Глава четвърта


Вратата се захлопна и аз отворих очи. Стаята тънеше в непрогледен мрак, обаче циферблатът на големия електронен часовник на нощното шкафче показваше осем. Неясен женски силует се примъкваше на пръсти към съседното легло. Блестящата рокля светеше в мрака.

— Али?

— Аз съм.

— Сега ли се прибираш? — Разтърках очи и подробностите от настоящето бавно започнаха да се проясняват.

— Да, майко — прошепна подигравателно тя.

Запалих нощната лампа и я осветих.

— Я да видим какво е домъкнала котката.

Отпуснах се назад облегната на лакти и се усмихнах. Изглеждаше сякаш не бе спала дни наред, което бе отчасти вярно. Гримът ѝ бе размазан, а косата ѝ бе в състояние, каквото никога не бях виждала на публично място — няколко степени по-долу от изрядното.

— Уф, усещам, че ме осъждаш — тя изу обувките си и се строполи с дрехите върху леглото.

— Ще ми кажеш ли какво се случи? — разсъних се напълно, което ме учуди предвид напредналия час и минималното количество сън.

— Какво искаш да знаеш? — измърмори тя изпод завивката

— Очевидно всяка мръсна подробност.

Али се обърна по гръб и апатично се втренчи в тавана. — Наистина го харесвам.

Стори ми се, че чух въздишка. О, не.

— За Бога, Али, кажи ми, че не си спала с него.

— За какъв дявол ти пука? — тя отпусна ръце покрай тялото си.

Скочих от леглото и срещнах погледа ѝ.

— Пука ми, Али, защото се опитвам да създам професионален имидж на компанията ни и не очаквах да изчукаш брата на Блейк. Сега той ще каже на Блейк и по дяволите…. Пресметнах всички възможни последици от това прегрешение.

Тя се изправи.

— Веднага престани. Казах му, че ще побеснееш, ако Блейк разбере, така че той ми даде дума да мълчи.

— Невероятно. — Отидох до прозореца и вдигнах щорите.

Лицето на Али се сгърчи от нахлулата светлина.

— А какво става при теб? Донякъде очаквах да налетя тук на вас двамата предвид начина, по който през цялата вечер те изяждаше с поглед.

— Али, сериозно. Между нас с Блейк няма абсолютно нищо.

— Глупости.

— Истина е. Не мога да прецакам тази сделка. Миналата вечер му казах, че не ме интересува. Край на историята.

— Блейк не ми прилича на мъж, който често чува думичката „не“. Освен това не ми каза, че е поразително красив.

— Красив или не, тук съм по работа.

— Ерика, наистина ли ми се сърдиш? — тя леко издаде горната си устна.

Почувствах се виновна, но не можех просто така да я оставя на мира.

— Ще се оправя. Поспи малко. Чудесно би било да завържеш някакви контакти днес, тъй като утре отлитаме обратно.

Вмъкнах се в банята, като пренесох гнева си под равномерните струи на душа. Исках да се сърдя на Али, но в действителност по-скоро бях разтревожена за нея. Дала ѝ бях възможност да свали гарда пред Хийт, който по всичко изглеждаше, бе майстор сваляч. Станалото беше колкото нейна, толкова и моя грешка.

Когато се върнах в стаята, Али вече спеше под юргана. Облякох предварително подбрания тоалет, стилна блуза с черни орнаменти и бяло сако с тесни тъмни джинси. Обух черните обувки с високи токове, които Али бе оставила до леглото и грабнах чантата си. Време за работа. Отново без никаква помощ. Можеше да започна да свиквам.

След петнадесет минути влязох в залата, където щях да направя презентацията. Качих се на празния подиум и прочетох картичките с имената на говорителите.

Ерика, не ти е мястото тук.

Понякога наистина мразех това вътрешно гласче, обаче сега тревогата ми премина в превъзбуда. Щях да седя рамо до рамо със звездната каста на изпълнителните директори, истински знаменитости в света на технологиите.

