме повдигна да седна върху плота и се вмъкна между краката ми. Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата ми и под тениската до гърба ми, галеха кожата ми като разпалваха огън по пътя си. Изстенах, когато хвана гърдата ми и започна да трие с палец зърното, докато то се втвърди от допира. Докато ме целуваше, езикът му се движеше нежно и премерено, което ми напомняше за сладката, тъпа болка между краката ми в резултат на маратона от изминалата нощ.

— Превръщаш ме в разгонена уличница — казах аз, като чувствах как цялото ми тяло се разбужда по различен начин.

— Звучи добре.

Той изръмжа във врата ми, където ме целуваше и смучеше, а трепетът браздеше цялото ми същество. С едната си ръка вдигна коляното ми около кръста си, а с другата започна да масажира нежната плът между краката ми.

— Господи, вече си влажна.

— Не зависи от мен, Блейк. Ти ми действаш така.

— Това е само началото, миличка.

Впи устни в моите, докато вкарваше двата си пръста в мен, като повтаряше движенията им с езика си и ме караше необуздано да тръпна. Вкопчих се отчаяно в него, а ноктите ми се впиха в рамото му. Дишах накъсано, сърцето ми бясно пулсираше и се сдържах, докато оргазмът прониза тялото ми.

Пръстите му се измъкнаха от мен и той намести вече порядъчно голямата ерекция, която опъваше долнището. — Трябва да взема презерватив. Не очаквах, че ще те чукам на закуска.

Изкикотих се на израза, полудяла и копнееща да го имам веднага. — Няма нужда, ако не искаш.

— Повярвай ми, искам да те чукам за закуска.

— Не, имам предвид презерватива. На хапчета съм.

Мълчанието му моментално ме отрезви. Опитах се да замажа нещата. — Съжалявам, всичко е наред, просто предположих.

— Гаден начин да съсипеш момента.

Той поклати глава: — Не, не става дума за това. Вярвам ти. Просто никога не съм го правил без.

— Забрави. Съжалявам. — Повечето момчета се оплакваха, че трябва да си го сложат, но аз се почувствах още по-сигурна, като узнах, че той винаги е носил.

— Престани да ми се извиняваш, Ерика — сряза ме грубо той.

Прехапах устни, като се питах докъде всичко това щеше доведе.

— Добро момиче — каза той леко заплашително.

Свали тениската ми и оголи гърдите ми. Очите му потъмняха. Преди да се опомня, той ме отнесе във всекидневната и ме настани в скута си, така че аз го възседнах гола върху кремавото канапе. Целунах го бавно и мързеливо, като свалих очилата му и ги поставих на сигурно място върху масата зад нас.

Блейк смъкна ластика на долнището под хълбоците и освободи члена си, който на ярката дневна светлина в стаята изглеждаше по-впечатляващ от всякога, голям и мъжествен, очакваш мен.

Исках да го вкуся, затова се плъзнах на колене и обвих с устни лъскавата глава. Леко пърхах с език около чувствителния връх, преди да го поема дълбоко в устата си. Засмуках го лакомо, в самозабрава, преклонена пред него, докато Блейк, стисна косата ми по-силно и ме накара да спра.

— Седни отгоре ми — заповяда той.

Потреперих и кожата ми пламна. Физическата ми реакция на тази заповед бе безпогрешна.

Хлъзгава от очакването, аз се подчиних и се покатерих върху него.

— Сега яхни члена ми. Бавно и полека.

Възбудена от предчувствието, започнах да се надявам върху него с болезнена сдържаност, тъй като исках да се насладя на новото положение. Между нас нямаше никаква преграда, той ме опъваше сантиметър по сантиметър, докато влезе напълно в мен.

Затворих очи и леко изпъшках.

— Погледни ме — прошепна той.

Отворих очи и в неговите видях животински глад. Той хвана лицето ми и силно ме целуна. Изстенах и опрях ръце на раменете му. Той се отскубна, като дишаше тежко. Плъзна пръст надолу по бузата и ключицата ми, докосна свръхчувствителната кожа на зърното на гърдата ми и накрая хвана ханша ми с чувството на собственик. Вдигна очи и ме загледа.

— Красива си.

Напрежението в погледа му ме извисяваше. Торсът ми се стегна. Бях хлътнала твърде дълбоко по Блейк, но не ми пукаше, не и когато той беше вътре в мен, когато ме докосваше и ме гледаше така. Не можех да избягам от начина, по който ме караше да се чувствам.

Отговорих му, като ловко врътнах ханша си. Той го обгърна с една ръка и ме задържа като промени ъгъла и посоката на тласъка нагоре и започна мощно да ме помпа, като ми даваше все повече от себе си. Сподавих стона си от внезапната болка, когато той достигна до дъното на утробата ми. Лекото неудобство скоро отстъпи пред удоволствието, когато започна да масажира с леки кръгови движения клитора ми.

Кожата ми бе се ороси от ситна пот, докато той ме помпаше — равни и целенасочени движения, които незабавно ме накараха да забравя предимството си в настоящата поза. Посрещах движенията му, увивах се около тях, докато Блейк отслаби хватката си и постепенно започва да ми отстъпва контрола. Ръцете му нетърпеливо обгръщаха хълбоците ми.