Замаяно се отпуснах на отреденото ми място и огледах помещението, което вече започваше да се изпълва със стотици нетърпеливи участници в конференцията.

Мислите ми препускаха, докато търсех бележките си, като мечтаех да можех да бъда където и да е другаде. Точно когато започна да ме обзема истинска паника, Блейк седна на мястото до мен, прекрасен в сив пуловер с остро деколте и джинси.

— Какво правиш тук? — гласът ми прозвуча по-раздразнено, отколкото възнамерявах.

— Добро утро и на теб.

Той ми се усмихна и тялото ми се поотпусна, може би от чисто облекчение да видя познато лице сред тълпата. Освен това, споменът за устните му още бе жив в мен.

Всичко, свързано с това пътуване, досега бе неочаквано — срещата с Блейк миналата нощ и разбираемото, но проблематично увлечение на Али по брат му. А сега отново бях тук с Блейк, седнала в присъствието на компютърното величие.

След като остави мислите ми да се повъртят на празен ход, накрая отвърна.

— Модератор съм на този панел.

Отворих уста, но въпросите как и защо заседнаха в гърлото ми. Имаше един-единствен отговор.

— Ти го направи.

— Какво съм направил?

Погледнах го кръвнишки, като изпитвах желание да го сравня със земята.

— Ти си ме поканил да участвам.

Той се ухили самодоволно.

— Не мисля, че мога да си припиша изцяло заслугата. Ти си значим конкурент в социалното пространство. Нали така ни каза по време на срещата? — Облегна се назад на стола си също както по време на презентацията, като внимателно ме наблюдаваше.

— Да, именно това казах — преглътнах тежко, не по-малко вбесена.

— Е добре, тогава не би трябвало да се притесняваш да седнеш тук с големите момчета. Ще се справиш. — Той се зае със смартфона си.

По дяволите. Блейк ме беше набелязал, а сега ме бе въвлякъл в тази професионална игра на котка и мишка. Колко дълго щеше да продължава това? Докато легна с него? Междувременно, как щях да преживея този панел, където се чувствах съвсем не на място?

Залата бе пълна и останалите лектори насядаха около нас. Стиснах очи и разтрих слепоочията си, за да прогоня започващото главоболие.

— Не обичаш ли да те предизвикват?

Отворих очи и го видях загледан в мен, а красивите му зелени очи внимателно ме преценяваха. Той ме дразнеше и нещо в мен се прекърши.

— Обичам да бъда предизвиквана, Блейк. Не обичам да бъда саботирана.

Насилвах се да говоря тихо и само ние да се чуваме. Може би в представите на Блейк това беше предизвикателство, но в моите очи не изглеждаше така. Непрекъснато се съмнявах в себе си, но когато някой явно ме подценяваше, показвах нокти. Бях работила неуморно и не му бях дала никакво основание да се съмнява в мен или в способностите ми.

— Вярвай ми. Ако исках да те унижа, нямаше да бъдеш тук.

— Голям нахалник си.

Гласът ми проехтя в залата. Председателят бе включил микрофоните и очите на всички се впериха в мен. По дяволите. Приседнах обратно на стола си, като желаех да потъна в земята от срам. Очевидно нямаше нужда Блейк да ме унижава. Можех да го направя прекрасно и самата аз.

Председателят бързо се съвзе и започна да представя участниците в панела и модератора, уважаемият Блейк Ландън. Свих се при произнасяне на името му и последвалите ръкопляскания, но трябваше да се взема в ръце. Войната с Блейк нямаше да ми бъде от помощ в този панел. Той щеше да води разговора, а преди малко аз публично го бях наругала.

Изправих гръб и вдишах дълбоко няколко пъти, за да се отпусна и да се съсредоточа. Панелът започна с презентации, които минаха добре, тъй като се бях упражнявала най-малко петдесетина пъти по време на полета. След това Блейк зададе няколко предварително подготвени въпроси, като ги насочи към съответните участници. Почувствах се в свои води и тревогата ми скоро се уталожи. Дори събрах смелост да взема думата, когато другите спираха да говорят, въпреки че внимавах да не срещна погледа на Блейк. Той можеше да наруши инерцията ми с добре пресметната подигравателна усмивка. Лицето му във висша степен ме разсейваше в професионална обстановка.

След кратки въпроси от аудиторията, казахме заключителни думи. Въздъхнах с облекчение, благодарна, че съм оцеляла. Смъмрих се, задето така съм се плашела от нещо, което се оказа напълно поносим ангажимент да говоря пред публика. Бях преодоляла кризата.

— Не беше никак зле — каза Блейк.

Все още с параноичен уплах от микрофоните му хвърлих гневен поглед. Събрах нещата си и се изправих, като изведнъж ми се прииска да си тръгна и да се отдалеча на известно разстояние от Блейк.

Той бързо се изправи заедно с мен.

— Хей, недей да бягаш още. — Спря един от говорителите, който точно слизаше от подиума.

— Здравей, Алекс — каза той и привлече вниманието на мъжа.

Обърна се и ме хвана за лакътя. Аз се отдръпнах и после осъзнах, че той ме представя на Алекс Хъчисън, генерален директор на един от най-големите търговски уебсайтове в Щатите.

— Ерика, това е Алекс. Алекс, ние работим с Ерика в „Енджълком“ и помислих, че е добре да се запознаете. Може да откриете общ интерес при нейния фокус върху дамското облекло.

— За мен е удоволствие, Ерика. Нямам търпение да погледна сайта ти.

Алекс бе поне петнадесет години по-възрастен от мен и приличаше повече на костюмарите, пред които се явих на изслушването в Бостън, но ми посвети цялото си внимание.

— Благодаря, ще се радвам да науча мнението ви.

— Разбира се, кога стартирахте?

— Преди около година.

— Чудесно. Ще погледна сайта. Ето визитната ми картичка, номерът на мобилния ми телефон е на обратната страна. Ще държим връзка и ако мога с нещо да помогна, ще ми кажете, нали?

— Определено. Безкрайно ви благодаря.

След като Алекс се отдалечи, други двама се приближиха до нас, и двамата приблизително на наша възраст. Единият ръководеше известен магазин за разработване на компютърни игри, а другият бе основал процъфтяващ музикален сайт за откриване на нови таланти малко преди „Клозпен“, което ме накара да се почувствам малко по-добре на това място.

Поговорихме, а Блейк умело насочваше разговора към мен при всяка възможност. Обхвана ме шеметна възбуда. Бях твърде слисана, за да се представя сама на когото и да е от тези хора. Те ме приеха общо взето благосклонно и аз се почувствах възнаградена за това, че отстоявам позицията си, че сме създали нещо, което си струва да се ползва.

Накрая участниците и останалите говорители се разпръснаха като ме оставиха отново насаме с Блейк.

— Еха! — възкликнах аз, все още замаяна от станалото.

— Толкова страшно ли беше?

— Не, всъщност беше невероятно. Не очаквах нищо подобно.

— Може би е за добро.

Прав беше. Очакването щеше да бъде непоносимо, ако знаех от какъв калибър са хората, с които щях да изнасям презентация и след това да се запозная. Паниката ми тази сутрин беше милостиво краткотрайна и извън инцидента с микрофона, всичко бе минало изключително добре. Но и така да беше, нямах намерение да му направя удоволствието да го призная.

— Беше страхотно, но нямам нужда от твоята благотворителност, Блейк. — Трябваше да се сложи край на това двусмислено положение.

Той леко повдигна вежди. — Мислиш, че е било благотворителност?

— Е, или това, или някакъв сложен план, за да ме вкараш в леглото си.

Ъгълчето на устата му се повдигна, докато той вплете пръсти в моите.

— Щях да излъжа ако отрека.

Другата му ръка се плъзна под сакото ми и той ме притегли към себе си. Прегръдката му беше нежна, но решителна и ми даде представа за силата му. Леко въздъхнах, като се наслаждавах на топлината на тялото му до моето и на облекчението, което изглежда след това винаги настъпваше.