— Вярвай ми — прошепнах аз. — Като се стегнах около него, леко го одрасках като прекарах нокти по гърдите му и трескаво го зацелувах, като споделях всеки дъх, който ни отведе до края, когато и двамата едновременно се отпуснахме, без да откъсваме очи един от друг.

Бях заспала на дивана, след като най-после закусихме. След снощното и сутрешното напрежение, бях напълно изтощена. Когато се събудих часове по-късно, Блейк седеше на отсрещния диван, а лъскавият му черен лаптоп бе отворен в скут му. Това беше един различен Блейк, напълно облечен и съсредоточено взрян в екрана, докато с експертна бързина чаткаше по клавиатурата.

— Мислех, че не работиш вкъщи — казах аз като се протегнах.

— Правя едно малко проучване — той не вдигна поглед.

— Какво проучване?

Той затвори лаптопа и го сложи настрана, като израза на лицето му се смекчи, когато очите ни се срещнаха. — Мисля, че го открих — каза спокойно той.

— Кого?

Той скръсти ръце в скута си.

Господи. Стомахът ми се преобърна, като заплашваше да изхвърли закуската. Мислите ми, все още замъглени от съня, бясно се завъртяха, докато осмислях казаното.

— Как? — седнах изправено и се опитах да се осъзная.

— Извадих списъка на сметките, направени в ресторанта. Особено на бара. Доста лесно стесних кръга, предвид възрастта му и университетът, в който е учил.

— Дори не искам да знам как си успял да направиш това. — Прекалено беше. Позволил си бе твърде много.

— Във всеки случай не възнамерявах да ти казвам. Как съм намерил информацията е маловажно в сравнение със самата информация, не мислиш ли?

— Защо го направи? Това няма никакво значение.

— Значи мислиш, че да идентифицирам мъжа, който те е изнасилил е без значение? — той повдигна вежди.

— На този етап от живота ми — да. Няма нужда да знам името на лице, което ми се иска да забравя.

— Все още можеш да повдигнеш обвинение срещу него. Още не е изтекла давността.

— И какво да кажа? Здравейте господин полицай, бях на осемнадесет години и се напих в къщата на един приятел, когато този негодник се възползва от мен. Обзалагам се, че никога не е чувал подобна история.

— Ами ако продължава да го прави?

При тази мисъл гърлото ми се сви. Ами ако не бях единствената? Колкото и да се самообвинявах, задето се бях озовала в такава опасна ситуация, дълбоко в себе си знаех, че никой не заслужава да преживее такова нещо. Бях готова на всичко, за да изтрия този мъчителен спомен.

Все още не бях подготвена да застана срещу това. Срещу спомените или срещу мъжа. Мъжът, който ми причини това. А Блейк ми ги натрапваше, като осветяваше подробности, които бях изгубила надежда някога да науча. Сега не исках да знам. Не исках да имам нищо общо.

Бързо се изправих, обаче внезапното движение ме замая и аз леко залитнах, докато се отправях към спалнята.

— Къде отиваш?

Без да му обръщам внимание се вмъкнах в стаята. На леглото беше просната лятна рокля с презрамки, която Блейк вероятно бе донесъл от стаята ми, докато спях. Върху нея лежаха белите дантелени бикини, които бях оставила в хотелската стая на Блейк във Вегас.

Дяволите да го вземат. Стиснах силно очи, напълно съкрушена. Изминалият ден с Блейк бе невероятен и наситен. Да бъда с него събуждаше у мен чувства, с които не бях сигурна как да се справя. Не исках да го нараня, но в момента не можех да разсъждавам трезво.

Облякох се бързо и грабнах останалите си неща. Той ме пресрещна на прага на външната врата и ми препречи пътя.

— Ерика, не си отивай.

— Нямаш никакви право.

Той се намръщи и пусна вратата.

— Искаш да кажеш, че нямам право да намеря човека, който те е наранил?

— Не искам да знам кой е той. Не можеш ли да го разбереш?

Стиснах зъби и премигах, за да сдържа сълзите, които се готвеха да рукнат от очите ми. Искаше ми се да мога да продължа да му се сърдя. Когато го погледнах в очите, прочетох в тях само объркване, но не можех да очаквам от него да разбере.

С треперещи ръце го отстраних от пътя си. Побягнах навън и надолу по стълбите. Спрях се пред вратата си, като се ослушвах за стъпките му, но не чух нищо. Влязох в апартамента и сложих веригата на вратата. Затворих очи и мъчително преглътнах, но нищо не можеше да спре сълзите и спомените. Плъзнах се надолу, седнах на пода и плаках, докато не почувствах, че болката отслабва.

Пристигнах в Ню Йорк по-късно през седмицата. По някакъв начин бях успяла да избягвам Блейк и му бях благодарна, задето не ме търси. Това, че живеехме в една сграда и знаех колко е близо до мен, бе достатъчно объркващо, а имах нужда от време, за да размисля. Последните няколко дни бяха напрегнати. Реших, че сега е най-подходящото време да посетя Али и да си проветря главата.