— Няма да стане.

Съпротивата ми беше също така слаба, както и намерението ми. Със свободната си ръка докоснах гърдите му, под извивката на ребрата. Сърцето му биеше силно и равномерно под дланта ми, в унисон с моето, а тялото ми се разтапяше в него. Нещата, които бихме могли да направим…

Той ме притисна по-силно, а изразът на пълен самоконтрол върху лицето му се опровергаваше единствено от пламъка в очите му.

— Не съм съгласен.

Той наклони лицето си над моето, а устните му бяха на косъм разстояние. Бавно докоснах тила му и прокарах пръсти през копринените кичури на косата му. Сърцето ми бясно биеше, като заглушаваше всяка плаха мисъл за съпротива. Не можех да преодолея това желание.

Да.

В отговор се повдигнах на пръсти. Устните ни се срещнаха — топли, меки. Съвършено. Вдишвах мириса му. В миг ме сграбчи за косата, като удължи целувката, от която не исках да избягам. Притиснах се към него, докато тихо стенех, като отстъпвах пред вихъра от чувства, които устните му събуждаха в мен.

Връхчето на езика му докосваше устните ми, като ги увещаваше да се разтворят. Направих го веднага, нетърпелива да узная дали беше също толкова вкусен колкото ухаещ. Езикът му се стрелна вътре и започна да ме дразни с леки близвания, след което проникна по-дълбоко. Всмукваше лекия ми дъх, като ме целуваше все по-силно и ме притискаше все повече.

Свободната му ръка, онази, която не дирижираше целувката ни, дразнеше голата плът между блузата и джинсите ми, като се задържа върху издатината на ханша ми. Аз стисках косите му, а с другата ръка притисках гърдите му. Бях парализирана от страх да не би ако помръдна дори съвсем малко, да загубя напълно контрол и да го яхна направо тук, на подиума.

Започнах да идвам на себе си, когато в залата се разнесе шепот и щракания на камери. Малка групичка зрители се бяха скупчили на задния вход с лица, скрити зад мобилни телефони, насочени право към нас. Ужас.

Отскубнах се от Блейк, който изобщо не изглеждаше стреснат от досадните папараци. Разстроена и уплашена, грабнах нещата си и бързо слязох от сцената, като си проправих път до най-близкия асансьор. Въпреки най-добрите си намерения, бях изгубила самоконтрол с Блейк и сега подлагах и двама ни на унижение.

— Ерика — Блейк бързаше след мен. — Почакай. Добре ли си?

Косата му беше страшно разрошена, но аз устоях на порива да я пригладя. Бях твърде силно наранена и се опасявах, че и най-невинният допир щеше да унищожи и без това опасно неубедителното ми решение да не спя с него.

— Да, наистина нямам търпение да се превърна в посмешището на конференцията — поклатих невярващо глава, като се проклинах, задето бях толкова безразсъдна.

— Е, няма лоша реклама, нали така? Той се усмихна и се протегна към мен, но аз се изтръгнах извън обсега му.

— Блейк, нищо не разбираш! В момента всичко за мен е заложено на карта — отсякох аз. Треперех. Твърде много емоции се бореха в мен — възбуда, заслепяваща похот и непреодолим срам.

— Тихо, успокой се. — Той сложи ръка на рамото ми. — Сигурен съм, че тези деца дори не знаят кои сме, а дори да знаят, няма нищо сериозно.

Децата, които вероятно бяха на моя възраст може би не ме познаваха, но едва ли същото се отнасяше и за Блейк.

Вдигнах рамене. Вече бях напълно изтощена. Облегнах се назад на стената, като се чувствах все по-изнемощяла. — Както и да е… предполагам вече нищо не мога да направя.

Блейк пристъпи напред и приглади кичур от косата зад ухото ми. — Слушай, имам няколко срещи следобед, но искам да те изведа довечера…

Въздъхнах. Мъжът бе упорит.

— Ще се държа напълно прилично — обеща той, обаче в очите му просветна опасен, хищен пламък.

— Имаш навика да ме обиждаш безразборно. Не давай обещания, които не можеш да спазиш.

Звънчето дрънна и вратите се отвориха. Пристъпих в празния асансьор и, като по чудо, Блейк не ме последва.

Миг преди вратата да се затвори, каза: „Ще те взема в осем“.


Отпивах от чаша с вино, а Али започваше второто си мартини в един от петзвездните италиански ресторанти в казиното. Разправях ѝ подробно за сутринта, включително за върховните моменти — контактите с неколцината всемогъщи администратори в бизнеса и последвалия след това крах — да бъда снимана в прегръдките на Блейк малко по-късно.

— Той е настоятелен. Но в действителност това не ме учудва — каза Али.

— Имам усещането, че започвам да губя войната с него.

Боднах от чинията си със спагети „Фра Дяволо“, объркана от начина, по който се чувствах близо до Блейк. В даден момент публично го ругаех, а в следващия трябваше да впрегна целия си самоконтрол, за да не му се отдам.

— Ерика, знам колко фокусирана си върху работата точно сега, обаче ако той толкова силно те привлича, както очевидно и ти него, защо просто не го направиш?

— Върнах се от ада, Али. Знаеш това. Бизнесът е първото нещо, за което ме е грижа от дълго време насам. Той ме държи здраво стъпила на земята и ако го прецакам, защото не мога да овладея хормоните си, не знам какво ще правя.

Докато перспективата да намеря по-традиционна работа изглеждаше далечна, отказвах да приема провала като възможност. Разбира се, редовно преживявах катастрофи, но винаги излизах от тях по-силна, готова да давам още повече от себе си, за да стигнем по-далеч, отколкото някога бяхме очаквали. При нормални обстоятелства, можех да лавирам между неангажиращ секс и работа или учене, обаче сега моментът не бе такъв. Трябваше да се съсредоточа изцяло върху работата, или имаше опасност да загубя всичко.

— Вече си се доказала пред него в професионално отношение. Наистина ли мислиш, че ще престане да те уважава ако преспиш с него?

— Може би. Не бих искала да поемам такъв риск.

Блейк беше непредсказуем. Едновременно пагубен и безкрайно полезен за каузата, така че нямах представа какво да очаквам от него, особено ако отношенията ни се усложняха със секс.

— Когато играеш по тези правила, Ерика, им даваш право. Мъжете чукат наляво и надясно през цялото време, без да се замислят. Това че си жена не означава, че и ти нямаш право на една нощ горещ секс.

— … Каза момичето, което се прибра в осем часа сутринта — посочих я с вилицата си. — Сериозно обаче, точно сега бизнесът е по-важен за мен от каквато и да е свалка.

Али замълча за момент. — Може би Блейк не става за свалки?

— Дълбоко се съмнявам в това.

— Блейк не е някакво тъпо копеле. Може би трябва да му дадеш шанс.

Усмихнах се. — Права си, той е копеле милиардер. Не съм сигурна кое от двете е по-лошо.

Али отпусна рамене, а очите ѝ станаха тъжни. И двете знаехме кое е по-лошото.

— Нещо ново за Хийт откакто… тъй де? — попитах с надеждата да отклоня разговора от Блейк и моето минало.

— Да, написа ми съобщение тази сутрин. — По лицето ѝ заигра лека усмивка.

Вече бе влюбена. Господ да ни е на помощ.

— С благодарност за приятните спомени? — пошегувах се аз и двете се разсмяхме. — Мислиш ли, че имате бъдеще?

— Не съм сигурна. Той живее в Ню Йорк, така че кой знае? Ще си поръчаме храна в стаята тази вечер. Погледна към мен — Искам да кажа, ако нямаш нищо против. Може да излезем някъде, ако наистина искаш да зарежеш Блейк.

Знаех, че лъже, както би постъпила всяка добра приятелка.


Загрузка...