Взех такси за краткото разстояние от летището до адреса, който Али ми бе дала в Бруклин Хайтс. Шофьорът спря пред каменна многоетажна сграда с орнаменти на фасадата. Влязох в луксозното фоайе и поздравих портиера, който любезно се усмихна.

— Аз съм Ерика Хатауей и търся Али Малой.

— Разбира се, тя ви очаква. Отседнала е в апартамента на господин Ландън, номер четиридесет и две.

— Благодаря — казах аз като се опитвах да прикрия изненадата си. Дотук с великите ми планове да се спася от радара за няколко дни в Ню Йорк.

Почуках и почаках няколко секунди. Почуках отново по-силно — нищо. Натиснах дръжката на вратата. Точно тогава Али отвори с блестящи очи и поруменяло лице като… е, този израз ми бе добре познат. Тя ме привлече към себе си и силно ме прегърна.

— Ти дойде!

Прегърнах я на свой ред. Ужасно много ми липсваше. Беше крехка и топла в ръцете ми. Отслабнала ли бе? Преди да успея да спомена за това, тя се отдръпна назад и ме огледа критично. Този ден в Ню Йорк бе кошмарно горещо, затова носех дънкови къси панталони, тениска на райета и за капак, широкопола бяла шапка.

— Много си сладка — каза тя.

— Ти също — искаше ми се наистина да мисля така.

— О, не, истинска развалина съм. Точно бях задремала.

— Задремала, значи — казах аз като отбелязах еротично разрошените ѝ коси, които се опитваше да приглади, докато влизахме в огромното отворено пространство на апартамента с открит отвсякъде изглед към очертанията на Манхатън.

Тя се изкиска и се изчерви. Огледах се в очакване отнякъде да се появи Хийт, но той никакъв не се виждаше.

— Хубав апартамент — казах аз.

— Така е.

Самият апартамент бе наистина впечатляващ, всичко и дори повече от това, което очаквах от някой от семейство Ландън. Таваните бяха високи, с открити греди от тъмно дърво и също такъв под. Мебелите и дамаските бяха в убити тонове, тук-там с цветни петна. Напомняше ми на апартамента на Блейк в Бостън.

— Нещо за пиене?

— С удоволствие, каквото и да е с лед.

Тя се засуети из кухнята, докато аз се настанявах на високия стол до кухненския остров.

— И кога щеше да ме уведомиш, че живееш при Хийт?

Тя се облегна на плота. — Съжалявам, Ерика. Просто си помислих, че ще ми е по-лесно да ти го обясня лично.

— Можеш да живееш, където си искаш, Али. Обаче щеше да е по-добре да ми кажеш. Блейк не знае, че съм тук.

Тя се смръщи и чух как някаква врата се отваря в дъното на коридора. Хийт се появи, току-що изкъпан и облечен, с щастлива усмивка на лице. Приличаше повече на Блейк, отколкото си спомнях. Не можех обаче да се отърва от чувството, че зад цялото това очарование се крие нещо. Разбира се, и Блейк имаше различни пластове. Всъщност много, но като че не ги прикриваше нарочно.

— Ерика, отдавна не сме се виждали — той бързо ме прегърна, преди да отиде при Али в кухнята. Целуна я, а аз извърнах поглед.

Хийт и Али бяха чудесна двойка и от тях се излъчваше много позната енергия. Бях дошла едва преди десетина минути, а вече имах чувството, че нарушавам личното им пространство.

Гърдите ми се стегнаха и мислите ми се насочиха към Блейк. Какво не бих дала, за да бъде той тук и да ме целува така? Обаче исках нещо повече. Независимо дали той щеше да се съгласи с мен, имах нужда от известна дистанция, за да осмисля случилото се. Начинът, по който бе нахлул в живота ми, бе напълно неприемлив и незаконен. Взломът ме бе наранил и обидил.

Завъртях се на стола, изправих се и отидох до големия прозорец с изглед към парка. Питах се каква част от всичко това се дължеше на подкрепата на Блейк и дали Хийт по някакъв начин допринася за стандарта си на живот. Може би бях твърде сурова към него. Очевидно Али беше лудо влюбена, нещо което никога не се бе случвало през трите години, откакто я познавах. Заради нея се надявах да не би нещата да се окажат твърде хубави, за да бъдат действителни.

— Гладна ли си? Мислех да отидем някъде да обядваме.

— Чудесна идея.

— Ела да ти покажа твоята стая — Али вдигна чантата ми.

Хийт ловко ѝ я отне и ни поведе по друг коридор, противоположен на този, от който се бе появил.

Надникнах в доста голямата стая в същите приглушено бели тонове и с яркочервена покривка на леглото. Съжалявах, че няма да го споделям с Блейк. Неговият образ, легнал под мен или обратно, бе повече от изкусителен. Припомних си последния път, когато бяхме заедно и очите ми овлажняха. Тръснах глава. Трябваше да се отърва от Блейк.